РЕШЕНИЕ
№ 1152
гр. Бургас, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120107071 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „ЗС - Кредити“ ООД срещу М. М. Ю., иск установяване
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 100 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. сключен
между ответника и „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД, ведно със законна лихва върху
главницата от депозиране на заявлението в съда - 08.08.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението, като вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 10.01.2023
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2375/11.08.2023 г. по ч. гр. д. №
4793/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал.
1 от ЗЗД.
Твърди се, че между ответника и „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД е ключен Договор за
потребителски кредит от 23.06.2022 г. по силата на който на кредитополучателя е
предоставена сумата от 100 лева, а последният се е задължил да я върне на две вноски, ведно
с възнаградителна лихва за ползването. Сочи се, че ГПР – 42,55 % и МЛП – 3 %. Поддържа
се, че ответникът е усвоил сумата, но не я е върнал на уговорените падежи – 23.07.2022 г. и
23.08.2022 г. Сочи се, че вземането по договора е прехвърлено на ищеца с договор за цесия
от 10.01.2023 г. и за него същият се е снабдил с заповед за изпълнение, връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като дадените от съда указания са обусловили правен интерес
за ищеца от предявяване на настоящия иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
1
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка по
сключен между ответника и трето лице договор за потребителски кредит, а в условията на
евентуалност се оспорва усвояването на сумата по кредита. Оспорва се и съобщаването на
договора за цесия на ответника от цедента, както и наличието на представителна власт у
ищеца-цесионер да съобщи същата.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, дружеството-ищец
поддържа предявения иск.
В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. сключен между
ответника и „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД и погасителен план /л. 11 от делото/, стандартен
европейски формуляр. По делото е представен и рамков договор за продажба и прехвърляне
вземания от 10.01.2023 г., по силата на който „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД като цедент,
прехвърля вземането си към ответника, на ищеца – цесионер /л. 66 от делото/. По делото са
приети и потвърждение от цедента, за извършената цесия /л. 71 от делото/, пълномощно от
10.01.2023 г. с нотариална заверка на подпис /л. 70 от делото/, по силата на което цедентът
изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника /ответника/ за прехвърляне на
вземането. По делото е представено уведомление за извършена цесия изпратено от
кредитодателя до кредитополучателя, с обратна разписка, с отбелязване „Преместен“.
По делото е прието заключение на вещо лице по възложена съдебно – счетоводна
експертиза, от която се установява, че сумата от 100 лева е усвоена от ответника и същият
не е извършвал плащания за погасяване на вземането си по договора /л. 84/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 4793/2023 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу
която в преклузивния едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника и искът е
предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Предявеният от ищеца е иск е с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи – наличието на валидна облигационна връзка по посочените в исковата
молба договори за потребителски кредит и за цесия, включващи твърдените клаузи за
дължимост на главница, по силата на който сумата по заема е усвоена от кредитополучателя
и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните
размери, включително съобщаването на цесията. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От горепосочения приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност,
Договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. сключен между ответника и „Ейч Джи –
Кредит груп“ ООД, по категоричен начин се установява възникването между страните на
2
облигационно отношение, което ги обвързва. От неоспореното от страните заключение на
вещото лице по ,възложена съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
пълно, комплексно и обосновано, се установи, че ответникът е усвоил сумата от 100 лева в
брой. С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото
пълномощно. Макар по делото да е приложено известие за доставяне на уведомлението за
извършена цесия, което не се установява да е получено и от кого, уведомлението, изходящо
от цедента, е приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с
изпращане на препис от същата на ответника и само по себе си съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Същото следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, по смисъла на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради изложеното, съдът счита,
че ответникът-длъжник е редовно уведомен за прехвърлянето на процесното вземане и
договорът за цесия е породил правен ефект спрямо кредитополучателя, и ищецът има
качеството кредитор спрямо ответника.
От заключението на вещото лице се установи, че ответникът не извършвал плащания
по договор, поради което съдът приема, че размерът на главницата е в предявения от ищеца
размер, респ. предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер
от 425 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в исковото производство
разноски в общ размер от 1225 лева, от които: сумата от 25 лева за държавна такса, сумата
от 200 лева за депозит за особен представител и сумата от 300 лева за депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. М.
Ю., ЕГН **********, с адрес: с. Т***, ул. ****, дължи на ищеца „ЗС - Кредити“ ООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. Б**, ул. **, сумата от 100 лева /сто лева/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. сключен
между ответника и „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД, ведно със законна лихва върху
главницата от депозиране на заявлението в съда - 08.08.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението, като вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 10.01.2023
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2375/11.08.2023 г. по ч. гр. д. №
4793/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240
ал. 1 от ЗЗД.
3
ОСЪЖДА М. М. Ю., ЕГН **********, с адрес: с. Т***, ул.****, да заплати „ЗС -
Кредити“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Б**, ул. **, сумата от 425
лева /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща направени съдебно - деловодни
разноски в производство по ч. гр. д. № 4793/2023 г. по описа за 2023 г. на РС - Бургас и
сумата от 1225 лева /хиляда двеста двадесет и пет лева/, представляваща направени съдебно
- деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4