О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….........../19.08.2019
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 9602 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба В.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
Цветан Диловски срещу „Енерго
- Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
4463,68 лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура №
**********/13.05.2019 г., за периода 03.01.2018 г. до 02.04.2018 г., за обект с
кл. № ********** и аб. № **********,
с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“
бл. № 12, вх. 6. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът
е потребител на ел. енергия в обект с кл. № **********
и аб. № **********, с адрес на потребление: гр.
Варна, ул. „Петко Стайнов“ бл. № 12, вх. 6. Твърди,
че при заплащане на месечните си задължения за електроенергия служители на ответното
дружество го уведомили, за това че на 02.04.2018 г. в процесния
обект на потребление била извършена проверка на измервателните уреди от
„Електроразпределение Север“ АД, за която е съставен констативен протокол от
същата дата, в резултат на което е извършена корекция на електроенергия за
периода 03.01.2018 г. до 02.04.2018 г. Оспорва се корекционната
процедура, както и начина, и методиката за начисляване на процесната
сума по партидата на ищеца. Твърди се също и че ищецът не е потребил
начисленото допълнително количество ел. енергия, равняващо се на процесната сума.
Ответникът - „Енерго
- Про Продажби” АД, депозира писмен отговор, в срока
по чл. 131 от ГПК, в който релевира възражение за
неподведомственост на спора, като се позовава на арбитруемост
на същия. Позовава се на изразено съгласие от страна на абоната, обективирано в заявление № 3968137/ 08.09.2015 г., за обект
на потребление: гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ бл. №
12, вх. 6, фитнес зала, с аб. № **********, за
отнасяне на споровете им за разрешаване пред Арбитражен съд – гр. Варна, при
Сдружение „ППМ“.
В дадения от съда срок ищецът е
изразил становище за неоснователност на възражението за неподведомственост на
спора, в подкрепа на което е развил подробни аргументи.
Съдът
намира възражението за неподведомственост за своевременно заявено в срока по
чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, а разгледано по същество - същото е основателно, по
следните съображения:
Предмет на спора е наличие на
предпоставките за възникване на договорно право на ответника за начисляване на
допълнителни количества ел.енергия.
В настоящия случай, видно от
приложеното към отговора на исковата молба заявление за продажба на
електрическа енергия до „Енерго - Про
Продажби” АД вх. № 3968137/08.09.2015 г. (л. 30), налице е изразено съгласие от страна на
абоната, за отнасяне на споровете между страните за разрешаване пред Арбитражен
съд – гр.
Варна, при Сдружение „ППМ“. В заявлението е отразено изрично, че се подава с
цел снабдяване с ел. енергия на новоприсъединен обект
–търговска площ, за небитови нужди.
С факта на подписване на заявлението, ищецът
е заявил съгласие спорът да бъде разрешен от посочения арбитражен съд.
Последното е достатъчно да се приеме,
че е налице арбитражно споразумение, по аргумент от на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА
предвиждаща, че писмена форма на споразумението е спазена, ако то се съдържа в
документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или
други средства за съобщения.
Арбитражната клауза е валидна. В чл.
19, ал. 1 от ГПК (ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.), е предвидено, че страните по
имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен
ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот,
издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона на защита на
потребителите. Съгласно легалната дефиниция на „потребител“, дадена с
цитираната норма, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В настоящия случай, независимо, че
ищецът е физическо лице, обектът, по отношение на който е извършена процесната проверка е търговска площ съобразно изрично
отразеното в заявление вх. № 3968137/08.09.2015 г., в което е посочено още, че
енергията ще се потребява за небитови нужди. След
като доставяната в обекта на ищеца ел. енергия се използва за небитови
(стопански) нужди, съгласно изричното му извънсъдебно признание, то не е налице
възможност последният да има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП. Правилото на чл. 19, ал. 1 от ГПК е императивно, като приложението му не
може да бъда разширявано признавайки, по отношение на търговски обект,
качеството на потребител на неговия собственик.
На следващо място спорът е имуществен
и е допустимо уговарянето на арбитраж.
По изложените съображения, следва да
се приеме, че Варненски районен съд не е компетентен да разгледа производството
по образуваното дело, поради подведомственост на спора, поради което и същото
следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9602/2019 г.
по описа на Варненски районен съд, поради неподведомственост на спора, на
основание чл. 15, ал. 1 от ГПК вр. чл. 8, ал. 1 от ЗМТА.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: