Р Е Ш Е Н И Е
№356/31.1.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари две хиляди
и седемнадесета
година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Р.Ч., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2545 по описа за 2016 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно осн. чл.362 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Й.Д.Д., ЕГН ********** *** против Е.П.Е., ЕГН ********** *** с
която е предявен конститутивен иск с правно осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.06.2003 г., представляващ новообразуван имот с идентификатор № 500.123 с площ от 594 кв.м. по ГШИ на м-ст
«Старите лозя» -земеделска земя, град
Игнатиево, код по ЕКАТТЕ :32278, община Аксаково, обл.
Варна, одобрен със заповед № РД-11-7706-113 от 01.04.2011 г. на Областен управител на
област Варна, влязъл в сила за имота на 30.04.2011г., с начин на трайно
ползване / по скица/ -лозови
насаждения, категория на имота - VI, заедно с построената
сграда на 1 етаж, със застроена площ 14
кв.м., при съседи / по скица
№1159-35/12.01.2015г. изд. от Община Аксаково/, както следва : 500.125; 500.390; 500.122; 500.437; 500.179 и 500.366, за сумата от 2000 лева, която сума продавачите
/ответника по делото/ е получил напълно и в брой на датата на подписване на
предварителния договор.
В депозирания от ответника отговор иска се признава,
като се посочва,
че не е бил
канен за сключване на окончателен
договор, поради което и иска да
се постанови решение при признание
на иска, като не се
присъждат разноски в полза на ищеца.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и
моли да бъде уважен. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание заявяват, че са налице пречки по см. на чл. 237, ал.3, т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Позовава се, че
предварителният договор има невъзможен предмет, сочи че понастоящем не
съществува имот с параметрите по предварителния договор. На следващо място
ответникът се позовава, че не станал причина за завеждане на делото, тъй като
до него не е отправена покана за сключване на окончателен договор. Ето защо,
моли разноските по делото да не бъдат възлагани върху страната.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съдът
като взе предвид, че в писмения
си отговор ответникът по спора Е.П.Е. е направил изрично изявление че признава
иска, и че това изявление е неоттегляемо, намира, че са налице
предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване
на решение при признание на
иска.
Относно наличието
на отрицателни предпоставки по чл. 237, ал.3 от ГПК.
Твърденията за
невъзможен предмет на процесната сделка по съществото
си са твърдения, че признатото право не съществува, поради което същото не може
да бъде признато (пречка по смисъла на чл. 237, ал.3, т. 2 ГПК). В случая
признато право е непритезателното право за сключване
на окончателен договор и се твърди, че има невъзможен предмет, защото предметът
на предварителния договор вече не съществува.
За да извърши
преценка за пречките за постановяване на решение при признание на иска,
респективно за наличие на предмет на преобразуващото право по чл. 19,ал.3 ЗЗД
съдът съобразява съдържанието на договорните разпоредби на предварителния
договор 19.06.2003г. и тълкува същия по правилата на чл. 20 ЗЗД.
В случая продавачите
по предварителния договор Георгина Илиева Петрова и Е.П.Е. съгласно упоменатото
в чл.1 от предварителния договор от 19.06.2003г. са наследници на лице по пар 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Още със сключване на договора страните са знаели, че могат да прехвърлят
на купувачите имот с максимални размери от 600 кв.м. съгл. § 4з. от ПЗР на ЗСПЗЗ., съответно на което са уговорили прехвърлянето на 600
кв.м ид. части от 1225 кв.м за целия имот. За толкова
ид. части праводателят на
ответника е признат за собственик с нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит на осн.§ 4а. Ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ., акт 164, том XXVII,н.д. 12711/94 г. Доколкото праводателят на продавачите не е бил признат са собственик
на реален имот в предварителния договор страните не са описали имота по този
начин.
Очевидно страните са изчаквали изработването на ПНИ за имота, съответно
издаване на заповед на кмета по чл. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и са
уговорили сключването на окончателен договор след отпадане на пречките за
издаване на скица за имота. Не е било възможно към датата на сключване на
предварителния договор страните да са били наясно какъв имот ще бъде отреден за
притежаваните от наследодателя на ответника ид.
части, поради което и не са могли да го индивидуализират в предварителното
споразумение.
На следващо място съдът, съобрази че описанието на имота по
предварителния договор съвпада с индивидуализацията по представената скица от
12.01.2015г. и друга от 15.07.2016г. касателно
границите с Христо Д. ***. От друга страна идентичността на имотите не е
оспорена от ответника, който е признал иска.
Като отчете изложеното, съдът намира че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване
за окончателен на предварителния договор сключен между ищеца, ответника и наследодателката
на ответника на 19.06.2003г.
е основателен поради, което следва
да бъде уважен.
Доколкото
в предварителния договор е посочено, че купувачът – ищеца в настоящия
процес е заплатила изцяло към момента
на подписването му договорената цена и ответникът е собственик на имота към настоящия
момент не са налице пречки
за уважаване на предявения иск.
В диспозитива на решението имотът следва да се опише по
действащ план.
На основание чл.364, ал.1 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса по прехвърлянето в размер на 56.50 лева по сметка
на ВРС, определена върху уговорената по договора цена от 2000
лева, съобразно чл.8 от Тарифата за
нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 от ЗННД.
Дължимият данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ следва да бъде платен
от ищеца – купувач в съответната данъчна служба по местонахождение на имота, като
на основание чл.364, ал.2 от ГПК и чл.50 от ЗМДТ заверен препис от настоящото решение
следва да бъде издаден само
след представяне на доказателства за платен данък
и за липса на задължения към
държавата.
Съгласно чл.364, ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да постанови
вписване на възбрана
от Съдията по вписванията при Варненския районен съд върху
процесния имот, обезпечаваща вземането за разноски по
прехвърлянето на имота.
Ответникът е
направил искане сторените по делото разноски да не се възлагат в негова тежест,
доколкото е признал иска и не е дал повод за образуване на производството.
За да останат
разноските изцяло в тежест на ищеца, е нужно да са налице комулативно
и двете предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно
ответникът да е признал иска и да не е дал повод за образуване на делото.
Поводът за завеждане на иска в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК се припокрива с
извънсъдебното оспорване на претендираното право, или
както е в случая неоказването на дължимото съдействие за сключване на окончателен
договор. Съдът в тази връзка не споделя доводите на ответника, че не е бил
канен на сключването на окончателен договор. Сключването на въпросния договор е
поставено под отлагателно условие, а
именно до издаване скица за имота. Скица за имота е издадена след одобряване на
ПНИ за имота, като несъмнено страната е участвала в процедурата по одобрение на
плана, която е приключила още през 2011 година. Пречките пред сключването на
окончателен договор са били изцяло в правната сфера на ответника, поради което
след отпадането им, негова е следвало да бъде инициативата за финализиране на
сделката.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че на осн. чл. 78,ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение в размер и такса за вписванена ИМ в
общ размер на 746 лева по представения списък по чл.80 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 19.06.2003г. между Георгина
Илиева Петрова, ЕГН **********
и Е.П.Е., ЕГН **********, от една страна като
продавачи и Й.Д.Д., ЕГН **********, като купувач предварителен
договор за покупко – продажба от 19.06.2003г., с който Георгина Илиева Петрова, ЕГН ********** и Е.П.Е., ЕГН ********** се е задължили да продадат
на Й.Д.Д., ЕГН ********** недвижим
имот, с идентификатор №500.123 с площ от 594 кв.м. по ГШИ на м-ст «Старите
лозя» -земеделска земя, град Игнатиево,
код по ЕКАТТЕ :32278, община Аксаково, обл. Варна, одобрен
със заповед № РД-11-7706-113 от 01.04.2011 г. на Областен управител
на област Варна, влязъл в сила за имота
на 30.04.2011г., с начин на трайно
ползване / по скица/ -лозови насаждения, категория на имота - VI, заедно с построената сграда на 1 етаж, със застроена
площ 14 кв.м., при съседи / по скица
№611-956/15.07.2016г. изд. от Община Аксаково/, както следва:500.125; 500.390;
500.122; 500.437; 500.179 и 500.366, по предявения от Й.Д.Д., ЕГН **********
*** против Е.П.Е., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД вр.чл.362, ал.1 от ГПК.
Данъчната оценка на целия
имот с № 500.123 по ПНИ на местност „Старите лозя” землище гр.Игнатиево е 1288.30
лева съгласно Удостоверение № 5302000407/11.02.2015г.
на Община
Аксаково, Дирекция „Местни данъци”.
ОСЪЖДА
Й.Д.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС сумата от 56.50 /петдесет и шест и 50 ст./ лева, представляваща
такса за прехвърлянето на недвижимия имот, по чл.8 от Тарифата
за нотариалните такси към Закона
за нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 от ЗННД, на основание
чл. 364, ал.1 от
ГПК.
ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху недвижим имот с № 500.123 по ПНИ на местност „Старите лозя” землище гр.Игнатиево за обезпечение на вземането за
сумата 56.50
/петдесет и шест и
50 ст./ лева, представляваща дължима от Й.Д.Д., ЕГН ********** ***
такса за прехвърляне на недвижимия имот.
ОСЪЖДА Е.П.Е., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на
Й.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата
от 746 (седемстотин четиридесет и шест)
лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване
в шестмесечен срок от влизането му
в сила, на основание чл.115 от ЗС, като указва на
ищеца, че след изтичането на срока вписването
на исковата молба губи действието
си.
СЛЕД
влизане в сила препис от настоящото
решение да се изпрати на
Служба по кадастъра Варна.
Препис от влязлото в сила
решение страните могат да получат
след представяне на доказателства за заплащането на дължимата нотариална
такса и за заплатен в данъчната служба местен данък
по чл.44, ал.1 от ЗМДТ, както и след представяне
на удостоверение, че продавачът няма
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита
и задължителни осигурителни
вноски, на основание чл.264 от ДОПК, както и актуално удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот,
необходимо за удостоверяване на липсата на непогасени
данъчни задължения за имота.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на Служба по вписванията
препис от решението за вписване на възбрана върху имота.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВОС в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му на страните, ведно
с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: