Решение по адм. дело №2138/2025 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по искова молба, предявена от "ИДИЛ БГ“ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез адв. Б., срещу Агенцията по вписванията, [населено място], в която се съдържа претенция за присъждане на сума в размер на 387,50 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт – Отказ № 20201007191723/08.10.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенцията по вписванията, който акт е отменен с Решение № 260125 от 12.11.2020 г. на Окръжен съд Пловдив по търг. дело № 663/2020 г. Претендира се и мораторната лихва за забава върху главницата за периода 12.10.2020 до 26.09.2025 г., в размер на 226,05 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 26.09.2025 до окончателното й изплащане

В исковата молба се твърди, че причинените имуществени вреди се изразяват в заплащане на юридически услуги за правно съдействие, представителство, защита и възнаграждение в общ размер на 387,50 лв., от които 360 лв. заплатен адвокатски хонорар и 27,50 лв. заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата срещу отказа пред Пловдивски окръжен съд. В исковата молба са изложени подробни съображения. Отправеното до съда искане е да присъди на ищеца претендираните суми, както и разноските по настоящото дело. Ищецът, чрез адв. Б. е подал писмено становище (л. 42 от делото), в което моли съда да уважи предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба.

Ответникът, в писмен отговор, чрез юрк. К. излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Отправя възражение, че ищецът е могъл да претендира разноските в производството пред ПОС. Предвиден е специален ред за претендиране на разноски, а именно разпоредбата на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което счита, че на основание чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ, искът е недопустим. Счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин твърдяната вреда и връзката между нея и отменения отказ. При липсата на законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ответникът моли съда да остави исковата молба без разглеждане, алтернативно да отхвърли исковата молба по изложените в отговора съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира от ищеца.

Окръжна прокуратура Пловдив, дава заключение за неоснователност на иска и моли съда да постанови акт в тази насока.

Административен съд- Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Дружеството- жалбоподател подало на 08.10.2020 г. в Търговския регистър, поддържан от Агенцията по вписванията заявление за първоначална регистрация на търговско дружество с фирмено наименование „ИДИЛ БГ“, като по същото бил постановен Отказ № 20201007191723/08.10.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията. Този отказ бил оспорен от дружеството пред Окръжен съд Пловдив, който с окончателно Решение № 260125 от 12.11.2020 г. на Окръжен съд Пловдив по търг. дело № 663/2020 г. Отменил отказа. Дадени са указания АВ да извърши исканото със заявлението вписване.

В производството пред ПОС ищецът е представляван от процесуален представител - адв. Б.., съгласно пълномощно, приложено на л. 26 от търг. дело № 663/2020 г. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от дата 09.10.2020 г. между "ИДИЛ БГ“ ЕООД и адв. Б. с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне и депозиране на жалба срещу Отказ от 08.10.2020 г. С договора страните са се договорили възнаграждение в размер на 360 лв., което дружеството е заплатило в брой при подписване на договора. Безспорно е и обстоятелството, че за образуване и разглеждане на делото е внесена държавна такса от 27. 50 лв.

При така установената фактическа обстановка Административен съд Пловдив достигна до следните правни изводи:

Исковата молба е предявена в петгодишния давностен срок от влизане в сила на Решение № 260125 от 12.11.2020 г. на Окръжен съд Пловдив по търг. дело № 663/2020 г. Исковата молба е предявена от легитимиран субект – адресат на отменения отказ, вследствие на който се претендират обезщетения за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени юридически услуги за правно съдействие, представителство, защита и възнаграждение, и при наличие на правен интерес, поради което същата е процесуално допустима по смисъла на чл. 204, ал. 1, вр. чл. 203 от АПК.

Разгледан по същество искът е основателен.

По силата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Под "вреда" трябва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е установена първата предпоставка – налице е незаконосъобразен административен акт (отказ), отменен по съдебен ред.

Дейността по вписване в търговския регистър е регламентирана в чл. 22 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, като отказът от вписване подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца. Актът, издаден в регистърното производството, е с охранителен характер, доколкото производството е едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Законодателят обаче е приравнил актовете, издавани в това производство, на административни актове, доколкото вредите от незаконосъобразността му се претендират по реда на ЗОДОВ.

Отделно от горното, дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 01.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1/ и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон.

В тази връзка, макар и в разпоредбата на чл. 28 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ да не е изрично посочено, че исковете се разглеждат от административните съдилища, следва да се отбележи, че актуалната съдебна практика възприема именно тази подсъдност/ В този смисъл Определение № 1781 от 09.04.2025 г. по ч.гр.д. 279/25 на смесен петчеленен състав на ВКС и ВАС/.

При това положение съдът трябва да прецени установено ли е по делото настъпване на вреди, а при положителен отговор – представляват ли тези вреди пряка и непосредствена последица от издадения и отменен незаконосъобразен акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В противен случай съдът е длъжен да приложи последицата при носене на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се. В случая ищецът е този, който трябва да докаже, чрез провеждане на пълно и пряко доказване със съответните процесуални способи, настъпването на твърдените вреди, както и причинната връзка между тях.

Втората предпоставка за възникване правото на обезщетение е наличие на вредоносен резултат, реално настъпили за ищеца вреди, в случая те се сочат като имуществени. След като имуществената сфера на ищеца е засегната, като е намаляла със сумата, заплатена като адвокатски хонорар и държавна такса в съдебното производство по обжалване на властническия акт, тази предпоставка също е осъществена.

Размерът на претърпените вреди е доказан, в съответствие с писмените доказателства, приложени по търг. дело № 663/2020 г. на ПОС. Ищецът е упражнил правата си посредством упълномощен от него адвокат с нарочно пълномощно, като за осъществената защита е заплатил адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие в размер на 360 лв. Заплатил е и дължимата държавна такса в размер на 27. 50 лв. за производството пред ПОС. Така заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса представляват имуществена вреда, която трябва да бъде обезщетена чрез уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл Решение № 707 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9828/2018 г., Решение № 7393 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9730/2018 г.

Съдът намира, че настоящият спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1, във вр. с чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданскоправен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Konig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това, в практиката на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията. Както правото на съдебни разноски, признато и по АПК, и по ГПК, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на АВ, са признати от вътрешното право.

Съдът съобрази настъпилото изменение на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, в който е добавена ал. 6 (Нова – ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 14.12.2020 г., съгласно чл. 5, ал. 5, изр. второ от Конституцията). Новата разпоредба предвижда в съдебните производствата съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. В поставения за разглеждане случай актът, от който се претендират вредите, е отменен с решение, влязло в сила на 12.11.2020 г., т. е. преди влизане в сила на тази законодателна промяна. Следователно не е налице заварен случай, който да подлежи на уреждане с ПЗР към ЗИДЗТРРЮЛНЦ. Именно поради тази причина ПОС не е присъдил разноските в производството – нормата на чл. 25, ал. 6 от закона все още не е съществувала в правния мир.

Налага се изводът, че ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. Единственият вариант за компенсация за лице, обжалвало отказ на ДЛР, който е отменен като незаконосъобразен, е чрез иск по реда на ЗОДОВ срещу Агенцията по вписванията, защото тя отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ. С приемането на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от 2016 г., се предвиди, че в обхвата на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е включена и тази произтичаща от вреди, причинени на физически или юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по ЗТРРЮЛНЦ. Във връзка с това е без значение дали издадените актове на длъжностните лица по регистрацията могат да се определят като административни актове. Достатъчно е, че за целите на извъндоговорната отговорност на държавата са приравнени на такива. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно предявеният иск.

Категорично е доказано заплащането на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу цитирания отказ, отразено в приложения по търг. дело № 663/2020 г. на ПОС договор за правна защита и съдействие, който служи и като разписка за изплащането му в брой, както и заплащането на дължимата държавна такса в производството пред ПОС. Тези плащания представляват имуществена вреда за дружеството и това е така, защото ищцовото дружество не би заплатило адвокатското възнаграждение и това нямаше да представлява вреда, ако не бе издаден незаконосъобразният отказ. Независимо че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е породено от издаването на незаконосъобразния акт. Фактът, че адвокатската защита не е задължителна, не влече по необходимост и извод, че страната няма право да ангажира свой адвокат, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения отказ. В съдебната практика е прието, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. В случая е налице именно такава връзка. Ангажирането на адвокат за правна защита при обжалване му пред съда е израз на нормалната грижа на засегнатото лице за собствените му права и законни интереси, които то намира за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото трябва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадения отказ на ответника и същевременно дължи възнаграждение за нея, което следва да се уговори в договор, както и след като е платил дължимото, то той е разходвал средствата именно, за да се защити по надлежния ред срещу незаконосъобразния отказ на ответника. Въпреки незадължителността на осъществяваната защита по ЗТРРЮЛНЦ, платените средства за нея подлежат на възстановяване, защото правото на защита, включващо и адвокатска такава, е основно право, конституционно гарантирано - чл. 56 от Конституцията, което не може да се ограничава по никакъв начин, включително и под заплахата за невъзстановяване на заплатения адвокатски хонорар, въпреки успешен изход на делото за оспорващия, ползвал същата.

По делото безспорно се установява, че при оспорване на отказа ищецът се е ползвал от упълномощен защитник, с което непротиворечиво безспорно се установява връзката. От друга страна, така сторените разноски няма как да бъдат обезщетени предвид липсата на специален ред за това.

Съдът намира, че за ищеца са настъпили неблагоприятни последици в имуществената сфера в размер на 387,50 лв. за адвокатско възнаграждение, от които 360 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, както и сумата от 27. 50 лв., заплатена държавна такса пред ПОС, които са в резултат от обжалване на незаконосъобразния отказ.

Предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ трябва да бъде уважен като основателен и доказан. Тава е така, защото наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до основателност на исковата претенция. Същата трябва да се уважи в претендирания от ищеца размер. Съдът съобрази, че с отговора на исковата молба ответникът не е отправил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ето защо Агенцията по вписванията трябва да бъде осъдена да заплати на "ИДИЛ БГ" ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 387,50 лв.

Претендира се и мораторна лихва в размер на 226,05 лв., както и законната лихва върху уважения размер на главницата. Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е уреден в ЗОДОВ, на основание § 1 от ЗР на същия нормативен акт, се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно в процесния случай се дължи върху главницата от 12.11.2020 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което отказът е отменен и лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата. Ето защо, искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от 225,66 лв за периода 12.11.2020- 26.09.2025 г./датата на подаване на ИМ в съда/, за горницата до пълно предявения размер от 226,05 лв., като и за периода 08.10.2020-11.11.2020 г., вкл. следва да бъда отхвърлен. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 26.09.20205 г./датата на постъпване на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на сумата.

По делото ищецът е направил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на спора е основателно. На ищеца следва да бъде присъдена сумата от 385 лв., от които 360 лв. заплатен адвокатски хонорар и 25 лв. заплатена държавна такса, съгласно представен списък за разноски. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като договорения адвокатски хонорар е под минималния размер в чл. 7 ал.2 т.2 вр. чл. 8 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а отделно от това се съобрази, че казусът, макар и да не разкрива фактическа сложност, разкрива правна такава, доколкото е налице и противоречива съдебна практика по идентични случаи. Макар и да не се е явил в съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е депозирал и писмено становище/л.41 по делото/.

Така мотивиран и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд Пловдив,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията [населено място], да заплати на"ИДИЛ БГ“ ЕООД, [ЕИК], обезщетение за имуществени вреди в размер на 387,50 лв. (триста осемдесет и седем лева и 50 ст..), представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт – Отказ № 20201007191723/08.10.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенцията по вписванията, отменен с Решение № 260125 от 12.11.2020 г. на Окръжен съд Пловдив по търг. дело № 663/2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията [населено място], да заплати на"ИДИЛ БГ“ ЕООД, [ЕИК] мораторна лихва за забава върху уважения размер от главницата в размер на 225,66 лв за периода 12.11.2020 г.- 26.09.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълно предявения размер от иска от 226,05 лв., както и за периода 08.10.2020-11.11.2020 г., вкл.

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, [населено място], да заплати на "ИДИЛ БГ“ ЕООД, [ЕИК], разноски по настоящото дело в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева.)

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд с касационна жалба или протест в 14-дневен срок от съобщаването му.