№ 181
гр. Дупница, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200270 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 9512493, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на Р. С. З., с адрес: гр. Б...........,ул. И.М. №.........,ет......,ап....... чрез адв. Б.
Б., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди по подробно изложени съображения, че процесният електронен
фиш е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което е незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна на същия. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и
упълномощения от него процесуален представител – адв. Б.. Последният е депозирал
писмено становище по същество за основателност на жалбата и пледира за отмяна на
атакувания ЕФ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Депозирано е писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение. Претендира на свой ред разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 22.07.2024 г. в 14:37 ч. жалбоподателят лично управлявал притежавания от него, в
качеството му на ЕТ „Р. С. З.“, с ЕИК ********* лек автомобил "...........", с рег. № ...............,
на територията на обл. Кюстендил, общ. Рила, в гр. Рила, сигнализирано с пътен знак,
табела Д-11, по третокласен път № 107, км 8+200 м., с посока на движение към гр.
Кочериново, като при въведено общо ограничение на максимално допустимата скорост на
1
движение в границите на населено място - до 50 км/ч. автомобилът, според посоченото в
снимковия материал към ЕФ е засечен да се движи със скорост от 64 км/ч., от която скорост
е приспаднат 3 км/ч толеранс в полза на водача и същата се зачита като 61 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
ATTC ARH CAM S1, с фабр. № 120сd40, и заснето в 14:37 часа с клип № 0074796. За така
установеното превишаване на скоростта в населено място е бил издаден електронен фиш на
жалбоподателя като физическо лице търговец и законен представител на ЕТ, който е
собственик на автомобила, с който ЕФ, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал.
1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание
„глоба” в размер на 100,00 лева, тъй като нарушението е извършено повторно в
едногодишен срок от влизане в сила на друг предходен ЕФ Серия К с № 7577802, издадена
от ОДМВР-Благоевград, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, който му е бил
връчен на 15.07.2023 г. и е влязъл в сила поради необжалването и заплащането му на
31.07.2023 г.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация не
съвпадат изцяло по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото, вкл. изисканите от съда допълнително, както и от приложените по
административнонаказателната преписка и жалбата множество писмени и веществени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: протокол от периодична
проверка на АТСС и удостоверение за одобрен тип, протокол за ползване на техническото
средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата, справка от АИС АНД за
връчен ЕФ Серия К с № 7577802, СРМПС част II, заповед за утвърждаване образец за
издаване на ЕФ, снимка на разположение на уреда, Удостоверение за професионална
квалификация, снимков материал на нарушението - клип № 0074796, ведно с приложения,
както и от останалите приети по делото и служебно изисканите от съда писмени
доказателства – справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ относно разположението на
пътния участък и въведените за него ограничения на скоростта в указаната посока на
движение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие - право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно
средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; за описанието на
нарушението; отчасти за нарушената разпоредба; размера на глобата и срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила.
Налице е само един, но несъществен спрямо възможността за ефективно реализиране
на правото на защита недостатък относно съдържанието на ЕФ, а именно неправилно
нарушението е било квалифицирано цифрово като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП,
вместо единствено и правилно като нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, доколкото се касае за
превишение на общо установената от закона скорост при управление на МПС в населено
2
място – 50 км/ч, а не за друга такава установена и сигнализирана по реда на чл. 21, ал.2 от
ЗДвП, с поставен на пътя пътен знак от типа В-26. В същото време напълно ясно, точно и
детайлно в текста на ЕФ при описанието на нарушението словом е дадено описание и са
изложени последователно факти, именно за осъществено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
доколкото изрично се сочи, че в процесното населено място и на посочения път, в указаната
посока е била разрешена максимална скорост на движение за населено място – 50 км/ч, като
самото населено място е сигнализирано с пътен знак /табела/ Д-11„Начало на населено място
– гр. Рила“, какъвто се установява от доказателствата – Справка от ОПУ-Кюстендил при
АПИ, че се намира на км 11+490 м. в указаната посока и действието му е до поставения на
км. 8+200 м. на същия път и в същата посока друг пътен знак /табела/ Д-12 „Край на
населено място – гр. Рила“. Безспорно се установява от справката, че мястото на
нарушението попада в границите на процесното населено място – гр. Рила с максимална
скорост на движение за населено място – 50 км/ч. В същото време подробно, ясно и точно е
посочено, че нарушението е осъществено в условията на повторност, т.е. в едногодишен
срок спрямо предходно издаден и влязъл в сила на 31.07.2023 г. - друг ЕФ с № 7577802
издаден от ОДМВР-Благоевград.
Нещо повече в текста на обжалвания ЕФ е изрично и правилно определена и посочена
и санкционната норма на чл. 182, ал.4, вр. с ал.1, т. 2 от ЗДвП, която гласи, че:
Чл. 182, ал.4 „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер…“
ал. 1 „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва:“
т. 2 „за превишаване от 11 до 20 km/h -с глоба 50 лв.;“, т.е. правилно в случая е
определена и наложена глоба в двоен размер от 100 лева.
Всичко това, както и доколкото нарушението е безспорно доказано от обективна и
субективна страна, като такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП от събраните доказателства и
доколкото съдът разполага с правомощието да измени НП по реда на чл. 63, ал.2, т. 4, вр. с
ал. 7, т. 1 от ЗАНН, които гласят:
“ Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да:“
т. 1.“приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението;“, съдът приема, че няма
основания за отмяна на обжалвания ЕФ.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва, на основание чл. 63, ал.2, т.4, вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, да бъде изменен, като
нарушението визирано цифрово в него следва да бъде преквалифицирано от такова по чл.
21, ал.2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в такова само по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като наказанието,
което е предвидено в закона за същото е фиксирано и не следва да бъде редуцирано. Изцяло
в този смисъл виж и Решение № 152 от 08.07.2022 г. по к. адм. н. д. № 145 / 2022 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 238 от 25.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
244 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Тълкувателно решение № 2 от
7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от
22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК); Решение № 176 от 23.12.2021 г. по к.
адм. н. д. № 152 / 2021 г. на Административен съд – Ловеч.
По разноските:
Доколкото НП следва да бъде единствено изменено относно приложимата материална
правна норма, съгласно чл. 189, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, с решението си съдът е
длъжен да се произнесе по исканията на страните за разноски. Възлагането зависи от това,
дали наказателното постановление е потвърдено, изменено, вкл. без намаляване размера на
санкцията /както е в случая/ или отменено, като ако наказателното постановление бъде
3
потвърдено или изменено, разноските за процесуално представителство се възлагат изцяло
или съответно частично на нарушителя-жалбоподател, защото с виновното си поведение сам
е станал причина те да бъдат направени в хода на инициираното по негова жалба съдебно
производство. Изцяло в този смисъл виж т. 2, а) от цитираното вече Тълкувателно решение
№ 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК. Следва да се отбележи изрично и за пълнота,
че правната уредба в чл. 63д от ЗАНН, вр. с чл. 143 и сл. от АПК касае единствено и само
въпросите относно отговорността и присъждането на разноски на страните една на друга. С
оглед изхода на делото и предявената своевременно претенция за разноски от страна на
процесуалния представител на АНО с депозираната по делото молба съдът приема, че в
полза на тази страна се дължат разноски за процесуално представителство.
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗАНН и чл. 25а, ал.3 от НПП, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение, в минимален размер от 50,00 лева, доколкото АНО е бил представляван от
редовно упълномощен юрисконсулт, без явяване в съдебно заседание и делото не е с голяма
фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 7, т. 1 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш Серия К № 9512493, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с
който на Р. С. З., с адрес: гр. Б...........,ул. И.М. №.........,ет......,ап....... с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 100,00 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от
такова по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪДЖА Р. С. З., с адрес: гр. Б...........,ул. И.М. №.........,ет......,ап....... с ЕГН
**********, да заплати в полза на ОДМВР-Кюстендил, със седалище в гр. Кюстендил,
представлявано от Директора, сумата от 50,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4