№ 1545
гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000503115 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 5464/27.08.2025 г., по гр.д.№ 12556/2024 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-10 състав, съдът е осъдил Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 да заплати на А. - Й. Д. Д., ЕГН:**********, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство № 73/2022 г. по описа на
СДВР, пр.пр. № 9076/2022 г. на СРП, постановлението за привличане на ищеца като
обвиняем по което, е отменено с Постановление на СГП от 23.10.2023 г. по пр.пр. №
10783/2023 г. СГП, ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното изплащане, и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 525 лв., представляваща съдебни разноски, като и
отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Срещу решението, в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от
Прокуратура на Република България, която счита същото за неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. Сочи, че съгласно чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. В случая не бил налице фактическият състав на
1
отговорността по ЗОДОВ, тъй не била налице първата предпоставка - незаконност на
действията на Прокуратурата на РБ по смисъла на чл. 2, ал. I, т. 3 от ЗОДОВ - наказателното
производство спрямо ищеца не било приключило с оправдаването на лицето от съда, респ. с
постановление за прекратяване, поради това, че деянието не извършено от ищеца или че
извършеното деяние не е престъпление. С оглед даденото задължително разрешение в т. 11
на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, при определяне размера на вредите, съдът
следвало да вземе под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. С оглед това
Постановление понятието „справедливост” не било абстрактно понятие, а се преценявало
въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. В решението съдът
изброило общо, без преценка на значението им, някои от елементите, влияещи върху
обезщетяването, без да даде отговор на въпроса, защо определеният краен размер се явява
справедлив. Определеният размер на обезщетението бил завишен и не съответствал на
принципа на справедливостта, установената съдебна практика в аналогични случаи,
социално- икономическите условия на живот в страната през периода, за които се
претендирали вреди, както и вида и обема на доказаните вреди. Не била съобразена в
достатъчна степен продължителността на наказателното производство, което е приключило
в разумен срок, преминало е през съответните съдебни инстанции. Следвало да се съобрази,
че не са налице трайни вреди върху психично здраве на ищеца, като липсвали доказателства
и за трайни вреди върху физическото му здраве. Делото не било медийно разгласено,
липсвали доказателства същото да се е отразило върху професионалното развитие на ищеца.
Жаалбоподателят моли въззивния съд да го отмени в частта на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, като го намалите, съответно намали размера на присъдените
разноски по компенсация за адвокатско съдействие.
Ответникът А. - Й. Д. Д. оспорва въззивната жалба и моли съдът да я остави
без уважение. Счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
заннижен от първоинстанционния съд.
Срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен, е
подадена въззивна жалба от А. - Й. Д. Д., който моли въззивния съд да го отмени и да уважи
иска му в цялост. Сочи, че срещу него било незаконно образувано и водено наказателно
производство за извършено тежко умишлено престъпление - такова по чл.211 във вр. с чл.
209 ал.1 и чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК като съдът неправилно приложил материалния закон -
чл. 52 от ЗЗД, досежно определеният с решението размер на обезщетението 5 000 лева, който
по никакъв начин не съответствал и бил драстично занижен спрямо тежестта на
действителните последици от причинените ми неимуществени вреди от
незаконосъобразните действия на Прокуратурата, следствие от явната злоупотребата с права
на управомощените в наказателното производство прокурори. В постановлението на СГП от
23.10.2023 г., с което било отменено постановлението за повдигане на обвинение и вземане
на мерки за процесуална принуда спрямо А. - Й. Д. Д. било прието, че: „анализът на
наличните фактически положения - които са изцяло в сферата на търговските отношения,
съотнесен към теоритичните фрагменти на материалноправната норма по чл. 211 от НК, за
настоящата въззивна инстанция сочи на използване на институти на НПК за засягане на
административни и търговски взаимоотношения и то по договорни проекти между страни, с
използване на наказателноправни похвати.". Наказателно производство след отмяна на
постановлението, с което е предявено обвинението срещу А. - Й. Д. Д., приключило с
Определение рег.№ 2286/11.07.2025 г., постановено по вчнд № 3618/2025 г. по описа на СГС,
с което било потвърдено определение от 07.05.2025 г., постановено по нчд № 5327/2025 г. по
описа на СРС, 136 състав, с което е потвърдено постановление от 31.01.2025 г. на Софийска
районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП №513 ЗМК
73/22 г. по описа на СДВР, пр.пр. №9076/2022 г. по описа на СРП. Правното основание
според СГС е липса на осъществен състав на престъпление по см. на НК. От
2
постановлението на СРП от 31.01.2025 г., определението на СРС по нчд № 5327/25 г. и
определението на СГС по внчд № 3618/25 г. на СГС се установявало, че не са били налице
основания за образуване на наказателното производство, по което е предявено обвинението
срещу ищеца и се касае до драстично нарушение на НПК, още по-малко да се предявяват
обвинение за извършено престъпление, още по-малко пък за престъпление наказуемо с
„лишаване от свобода до 15 години", вземането на мярка за неотклонение „Парична
гаранция в размер на 100 000 лева", както и ограничаване на правото на свободно движение
чрез мярка за процесуална принуда - „Забрана за напускане пределите на страната", което
граничело с престъпление по служба извършено от прокурора от СРП, образувал
производството и осъществявал ръководство и надзор за законност върху разследването до
отмяната на постановлението, с което е предявено обвинението срещу А. - Й. Д. Д.. Това на
основание чл. 147 от ГПК представлявало ново обстоятелство, относимо към предмета на
настоящото дело. Произнасянето на последната съдебна инстанция СГС, по
наказателноправния спор на 11.07.2025 г. настъпил след приключване на съдебните прения
по гр.д.№ 12556/25 г. - на 18.06.2025 г. и периода на произнасяне на съдебното решение —
27.08.2025 г. като А. - Й. Д. Д. не бил уведомяван за съдебното решение, тъй като не бил
страна в това производство съгласно НПК.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. - Й. Д. Д.
срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, за което
постановлението за привличане на ищеца като обвиняем било отменено, ведно със законната
лихва, считано от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се сочи, че А.
- Й. Д. Д. е пострадал от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, за което
постановлението за привличане на ищеца като обвиняем е отменено с постановление на
Софийска градска прокуратура от 04.10.2023 г. по пр.пр. № 10783/2023 г. С Постановление
от 04.05.2023 г. на Софийска районна прокуратура, А. - Й. Д. Д. бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК /измама в
особено големи размери, представляваща особено тежък случай/ като му била определена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 100 000 лв. С постановление от
05.04.2023 г. му била наложена и забрана да напуска пределите на Република България.
Наказателното производство било образувано по повод проведени преговори между А. - Й.
Д. Д., в качеството му на управител на „Данаос Девелопмен“ ЕАД, и „Мастер Инвест“ ООД
за реализиране на инвестиционен проект за строителство на жилищен комплекс с офиси и
търговски части. В хода на изпълнение на договора между двете дружества възникнали
спорове във връзка с договорни ангажименти, за което били заведени граждански дела. По
повод подадена жалба от „Мастер Инвест“ ООД до СРП било образувано наказателно
производство, което превърнало А. - Й. Д. Д. в „човек с престъпен бизнес“ и „обвиняем в
тежко криминално престъпление“. Така бил уронен професионалния му авторитет, както и
името на управляваната от него фирма. Наказателното производство било публично
оповестено с публикуването на поредица статии във вестник „Банкер“, в които твърденията
от разследването са лансирани като доказани факти. А. - Й. Д. Д. се затворил в себе си,
преживял стрес, чувствал се безсилен, а бизнес дейността му се обезсмислила. Наложило се
да преустанови работа. Приятелите му се срещали с него по-рядко и видимо „охладнели“.
Напрежението от наказателното разследване се отразило и във взаимоотношенията със
семейството му и близките. Поради забраната да напуска страната, въпреки че е и гръцки
гражданин, се наложило да преустанови контактите си с колегите и роднините си в Гърция.
Незаконосъобразните действия на прокуратурата, макар и отменени, имали последици и
понастоящем. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди вследствие на
3
незаконното обвинение в размер на 50 000 лв., законната лихва считано от 04.10.2023 г.,
както и разноски по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска. Счита
недопусним иска поради неприложимост на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, която
изисквала наказателното производство да е прекратено, което не било сторено в настоящия
случай. Отмяната на привличането на едно лице в качеството му на обвиняем не водело до
извод за незаконосъобразност на обвинението. Оспорва наличието на твърдените вреди.
Липсвали данни Прокуратурата на Република България неправомерно да е предоставяла
невярна информация за наказателното производство в медиите. Оспорва началния момент,
от който се претендира законна лихва. Оспорва размера на претендираното обезщетение,
като сочи, че същият не е съобразен с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД.
С Постановление № 9076/04.05.2023 г. /л.83 и сл. от том I от приложенията/ А.
- Й. Д. Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, вр, чл. 209, ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че в периода от началото на месец януари на 2021 г. до
05.11.2021 г. в гр. София, в съучастие като извършител със С. С. Д. и Й. Т. К., с цел да
набави за себе си и другиго имотна облага, възбудил заблуждение у М. Х. Б. и М. Р. Б., че ще
бъде извършен строеж на жилищен комплекс, офиси, обществено обслужване и търговски
части от 85 000 кв.м. разгъната застроена площ в имот и с това причинил на „Мастер
инвест“ ООД имотна вреда в особено големи размери – 1 546 670.36 лева. С това
постановление на А. - Й. Д. Д.а е определена мярка за неотклонение „Паричка гаранция“ в
размер на 100 000 лева.
С постановление от 04.05.2023 г. на наблюдаващия прокурор при СРП на
основание чл.68, ал.1, вр. чл.57 и чл.199 НПК на А. - Й. Д. Д. е наложена забрана да напуска
пределите на Република България, освен с разрешение на прокуратурата, като е разпоредено
на директора на Дирекция „Миграция” незабавно да приведе в изпълнение постановлението
съобразно чл. 76, т. 1 ЗБЛД и да уведоми съответните ГКПП.
На 11.09.2023 г. А. - Й. Д. Д. е разпитан в качеството си на обвиняем – видно
от Протокол за разпит на обвиняем от 11.09.2023 г. /л.86 и сл. от том I от приложенията/.
С Постановление от 23.10.2023 г. по пр.пр. № 9076/2022 г. на СРП, ДП №
73/2022 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 10783/2023 г. по описа на СГП, е отменено
постановление на СРП от 04.05.2023 г. за привличане в качеството на обвиняем на А. - Й. Д.
Д. за извършено от него престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК по пр.пр. № 9076/2022 г. по описа на СРП, ДП № 73/2022 г., по описа на СДВР. Със
същото е отменена наложената на А. - Й. Д. Д. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 100 000 лева и наложената му принудителната процесуална мярка по чл.68 НПК
„Забрана за напускане пределите на Р.България“ наложена с постановление от 05.04.2023 г.
на наблюдаващия прокурор при СРП на основание чл. 68, ал. 1, вр. чл. 57 и чл. 199 НПК. В
мотивите на този акт е констатирано нарушение при прилагане на материалния закон -
неправилно приложена разпоредбата на НК в хипотезата на един
гражданско/административно правен спор. Преценено е от страна на СГП, че не е направена
правилна и законосъобразна правна преценка, респ. релевантна оценка на доказателствата,
предвид на което и действията по повдигане на обвинение са необосновани и са налице
основания за отмяната им. Прокурорът от СГП е посочил, че са използвани институти от
НПК за засягане на административни и търговски взаимоотношения по договорни проекти
между страни, с използване на наказателно-правни похвати.
По делото като свидетел е разпитан Й. Т. К., от чиито показания се установява,
че е колега на А. - Й. Д. Д., който заемал длъжността изпълнителен директор в дружество,
участвало в строителен проект. След спор с потенциален съинвеститор, се намесила
4
прокуратурата, за да проверява разрешението за строеж и устройствения план, издадени от
Столична община. Разрешението за строеж било взето законно, издадено от главен архитект
на Община София. Те строили година и половина имот, който бил съседен на този имот,
който искали да им откраднат. От Прокуратурата им казали, че разследват Д. за фалшиви
подписи, които имат общо с одобрението на ПУП. А. - Й. Д. Д. ходел непрекъснато в РПУ,
дни и месеци бил под напрежение и го разпитвали за фалшиви подписи. Направените
експертизи доказвали, че твърденията на Прокуратурана не били верни. Били заведени и
граждански дела и отново трябвало да доказват, че не съществували фалшиви подписи.
Всичко това се отразило на А. - Й. Д. Д.. Двамата били обвиняеми с огромни суми за
гаранция. Детето му, съпругата му, всички се притеснявали какво се случва. Животът им
станал „ад“. Приятелите им се притеснявали, казвали, че това, което ни се случва е сериозно
и не могат да се справят, и считали, че ако останат до тях, ще имат същите проблеми.
Собственикът на фирмата Кустас /която фирма била световно известна, включена във Форбс/
загубил доверие в Д., защото не знаел дали това, което се случва не е истина. А. - Й. Д. Д.
имал финансови загуби, имал проблеми с придвижването извън страната.
По делото като свидетел е разпитана Д. Б. Д., майка на А. - Й. Д. Д., от чиито
показания се установява, че знае за наказателното производство срещу сина й. Със
семейството си се установили в България през 2002 г. Отношенията м семейството били на
доверие, достойнство и честност, без лъжи. Всички семейни празници били заедно вкъщи,
по същия начин прекарвали всяка неделя - семеен обяд. През 2021 г. съпругът й бил
диагностициран с много сериозно сърдечно заболяване и А. бил всеки ден до него или се
чували по телефона. Знаели, че има проблеми в работата от 2022 г., но той им ги спестявал.
През 2023 година в началото планирали семейните празници, като рождения ден на
съпругът на свидетелката бил на 27-ми май и го правели в Гърция, защото там били
детските им приятели и приятелите на съпруга й от дете и това бил повод да се видят с тях.
През април 2023 г. диагностицирали съпругът й с много тежко заболяване на простатата и
възникнала необходимост от спешна операция, планирана, но спешна. След като планирали
всичко, на другата седмица, в началото на май, А. казал, че няма да дойде на операцията и
на рождения ден и те изпаднали в стрес, като се чудили какво става. Дъщерята на А., която
гостувала събота и неделя на баба си казала, че не иска да се прибира, защото баща й не си
играел с нея. Те извикали А., за да разберат какво се случва и той бил съкрушен и унизен как
да им обясни, че е обявен за криминален престъпник и не може да напуска страната и трябва
да намерим огромна сума, за да не бъде затворен. Казал им, че е несправедливо обвинен. А.
се отчуждил от жената, с която живеел на съпружески начала. Неговите приятели изведнъж
оредяли и от страх и подозрителност се отдръпнали и той останал сам. На 17 юли бил
рожденият ден на детенцето и техен семеен празник, но А. отказал да правят каквото и да
било. Приятелите явно не приемали поканата. Детето останало без празник. А. се оказал със
сериозен ендокринен срив. Цялата история излезнала в Народното събрание. На
Димитровден нещата се успокоили, в края на октомври отпаднала забраната за излизане от
страната и можели да планират операцията на баща му в Гърция. Към момента А. още не
бил преодолял проблема, не си възвърнал жизнерадостта, остарял преждевременно.
Налагало се да се доказва пред партньори и акционери в дружеството.
Във въззивното производство е представено Определение рег.№
2286/11.07.2025 г., постановено по вчнд № 3618/2025 г. по описа на СГС, с което е
потвърдено определение от 07.05.2025 г., постановено по нчд № 5327/2025 г. по описа на
СРС, 136 състав, с което е потвърдено постановление от 31.01.2025 г. на Софийска районна
прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМК 73/22 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 9076/2022 г. по описа на СРП, видно от което наказателно
производство,по което е било повдигнато обвинение срещу А. - Й. Д. Д., след отмяна на
постановлението, с което е предявено обвинението срещу него е прекратено. От
постановлението на СРП от 31.01.2025 г., определението на СРС по нчд №5327/25 г. и
5
определението на СГС по внчд №3618/25 г. на СГС се установява, че не са били налице
основания за образуване на наказателното производство, по което е предявено обвинението
срещу ищеца и се касае до драстично нарушение на НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна и е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от
незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата е обективна и се реализира чрез
заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени
и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
обвинение е в тежест на ищеца, като искът за обезщетение, съгласно чл.7 от ЗОДОВ, се
предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
По делото е установено, че ищецът с Постановление от 04.05.2023 г. на
Софийска районна прокуратура е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.211, вр.чл.
209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК /измама в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай/, като му била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 100 000 лв. С постановление от 05.04.2023 г. му била наложена и забрана да
напуска пределите на Република България. е привлечен като обвиняем за престъпления по
чл.311, ал.1 от НК. Постановлението за привличане на ищеца като обвиняем е отменено с
постановление на Софийска градска прокуратура от 04.10.2023 г. по пр.пр. № 10783/2023 г.,
в което е посочено, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер по
повдигнатото обвинение. В процесния случай формално не е постановен акт по смисъла на
чл.24 НПК за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, но отмяната на
акта за привличането му в качеството на обвиняем по образувано наказателно производство
има същият процесуален ефект. Въззивният съд съобразява, че ищецът е конституиран в
качеството си на обвиняемо лице по наказателно производство, като в последствие
процесуалното действие по привличането му като обвиняем е отменено поради
материалната му незаконосъобразност при инстанционен контрол от страна на
Прокуратурата. Тази хипотеза е аналогична на хипотезата, при която след повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по наказателното дело
е прекратено. По тази причина въззивният съд намира, че в полза на ищеца е възникнало
право да претендира обезщетение за възникналите в причинна връзка с незаконното
обвинение вреди.
Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяване на
наказателното производство спрямо ищеца по повдигнатото обвинение за престъпление,
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на
нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение, поради което предявеният иск е доказан по основание.
6
Доказването на вредите и причинната връзка с незаконния акт като елементи
от фактическия състав на отговорността на държавата чрез нейните органи следва да се
извърши при условията на пълно доказване от ищеца, особено що се касае до вреди извън
обичайните и присъщи като резултат от едно несправедливо обвинение. Въззивният съд
намира за установено, че в резултат на незаконното обвинение за престъплението, за което
впоследствие обвинението срещу ищеца е отменено, на което е основан искът,
емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, изхождайки от принципното
положение, че всеки човек, подложен на наказателна репресия, е притеснен, че ще бъде
несправедливо осъден. Ищецът е изпитвал присъщите на човек с повдигнато обвинение
безпокойство и страх, че ще бъде осъден. Съдът отчита и, че при незаконно повдигане на
обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към
наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на вреди -
неблагоприятно отражение върху психиката на човек, - които са пряка и непосредствена
последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно
изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/.
В настоящото производство е спорен въпросът относно обема на
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл. 52
ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на
незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда,
броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия,
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и др. /решение № 298/04.07.2011 г. по гр.
д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др./.
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение № 50072 от
23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по
гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и
др., обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че ищецът по иск с
правно основание чл. 2 ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в
исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на
тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според
стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда
7
обезщетение над обичайния размер.
Част от претендираните от ищеца неимуществени вреди са обичайни. Същите
са свързани с преживения стрес от повдигането на обвинение и воденото спрямо него
наказателно производство, възможността да бъде осъден за деяние, което не е извършил.
Установено е, че Софийска районна прокуратура е повдигнала и поддържала
обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по обвинение за престъпление по
чл.211 във вр. с чл. 209 ал.1 и чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК - за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода в размер до 10 години,
както и конфискация до 1/2 от имуществото, като по преценка на въззивния съд
предвидените от закона тежки последици за престъплението, по което е било повдигнато
обвинение на ищеца обективно са допринесли за висок интензитет на негативните
емоционални изживявания на ищеца, които са намерили негативно отражение в неговата
психика, както и по отношение на потенциалните негативни последици за личността на
ищеца.
Съдът отчита, че по повдигнатото на ищеца обвинение му е определената
мярка за неотклонение – „парична гаранция“ в сравнително висок размер от 100 000 лева, но
липсват доказателства тази мярка за неотклонение да е причинила съществени ограничения
на ищеца и да се е отразила върху начина му на живот. По делото е установено, че на ищеца
е наложена и мярка на процесуална принуда - забрана да напуска пределите на Република
България, с което обичайния начин на живот на ищеца, който притежава освен българско, и
гръцко гражданско, както и роднини и приятели в Република Гърция, е бил съществено
засегнат. В периода от пет месеца, през който е било повдигнато обвинението и съответно е
действала тази мярка ищецът е бил ограничен да пътува до Република Гърция. Това
представлява сериозно нарушение на личния му и професионален живот, доколкото са
ограничени професионалните му контакти с бизнес партньори в Гърция, което е
съществената част от неговия личен и професионален живот.
Въззивният съд взема предвид възрастта на ищеца към момента на повдигане
на обвинението – 32 години, което е възрастта, в която човек изгражда име в обществото и в
професионалните си среди. Във връзка с това съдът взема предвид данните от свидетелските
показания, че в периода, в който на ищеца е било повдигнато обвинение негови приятели са
били притеснени в общуването си с него, а собственикът на дружеството, в което е
изпълнявал длъжността изпълнителен директор загубил доверие в него, тъй като не бил
сигурен дали обвинението не е основателно.Съдът преценява, че такова поведение на
близките среди на ищеца са довели до неговата изолация.
От значение за определяне на размера на обезщетението е периодът от време -
около 5 месеца на воденото срещу ищеца наказателно производство, което съдът преценява
като един сравнително кратък период, в който е търпял негативните преживявания. От
значение е, че делото по обвинението му не е стигнало до съд. Съдът отчита, че от
показанията на свидетелите се установява, че повдигнатото и поддържано обвинение
причинило психически дискомфорт на ищеца, разстройство в семейството на ищеца, както и
негативна промяна на отношението към него в служебните му отношения.
Липсват доказателства за медийно отразяване на случая във връзка с
повдигнатото обвинение на ищеца по време на поддържане на обвинението. Медийно
огласяване на случая след отпадане на обвинението срещу ищеца, съответно – разглеждане
на случая в парламентарни комисии, образувани по силата на Решение от 07.02.2024 г. на
49-то Народно събрание и Решение от 03.07.2024 г. от 50-то Народно събрание, са
обстоятелства, настъпили след като наказателното производство срещу ищеца е
преустановено, поради това не обуславят вреди от него.
Следва да се съобрази общото икономическо състояние в държавата, което
осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени
вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът
8
съобразява икономическата конюнктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди. През
2023 г. минималната работна заплата в страна е била 780 лв. като обезщетението следва да
отговаря на жизнения стандарт в страната.
Наличието на ангажирани доказателства относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди над обичайните, във връзка с особеностите на личния му живот и
професионалната му ангажираност и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди възлиза на 5 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищеца емоционални и житейски неудобства във връзка с воденото
наказателно производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания, като удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните
обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за
психичното и физическото състояние на ищеца.
Въззивният съд намира основателен иска за присъждане на лихва върху
определеното обезщетение следва. Такава е дължима считано от 23.10.2023 г. /от която дата е
актът, с който е отменено привличането на ищеца към наказателна отговорност/ до
окончателното изплащане на сумата. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР
№ 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС началният момент на забавата (съответно
началния момент на дължимостта на мораторна лихва) при незаконни актове на
правозащитни органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление,
възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
а подадените срещу него въззивни жалби – оставени без уважение.
По разноските:
Въззивният съд намира и двете жалби неоснователни поради което на
жалбоподателят – ищец не са дължими разноски за държавна такса по жалбата му.
При този изход на делото жалбоподателят ответник следва да заплати на
процесуалния представител на жалбоподателя-ищец на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение съобразно уважената част от иска, в размер на 500 лв.
00 лв.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5464/27.08.2025 г., по гр.д.№ 12556/2024 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-10 състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр.София, бул.
Витоша №2, да заплати на адв. Д. Б. в качеството му на процесуален представител по реда
на чл.38 от ЗА на А. - Й. Д. Д., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
9
500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10