Р Е Ш Е Н И Е
№ 260270
гр.Пловдив, 22.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети февруари, две хиляди,
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: Таня Стоилова
като разгледа АНД №
6418/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-007634 от 05.08.2020г. издадено от М. В. М., на длъжност ***
сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Д.А.Ф., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание
чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния о процесуалния
закон, като предлага същото да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба – становище посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя,
както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена
без уважение, както и наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 19.08.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
на 26.08.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява HEОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.07.2020г., около 21:27 часа, в с.Брестник, на
ул.„Независимост“ - кръстовището с ул.„Никола Петков“, свидетелят Г.В.М., в
качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, спрял за
проверка МПС – лек автомобил – „Опел Сигнум“ с рег.№ „***”. При проверката свидетелят М. установил,
че същият автомобил бил управляван от жалбоподателя Д.А.Ф.. Жалбоподателят Ф. бил изпробван за
наличие на алкохол с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер „ARNA-0179“, което отчело концентрация на алкохол от
1,15 промила в издишания от Ф. въздух.
На място свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 816655 от
25.07.2020г. срещу жалбоподателя Ф. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по
пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал.
При съставянето на горния АУАН, свидетелят М. съставил и връчил в
21:50 часа на жалбоподателя Ф. Талон за медицинско изследване № 0062112, в
който било указано, че Ф. следва да се яви до 120 минути в УМБАЛ „Свети Георги“
за да даде кръвна проба ако желае това.
Жалбоподателят Ф. се възползвал от това си право, като в 23:50
часа дал кръвна проба, за което бил съставен съответния Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични пробои за употреба на алкохол.
С химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол
в кръвта, за което бил съставен Протокол № 432/31.07.2020г. било установено, че
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя Ф. била 0,57 промила.
Въз основа на същия акт, както и заключението на химическата
експертиза, било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Г.В.М.. Същият свидетел помни конкретното
нарушение, като описва констатираната фактическа обстановка, включително начина
на извършване на проверката и сторените при същата констатации. Съдът намира
показанията на свидетеля М. за последователни логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което и
приема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране
извършеното нарушения, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на
акта.
Изложената като възприета фактическа обстановка се установява и от
приложените по делото писмени доказателства – талон за медицинско изследване № 0062112, от който се установява факта на
съставяне същия, връчването му на
жалбоподателя и указаното време за явяване и даване на кръв; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични пробои за употреба на алкохол –
от който се установява факта в времето на вземане на кръвната проба; Протокол №
432/31.07.2020г. От химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, от който се установява, че
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя Ф. била 0,57 промила.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, с оглед
коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № 8121з-825
от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие,
при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Д.А.Ф., ЕГН: **********, с адрес *** виновно е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това,
че на 25.07.2020г., около 21:27 часа, в с.Брестник, на ул.„Независимост“ -
кръстовището с ул.„Никола Петков“ е управлявал моторно превозно средство –
„Опел Сигнум“ с рег.№ „***” с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно –
с концентрация на алкохол в кръвта 0,57 на хиляда.
Възраженията на жалбоподателя в смисъл, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния о процесуалния
закон, като предлага същото да бъде отменено са бланкетни и като такива не
могат да бъдат коментирани от съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по
пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобни деяния, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания
с тежестта на нарушението се установява, че
съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата,
свързано с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително, е предвидено административно наказание –
глоба в размер от 500 лева, както и лишаване от право за управление на МПС за
срок от 6 месеца. В случая законодателят е предвидил наказание, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1030-007634 от 05.08.2020г. издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Д.А.Ф., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
И. Й.