Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 10.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 282 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23 от 19.05.2020 година на Директора на
Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, с което на „Водоснабдяване
и канализация” („ВиК”) ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Т.Р.М., за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.
Дружеството-жалбоподател
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. Вълчев моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен, необснован
и неподкрепен от доказателства – Актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) бил неточен, неясен и
неразбираем, бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, дружестовото-жалбоподател било запознато с Протокола за
извършена проверка и с Протокола от изпитване на образци едновременно с
връчване на НП, Административнонаказващият орган (АНО)
не бил се произнесъл по наведените възражения, АНО не бил обсъдил възможността
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, нарушението не било описано пълно и ясно, не
били посочени всички елементи от състава на нарушението и не били ясни
приложените материална и процесуална норми.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател
не изпраща представител. За тях се явява Юрисконсулт А.А.,
който пледира за отмяна на обжалвания акт. Представя Писмени бележки, в която
излага съображенията си относно незаконосъобразността на обжалвания акт, които
съображения се припокриват с тези, изложени в Жалбата; като допълнително се сочи,
че е невъзможно да се преустанови или ограничи заустването
на отпадъчните води, тъй като задължението за изграждане и въвеждане в
експлоатация на пречиствателно съоръжение не е на дружеството-жалбоподател в
качеството му на титуляр на Разрешителното, а на собствениците на обекта.
В
съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
АНО
(въззиваемата страна) - Директорът на РИОСВ –
Хасково, редовно призовани, изпращат
представител – Старши юрисконсулт Д.Д., която сочи че НП е издадено законосъобразно
и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да
бъде потвърдено. Представя Писмена защита, в която подробно обосновава тезата
си относно законосъобразността, правилността и обосноваността на НП. Претендират се разноски по делото. Не е представен
Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 15.01.2020 година служители на РИОСВ - Хасково –
свидетелите С.П.Л., Р.В.К. и А.Б.С. в
присъствието на свидетеля Д.Г.Д. – служител на
дружеството-жалбоподател, извършват
планова проверка на канализационната мрежа на град Любимец, област Хасково за
контрол по изпълнението на изискванията и условията в издаденото Разрешително
за заустване, продължено и изменено с Писма и
Решения, с определен срок за достигане на индивидуални емисионни ограничения
(ИЕО), който е до 6 месеца от въвеждане в редовна експлоатация на
пречиствателна станция за отпадъчни води, но не по-късно от 31.12.2015 година.
При проверката е установено, че формираните отпадъчни води от канализационната
мрежа на град Любимец се заустват чрез един
канализационен колектор без пречистване в приемника – река Марица. В 11.20 часа
от точката на заустване (определена в Разрешителното)
– изход от канализационен колектор на десния бряг на река Марица, улица „Никола
Терпешев”, контролните органи вземат водна проба за
анализ на заустените отпадъчни води (код на извадката
0091 вд) (, за което са съставени Протокол за вземане
на проба/извадка от води с № 33 от 15.01.20202 година и Протокол за проверка №
65 от 15.01.2020 година), за която проба при изпитване в Регионална лаборатория
- Хасково е установено видно от изготвения Протокол от изпитване № 14-0018 от
дата 07.02.2020 година, че концентрацията на замърсителите ХПК, БПК5,
неразтворени вещества, общ фосфор и феноли са със стойности, които не
съответстват (отговарят) на ИЕО, определени за заустените
отпадъчни води, определени в издаденото на дружеството-жалбоподател
Разрешително за заустване № 300132/14.10.2003 година
на Директора на Басейнова дирекция за управление на
водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, изменено
с Писмо изх.№ ПВО-80/22.10.2003 година, продължено с Писмо изх.№
№-3323/17.04.2006 година, продължено с Решение № 448/03.11.2008 година,
продължено с Решение № РР-2382/22.05.2015 година, на същия орган. Т.е.
констатирано е, че дружеството-жалбоподател не е изградило пречиствателна
станция в град Любимец и изхвърля отпадъчните води от канализационната мрежа на
града в приемника – река Марица в нарушение на ИЕО, тъй като концентрацията на
замърсителите значително превишава нормите, посочени в Разрешителното и не
поддържа качеството на заустените води в съответствие
с условията на издаденото Разрешително и продълженията и измененията му.
Препис от Протоколът за проверка с № 65 от 15.01.2020
година е връчен срещу подписа на свидетеля Д. А.
К. – служител на дружествто-жалбоподател.
С Писмо с изх.№ В-6 от 10.03.2020
година, дружеството-жалбоподател е уведомено че негов представител следва да се
яви в срок до 20.03.2020 година в сградата на АНО за съставяне на АУАН, както и какви са последствията при неявяване, което
Писмо видно от Известието за доставяне е надлежно връчено на служител на
дружеството на дата 12.03.2020 година.
С Писмо, получено от АНО на дата
20.03.2020 година дружеството-жалбоподател моли да се отложи съставянето на
АУАН поради обявеното в страната извънредно положение, до нормализиране на
същото.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят С.П.Л. – Главен експерт в Дирекция
„Контрол на околната среда” („КОС”) към РИОСВ –
Хасково съставя против дружеството-жалбоподател и в отсъствие на негов
представител АУАН с № 23 от дата
14.04.2020 година. Това процесуално действие
извършва и с участието на Р.В.К. и А.Б.С..
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с това, че дружеството-жалбоподател като водоползвател
- титуляр на Разрешително, не е изпълнил задължението си да поддържа
необходимото качество на заустените води в
съответствие с условията на Разрешителното, както
и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 48, ал. 1,
т. 3 от ЗВ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на законния
представител на дружеството-жалбоподател – управителя Т.Р.М., който вписва в
графата, касаеща възражения, че ще направи такива в законоустановения срок,
както и че свидетелите, подписали Акта не присъстват при връчването му и че
АУАН е предварително написан.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок, постъпва
Възражение от управителя на дружеството-жалбоподател, в което са наведени
идентични твърдения с тези в Жалбата, както и допълнителни такива – не била
посочена датата на извършване на нарушението (, което водело до невъзможност за
преценка относно приложението на чл. 34 от ЗАНН), а мястото на нарушението било
посочено по начин, недаващ възможност да се формира еднозначен извод относно
съдържанието на волеизявлението актосъставителя и не били посочени адресите и
ЕГН на свидетелите по Акта.
Във връзка с постъпилото Възражение е изготвено Становище
от Старши юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че наведените във Възражението
доводи са неоснователни.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Директорът на РИОСВ – Хасково
приема, че са налице основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава процесното НП № 23 на 19.05.2020 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ и налага на дружеството-жалбоподател
административно наказание „Имуществена санкция” в размер 1 000 лв. НП е редовно връчено на служител на
дружеството-жалбоподател на 21.05.2020 година, по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира
приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и на името
на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Заедно с НП на дружеството-жалбоподател са връчени и
копия от Протокол за проверка с № 65 от 15.01.2020 година и от Протокол за
изпитване с № 14-0018 от 07.02.2020 година.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
тъй като като водоползвател
– титуляр на Разрешително не е изпълнил задължението си да поддържа качеството
на заустените води в съответствие с ИЕО. За
това нарушение на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, вр.чл.
38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 година
за издаване на Разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на ИЕО на точкови източници на замърсяване (Наредба
№ 2 от 08.06.2011 година) на нарушителя е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗВ
се доказва предвид факта,
че С.П.Л. заема длъжността
„Главен експерт”
в Дирекция
„КОС” при РИОСВ – Хасково
и от приетата по
делото Заповед № РД-154 от 28.02.2019 година на Министъра на околната среда и водите (МОСВ).
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № РД–8
от 10.01.2011
година, Директорите
на РИОСВ при МОСВ имат
право
съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по смисъла на чл. 200, вр.чл. 151, ал. 4, т. 2 и т.
3 от ЗВ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на
процесното НП е служебно известно на Съда. Т.е. Директорът на РИОСВ - Хасково се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 201, ал. 2
от ЗВ – Министъра на околната среда и водите по
надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Приложени са и Справка от Търговския регистър относно
актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и Договор
за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани
в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на
06.07.2020 година свидетели С.П.Л., Р.В.К.,
А.Б.С., Д.Г.Д. и Д.А.К.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на С.П.Л., Р.В.К., А.Б.С., Д.Г.Д. и Д.А.К. (изключая частта, в която казва, че не е получил препис от
Протокола за проверка), които са последователни,
без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се
установява първите трима от посочените свидетели да имат личностно отношение
към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания
са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика
по отношение на показанията на първите трима от посочените свидетели –
служители на РИОСВ - Хасково, не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на РИОСВ - Хасково, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвежда в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и
независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го
прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен
съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда
показанията на всички посочените свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и
мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател,
с оглед установения факт, че като водоползвател
– титуляр на Разрешително не е изпълнил задължението си да поддържа качеството
на заустените води в съответствие с ИЕО. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
отбележи, че Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.А.К. в частта, в
която казва, че не е получил препис от Протокола за проверка, тъй като това негово изявление е в противоречие със
свидетелските показания (в частност на свидетелите Л., К. и С.), както и с писмените доказателства (в частност с
въпросния Протокол за проверка), които се кредитират.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст (видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено,
са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна
до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от
приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява Акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията, наведени в посоченото
по-горе Възражение, депозирано от дружеството-жалбоподател и в графата в АУАН,
касаеща възражения, и
събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства -
изготвено е било Становище от 19.05.2020 година от Старши юрисконсулт Д.Д. относно съставения АУАН, в което е посочено, че наведените доводи са неоснователни. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по
направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД №
111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното
АНО в издаденото НП изрично е посочил, че се е запознал Становището от дата 19.05.2020 година на Старши юрисконсулт Д.Д.,
изготвено по повод наведените от страна на дружеството-жалбоподател възражения.
Следва да се посочи, че представител на
дружеството-жалбоподател не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е
съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са
предприели необходимите действия за осигуряване присъствието на представител на
„ВиК”
ЕООД при съставяне на АУАН. Фактът, че има депозирана Молба за отлагане съставянето
на АУАН по никакъв начин на променя горните изводи на Съда, тъй като явно е
оставена без уважение, което е в правомощията на актосъставителя, респ. на
Директора на РИОСВ - Хасково. Дори да се приеме, че при съставянето на
Акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и
по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото
на дружеството-нарушител да се защити във връзка с отразените в Акта
констатации, въз основа на които е била ангажирана и неговата
административнонаказателна отговорност, тъй като Актът (според приложените по
делото материали) е бил подписан (и надлежно връчен, предявен) на законния
представител на дружеството-жалбоподател, който
е имал възможност да се запознае с отразените в
него констатации към датата за извършване на връчването, както е бил запознат и
с правото в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по
него (каквито са и направени,
включително са направени такива и в графата, касаеща възражения в Акта). Ако се приеме, че е
налице нередовност на АУАН, поради това че е съставен в отсъствие на
представител на дружеството-нарушител, то тя е преодоляна по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е налице безспорна установеност на деянието и нарушителя, като
с връчване на НП дружеството-жалбоподател е могло да организира ефективно
защитата си в процеса. Т.е. след като на дружеството-жалбоподател е връчен Акта
и е имало възможност да се запознае с отразените в него констатации, въпросното
обстоятелство, както и осъществените впоследствие действия във връзка с написване на възражения в съответната графа на Акта, депозиране
на Възражение и обжалване на НП налагат извода, че то очевидно е реализирало
пълноценно правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само
ако то е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В
случая правата на жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин. На следващо
място следва да се отбележи, че съществени са само тези нарушения, които
ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че екземпляр от Протокола за проверка
с № 65 от дата 15.01.2020 година е връчен на служител на
дружеството-жалбоподател – свидетеля Д.К.. От друга страна е нужно да се
отбележи, че АНО няма задължение на връчва каквито и да били копия на изготвени
по време на проверката документи на нарушителя, тъй като те са налични в АНП и
той може да се запознае със съдържанието им. Независимо от изложеното Протоколът
за проверка и Протоколът от изпитване са връчени на
дружеството-жалбоподател.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57
от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Съдържанието
на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично, като изрично е посочено, че дружеството-жалбоподател
като водоползвател – титуляр на Разрешително не
е изпълнил задължението си да поддържа качеството на заустените
води в съответствие с ИЕО, посочени в Разрешително за заустване, продължено и изменено с Писма и Решения. Така
изложените обстоятелства са посочени разбираемо и изчерпателно и са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административно нарушение и да организира адекватно защитата си, т.е. правото
на защита на наказания субект и в най-малка степен не е ограничено. Т.е. не
може да се сподели изложеното в Жалбата, че АУАН бил неточен, неясен и
неразбираем и че в АУАН и в НП нарушението не било описано пълно и ясно. С
други думи не са допуснати твърдените неточности в констатациите в Акта и
Постановлението. На следващо място следва да се отбележи, че наведените в Жалбата възражения, касаещи описание на
мястото на нарушението и датата му, също са неоснователни, тъй като точно
и коректно са изписани както в АУАН, така и в НП. От друга страна дори да липсваше
дата на извършване на деянието и място, Съдът не би приел, че е налице
съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и НП точно е посочено кога и
къде е взета въпросната проба и резултата от изследванията на същата. Т.е. в
конкретната ситуация деянието, за което е санкционирано дружеството, се
изразява в изхвърлянето в приемника на отпадъчни води в нарушение на емисионните
норми - ИЕО, визирани в Разрешителното за заустване,
поради което и моментът на извършване на проверката и констатиране на
превишенията съвпада с момента на осъществяване на деянието, а мястото на
деянието е там, от където е взета пробата.
Фактът, че в Протокола за изпитване е посочено,
че извадките за изпитване са получени в Лабораторията на 14.01.2020 година
(т.е. ден преди проверката), не води до различни правни изводи, тъй като не се засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства,
какво е извършил). Отделно от това следва да се посочи, че всички други данни,
посочени в Протокола от изпитване съвпадат с тези, находящи се в другите
документи по АНП, включително код на извадката, брой на извадките, описание на
мястото на вземане на извадката и т.н.
Неоснователно е и другото, наведено във Възражението
твърдение относно липсата на посочени имена, ЕГН и точен адрес на свидетелите в
АУАН, тъй като първите два идентификационни белега са налични. Действително в
АУАН не са посочени личните адреси на свидетелите К. и С., но са посочени
адресите им по местоработата. Вярно е, че този реквизит (адрес на свидетеля)
следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посочените лица. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите
имена, ЕГН и местоработата им е налице пълно индивидуализиране на посочените
свидетели и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната
самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма,
наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 48, ал. 1, т. 3 от
ЗВ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото
на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая
(кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3
от ЗВ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 1 от ЗВ и чл. 47, ал. 1, б. „а”,
вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 2 от ЗВ. АУАН по
чл. 200, ал. 1 от ЗВ, с изключение на нарушенията по т. 16 и от т. 34 до т. 41,
се съставят от длъжностни лица, оправомощени от Министъра на околната среда и
водите. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 14.04.2020 година актосъставителят
С.П.Л., заемащ длъжността „Главен експерт в
Дирекция „КОС” при РИОСВ – Хасково” е измежду лицата, посочени в Заповед №
РД-154 от 28.02.2019 година на Министъра на околната среда и водите, имащи право да съставят АУАН по чл. 200, ал. 1, т. 6
от ЗВ. В тази насока е и изявлението на свидетеля Л., направено в открито
съдебно заседание, проведено на 06.07.2020 година. Предвид изложеното актосъставителят С.П.Л.
безспорно се явява длъжностно лице, което има правомощията по чл. 201, ал. 1 от ЗВ,
т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по чл. 200, ал. 1, т.
6 от посочения закон. Лицето, подписало НП – Д. Ц.И., е заемало към момента на
издаването му длъжността „Директор на РИОСВ – Хасково” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на РИОСВ - Хасково. За пълнота следва да се посочи, че
АНО няма задължението в НП да посочи доказателства относно своята компетентност.
Подобно изискване не фигурира и в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1
и ал. 3 на чл. 34 от
ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните
факти, което в настоящия случай е сторено.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият Съдебен състав
приема, че формираният от страна на АНО извод
за осъществено нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ, е законосъобразен и
обоснован, тъй като съответства на установеното в казуса фактическо положение.
Съображенията са следните:
В
конкретния случай, при анализа на съдържанието на издаденото Разрешително за
ползване № 300132 от 14.10.2003 година и Решенията
и Писмата за измененията му и продължаването му
следва да се направи категоричния извод за това, че жалбоподателят
„ВиК” ЕООД е ползвател
по него. Като такъв изрично е посочен в първоначално издаденото Разрешение
за ползване от 14.10.2003
година. В
последвалите го Решения и Писма за неговото изменение са изменяни други
данни, но не и ползвателя по Разрешителното.
По
делото няма спор по главният факт, че наказаното дружество във връзка с
дейността си като титуляр на Разрешително за заустване е нарушило ИЕО,
определени в него по отношение на показателите за
неразтворими вещества, ХПК, БПК5, общ фосфор и феноли.
От
фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с това, че „ВиК”
ЕООД, като водоползвател - титуляр на Разрешителното, не изпълнява задължението
си да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на Разрешителното,
като изхвърля отпадъчни води във воден обект – река Марица, при нарушение на ИЕО.
Както вече се посочи, тези норми са конкретизирани в издадено на дружеството и
действащо Разрешително за ползване на воден обект. Вмененото административно
нарушение не е за нарушаване на емисионни норми, произтичащи от подзаконов
нормативен акт по прилагането на ЗВ. В НП ясно и прецизно е посочена нарушената
законна разпоредба, а именно чл.
48, ал. 1, т. 3 от ЗВ, според която водоползвателите - титуляри на
Разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в
съответствие с нормативните изисквания и условията на Разрешителните.
Действително се констатира известна отлика в понятията за ИЕО и емисионна норма
по смисъла на § 1, т. 11, респ. т. 48 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВ,
като анализът е извършен спрямо показателите за ИЕО, които именно са заложени в
Разрешителното. Независимо от това, при съпоставка на дефинициите се
установява, че и двете изискват да не бъдат превишавани концентрации на
вещества през един или няколко периода от време, което в случая не е спазено и
обуславя съставомерност на извършеното деяние.
Настоящата инстанция
не споделя твърденията за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП,
изразяващи се в непълно описание на нарушението и нарушени правни норми.
Изложеното в АУАН и НП обстоятелство, че водната проба е взета от заустените
води, е напълно достатъчно за индивидуализирането на нарушението. Посочените в
АУАН и НП норми за ИЕО за обекта в експлоатация се съдържат в
Таблицата към издаденото Разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води. В същата Таблица
като място за контрол е приет Пункт № 1 „река Марица –
десен бряг на реката, улица „Н.Терпешев” - на изход
на канализационния колектор”, поради което без
значение е, че в НП не са вписани географските координати на мястото, от което
е взета пробата, тъй като с взетите проби са отчетени превишенията на ИЕО
на дружеството.
Горните изводи на Съда не се променят предвид факта, че за спазване на ИЕО,
посочени в Разрешителното за ползване на водния обект, дружеството-жалбоподател
следва да извърши инвестиции, тъй като стопанисването, поддържането и
експлоатацията на обекта винаги е свързано с инвестиции. От друга страна като
условие в Разрешителното е предвиденото задължение да се спазват ИЕО за
различните показатели.
Деянието
е съставомерно от
обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ЕООД,
доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на
юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна -
установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна
страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от
15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно
решение №
1 от 12.12.2007 година по
тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС,
преценката „маловажност на случая” подлежи
на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за
липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е
изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкция на извършителя
на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната
норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден
и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените
отношения, регулирани от ЗВ и подзаконовите актове във връзка с
неговото приложение, свързани с опазване на околната среда и
общественото здраве, се считат за засегнати в необходимата степен, оправдаваща
санкционирането на нарушителите със самия факт на извършване на нарушението), така и поради наличието не само на смекчаващо (липсата на данни в кориците на делото за други подобни
нарушения), но и на отегчаващо
(голямото разнообразие на констатирани
замърсители и то многократно надвишаващи нормите на ИЕО) обстоятелства.
Целта
на ЗВ е да осигури интегрирано управление на
водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както
и да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество
на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо
водоползване, намаляване на замърсяването на водите,
опазване на повърхностните и подземните води, намаляване на заустванията,
емисиите и изпусканията на приоритетни вещества и предотвратяване или
намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда,
културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на
водите. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по
чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е
издадено НП.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
АНО
е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3
от ЗВ, което кореспондира с посочената от
него санкционна норма. Т.е. описанието на нарушението в НП Съдът приема, че
съответства на правната му квалификация, така и наказанието приема, че е законосъобразно наложено на посоченото правно
основание по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, вр.чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011
година. Съобразно чл. 38, ал. 3 от посочената Наредба по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се
счита неспазването на определените в Разрешителното
за заустване ИЕО, какъвто безспорно е настоящият случай. В този смисъл Съдът
намира, че по отношение на дружеството законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, защото същото не е спазило ИЕО
в Разрешителното, посочени ясно видово и количествено в
АУАН и НП. Чл. 200, ал. 1, т.
6 от ЗВ предвижда имуществена санкция от 1 000
лв. до 5 000 лв. за лице, което изхвърли отпадъчни води във
водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и
изисквания. Следователно по смисъла на чл. 200, ал. 1, т.
6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се
счита неспазването на определените в Разрешителното
за заустване ИЕО. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3
от ЗВ титуляри на Разрешителни,
имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на Разрешителните.
Административното наказание е правилно
и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в минималния такъв от предвидения в закона, поради което няма
възможност за намаляването му. Наказващият орган не е събрал доказателства относно
финансовото състояние на дружеството-жалбоподател, но при определяне размера на
наказанието „Имуществена санкция” се е съобразил с тежестта на нарушението. Т.е.
Съдът стига до извода, че
наказанието е правилно, справедливо и законосъобразно определено и е съразмерно с тежестта на нарушението, поради което не се налага редуцирането му.
Така наложеното с обжалваното НП
административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на АНО в размер на
80 лв. за юрисконсулство възнаграждение. Дружеството-жалбоподател
не претендира разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 4 от АПК, когато
Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата,
подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата
по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала
такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО
действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно
е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в
размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120
лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
По
отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото
не бе представен Списък на
разноските от негова страна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно НП № 23 от 19.05.2020 година на Директора на РИОСВ –
Хасково, с което на „ВиК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Т.Р.М., за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „В.и к.” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална инспекция
по околната среда и водите – Хасково с адрес: град Хасково, ул.„Добруджа” № 14, сумата от 80 лв.,
представляваща направените разноските по настоящото производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)