Определение по адм. дело №1017/2025 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3928
Дата: 8 октомври 2025 г.
Съдия: Дарина Драгнева
Дело: 20257240701017
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3928

Стара Загора, 08.10.2025 г.

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДАРИНА ДРАГНЕВА

като разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева административно дело1017/2025 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбите на П. П. М. против Заповед №GPAM-1899816/01.10.2025г за прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС [номер] на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и против Заповед №GPAM-1899817/01.10.2025г, за прилагане на принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС – лек автомобил [Марка] Е 220 ЦДИ с рег. №[рег. номер] за срок от 365 дни, издадени от мл. автоконтрольор в РУ –Казанлък, въз основа на АУАН серия GA № 4433914/01.10.2025г, със съставяне на който са отнети СУМПС на водача и регистрационните табели на моторното превозно средство.

Заповедите са връчени на 01.10.20205г с коректни указания за правото, срока и реда за тяхното обжалване, както и за това, че на основание чал.175 ал.6 от ЗДвП жалбите не спират изпълнението на наложените принудителни административни мерки.

На 06.10.2025г е подадена редовна и допустима жалба против двете заповеди, които следва да бъдат разгледани в едно общо съдебно производство, поради връзката между тях – основанието за налагане на двете принудителни мерки е извършеното от собственика на моторното превозно средство нарушение на забраната за управление на МПС концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Следователно въпросът за материално правното основание не може да бъде решен различно.

С жалбата е направено искане за отмяна на допуснатото предварително изпълнение с т.2 от двете заповеди и за спирането му. Жалбоподателят е определил указанията за съдържанието на законовата норма на чл.175 ал.6 от ЗДвП, свързани с ефекта на обжалването, като разпореждане на административния орган по чл.60 ал.1 от АПК. По тази причина сочи като причини за искането си да бъде отменено разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, отсъствието на предпоставките за неговото издаване, но се позовава и на трудов договор, за който твърди да изпълнява, чрез управление на служебно МПС, а също така и пътува със собственото до местоработата си. По тази причина също счита, че личният му интерес има превес над обществения по чл.175 ал.6 от ЗДвП.

Искането за отмяна на разпореждания с правно основание чл.60 ал.1 от АПК е недопустимо, поради липса на предмет. Указанията на административния орган, че на основание чл.175 ал.6 от ЗДвП обжалването на приложените принудителни административни мерки няма да спре тяхното прилагане не са волеизявление по чл.60 ал.1 от АПК. Издателят на оспорените заповеди само е указал на жалбоподателя съдържанието на закона, а именно че по силата на чл.175 ал.6 от ЗДвП обжалването няма да предотврати прекратяване на регистрацията на МПС, нито отнемането на СУМПС до приключване на съответното производство по проверка на тяхната законосъобразност. Разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК отсъства от диспозитива на оспорените заповеди. Указанията за срок, ред, орган и съд, пред който може да се обжалва административния акт, както и за ефекта на обжалването, не са елемент от неговото съдържание, нито имат белезите на разпореждане по чл.60 от АПК. Не административният орган, а законът е допуснал незабавно прилагане на принудителните мерки със съставяне на АУАН, а жалбите против заповедите за тяхното прилагане нямат суспензивен ефект. В разпоредбата на чл.175 ал.6 от ЗДвП не се съдържа забрана за съда да спре предварителното изпълнение по изрично искане на жалбоподателя. В жалбата се съдържа твърдение, подкрепено с доказателства – трудов договор, че предварителното изпълнение засяга особено важен личен интерес на адресата на мерките, а именно отнемането на СУМПС го лишава от възможността да управлява служебен автомобил, с което упражнява трудовите си функции като разносвач, а прекратяването на регистрацията на личното МПС му пречи да пътува с него до работното си място. Счита, че личният му интерес има превес над обществения, за защита на който законът е допуснал предварително изпълнение на принудителните мерки.

Искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение е неоснователно по аргумент от чл.166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК. Съгласно чл.166 ал.2 от АПК допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на административен акт може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, които предполагат настъпване на значителната или трудно поправима вреда, на която искането за спиране се основава. Нови обстоятелства не са необходимостта от притежаване на СУМПС като условие за упражняване на декларираната с неговото издаване правоспособност на водача, нито нуждата на собственика да използва МПС по предназначение. Тези обстоятелства не са нови, защото законодателят ги е предвидил като условия за определяне адресата на мярката и за нейното налагане – не може да се отнеме СУМПС, което водачът не притежава, съответно да се определи друг адресат на мярката – прекратяване регистрацията на МПС, различен от неговия собственик.

Общественият интерес, който нормата на чл.175 ал.6 от ЗДвП защитава е човешкия живот и здраве, а правото на живот и здраве са по-висша ценност от правото на труд. Накърняването на правото на труд не е нито трудно поправима, нито значителна вреда, а и в трудовия договор отсъства изискване към заеманата длъжност за нейното изпълнение, чрез управление на МПС. Отдалечеността на местоработата от адреса на живеене е обстоятелство, представляващо обикновено неудобство, а не значителна или трудно поправима вреда. Обществения интерес, който нормата на чл.175 ал.6 от ЗДвП не е преодолян с накърняването на правото на собственост и на правото на труд, които са несъпоставими с ценността на човешкия живот и здраве.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166 ал.4 вр с ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. П. М. за спиране на допуснато по силата на чл.175 ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение на Заповед №GPAM-1899816/01.10.2025г и на Заповед № №GPAM-1899817/01.10.2025г, издадени от мл. автоконтрольор в РУ Казанлък.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за отмяна на разпореждания по чл.60 ал.1 от АПК за допускане предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-1899816/01.10.2025г и Заповед №GPAM-1899817/01.10.2025г, издадени от мл. автоконтрольор при РУ Казанлък.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на мл. автоконтрольор при РУ Казанлък, ОД МВР Стара Загора.

Съдия: