№ 3568
гр. В. 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110114921 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. П. А. срещу М. Д. М.,
иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за постановяване на решение, с което бъдат
изменени постановените по гр.д. № 13580/2015г. по описа на РС-В.мерки досежно
родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на детето
С.К. А., род. на **********
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по гр.д.
№ 13580/2015г. по описа на ВРС, е одобрено споразумение между родителите, като
родителските права по отношение на детето С. са предоставени на майката. На бащата е
определен режим на лични контакти с детето и е задължен да плаща издръжка. Сочи, че е
налице промяна в обстоятелствата, която налага изменение на мерките досежно детето. От
04.11.2024г. детето живее при бащата, като той полага преките и непосредствени грижи за
него и осигурява издръжката му. Счита, че не е в интерес на детето да живее с майка си.
Заявява желание да полага занапред грижите за детето, като твърди, че разполага с
необходимите качества и условия. Затова, при променените обстоятелства, исканата промяна
е в интерес на детето. Моли за положително произнасяне по предявения иск, като
родителските права спрямо детето му бъдат предоставени за упражняване, а на майката бъде
определен режим на лични контакти, съобразно параметрите посочени в молбата, както и да
бъде осъдена да заплаща издръжка в законоустановения минимален размер.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения. Оспорва, че
не предоставя необходимите грижи за пълноценно отглеждане и възпитание на детето.
Заявява, че притежава родителски капацитет, налице е силна емоционална връзка между нея
и детето. Твърди, че не е в интерес на детето да живее с баща си, същият не притежава
необходимите качества за отглеждане и възпитание на детето. Моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № ********** страните са родители на детето С.К. А., род. на **********
По гр.д.№ 13580/2015г. по описа на ВРС е одобрено постигнато между страните
1
споразумение по чл.127, ал.1 СК, като родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство на страните дете – С.К. А., род. на **********са предоставени на
майката.
От служебна бележка с изх.№ ***********, издадена от Второ ОУ Н.Й. В., гр. В.се
установява, че детето С. към 08.11.2024г. е ученик в четвърти клас през учебната 2024/2025г..
По делото е събрана информация от ТД на НАП-В.за действащи трудови договори
на страните, както и данни за осигурителния доход на същите. От приложените справки се
установява, че и двамата родители към настоящия момент са в трудови правоотношения с
приблизително сходен размер на месечен осигурителен доход около 2000 лева.
По делото е изготвен Социален доклад от контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане“ В. От доклада се установява, че Отделът за закрила на детето при
Дирекция "Социално подпомагане"-В.познава семейната история на детето С.К. А. от 2016
година. Спрямо детето е предприета мярка за закрила в семейна среда за периода 12.04.2016
г.- 27.06.2017 г. Причините за предприемане на мярката за закрила са били наблюдаваните
конфликтни взаимоотношения между родителите, ограничаване от страна на бащата на
достъпа на майката до детето и упражняване на психически и физически тормоз от бащата
към майката. По този повод е бил заведен от майката М. М., иск по Закона за защита от
домашно насилие и е издадена заповед за защита само по отношение на нея. В периода на
предприетата мярка за закрила, с родителите са работили екип от специалисти от Център за
обществена подкрепа "Владиславово" по направление за предоставяне на социална услуга
"Семейно консултиране и подкрепа за преодоляване на житейска криза и конфликт между
родителите. Предоставяне на психо - социално и психологическо консултиране. Наблюдение
в семейна среда". От социалната услуга е извършвано и наблюдение над детето С., което е
било в изключително ниска възраст. В периода на предприетата мярка за закрила,
родителите са урегулирали своите взаимоотношения по съдебен ред. Случаят е бил
приключен, след като са били налице индикации за подобряване на диалога между тях и
установяване на липса на риск за правилното развитие на детето. През 2023 година,
отношенията между двамата родителите отново се влошават. Майката е инициирала иск
пред Районен съд- В.по Закона за защита от домашно насилие. Има издадена нова заповед за
защита по ЗЗДН, съгласно решение на 48-и състав на ВРС № ********** като за срок от 6
месеца бащата не е имал право да приближава майката. Оттогава в ОЗД към ДСП - В.са
постъпили поредица от сигнали от страна на бащата, в които се твърди, че майката
ограничава контактите между него и детето. В резултат на проведени проучвания се
установило, че детето прекарва достатъчно време с бащата си, включително и извън рамките
на определения режим на лични отношения. От своя страна, в края на 2024 година майката
подала сигнал, в който посочва, че след възникнало спречкване между нея и детето, то е
реагирало агресивно. Поради това тя се е обърнала към бащата с молба той да поеме грижата
за С. за срок от един месец, като е постигната устна уговорка между родителите, детето да
бъде върнато след изтичането на този срок. По информация на майката, бащата не е спазил
уговорката и детето все още пребивава при него. В резултат на проведени проучвания се
установява, че за детето се полагат добри грижи в семейната среда на бащата и към
настоящия момент не са наблюдавани рискове за физическото и психическо развитие на
детето, както и за неговото емоционално състояние. Във връзка с настоящото съдебно
производство е проведена среща с майката на детето, която споделя, че към момента С.
продължава да живее в семейната среда на бащата. По нейни данни, при направени опити за
осъществяване на контакт, детето не проявява интерес. Последният контакт между нея и С. е
бил преди няколко седмици при случайна среща. По думите й, по време тази среща детето се
е държало студено и дистанцирано, като е отказало нейното предложение да прекарат време
заедно - да отидат на плаж или на разходка. С. категорично е заявил, че предпочита да прави
това с баща си, а не с нея. По данни на бащата, през месец ноември 2024 година С. му се
обадил и го помолил да го вземе при себе си, тъй като майка му искала отново да го остави
сам и да излезе с новия си партньор. Той твърди, че не е имало конкретна уговорка с майката
за връщане на детето през месец декември 2024 година. Бащата информира, че от този
момент детето отказва да поддържа контакт с майка си, като малкото срещи между тях са
осъществени единствено по негова инициатива. По думите му въпреки положените усИ.та
не успява да убеди С. да възстанови връзка с нея. Като основни причини за нежеланието на
детето да се вижда с майка си, бащата посочва прояви на грубо отношение и неглижиране от
нейна страна. По негово мнение негативно влияние върху нагласата на С. оказва и
настоящият партньор на майката. Детето С. споделя, при срещата със социални работници
от ОЗД към ДСП гр. В. че в дома на майка си не се е чувствал добре. По негови думи майка
2
му не се е грижила добре за него, а баба му и дядо му по майчина линия, често са се
отнасяли грубо. Детето изразява ясно желание да живее при баща си, защото там се чувства
добре и спокойно. Разказва, че с баща си имат общи интереси, прекарват много време
заедно, като често играят футбол, баскетбол и се занимават с други любими за двамата неща.
С. споделя още, че при баща си има приятели, с които може да играе, да кара колело и да
общува. Разказва също за близката си връзка с баба си по бащина линия, която се грижи за
него, готви му и прекарва време с него. Към този момент основните грижи за детето се
полагат от неговия баща. Двамата живеят сами, като получават частична подкрепа от бабата
по бащина линия. Бащата споделя, че когато е трудово ангажиран, майка му поема грижите
за С.. Бащата К. А. и детето С. живеят в собствено жилище в ***************.
Обзавеждането на жилището е функционално, с всички необходими електроуреди за едно
съвременно домакинство. За детето е осигурена самостоятелна стая, обзаведена в
съответствие с неговата възраст и интереси, което му предоставя подходяща среда за учене,
почивка и игра. Майката към момента живее в жилище под наем, което също се намира в гр.
В. Жилището е обзаведено функционално, за детето е обособена самостоятелна стая, което
му осигурява лично пространство. Налице е разширено семейство за детето, както по
бащина, така и по майчина линия. С. е в четвърти клас за учебната 2024/2025 г. в ОУ "Н. Й.
В." - В. От получената информация от учебното заведение е установено, че С. е ученик със
специални образователни потребности, изразяващи се в затруднения при усвояването на
учебния материал. Посещава редовно училище и има значителен напредък по отношение на
учебната дейност. Бащата подържа връзка с класния ръководител по отношение на
успеваемостта и дисциплината му в училище. Бащата проявява заинтересованост и
отговорно отношение към детето и има значителен принос за неговия напредък. При
посещението в дома на бащата се наблюдава, че детето поддържа топли и близки отношения
с баща си. То демонстрира привързаност към него и към разширения семеен кръг по бащина
линия. Разказва за добри взаимоотношения с всички членове на семейството на баща си и
изразява желание да живее с него. С. споделя, че не иска да се вижда с майка си, защото и е
обиден. Към настоящия момент комуникацията между двамата родители е силно
ограничена. Налице е устойчив родителски конфликт, който затруднява директния контакт и
координация между страните по отношение на детето. Всеки от тях желае да упражнява
родителските права. В конкретния случай от съществено значение е намирането на
възможности за изграждане на ефективна комуникация и диалог между родителите, свързан
с въпроси, касаещи отглеждането и развитието на детето. В хода на социалната работа
родителите са консултирани за възможността да ползват социални услуги в общността,
финансирани от държавния бюджет. Майката на детето е подала заявления с вх. № СУЗД/Д-
В/160/15.05.2025 година, на база на което и е издадена предварителна оценка на
потребностите за ползване на социална услуга в общността. Отдел „Закрила на детето" към
Дирекция „Социално подпомагане" - В.счита, че всяко дете има потребност от пълноценна
връзка с двамата си родители, дори когато те живеят разделено, при условие че това не
застрашава неговото физическо и емоционално състояние.
От заключението на вещите лица д-р К. Д. К. и Клиничен психолог Р. С. Г. по
допуснатата Съдебно-психологична експертиза се установява, че родителският капацитет на
всеки от родителите е достатъчен, като този на бащата е свързан с по-конкретни данни в
това отношение, тъй като той, конкурирайки се с майката за детето, проявява повече
старание и усИ. да го впечатли и да разнообразява ежедневието му, да стои по-плътно до
него, да показва мъжки образец на поведение. Майката е по-импулсивна и не предвиждаща
последиците от начина си на реагиране спрямо детето когато е ядосана на бащата и реагира
на принципа: стимул/реакция, като по този начин изнася негативните си емоции и
отношение към последния върху детето. Посоченият начин на поведение на двамата
родители е в контекста на необработените емоции от партньорските им отношения, което от
своя страна оказва влияние и понижава техния родителски капацитет. При така изведените
данни относно родителския капацитет на двамата родители, емоционалната връзка на
последните с детето не е формирана пълноценно. Бащата е осъществил по-надеждна
емоционална връзка с детето С., но тя е недостатъчно ефективна и пълноценна, поради
конкурентните отношения на последния с майката, а последната, от своя страна, реагира по-
емоционално и пренася/изнася агресията и отношението си към бившия си партньор върху
детето. И двамата родители обичат детето си, но привързаността на всеки един от тях към
детето не е формирана качествено и пълноценно, така че да подсигурява спокойствие,
увереност и сигурност в детето С.. То от своя страна е привързано приоритетно към баща си,
като елиминира майката, започва да я очерня и показва в това отношение признаци на
начален СРО. Възрастта на детето - ранна училищна възраст, предполага едно конкретно-
3
образно мислене и начало на абстрактно такова, но поради ограничения житейски опит,
последното е твърде крехко и недостатъчно изградено и закрепено, на този етап. При така
посочената причина, детето може да бъде по-лесно манипулируемо. В този смисъл, бащата
има приоритетно влияние в това отношение. Към момента има поставено начало на СРО при
детето С. спрямо майката. Причините, съдействали за формиране на този синдром могат да
се търсят предимно както в непреработените емоции от партньорските отношения, така и в
поведението и отношението на всеки един от родителите към детето. Майката е по-
импулсивна и пренася/изнася вина и съответно агресия към детето, като несъзнавано иска да
накаже бащата, а последният се конкурира с майката за детето. В този контекст, макар и не
толкова съзнавано, но в някои отношения и съзнавано, той манипулира отношението на
последното към майката. Бащата е грижовен и всеотдаен родител, полага много усИ. и има
правилен подход към детето си, който е качествен, при условие, че същият е приложен само
при едно хармонично семейство, но в конкретния случай, за да го спечели детето на своя
страна, бащата го поставя в условия на формиране на СРО. Необходимо е двамата бивши
партньори да потърсят професионална помощ чрез посредничество и да разрешат
проблемите в партньорските си отношения, които фрустрират родителският им капацитет,
за да могат впоследствие да осъществяват една цивилизована и изградена на достатъчно
качествено ниво, родителска роля, която да не ощетява детето и/или да довежда до
увреждането на психо-емоционалното му състояние. С. е формирал, постепенно, едно
негативно и отричащо отношение спрямо майка си, което е подкрепено, съзнавано или не,
от бащата и близкото му обкръжение, като по този начин е поставено и началото на
синдрома на родителско отчуждение спрямо майката.
Съгласно изявленията на вещите лица в проведеното о.с.з., в момента детето не е
готово да живее с майка си. Не е готово да се върне при майка си. В момента детето дори е
негативно настроено към майката.
За установяване твърденията на ищеца, че майката съжителства с друг мъж са
събрани писмени доказателства /извлечение от книга на собствениците за ************;
извлечение от домова книга/, както и гласни доказателства чрез разпит на св. И. И..
В показанията си св. установява, че живее в ************ домоуправител е на
входа. Той попълва домовата книга, записва и наемателите в нея. Познава ответницата,
живее на квартира във входа от 01.01.2025г., той я записал в домовата книга като М. Х. не
му е показвала личната си карта. Ответницата не живее сама в този апартамент. Живее с
едно момче на квартира, казва се П., живеят двамата. П. е регистриран от 01.06.2024г..
Съдът на основание чл.59, ал.6 СК е изслушал родителите.
Двамата заявяват желание и готовност да полагат преките и непосредствени грижи
спрямо детето С..
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявени са искове за изменение на мерки за упражняване на родителски права,
определени по гр.д.№ 13580/2015г. по описа на ВРС съгласно постигнато между страните
споразумение по чл.127, ал.1 СК, като бащата отправя искане за предоставяне на
родителските права по отношение на детето С..
За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.9 СК следва да бъде установено
възникването след влизане в сила на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване
родителските права на нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до
извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските
права се предоставят на другия родител - в настоящия случай на бащата.
Съгласно Постановление №1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС относно обобщаване
на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне
на личните отношения между децата и родителите, пункт V. "Изменение на мерките относно
упражняване на родителските права", такова се допуска при наличието на четири групи
обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено –а.) влошаване на условията при
родителя, където детето живее; б.)изпадане в невъзможност на родителя, при който детето
живее, да упражнява родителските права; в.) загубване на родителския авторитет и
фактическа невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши прояви
на детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; и г.) повторно
встъпване в нов брак. Това изброяване обаче не е изчерпателно, а примерно и съдът следва
да обсъди и вземе в съвкупност всички обстоятелства, като мотивира значението им по
отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Тъй
4
като е задължение за съда да следи служебно за интереса на детето, при преценка относно
това кой от двамата родители е по-пригодния, водещи критерии са възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, пола, възрастта,
социалното обкръжение, материалните възможности и други.
Доказа се в производството, че и двамата родители разполагат с необходимия
капацитет, добра подкрепяща среда и материални възможности, за да полагат адекватни на
нуждите на детето грижи. Въпреки отсъствието на промяна в родителската годност на
майката или във възможността й да упражнява родителски права, по делото се установява
изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл.51, ал.4 СК, чл.59, ал.9 СК и т. V от ППВС
№ 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., при наличие на които интересът на детето изисква
ревизия на установените по гр.д. № 13580/2015г. по описа на ВРС мерки, с определяне на
местоживеенето на детето при неговия баща, който да упражнява родителските права.
Определените с цитираното решение мерки са отчели желанието на страните и
постигнатото помежду им споразумение, което е прието, че защитава интереса на
ненавършилото пълнолетие дете. В настоящото производство се установява настъпила
промяна, а именно С. от м. 11.2024 г. живее с баща си и той е обгрижващият родител.
Тази промяна води до отпадане на постигнатото съгласие, респ. на приоритета на
споразумението между родителите пред възможността за еднолично упражняване на
родителски права от бащата. Констатирано е в производството наличието на родителски
конфликт, който препятства възможността за изпълнение на мерките по одобреното между
страните споразумение, изискващо добро родителско сътрудничество. При действия на
двамата родители по въвличане на детето в нарушените взаимоотношения помежду им и
произтичащия от това конфликт на лоялност при подрастващия С., то съдът приема, че
въвеждане на режим с ясни граници и устойчивост в ежедневието на детето и установената
по делото потребност на същото от близост до бащата, несъмнено би благоприятствало
настъпване на успокоение у детето С.. Вещите лица посочват, че към момента има поставено
начало на СРО при детето С. спрямо майката. Причините, съдействали за формиране на този
синдром могат да се търсят предимно както в непреработените емоции от партньорските
отношения, така и в поведението и отношението на всеки един от родителите към детето.
Майката е по-импулсивна и пренася/изнася вина и съответно агресия към детето, като
несъзнавано иска да накаже бащата, а последният се конкурира с майката за детето.
Възможността разписаните с горецитирания съдебен акт мерки да се отразят
негативно на детето, с оглед изявленията на вещите лица в проведеното о.с.з., че в момента
детето не е готово да живее с майка си, не е готово да се върне при майка си, налага
изменение на тези мерки, с което да се осигури благополучието на детето. Фактът, че
майката съжителства с друг мъж, което съдът приема за установено по дело, също допринася
за горния извод /за основателност на искането за промяна на мерките/, не защото това е
отрицателна предпоставка, а поради това, че това обстоятелство е премълчано от нея в хода
на социалното проучване, при събеседването с вещите лица, както и в хода на цялото
производство.
Организацията на родителските функции следва да се съобрази със създадената
обстановка, с оглед най-добра защита интересите на детето, което предполага
предоставянето им на бащата, доколкото упражняването на родителските права следва да
бъде възложено на един от родителите при липса на споразумение помежду им и е
целесъобразно това да бъде този родител, който съобразно заключението на вещите лица
дава по-конкретни данни за това как провежда времето с детето си и какви прийоми
използва при неговото възпитание – бащата.
Същевременно с оглед възрастта и пола на детето, желанието му да живее с баща си,
с когото има прекрасни отношения и съществуващото отчуждение и липса на двустранна и
позитивна емоционална връзка с майката, съдът намира, че дори и при равностоен
родителски капацитет няма основание да се приеме, че майката може да осигури към
настоящия момент отглеждане и възпитание на детето С., което да съответства в
максимална степен на интереса му и в спокойна, емоционално здравословна среда.
След м.11.2024 г. почти изцяло са преустановени каквито и да било контакти между
детето и майката, с изключение на инцидентни случаи, като въз основа на събраните
доказателства относно прекъсване на връзката, експертните заключения, данните в
становището на органите за закрила на детето и личните си впечатления от изслушването на
родителите, съдът приема, че е налице родителско отчуждение у детето спрямо майка му. С
5
оглед продължителността на периода на прекъсване на контактите и ясно изразеното от
детето нежелание да вижда майка си, очевидно е налице опасност от пълно отчуждаване.
Не се установява това отчуждаване да е резултат само от поведение на бащата,
макар без съмнение той да е допринесъл, както несъзнателно чрез негативното си
отношение към майката, което детето възприема, а в незряла възраст попива и споделя, така
и чрез конкретното си участие във вербални конфликти и като е престанал да насърчава сина
си да се среща с майка си. Отчуждаването е резултат и от поведението на майката, която е
била родителят, на който е било възложено и е следвало да упражнява родителските права и
въпреки това сама е предоставила детето С. за отглеждане от бащата /макар и това да е било
с уговорката за един месец/. Според вещите лица, непреработените емоции от партньорските
отношения и поради това, че майката е по-импулсивна и не предвиждаща последиците от
начина си на реагиране спрямо детето когато е ядосана на бащата, изнася негативните си
емоции и отношение към последния върху детето.
Без съмнение следва да се предприемат мерки, чрез които да се преодолее
отчуждаването и да се възстанови връзката между майка и син, но тези цели не биха могли
да бъдат постигнати чрез упражняването на родителските права от майката, тъй като по този
начин ще се накърнят непоправимо правата и интересите на детето чрез принуда.
Наред с това следва да бъде посочено, че с предоставянето родителските права на
бащата, при изравнения родителски капацитет и годност на двамата родители, идентичните
им желания за отглеждане на детето, еднаквата способност да откликват на нуждите на
детето и полаганите до момента и от двамата грижи за детето, в най-голяма степен ще бъде
защитен интереса му, доколкото семейната среда при бащата в по-голяма степен допринася
за развитието му в този период на израстване и съзряване, с оглед пола и възрастта му.
Съдът намира, че под „местоживеене” се има предвид определяне при кое лице ще
живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не
задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с
термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация.
Този извод следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос
при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да
живеят децата”.
Съдът следва да определи мерки относно личните отношения между детето и
родителя, който няма да упражнява родителските права. При определяне на конкретния
режим на личните отношения на детето с майката, съдът взе предвид родителския капацитет
и отдаденост на майката, намерението на майката да се грижи за С., и фактическите
полаганите от нея грижи, както и необходимостта детето да поддържа по – чест контакт със
своята майка, с оглед възможността да чувства нейната подкрепа, обич, грижа, както и при
съобразяване със заключението на вещите лица, че към момента има поставено начало на
СРО при детето С. спрямо майката.
С оглед възрастта на детето и нуждата да бъде подпомагано от баща си при
подготовка за училище, режимът не следва да включва преспиване в дома на майката в
дните от понеделник до четвъртък, тъй като преместването на детето от дома на единия
родител в дома на другия през учебен ден през седмицата не е в интерес на неговото
спокойствие, на възможността за подготовка и възстановяваща почивка. Същото би довело
до нарушения в дневния режим на подрастващото и е от естество да породи у него
допълнителна тревожност и несигурност. В интерес на детето е определяне на такъв режим
на лични отношения, който да бъде съобразен в най-голяма степен с посещаване на училище
и с учебните и извънкласни занимания, които ще имат най-голямо значение в ежедневието
му по време на учебната година. Режимът на лични отношения с майката не трябва да пречи
на училищните и извънучилищни занимания на детето, а да го подпомага. Режимът отчита
необходимостта бащата също да разполага с време, което да прекарва с детето през
неприсъствените дни от седмицата.
Съдът намира, че параметрите на режима на лични контакти на детето с майката
следва да бъдат: всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от 17:00 часа, а при
посещение на училище от края на последния учебен час (ако той завършва по-късно от 17:00
часа) в петък до 17:00 часа в неделя; В съботния и неделния ден, когато се налага детето да
посещава извънкласни занимания, майката има задължение да осигури явяването и престоя
на детето на същите; 30 дни през лятото с преспиване, когато бащата не е в платен отпуск;
на рождения ден на майката с преспиване; както и по времето на Коледните,
6
Новогодишните и Великденските празници, вкл. и на рождения ден на детето, като
родителите редуват същите както следва: всяка четна година детето ще е на Коледните и
Великденските празници при майката, а на рождения си ден и Новогодишните празници –
при бащата, и обратно, на всяка нечетна година детето ще е на Коледните и Великденските
празници при бащата, а на рождения си ден и Новогодишните празници при майката.
Съответно, когато детето е на рождения си ден при единия от родителите, другият ще има
право да го вижда и взема при себе си с преспиване в деня, следващ рождения му ден. При
осъществяване на режима на лични контакти, бащата следа да съдейства на майката при
вземане на детето /когато това се налага от неговия дом/ и при връщане на детето в дома на
бащата, като ако е по-удобно за родителите, при съгласие между тях, бащата може да взема
детето от дома на майката при приключване на личните контакти. Във всички случаи, с
оглед констатирания от вещите лица начален СРО при детето С. спрямо майката, бащата
следва да съдейства за редовното осъществяване на определения режим на лични контакти
между детето и майката, като нежеланието на С. да се среща с майка си, не е основание
режимът да не се осъществява. При липса на съдействие и невъзможност майката да
осъществява определения режим, това ще доведе до задълбочаване на синдрома на
родителско отчуждение, а това не е в интерес на детето С. и е предпоставка за ново
производство по чл.59, ал.9 СК.
В настоящото производство диспозитивното начало е ограничено от критерия за
съответствие на мерките на лични отношения с интересите на детето, поради което
постановяването на мерки, различни от поисканите е допустимо и не налага произнасяне на
съда с отхвърлителен диспозитив. Противното би означавало, ако съдът прецени поисканите
мерки за несъответни на интереса на детето (каквито съображения вече са изложени), да
отхвърли изцяло искането, а това в никакъв случай не е в интерес на детето, което има право
на лични контакти с майка си.
Спазване на посочения режим ще осигури възможност на майката да участва
пълноценно в живота на сина си, в организиране на ангажиментите му, да получава актуална
информация за развитието на С. от неговите преподаватели и така ефективно да подпомага
прогреса му. Същият ще минимизира непосредствените контакти между страните и по този
начин ще намали възможностите за възникване на конфликтни ситуации, които да
рефлектират негативно върху детето. С оглед да се избегне въвличането на детето в
конфликта между родителите, същите следва да положат максимални усИ., за да изгладят и
преодолеят разногласията помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би
осигурило спокойствието и благополучието на собствените им дете. За това е необходимо и
двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските
права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога
помежду си.
Следва обаче, да се отбележи, че и двамата родители са длъжни да осъзнаят колко
травмиращо в случая за едно дете е да бъде въвлечено в подобна ситуация. За изграждането
на детето като личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение.
Отношенията между родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху
психическото и емоционалното състояние на детето. Те са хората, които следва да осигурят
нормална и спокойна среда за развитието на детето си, тъй като то съществува по волята и
тяхното желание. Бащата следва да прояви дължимите грижа и внимание към детето си, без
да засяга авторитета на майката и омаловажаването й като родител, това е относимо и за
майката. Бащата от своя страна следва да изпълнява задължението си да съдейства за
режима на личните контакти на майката с детето, като не допуска да се стига до
препятстване на контактите им. Във висш интерес на всяко дете е да общува пълноценно и с
двамата си родители, които не следва да го въвличат в конфликт на лоялност между тях, а от
тук да поставят детето в риск по отношение на неговото психическо и емоционално
развитие, поради което всеки от тях следва да прояви известна търпимост и да не отхвърля
взаимодействието на другия. Чрез лични действия на всяка от страните по делото,
различаващи се по своя интензитет според потребностите на детето, родителите трябва да
създадат необходимите спокойствие и увереност у С.. По този начин, съобразявайки се с
предписанията на закона, добрите нрави и съдебното решение, страните трябва да се опитат
да подобрят стандарта на живот на С., за да не се чувства той разкъсан в търсенето на
одобрение и подкрепа от своите родители.
В настоящото производство съдът следва да определи и дължимата на детето
издръжка, която му се следва и от двамата родители, независимо при кого живее, но
отглеждащият родител е нужно да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с
7
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза. При определяне размера
на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето, претенцията на
бащата-ищец, възможностите на майката и доходите, както и минималния размер по чл. 142
ал. 2 СК – една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, т.е. за
2025г. – 269.25 лв. /1/4 от 1077 лв./. Издръжката следва да е в размер на 269.25 лв. Началният
момент на дължимост на издръжката е считано от влизане в сила на решението.
Относно разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните
от него в хода на делото съдебно деловодни разноски, обуславят разглеждането на въпроса
за сторените от него разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да се възложат действително реализираните от ищеца разноски в рамките на разглеждания
спор. Така, съобразно ангажираните за целта доказателства и представения списък по чл.80
ГПК, действително сторените разноски възлизат на 2190 лева /40 лева държавна такса; 700
лева депозит за вещи лица и заплатеното възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат в размер на 1450 лева/. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК съдът счете
за основателно при съобразяване с характера на правния спор, фактическата и правна
сложност на делото, като размерът на адвокатското възнаграждение следва да се редуцира
до сумата 800 лева. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1540 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време в общ размер от 387.72 лева.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение
на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Мотивиран от гореизложеното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ мерките относно упражняване на родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжка на детето С.К. А., ЕГН **********, род. на
********** определени по гр.д. № 13580/2015г. по описа на ВРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С.К.
А., ЕГН **********, род. на ********** на бащата К. П. А., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С.К. А., ЕГН **********, род. на **********
при бащата К. П. А., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката М. Д. М., ЕГН:********** с
детето С.К. А., ЕГН **********, род. на ********** както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца с преспиване от 17:00 часа, а при посещение на училище от края на
последния учебен час (ако той завършва по-късно от 17:00 часа) в петък до 17:00 часа в
неделя; В съботния и неделния ден, когато се налага детето да посещава извънкласни
занимания, майката има задължение да осигури явяването и престоя на детето на същите; 30
дни през лятото с преспиване, когато бащата не е в платен отпуск; на рождения ден на
майката с преспиване; както и по времето на Коледните, Новогодишните и Великденските
празници, вкл. и на рождения ден на детето, като родителите редуват същите както следва:
всяка четна година детето ще е на Коледните и Великденските празници при майката, а на
рождения си ден и Новогодишните празници – при бащата, и обратно, на всяка нечетна
година детето ще е на Коледните и Великденските празници при бащата, а на рождения си
ден и Новогодишните празници при майката. Съответно, когато детето е на рождения си ден
при единия от родителите, другият ще има право да го вижда и взема при себе си с
преспиване в деня, следващ рождения му ден. При осъществяване на режима на лични
8
контакти, бащата следа да съдейства на майката при вземане на детето /когато това се налага
от неговия дом/ и при връщане на детето в дома на бащата, като ако е по-удобно за
родителите, при съгласие между тях, бащата може да взема детето от дома на майката при
приключване на личните контакти.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН:**********, адрес: гр. В. ***************5 ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето С.К. А., ЕГН **********, род. на **********чрез неговия
баща и законен представител К. П. А., ЕГН:**********, двамата с адрес: гр. В.
***************, по банкова сметка на бащата, считано от влизане в сила на решението
месечна издръжка в размер на 269.25 лв. /двеста шестдесет и девет лева и 0.25 ст./, с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до окончателно изплащане на задължението.
ЗАДЪЛЖАВА бащата К. П. А., ЕГН:**********, в едноседмичен срок от
получаване на решението, да представи банкова сметка, по която да бъде плащана
издръжката.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН:**********, адрес: гр. В. ***************5 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса върху
присъдената издръжка общо в размер на 387.72 лева /триста осемдесет и седем лева и 0.72
ст./, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН:**********, адрес: гр. В. ***************5 ДА
ЗАПЛАТИ на К. П. А., ЕГН:**********, адрес: гр. В. *************** сумата от 1540 лева
/хиляда петстотин и четиридесет лева/, представляваща направени разноски от ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – В. _______________________
9