№ 291
гр. Сливница, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Н. Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Н. Св. Василев Гражданско дело №
20251890100669 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Постъпила е молба, подадена от С. З. и Н. А., с която молителите
заявяват, че са съпрузи, но желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно
съгласие, без да се издирват мотивите за това, като съдът утвърди
постигнатото между тях и представено по делото споразумение по чл. 51 от
СК.
В съдебното заседание молителите, чрез своя пълномощник адв. Л. А.,
поддържат молбата за допускане на развод по взаимно съгласие. Молят съда
да утвърди постигнатото споразумение, като не желаят предоставяне на
възможност за помирение, както и медиация, или други способи за
доброволно уреждане на отношенията помежду им.
Районен съд- гр. Сливница, като съобрази представена молба и
събраните в хода на делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 50, ал. 1 от СК при сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва
мотивите им за прекратяване на брака.
От представения по делото акт за сключен граждански брак се
установява, че молителите са сключили граждански брак на 28.08.2018 г.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от
процесуално легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд,
като е съпроводена и от споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.
Разгледана по същество молбата е основателна, доколкото молителите и
1
в споразумението и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът
намира, че представеното от молителите споразумение отговаря на
формалните и съдържателни изисквания по чл. 51, ал. 1 от СК, а
обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави,
като в него са уредени всички лични и имуществени отношения по начин,
изключващ бъдещи спорове. Съдът намира, че същото следва да бъде
утвърдено.
На основание чл. 329 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
държавна такса за допускане на развода в размер на 20 лева, която следва да
се заплати от съпрузите по равно.
Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен с акт за сключен
граждански брак № 0009 от 28.08.2018 г., съставен от длъжностно лице по
гражданското състояние към гр. Драгоман, община Драгоман, област
Софийска, между С. З., ЕГН **********, родена на 30.12.1972 г. в Република
Сърбия, гражданин на Република България, със съдебен адрес гр. ............ и Н.
А., роден на ********** г. в Република Сърбия, гражданин на Република
Сърбия, с адрес гр.Оджаци, Сърбия, поради СЕРИОЗНО И
НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл.
51 от СК, както следва:
1. От брака си нямаме родени или осиновени деца, поради което не се
налага да уреждаме въпроси за упражняване на родителски права,
местоживеене на децата, издръжка и режим на лични отношения.
2. Нямаме претенции за издръжка един към друг.
3. Жилището, в което сме живели като семейство в България е било жилище
под наем и на практика нямаме семейно жилище по смисъла на Семейния
кодекс, въпросът за ползването на което да решаваме в настоящето
споразумение.
4. Нямаме открити по време на брака си общи банкови сметки.
5. Нямаме регистрирани общи фирми.
6. След прекратяване на брака С. З. ще продължи да носи предбрачното си
фамилно име З., тъй като го е запазила при сключването на брака и не е
приемала фамилното име на съпруга си.
С настоящето споразумение страните уреждат по описания по-горе
начин всички свои имуществени и лични отношения, възникнали по повод на
брака им и никой от тях няма и няма да има към другия никакви други
претенции- имуществени и лични.
2
ОСЪЖДА С. З., ЕГН **********, родена на 30.12.1972 г. в Република
Сърбия, гражданин на Република България, със съдебен адрес гр. ............ и Н.
А., роден на ********** г. в Република Сърбия, гражданин на Република
Сърбия, с адрес гр.Оджаци, Сърбия, да заплатят по сметка на Районен съд –
Сливница държавна такса за допускане на развода в размер на 20 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3