№ 523
гр. Плевен, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20234430201321 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0257-000232 от
26.05.2023г. на НачалникРУ в ОДМВР Плевен, РУ-Долни Дъбник, с което на
Т. М. Т. с ЕГН ********** от гр. *** са наложени ледните административни
наказания: 1.) на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на
30,00 лева и 2.) на основание чл. 175, ал. І, т.4 от ЗДвП– глоба в размер на
50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за това,
че на 04.05.2023г. в 09:20 часа в Община Долни Дъбник на Първокласен път I-
3км. 113+392 с посока на движение към град София, като водач на лек
автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. № *** (чужда собственост) при изпреварване
не съобразил поведението си с пътна маркировка М1 е не спрял плавно на
посоченото място в най-дясната част на платното за движение при подаден
сигнал за спиране от контролен орган - нарушения по чл. 6, т.1 от ЗДвП и по
чл. 103 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба пред РС-
Плевен, с която моли съда да отмени Наказателно постановление № 23-0257-
000232 от 26.05.2023г. на НачалникРУ в ОДМВР Плевен, РУ-Долни Дъбник
като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от
жалбоподателя.
1
Ответната страна - НачалникРУ в ОДМВР Плевен, РУ-Долни Дъбник
не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН № 944161 от 04.05.2023 година против Т. М. Т. за това, че
на 04.05.2023г. в 09:20 часа в Община Долни Дъбник на Първокласен път I-
3км. 113+392 с посока на движение към град София, като водач на лек
автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. № *** (чужда собственост) при изпреварване
не съобразил поведението си с пътна маркировка М1 е не спрял плавно на
посоченото място в най-дясната част на платното за движение при подаден
сигнал за спиране от контролен орган. Като нарушени в АУАН са посочени
разпоредбите на чл. 6, т.1 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Т. на
основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 30,00 лева и на основание чл. 175, ал. І, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева и е
постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Описанатав АУАН фактическа обстановка и възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление се установява от показанията на
актосъставителя С. Г. К. и свидетеля В. П. М., които съдът приема с доверие
като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите
кореспондират и с приобщените към доказателствената съвкупност по делото
писмени доказателтва, а именно: акт за установяване на административно
нарушение № 944161 от 04.05.2023г., справка за нарушител/водач, писмо рег.
№ 257000-2676/27.06.2023 година ведно с наказателно постановление № 23-
0257-000232 от 26.05.2023г. на НачалникРУ в ОДМВР Плевен, РУ-Долни
Дъбник, заверено копие от заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на вътрешните работи.
Горните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
категорично и несъмнено обуславят извода, че жалбоподателят е автор на
нарушенията, за които е ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Актосъставителят К. и свидетелят М. пресъздават свои преки и
вепосредствени впечатления относно релевантните по делото факти.
Установавя се, че на посочените в АУАН и в НП време и място,
жалбоподателят Т. като водач на МПС – лек автомобил при изпреварване не
съобразил поведението си с пътна маркировка М1 е не спрял плавно на
2
посоченото място в най-дясната част на платното за движение при подаден
сигнал за спиране от контролен орган.
Съдът обсъди дадените от жалбоподателя обяснения, като съобрази, че
същите освен доказатествено средство, са и средство за защита. След като
прецени същите с останалия събран по делото доказателствен материал,
намери, че следва да бъдат приети изцяло с доверие в частта, в която посочва,
че е извършил маневра изпреварване при непрекъсната осова линия
(маркировка М1) и досежно твърдетието, че е възприел подадения му от
контролните органи сигнал за спиране, тъй като са логични и кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира
обясненията на жалбоподателя в частта, в която твърди, че е спрял след около
3-4 до 5 километра след мястото на подаване на сигнала, тъй като нямало
възможност да изпълни указанието преди това, предвид изолираността и
нелогичността на това негово твърдение.
При тази установеност на фактите се установява, че жалбоподателят Т.
е автор на нарушенията, за които е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Правната норма, отразен в чл. 6, т.1 от ЗДвП установява задължение за
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. С оглед установените п оделото факти,
жалбоподателят е извършил маневра изпреварване в зоната на действие на
пътна маркировка М-1, представляваща единична непрекъсната линия, която
съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба №2 от 17.01.2001 год. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка, изд. от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството създава забрана на пътните
превозни средства да я застъпват и пресичат. Нарушението е описано пълно и
ясно, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. С оглед
изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на визираното в разпоредбата на чл.6, ал.1, предл.
четвърто от ЗДвП административно нарушение. Приложимата санкционна
разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП предвижда
административно наказание глоба в размер на 30,00 лева, каквото именно по
вид и размер е наложено на жалбоподателя.
Правната норма на чл. 103 от ЗДвП създава задължение за всеки водач
на пътно транспортно средство при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място
и да изпълнява неговите указания. С оглед установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че жароподателят е автор на
нарушението по чл. 103 от ЗДвП за което е ангажирана административно-
3
наказателната му отговорност. Приложимата санкционна разпоредба,
съдържаща се в чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП предвижда административно
наказние с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Съдът намира, че при
определяне вида на наказанията, наказващият орган е съобразил установените
по вид от законодателя, а при определяне на техния срок и размер е наложил
такива в минимален размер, като същите са справедливи, съотвестват на
обществената опасност на нарушението и нарушителя е ще способстват в
максимална стерен за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
С оглед изложените фактически и правни съображения, съдът намери,
че Наказателно постановление № 23-0257-000232 от 26.05.2023г. на
НачалникРУ в ОДМВР Плевен, РУ-Долни Дъбник следва да бъде потвърдено
като законосъобразно на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 1 вр. с ал., т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0257-000232 от
26.05.2023г. на НачалникРУ в ОДМВР Плевен, РУ-Долни Дъбник, с което на
Т. М. Т. с ЕГН ********** от гр. *** са наложени ледните административни
наказания: 1.) на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на
30,00 лева и 2.) на основание чл. 175, ал. І, т.4 от ЗДвП– глоба в размер на
50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
извършени на 04.05.2023г. в Община Долни Дъбник на Първокласен път I-
3км. 113+392 нарушения по чл. 6, т.1 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4