№ 3916
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110211270 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на глава десета, раздел I от
Административнoпроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за МВР
(ЗМВР).
Образувано е по жалба от М. П. И., с ЕГН: **********, чрез адв. С. П. от САК,
срещу Заповед за задържане на лице № 3383зз-406 от 05.07.2025 г., издадена от командир на
отделение при 08 РУ СДВР – Ж.Я.Ж., с която М. П. И. е задържана за срок до 24 часа на
основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
В жалбата се излагат възражения относно липса на компетентност на лицето, издало
заповедта. Сочи се, е заповедта е издадена при липса на посочване на фактическо основание
за задържането, довело до невъзможност на задържаното лице да разбере причината за
задържането си.
Релевирано е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като съгласно
протокола за личен обиск откритите у жалбоподателката вещи са били такива за ежедневна
употреба, нито една от които не била забранена за държане. Сочи се, че липсва друг
протокол, от който да е видно откриването на вещи, които биха могли да се приемат за
предмет на престъпление по чл. 354а от НК.
В жалбата се сочи още, че заповедта е издадена при противоречие с целта на закона,
тъй като наложена мярка била несъответна, като излага, че бил нарушен принципът на
съразмерност по чл. 6 АПК, както и по чл. 5, пар. 1 от ЕКЗПЧ.
Моли съда да обяви задържането на М. П. И. за незаконосъобразно. Претендира
разноски.
В съдебно заседание упълномощеният представител на М. И. – адв. П., поддържа
подадената жалба. Моли съда да отмени обжалваната заповед по съображенията, изложени в
жалбата.
1
Ответникът по делото – административен орган командир на отделение при 08 РУ-
СДВР – Ж.Я.Ж., редовно уведомен, се явява лично.
В хода на съдебните прения ответникът моли съда да не отменя заповедта, тъй като
сочи, че жалбоподателката била задържана за притежание на наркотици, а с нея имало мъж,
който също бил задържан. Сочи, че с протокол за доброволно предаване са били иззети
наркотици.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 05.07.2025 г., в 15:00 ч. М. И. е била задържана със Заповед за задържане на лице
№ 3383зз-406 от 05.07.2025 г., издадена от командир на отделение при 08 РУ-СДВР –
Ж.Я.Ж..
Като основание за задържането е посочен чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а от фактическа
страна „проверка за извършено престъпление по чл. 354а от НК. ЗМ-728/25“
На 06.07.2025 г. в 10:50 ч. И. била освободена.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените писмени доказателства.
Жалбата на М. П. И. с ЕГН **********, подадена чрез адв. П., е процесуално
допустима по смисъла на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Подадена е в преклузивния срок за оспорване и от името на лице с правен интерес,
чиито права са засегнати неблагоприятно от издадения акт.
По същество, жалбата е основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по
смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР
правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият
заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
При издаването на заповедта са спазени установените в закона процесуални
изисквания, като на задържаното лице са разяснени правото му на жалба и на адвокатска
защита.
Съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативно
регламентираните изисквания за съдържанието на акта.
Нарушена е разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР, като не са посочени
конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
В обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържа само посочване на
материална норма от НК и номер на производство/проверка. Сочи се (цифрово)
престъпление по чл. 354а от НК и непосредствено след посочената разпоредба е изписано
само бланкетно „ЗМ-728/25 г.“. Изложеното предполага спекулации за данните въз основа,
на които е издадена заповедта.
Настоящият състав намира, че само формалното посочване, че задържането е по
повод извършено престъпление по чл. 354а от НК, не е достатъчно, за да се счита изпълнено
изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР за посочване на фактическите основания
за задържането.
За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в
2
рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване на възможност на адресата на
акта да защити правата си, в заповедта за задържане трябва да са описани конкретни
фактически обстоятелства, въз основа, на които може да се достигне до обосновано
предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е участвало в извършването му.
В случая това не е сторено, а само е посочена разпоредба от НК и „ЗМ-728/25 г.“
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 - Петков и
Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа
само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства
или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.
Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при
липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, последното
се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Поради това настоящият състав намира, че е налице допуснато нарушение на чл. 5, §
1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за
задържане не съдържа факти или информация, че съществува обосновано предположение за
извършване на престъпление от страна на М. И..
В оспорената заповед не се сочат обстоятелства, които да мотивират извод за
завишена обществена опасност на дееца, опасност от укриване и пр., а и такива
доказателства липсват по делото.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на
свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати
извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели.
По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено
или преустановено извършването на престъпление.
В заповедта не се сочат данни за опасност и от укриване.
Самоличността на И. е била установена, както са били събрани доказателства за
адрес, на който живее.
Нещо повече, с протокола за обиск на лице от 09.07.2025 г. у М. И. са установени
множество вещи, никоя от които не са забранени за притежание. Изобщо, в заповедта за
задържане и протокола за обиск няма никаква дори индикация за осъществено
противоправно поведение от страна на жалбоподателката, обуславящо ограничаването на
правото на свободно придвижване чрез задържането .
Видно от изложеното, за съда е неизвестно какви точно легитимни цели е
преследвал административният орган за да пристъпи към задържане, тъй като доказателства
за такива в делото липсват.
Въпреки, че липсата на фактически данни в заповедта е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, за пълнота съдът намира, че е
необходимо да добави и следното:
Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
съответно е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи
необходимостта от задържане.
3
В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС, съгласно
която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения
административен акт, какъвто представлява и заповедта за задържане на лице. Мотиви на
административния акт може да се съдържат най-късно в съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съд (аргумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г.,
ОСГК на ВС).
Видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се е възползвал
от тази си възможност.
От гореизложеното следва, че не се доказа по делото наличието на законовите
основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
заповедта следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски. Такива са поискани, като в хода на производството е
представено само доказателство за заплатена държавна такса в размер на 10 лева. Поради
това СДВР следва да бъда осъдена да ги заплати в полза на жалбоподателката.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3383зз-406 от 05.07.2025 г., издадена от
командир на отделение при 08 РУ СДВР – Ж.Я.Ж., с която М. П. И., ЕГН ********** е
задържана за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на М. П. И.,
ЕГН **********, сумата в размер на 10 лева, представляваща разноски по делото за
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4