О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
03.10.2019 г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав,
в закрито заседание на 03.10.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 3865 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Искането за назначаване на
съдебно-икономическа и за съдебно–техническа експертиза е основателно и следва
да се уважи с оглед изясняване на предмета на спора.
Следва да се назначат исканите
съдебно-счетоводна и съдебно–техническа експертиза с въпроси в исковата молба.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Искането
за допускане на два въпроса към съдебно-икономическата експертиза и два въпроса
към съдебно – техническа експертиза от ответника е
относимо и допустимо и следва да се уважи.
Искането
по чл. 192 от ГПК е относимо по предмета на спора и допустимо. Представена е
писмена молба, поради което и същото
следва да се уважи като се изпрати молбата до „НЕК“ ЕАД със срок за отговор
една седмица от получаването й.
По
искането по т.4 от отговора съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза със задача: вещото лице
след като извърши съответните справки и проверки в счетоводствата на двете
страни, да даде отговор на следните въпроси:
По
искане на ищеца:
а/Издадена
ли е от ответника фактурата, изброена като Доказателства № 2 към настоящата
искова молба?
б/Платена
ли е тази фактура от ищеца, кога и с какви документи?
в/Да
се изчисли начислените във фактурата такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект ИЗВОД ЗИМНИЦА – с. Зимница, ИТ № 2008261, и да се посочи какъв е
общият размер на платените по тази фактура суми за такса достъп до ел.
разпределителна мрежа до обект ИЗВОД ЗИМНИЦА – с. Зимница, ИТ № 2008261.
г/
Ако се приеме, че ищецът не дължи такса достъп до ел. разпределителната мрежа
до обект на средно напрежение - ИЗВОД ЗИМНИЦА – с. Зимница, ИТ № 2008261, за
периода 01.07.2014г. - 31.07.2014г., какъв е размера на недължимо платените от
ищеца суми за такса достъп за този обект за процесния период?
По
искане на ответника:
1. Правилно ли е изчислена съгласно нормативната уредба и Решенията на КЕВР - цената за достъп до електроразпределителната мрежа, касаеща процесния период (от 01.07.2014г. до 31.07.2014г.) ?
2.
За
изчисляване на цената за достъп оказва ли влияние и има ли значение нивото на
напрежение, на което се измерва електрическата енергия или мястото на измерване
на електрическата енергия? Ако да - каква е разликата в стойността на
отчетените в обект с ИТН 2008261 количества енергията при измерване на ниво
средно и при измерване на ниво ниско напрежение за процесния период.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца и 50 лева,
вносим от ответника в едноседмичен срок
от получаване на съобщението по сметка на РС Стара Загора, като в същия срок
следва да се представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Пламена
Стоянова, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето на
депозита.
ДОПУСКА съдебно – техническа експертиза със задача: вещото лице,
след като се запознае с доказателствата по делото, при необходимост извърши
проверка на място и навсякъде, където е необходимо, и да даде отговор на
следните въпроси:
По
искане на ищеца:
1.
Чрез
какви съоръжения и на какво ниво на напрежение е присъединен обекта на ищцовото
дружество, точката на присъединяване, част от коя електроразпределителна мрежа е-НН, Ср.Н. или ВН?
2. В кой най-близък обект и електрическа уредба може да бъде поставено измервателното средство, ако се приеме, че електропровода, захранващ Помпена станция „Зимница" е собственост на ищеца?
3.
Ако
се приеме, че измервателното устройство следва да бъде поставено на ниво Средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Дъбово" 20 к\/, дължи ли
ищеца заплащане на такса достъп до разпределителната мрежа до обект ИЗВОД ЗИМНИЦА
- с. Зимница, с ИТ № 2008261 за съответния период?
4. Налице ли са разходи от страна на ответника за предоставяне на услугата достъп до ел. разпределителната мрежа?
5. Чия собственост са: електропроводът, захранващ Помпена станция „Зимница" и ИЗВОД ЗИМНИЦА - с. Зимница, съоръженията за защита и комуникация в същата и средствата за търговско измерване на потребяваното през процесния период количество ел.енергия?
6.
Чия
собственост са кабелните електропроводи, с които ищеца е присъединено към
закрита разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 к\/?
По
искане на ответника:
1.Потребявало ли е „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД ел. енергия за процесния период (от 01.07.2014г. до
31.07.2014г.)
2.Как по какъв начин, с какво средство
за търговско измерване са отчетени количествата електроенергия, по отношение на
които ищцовото дружество е ползвало услугите достъп до електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца и 50 лева, вносим
от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на РС
Стара Загора, като в същия срок следва да се представят доказателства за
плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Никола
Димитров Денев, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето
на депозита.
НАСРОЧВА делото за 18.11.2019г.
от 10.15 ч., за която дата да се
призоват страните и вещите лица след внасяне на депозита.
ЗАДЪЛЖАВА „НЕК“ ЕАД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да
представят информация по делото съгласно молба по чл. 192 от ГПК в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
ОТЛАГА произнасянето си по т.4 от доказателствените искания на
ответника в първото по делото о.с.з.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявен
е осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Ищецът
„Водоснадбяване и канализация" ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия
относно притежавания от него обект с ИТ № 2008261 - ИЗВОД ЗИМНИЦА - с. Зимница,
чрез който обект е присъединена към електропреносната система - Помпена станция
„Зимница", собственост на дружеството, като понижаването на доставената
ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването
на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством
собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД осъществява дейност по снабдяване на Потребителите
/клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.
На 06.08.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатил на ответното дружество следните суми,
представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ №
2008261 - ИЗВОД ЗИМНИЦА-с. Зимница, собственост на ищеца:
- за м. юли 2014г. е заплатена сума
в размер на 531,96 лв. по фактура № **********/31.07.2014г.,
представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до
разпределителната мрежа;
По посочената фактура ищецът е
заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма
претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочената по-горе от исковата молба
сума, е измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на
ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 KV
/киловолта/ в Помпена станция „Орешник".
Счита,
че измерването по този начин и конкретно на това място е незаконосъобразно и
води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение №
Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплаща за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа
и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима
за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
За
тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електро-преносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електро-преносната.
съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В
конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца е Извод Зимница - с. Зимница, след който
започва собствения на ищеца електропровод/въздушно трасе, чрез който се
захранва Помпена станция „Зимница".
Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД твърди, че е
отправило няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД” с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
С
Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
изпратил писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи,
за следните обекти:
-Подстанция „Тополовград" -
извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;
-Извод
„Рила"
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
След
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД, по отношение на Извод Рила и Вик — Зимница, е извършена промяна на мястото
и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН.
„Водоснабдяване
и канализация" ЕООД е собственик на Извод Зимница - с. Зимница и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото са приложени и съответните документи,
доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Сочи
още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД
признава собствеността на ищеца върху процесния обект, а именно, че видно от
процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД спира да
начисля такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение, собственост на ищеца - Извод Зимница - с. Зимница. Твърди, че в
абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електропреносната мрежа,
продължава да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно.
Ищецът
намира за безспорно, че е собственик на Извод Зимница - с. Зимница и прилежащия
му електропровод, чрез който се захранва Помпена станция „Зимница", като същите
са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството.
Представя
като доказателства инвентаризационен опис на земя, сгради и съоражения на ПС
„Зимница”, писмо с изх. №91837/30.10.2007 г., заповед № 220/20.02.1985 г., Акт
за СД ИСС, Протокол на приемателна комисия от 08.09.1984 г. и писмо с изх.
№6053-30/ 26.09.2008 г.
Твърди,
че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не е собственик на ел.
разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължи заплащане на такса
пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД
не начислява и съответно ищеца не заплаща към ответника. Представя като
доказателство самата процесна фактура, в която липсва начислена такса за пренос
по ел. разпределителната мрежа.
Ищецът
твърди, че не дължи такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца и по
същите съображения не дължи и такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането
на такса за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за
дейностите по поддръжката и ремонта й, които са за негова сметка. Освен това то
заплаща и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна
група, монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие няма да генерира посочените по-горе разходи по
електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод - Зимница. Смята за безспорно
доказано, че ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп на
ел. енергия на ниво средно напрежение през Извод Зимница, дори и измервателната
група да е монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът няма
основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа
на средно напрежение, защото в електропровода, започващ с Извод Зимница, няма
ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не
е собственост на ответника.
Границата
на собствеността са изводите на електропровода в ЗРУ на подстанция
„Дъбово" на ниво средно напрежение, но това не изключва факта, че ВиК не
дължи цена за достъп на ответника и същия я калкулира недобросъвестно, понеже
ответника притежава лицензия, но не притежава собствеността върху мрежата, а тя
е собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на
измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази
цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от
потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в
посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това
разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено
значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на
електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както
и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на
цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа
за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи
от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича
съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава
претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на
средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо
потребителя.
Посочва
като безспорен факт, че присъединяването на ищеца е извършено чрез собствен на
дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2
ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и
средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се
касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във
връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба N9 6 и тя е в мястото на присъединяване
на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагат извода, че в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение
за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е присъединен
към електро-преносната или към електроразпределителната мрежа.
На
база гореизложеното, Ищецът предявява срещу Ответника иск за заплащане на
платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния
период и да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми,
които е получил от ищеца.
Настоящата
искова претенция предявява на основание чл.113 ГПК пред съда по седалище на
ищеца. Намира, че нормата на чл.113 ГПК е приложима по следните съображения:
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД има качеството на „потребител" по
смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение е
налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС
категорично приема, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни
услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността
за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителски
спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а
следва да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици
на услуги". /Определение № 172 от 08.03.2013г., постановено по т.дело №
1143/2013г., на ВКС II т.о., и Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело №
2314/2015г. на ВКС, I т.о./
С
оглед на изложеното намира, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК е предявил настоящата искова претенция пред Старозагорския Районен съд - по
седалище на ищеца.
Моли
да бъдат призовани на съд и след като се
докаже основателността на исковата си претенция, да постанови решение, с което
на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 531,96лв. /петстотин тридесет и
шест лева и 96 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД ЗИМНИЦА -
с. Зимница, с ИТ № 2008261, за периода 01.07.2014-31.07.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал. 4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006г., отм., бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г.) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012г.).
„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия.", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане."
Твърди,
че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия, „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с кл. № ********** и няколко места на
потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2008261. Ищецът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия и при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за
стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. и
услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", е издало месечната
фактура, представена с отговора на исковата молба, стойността на част, от която
съставлява исковата сума.
Действително
ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв, ищецът бива
снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
по силата на общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа.
Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като
„транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на
лицензиране (съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната
мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия"
(§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
КЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите
на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Присъединяването е извършено преди влизане
в сила на Наредба № 6 от 9.0б.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба.
Доставената
електрическата енергия, вписани в процесната фактура е остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на КЕВР.
За
първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г.
влизат в сила нови цени, както следва:
-цена
за достъп до електроразпределителната мрежа;
-цени
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;
-цени
на самата електрическа енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за
битови потребители.
Т.е.
„цена за мрежа" се разделя на два отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа.
При
така издаденото Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа става задължителна, заплаща се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразява всички
разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за осигуряване на
непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление
на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на
измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността на
присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи са
включени в цената за пренос.
Цената
за пренос през електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители
съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е
присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразява
всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за
физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Самото
разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп"
и „цена пренос", е продиктувано от стремежа да се приложат
разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране е възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която има правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията
на КЕВР са задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните
потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които
държавният регулаторен орган извършва за първи път са: по потребители - в
зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на
консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване
на електроенергията (с една, две или три скали).
По
отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението) разграничение
няма - цената за достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това са всички потребители, които консумират
електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго разграничение
(напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на съоръженията, или
доставчика на електроенергия) не е релевантно по отношение на дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя е дължима от всеки
клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Такъв
се явява и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД. Всички мрежови
разходи, включени във формирането на „цена достъп" са дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те
покриват предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото е, че клиентът (независимо, от кого се
снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната територия на дружеството,
на ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в спорния
период е имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. Ползването
на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" е обвързана
оперативно и технологично с консумацията на електроенергия. Дори в обектите да
не се извършва консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото
те са присъединени към електроразпределителната мрежа и могат във всеки един
момент да започнат да консумират електроенергия, то се приема, че услугата
достъп им е предоставена (т.е. предоставена им е възможността да консумират
електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие
от 2008 г. до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен
орган е въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп е в
зависимост от вида на клиента (небитов или битов). Такова е то и в решението на
КЕВР, послужило за определяне на цената за достъп, вписана в процесната
фактура.
Съгласно
чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал. 3 е
посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури,
издадени на ищеца е видно, че те отговарят на изискванията на ОУ. Процесните
суми са дължими на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, тъй като услугата
достъп до електоразпределитената мрежа е предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД. След като е сключил
договор и е приел ОУ, ответникът има правата и задълженията по тях.
Аналогично
на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител
изпълняват одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисква да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на
крайния снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден и функционира
т. нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от отменените ПТЕЕ,
КЕВР последователно въвежда и утвърждава правилото че:
- потребителите
на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а
Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна
мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия,
-
неначисляването на цена за достъп по сметките на "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД ще има за правни последици формиране на цена за достъп,
равна на нула (с нулева стойност). Ефектът от това ще бъде незаконосъобразно
изключване на конкретния клиент, в случая „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, от адресатите на решенията, с които се определят цени за достъп и пренос
за клиенти, присъединени на ниво средно напрежение. За постигане на подобни
цели в Закона за енергетиката и АПК са предвидени процедури, касаеща издаване
на индивидуален административен акт, с който се одобряват индивидуални цени на
конкретен клиент - виж. Чл. 21, чл. 30 и следващите членове от раздел IV на
Закона за енергетиката, каквито в случая няма данни да са проведени.
Наред
с изложеното счита, че потребителите на електрическа енергия, присъединени към
електрическата мрежа на ниво средно напрежение, са клиенти на оператора на
„електроразпределителна мрежа", лицензиран за съответната територия,
независимо от правото на собственост на съоръженията, а също и в случая, за да
се направи преценка за това дали се дължи или не цена за достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа, водещо е не правото на собственост на
съоръженията, а това на какво ниво на напрежение обектът на клиента е
присъединен към мрежата, а безспорно установено по делото е, че обектът на
ищцовото дружество е присъединен на ниво на напрежение 20 к\w. Следователно
ключовият въпрос от значение за правилното решаване на делото е въпросът към
коя електрическа мрежа е присъединен обектът на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД - към електроразпределителната мрежа на ЕР Юг или към
електропреносната мрежа на ЕСО, т е. ищецът следва да посочи и събере
доказателства за това, че е сключил договор с друг мрежови оператор, каквито до
настоящия момент не са ни известни.
Заявява,
че изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на
възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско
напрежение, начислени за процесния период и че сумата по процесната фактура е
основателно начислена и дължими от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Моли,
Съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
При
отхвърляне на предявения иск, моли да му бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
При
уважаване на предявения иск - възразява срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер, по- голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че
ако бъде претендирано възнаграждение в такъв размер пред настоящата инстанция,
то е прекомерно и моли да бъде намалено до минималния размер съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 на
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Правната квалификация на предявения иск за главница е чл.
55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Съгласно
чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. В случая в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на сумата от
531, 96 лева, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването на сумата, респ. за задържането й.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: