№ 15020
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110114926 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от П. Т. П., ЕГН .........,
чрез пълномощника му адв. П. Х., АК - София, със съдебен адрес в гр. София, жк.
“Л.............” бл.44, вх. А против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от Александър Славчев Александров, с която е предявен установителен иск ,
като се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че по
отношение на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр, София, СО, район р-н Красно село, ул. "Ястребец" No 23 Б, ищецът не
дължи сумите, претендирали от ответника и обективирани в извлечение за номер на
инсталация № ********** и бизнес партньор № ********** за периода от м.01.2008г. до
м.12.2022г., както следва:
-Главница за ТЕ и за ДР за периода м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв., лихва
за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5 258,72
лв.;
-Главница за ТЕ и за ДР за периода м.06.2015г. до м.12.2022г. в размер на 601,85 лв., лихва за
ТЕ и за ДР за същия период в размер на 133,74 лв. или общо сумата в размер на 735,59 лв.
Или общо сумата от 5994,31 лв. /пет хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и 31 ст./
поради липса на облигационно правоотношение между страните, като при условията на
евентуалност, да се признае за установено, че не дължи сумите, претендирали от ответника
и обективирани в извлечение за номер на инсталация № ********** и бизнес партньор №
**********, поради погасяване на правото на принудително изпълнение върху същите.
Претендират се и всички извършени деловодни разноски в това число и адвокатско
възнаграждение в размера, посочен в приложения договор за правна помощ и съдействие,
изявлението да се счита , като това по смисъла на чл. 80 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че през месец август 2022г. ищеца е получил от ответното
дружество фактура № 001201844340 от 31.08.2022г. за номер на инсталация № ********** и
бизнес партньор № **********, в която фактура изрично е отбелязано, че “към 12.09.2022г.
имал сума за плащане на обща стойност 5648,51 лв.”, ведно с приложено съобщение на
1
гърба към нея, от което е видно в „допълнителна информация за неплатени търговски
задължения“, че към 12.09.2022г. по твърдение на ответника дължи обща сума за плащане на
топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 5638,77 лв., от които „доплащане от
изравнителна сметка“ в размер на 431,89 лв., “просрочени суми (главница)” в размер на
2259,02 лв., както и дължими обезщетения за забава в размер на 2947,86 лв.
Поддържа, че след като посетил ответното дружество му била издадена официална подробна
справка за задължения към 31.01.2023г., като в справката отново е посочено, че “имате
неплатени задължения за топлинна енергия и услуга дялово разпределение към
„Топлофикация София“ ЕАД”, както и в справката е отбелязан № на инсталация **********
и бизнес партньор № **********, както и че бил уведомен от служители, че при неплащане
на претендираните от дружеството задължения, ще се образува съдебно дело, свързано с
допълнителни разходи за заплащане на разноски в съдебното производство. Твърди се, че
служителите на ответника не са възприели направения опит от ищеца да направи
възражение за изтекла давност, с аргумент, че давността е правен въпрос и следва да се
обърне към съда, тъй като те следвало да си съберат сумите по счетоводната им система и
няма как да ги заличат. Заявява, че съгласно извлечението от сметки, което се представя,
общо начислената от ответното дружество сума за топлинна енергия, дялово разпределение
и лихви е в размер на 5994,31 лв. към датата на изготвяне на извлечението (31.01.2023г.),
като сумата е начислена за периода от м.01.2008г. до м.12.2022г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. ........... № 3, вх. 3, ап. 20. Твърди се ,че съгласно общите условия на ответника,
задължението за плащане възниква в определен от същия момент, като той съвпада с
публикуването на фактурата и индивидуализацията й, а също така на нейната стойност в
интернет страницата на ответника, т.е. от този момент може да се направи заключение, че
ответникът претендира плащане. Ищецът твърди , че не е нито собственик, нито ползвател
на апартамент, находящ се в град София, ул. ........... № 3, вх. 3, ап. 20, на който е даден номер
на инсталация № ********** и бизнес партньор № **********, поради което и между
страните липсва облигационна връзка.
Изтъква, че сумите за потребена ТЕ, ДР и лихви за периода от м.01.2008г. до м.12.2022г. са
недължими поради липса на облигационна връзка между страните, т.к. не е нито собственик,
нито ползвател на процесния имот, като се прави изричното уточнение, че в официалното
извлечение от сметки е налице период, който липсва (м.08.2012г. - м.04.2015г.), респ. същият
не е предмет на настоящия иск и не е част от цената на иска. В тази връзка, конкретизира
сумите и периодите по извлечението от сметки, и които твърди, че не дължи, а именно:
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв., лихва
за ТЕ и за ДР за същия период в размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5 258,72
лв.;
Главница за ТЕ и за ДР за периода м.06.2015г. до м.12.2022г. в размер на 601,85 лв., лихва за
ТЕ и за ДР за същия период в размер на 133,74 лв. или общо сумата в размер на 735,59 лв.
При условията на евентуалност претендира, че задължението му е погасено по давност на
основание чл. 1116. ”В” ЗЗД, каквато е практиката на ВКС, а именно Т.Р. № 3 от 2012г.,
постановено по т.д. № 3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС. Т.к. давността не се прилага служебно
от съда, а само след изрично възражение, с което обосновава и правния си интерес от
предявяването на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост на предявения иск по чл. 124 ГПК и неоснователност на
предявения отрицателен установителен иск, с аргумент , че съобразно общоприетото и
господстващо становище в правната теория, погасителната давност по българското частно
право и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001
г. по тълк.д, № 1/2000 г., ОСГК на ВКС) е материалноправен институт, изтеклата давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи,
но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.
2
118. Посочва, че изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане на погасените
по давност суми от кредитора свидетелства, че кредиторът поддържа, че има такова вземане
към длъжника. Но по това спор няма - и длъжникът дори може да признава, че такова
вземане е налице, а оспорва само, че то впоследствие е погасено по давност, като намира, че
е не правилно да се поддържа, че поради факта, че кредитора не е отписал счетоводно тези
вземания това е достатъчно основание за предявяване на иск за признаване за установено, че
длъжникът „не дължи“ задълженията, които последният си следи в интернет страницата на
кредитора.Подробно се излагат още аргументи за недопустимост на предявения иск в
отговора.Ответното дружество сочи , че факта, че претендираната от ищеца сума за периода
от м.05.2022 г. до м.12.2022 г. е заплатена. Това е видно от приложеното извлечение за
абонатния номер на ищеца,поради което счита, че ищецът няма правен интерес от
претендиране на недължимост на тези суми. Излага аргументи във връзка с твърденията за
недължимост поради липса на облигационна връзка и липса на престация, че ищеца има
качеството на собственик по наследство на топлоснабдения имот, и е клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 43, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба
№ 16-334/06.04,2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ищецът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
По делото е представено писмо от „Топлофикация София“ ЕАД до П. Т. П., с което го
уведомяват, че към дата 31.01.2023 г. има неплатени задължения към „Топлофикация
София“ ЕАД в размер на 5 994,31 лева.
Представено е и писмо от „Топлофикация София“ ЕАД до П. Т. П., с което го уведомяват, че
към дата 12.04.2024 г. има неплатени задължения към „Топлофикация София“ ЕАД в размер
на 6 744,56 лева.
Видно от представената по делото Заявление – декларация, адресирана до „Топлофикация
София“ ЕАД, се установява, че ищецът П. Т. П. е открил партида за топлоснабден имот на
адрес ж.к. „Лозенец“, ул. „Милин камък“ 55, бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 20, инсталация №
**********.
От представения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент построен от ЖСК
върху държавно място № 78, том XXVIII, дело № 4457, 1993 г., се установява, че на
17.03.1993 г. Тодор П. Т. и Маргарита Първанова Луканова придобиват собствеността на
процесния недвижим имот, а именно: Апартамент № 20, находящ се в блок трети, етаж 4, ул.
„Милин камък“ № 59, гр. София, община Лозенец.
По делото е представено и Удостоверение за наследници № 1039/А от дата 13.06.2003 г., от
което се установява, че Тодор П. Т. е починал на дата 12.05.2003 г. и е оставил като
наследници – Маргарита Първанова Луканова (съпруга) и П. Т. П. (син – ищец по делото).
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 3504 от дата 02.11.2020 г., се установява, че
Маргарита Първанова Луканова е починала на дата 26.10.2020 г. и е оставила за единствен
наследник своя син – П. Т. П. (ищец по делото).
Представен е и Констативен протокол № 1666/25.03.2011 г. от които се установява, че е
съставен за установяване на идентичност между номерацията на отделните апартаменти на
адрес ул. „Милин камък“ № 59 по документ за собственост и номерацията на същите в
информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД. В констативния протокол е
посочено, че процесния имот на ул. „Милин камък“ 59, бл. 3, вх. 3, ап. 20 е идентичен с ул.
„Милин камък“ № 59, вх. 3, ап. 20 от информационната система на „Топлофикация София“
3
ЕАД.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на
делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи,
че вземането на ответника, от м.01.2008 г. до м.07.2012 г. - главница за ТЕ и за ДР за периода
м.01.2008г. до м.07.2012г. в размер на 2323,21 лв., лихва за ТЕ и за ДР за същия период в
размер на 2935,51 лв. или общо сумата в размер на 5 258,72 лв., както и Главница за ТЕ и за
ДР за периода м.06.2015г. до м.12.2022г. в размер на 601,85 лв., лихва за ТЕ и за ДР за същия
период в размер на 133,74 лв. или общо сумата в размер на 735,59 лв., , не съществува,
респективно не подлежи на принудително изпълнение, поради липсва на облигационно
правоотношение между страните, а в условията на евентуалност, тъй като същото е погасено
поради изтичането на погасителна давност.
При предявен отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти
– такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
С оглед релевираното от ищеца при условията на евентуалност твърдение за настъпване на
правопогасяващ факт – давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със
спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за съдебно предявената
главница.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР
4
ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
От представения по делото Нотариален акт за собственост на апартамент, построен от ЖСК
върху държавно място, № 78, том XXVIII, дело 4457, 1993 г. безспорно се установи, че
наследодателите на ищеца – Тодор П. Т. и Маргарита Първанова Луканова са придобили
процесния недвижим имот. От Удостоверение за наследници № 3504 от дата 02.11.2020 г. и
Удостоверение за наследници № 1039/А от 13.06.2003 г. се установява, че Тодор П. Т. е
починал на 13.05.2003 г., а Маргарита Първанова Луканова е починала на 26.10.2020 г.
Със смъртта на Тодор П. Т., съпружеската имуществена общност между съпрузите била
прекратена, като Маргарита Първанова Луканова получава най – голяма част от
наследството – ½ от целия имот според правилата за разделяне на съпружеската
имуществена общност, заедно с втората половина, която се разделя поравно между нея и
ищеца П. Т. П. (син). След смъртта на Маргарита Първанова Луканова на дата 26.10.2020 г.
оставя като единствен наследник нейния син – П. Т. П. (ищец по делото).
С оглед на гореизложеното, при това положение с оглед на събраните по делото писмени
доказателства съдът приема, че ответникът е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че именно ищецът е собственик (като наследник), а именно за периода от
м.01.2008 г. до 26.10.2020 г. съществува съсобственост по отношение на процесния имот при
квота от ¼ ид.ч. за ищеца, като след смъртта на неговата майка – Маргарита Първанова
Луканова, ищецът се явява единствен нейн наследник и от дата 26.10.2020 г. до м.12.2022 г. е
собственик на целия имот.
Настоящият съдебен състав намира, че между страните по делото е възникнало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София.” АД на потребители в гр. София, действали през исковия период,
като правоотношението е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично
волеизявление от страна на ищеца в тази насока. За част от процесния период – м.01.2008 г.
до 26.10.2020 г. ищецът е собственик на ¼ от процесния имот, но съдът приема, че ищецът
следва да отговаря и за задълженията на своята майка – наследодателя Маргарита
Първанова Луканова в размер на ¾ ид.ч., доколкото по делото няма данни да се е отказал от
нейното наследство, тъй като последното представлява съвкупност от всички имуществени
права и задължения на наследодателя.
5
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и
категоричен начин наличието на облигационно правоотношение между страните.
С оглед наличието на облигационно правоотношение, съдът следва да се произнесе по
направеното при условията на евентуалност от ответника в отговора на искова молба
възражение за погасяване на правото на принудително изпълнение върху процесните
вземания. В тази насока съдът намира, че е частично основателно възражението за изтекла
погасителна давност, тъй като давността за периодичните плащания е тригодишна, според
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, което означава, че за вземанията за период от три
години преди датата на исковата молба – 22.03.2023 г., т.е. преди 22.03.2020 г. вземането е
погасено по давност.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 5715,76 лева,
представляваща стойността на начислена и претендирана главница главница за ТЕ и ДР за
периода от м. 01.2008 г. до м. 03.2020 г. г., както и лихва за ТЕ и за ДР за периода от
м.01.2008 г. до м. 03.2020 г. Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК следва да бъде частично уважен.
По разноските:
Съдът счита, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, тъй като в приетото като
доказателство по делото е представена справка за неплатени задължения за топлинна
енергия към „Топлофикация София“ ЕАД, както и съобщение към фактура. Изпращането на
фактури, съобщения към фактури и справки със задължения представлява покана за
изпълнение. Предвид на което съдът приема, че ответникът е станал повод за образуване на
делото. В настоящия случай съобразно изхода на делото право на разноски принципно имат
и двете страни. Ищецът своевременно е заявил претенция за присъждане на разноски.
Съобразно изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
производство в размер на 1090,06 лева, в която сума са включени пропорционално
съобразно изхода от спора част от заплатеното адвокатско възнаграждение (900 лева) и част
от заплатената държавна такса (243,18 лева). С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което предвид липсата на каквато и да е
фактическа и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, което напълно
съответства на нормативно установения минимум по приложимата редакция на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
899,43 лева.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, но съдът
намира, че по отношение на направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, с оглед на кратката продължителност на делото и ниската правна сложност
на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева
/на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ./ С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, на ответника се следват разноски, съразмерно отхвърлената част от исковата
6
претенция, а именно в размер на 9,29 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на П. Т. П., ЕГН
********** против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД, че П. Т. П., ЕГН ********** не дължи в полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 5715,76 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр.
София, ул. „...........“, № 3, вх. 3, с номер на инсталация № ********** за периода м.01.2008 г.
– м.03.2020 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 5715,76 лева до пълния предявен размер от 5994,31лв. и за периода
м.03.2020 г. — м.08.2022 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, СО, район Красно село, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати на П. Т. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Л............., бл. 44, вх. А на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 1090,06 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Л............., бл. 44, вх. А
да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, СО, район Красно село, ул. „Ястребец“ № 23 Б на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 9,29 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7