Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 251, 25.06.2020 год., гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав в открито заседА.е
на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1693
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за собственост на недвижим имот, с правно основА.е чл.108 от ЗС.
Ищеца твърди в исковата си молба, че по силата на договор за
покупко-продажба е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр.Търговище и представляващ жилище, с идентификатор 73626.508.341.1.3,
подробно описан в молбата, който имот закупил и заплатил със средства, получени
от кредит. В молбата твърди, че е
съжителствал на фактически съпружески начала с М. Е., която притежавала жилище
в блока, където е жилището на ищеца. Първата ответница била дъщеря на М. Е., а
втория ответник бил фактическия й съжител. Ищеца твърди, че предоставил за
ползване собственото си жилище на ответниците, поради
това, че нямало къде да живеят, а той заживял в жилището на М. Е., но през
месец юни 2019 год. бил изгонен от М. Е. и първата ответница, като първата
ответница не го допуснала и в собственото му жилище, а на отправените покА. да го освободи отговорила със заплахи. Поради това
ищеца изпратил нотариална покана, връчена на първата ответница на 07.08.2019
год., с искане жилището му да бъде освободено, но същата не предприела
действия, като се твърди, че и към предявяване на иска имота е във владението
на ответниците, поради което моли съда да постанови
решение с което да ги осъди да му предадат собствеността и владението върху процесния имот, като се присъдят направените по делото
разноски. В съдебно заседА.е поддържа предявения иск,
чрез процесуалния си представител.
В дадения месечен срок ответниците са упражнили правото да отговорят писмено на
исковата молба. В отговорите предявения иска е оспорен изцяло, като ответниците
твърдят, че между тях и ищеца е съществувала договорка след като закупи
жилището чрез кредит, който на тях им бил отказан, те да заплащат вноските по
него, а той да им прехвърли собствеността, поради което ответниците
ползвали имота, считайки, че същия е собствен и предприели действия по основен
ремонт, извършен изцяло с техни средства. В отговорите подробно са посочени
извършените от тях подобрения в имота, след извършването на които ответниците считат, че са увеличили стойността на същия със
25 000 лв. В отговорите се твърди, че през месец май 2019 год. майката на
първата ответница и ищеца се разделили, като ответниците
получили предложение от ищеца да изплатят остатъка от кредита, ползван за
закупуване на жилището, и собствеността да им бъде прехвърлена, като в
последствие ищеца поискал още пари, но въпреки това била постигната договорка и
подготвени документи за прехвърляне на собствеността, но ищеца отказал да
извърши прехвърлянето, взел документите от нотариуса и поискал от ответниците да му заплатят 60 000 лв. Ответниците не оспорват, че владеят и ползват имота и към
момента. Предвид изложеното считат, че иска е неоснователен. В условия на
евентуалност при уважаване на иска молят съда да постанови право на задържане
на имота, до заплащане от страна на ищеца на сумата от 25 000 лв.,
стойността на извършените подобрения, с
която ответниците са увеличили стойността на имота.
Претендират разноски. В съдебно заседА.е поддържат
изложеното в отговорите, чрез процесуалните си представители.
След
преценка на събрА.те по делото доказателства съдът прие
за установено следното: От приложения по делото нот.акт
№ 92, том XII, дело № 2344/21.09.2018 год. на СВ Търговище се
установи, че ищеца е придобил правото на собственост по силата на
покупко-продажба върху недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда-жилище,
апартамент № 3, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор, антре и
две тераси, със застроена площ от 57.15 кв.м., с идентификатор №
73626.508.341.1.3, ведно с избено помещение № 3 с полезна площ от 3.63 кв.м., с
административен адрес гр.Търговище, кв.Запад, бл…, вх… .ет.., ап…. при продажна цена 30 000 лв. Не се
спори по делото, че продажната цена е била заплатена от ищеца, чрез банков
кредит, като това обстоятелство се установява и от писмените, и от гласните
доказателства по делото. От признА.ето на ответниците, признА.ето на ищеца
и от показА.ята на свидетелите се установи, че ищеца
не е влизал във владение на имота след неговото закупуване, същият не е имал
ключ т.е. не е имал достъп до жилището, като същото, както към момента на
придобиването, така и към настоящия момент се намира във владението на ответниците. Ответниците не
оспорват твърдението на ищеца, че владеят и ползват имота без правно основА.е. Действително от писмените и гласни доказателства се
установи, че ищеца е съжителствал на фактически начала с майката на
ответницата, през 2018 год. са били в д. отношения, ответниците
са харесала процесното жилището, дори са дали капаро
на продавачите (виж показА.ята на св.П.К.), но не са
могли да набавят сумата за покриване на продажната цена и ищеца, след разговор
в семейството се е съгласил да изтекли банков кредит, да закупи имота, в който
да живеят ответниците, като последните от своя страна
да заплащат месечните вноски по кредита на ищеца (виж приложените писмени
доказателства л.26-27). Установи се, че ответниците
са считали, че заплащайки заема вместо ищеца, му възстановяват средствата и ще
придобият апартамента, заживели са в жилището, започнали са да го ремонтират,
като ищеца е знаел за техните действия, не се е противопоставил до момента, в
който е влошил отношенията си с фактическата си съпруга и са се разделили.
Така
установените между стрА.те отношения сочат евентуално
на възникнали между тях облигационни отношения, но по никакъв начин не
преодоляват и не променят факта, че ищеца е придобил правото на собственост
върху процесния имот, че ответниците
го владеят без основА.е и не са го освободили, дори и
след отправената от ищеца нотариална покана ( л.6 от делото). При така
изложеното, с оглед събрА.те по делото доказателства
съдът счита, че предявения иск с правно основА.е
чл.108 от ЗС е основателен и като такъв следва да се уважи, като се признае за
установено в отношенията между стрА.те, че ищеца е собственик
на процесния имот, а ответниците
бъдат осъдени да му предадат собствеността и владението върху същия.
По възражението на ответниците
с правно осн. чл.74, ал.2 във вр.
с чл.72 от ЗС: Ответниците са направил възражение за задържане на имота до
заплащане от ищеца на сумата от 25 000 лв., с която се е увеличила
неговата стойност, в следствие на направени от ответниците
подобрения. С оглед събрА.те по делото доказателства
съдът счита възражението за основателно по следните съображения : Безспорно се
установи , че ответниците упражняват фактическата
власт върху имота от 2018 год. и до момента, както и безспорно се установи от
гласните доказателства, че същите са го владели като собствен, като всички
техни действия след като са получили фактическата власт върху имота сочат
категоричното им намерение да го своят и поради това съдът счита, че същите
имат качеството на владелци, а не на държатели на имота. Установи се също така,
че ответниците са владели имота без да е на лице
правно основА.е, годно да ги направи собственици,
поради което и същите нямат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на
чл.70 от ЗС, съответно не могат да ползват правата на добросъвестния владелец,
Твърденията на ответниците,
че след като ищеца е закупил жилището и те са влезли да живеят в него, са
извършили редица подобрения се установиха несъмнено от представените писмени и
гласни доказателства. Установи се също така, че подобренията са правени със знА.ето и без противопоставянето на собственика на
имота-ищеца по делото, който е участвал с труд, с намирането на необходими
технически средства в извършвА.те от ответниците подобрения. Не се установи заявеното от ищеца,
че подобренията са правени от него, със негови средства, което обуславя
неоснователност на възражението на ответниците.
Действително по делото се представиха писмени и гласни доказателства, че в
началото на 2019 год. ищеца е изтеглил потребителски кредит в размер на 5000
лв., както и е взел заем в размер на 3000 лв. от сестра си – св.И., но от показА.ята на св.П., И. и С. не се установи по несъмнен
начин, че тези средства са вложени в ремонта на жилището.
Нещо повече, от обясненията дадени от
самия ищец пред оргА.те по разследването на
18.09.2019 год., приложени и по делото и към преписка № 1015/2019 год. на ТРП е
видно, че същия е признал
обстоятелството, че не е давал никакви финансови средства за ремонт на
апартамента, но е участвал с труд. Тези обяснения на страната са в пълно
противоречие със заявените в настоящия процес твърдения, както и са в
противоречие с показА.ята на посочените по-горе
свидетели и съставляват извънсъдебно признА.е за
съществуването на неизгодни за ищеца факти, касаещи правоотношенията му с ответниците.
Въпросът
за това как следва да се цени направеното от страната извънсъдебно признА.е за съществуване на факти е изяснен в Решение № 235
от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 69 от
24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., на ВКС, III г. о., Решение № 22 от
19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 210 от
19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о. Прието е, че съгласно
установената съдебна практика, извънсъдебните признА.я
на страната за неизгодни за нея факти следва да бъдат ценени наред с всички
доказателства по делото. Когато страната е направила писмени изявления пред
орган на досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията и с
насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези
извънсъдебни признА.я за неизгодни за страната факти
съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд.
Така
в Решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г. о. се
отбелязва следното: „ПризнА.ето представлява
обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено
средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. ПризнА.ето
на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг
орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред
съда, разглеждащ спора, признА.ето е извънсъдебно.
Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено
средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора.
Извънсъдебното признА.е може да бъде доказано или със
свидетелски показА.я или с документ, който го
материализира.“
В конкретния случай извънсъдебното признА.е, направено от ищеца, се подкрепя от представените от ответниците писмени документи, удостоверяващи закупуването
от тях на материали за извършване на ремонта и от показА.ята
на св.С., Е. и Г., които заявиха, че подобренията са правени изцяло със
средства на ответниците и с техен труд, като ищеца е
участвал с труд само при монтиране на
кухнята, къртенето на стария под и поставянето на нов ламинат.
Ето защо съдът приема, че подобренията са извършени от ответниците,
които се явяват както беше посочено по-горе недобросъвестни владелци, но със знА.ето и без противопоставянето на ищеца, което ги
определя като лица, имащи правата на приравнен на добросъвестен владелец на основА.е чл.
74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС. Тези нормите са правен израз на обществения критерии
за справедливост и принципа, че никой не следва да се обогатява за чужда
сметка.
На това основА.е
ответниците имат право да претендират сумата, с която
се е увеличила стойността на процесния апартамент, в
следствие на направените от тях подобрения. В този смисъл са и Решение № 86 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 809/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 163 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 5969/2007 г., I г. о., ГК и др.
Добросъвестният
подобрител има право да иска за подобренията, които е направил сумата, с която
се е увеличила стойността на вещта, в случая тава е стойността на направените
подобрения. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, като съгласно
заключението на вещото лице, в следствие на подобренията стойността на процесния имот се е увеличил с 9700 лв.
Предвид
всичко изложено възражението за упражняване право на задържане е основателно и следва
да бъде уважено, като на ответниците се признае това
право до заплащане от ищеца на сумата от 9700 лв..
И
двете стрА. са направили искане за присъждане на
направените по делото разноски. Направените от ищеца разноски в производството
са в размер на 549.50 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение, на първата
ответница за уваженото възражение са в
размер на 535 лв. – разноски за вещо лице и ½ от платеното адвокатско
възнаграждение, в същия размер са и разноските на втория ответник. Съобразно
изхода на спора и по компенсация ищеца следва да бъде осъден да заплати на
първата ответница разноски в размер на 260.25 лв. и на втория ответник разноски
в размер на 260.25 лв.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.И.,
ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Д.П.
от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 110 и Б. И. А.,***, действащ чрез
пълномощник адв.Й.К. от ТАК, със съдебен адрес:***,
хотел Мизия, ет.1, офис 118, че Д.И.В., ЕГН ********** ***, действащ чрез
пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес ***,
офис 8 е собственик на следния недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА-ЖИЛИЩЕ № 3, с административен адрес : гр.Търговище, КВ...., БЛ...,
ВХ..., ЕТ..., АП....с площ от 57.15 кв.м.,, състоящ се от две стаи, кухня,
баня-тоалетна, коридор, антре и две тераси , който
самостоятелен обект по схема е с идентификатор 73626.508.341.1.3, при грА.ци и съседи на самостоятелния
обект на същия етаж: 73626.508.341.1.2, под обекта: няма , над обекта:-
73626.508.341.1.6, който самостоятелен обект е в сграда с идентификатор
№73626.508.341.1, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор №
73626.508.341 по кадастралната карта на град Търговище, одобрена със заповед №
РД- 18-18 от 17.06.2005г. на ИД на АК,
изменена със заповед № КД-14-25-59/13.02.2012 г. на Началника на СГКК
Търговище, ведно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № Зс площ от 3.63 кв.м., при грА.ци : от север - терен на
блока, от юг - коридор, от изток - изба № 4 и коридор, от запад улица, ведно с 1.451 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
терена, като
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН ********** ***,
действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със
съдебен адрес ***, офис 110 и Б. И. А.,***, действащ чрез пълномощник адв.Й.К. от ТАК, със съдебен адрес:***, хотел Мизия, ет.1,
офис 118 да предадат на Д.И.В., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 8 собствеността
и владението върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА-ЖИЛИЩЕ № 3, с
административен адрес : гр.Търговище, КВ...., БЛ..., ВХ..., ЕТ..., АП....с площ
от 57.15 кв.м.,, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор, антре и
две тераси , който самостоятелен обект по схема е с
идентификатор 73626.508.341.1.3, при грА.ци и съседи на самостоятелния обект на същия етаж:
73626.508.341.1.2, под обекта: няма , над обекта:- 73626.508.341.1.6, който
самостоятелен обект е в сграда с идентификатор №73626.508.341.1, която сграда е
построена в поземлен имот с идентификатор № 73626.508.341 по кадастралната
карта на град Търговище, одобрена със заповед № РД- 18-18 от 17.06.2005г. на ИД на АК, изменена със заповед №
КД-14-25-59/13.02.2012 г. на Началника на СГКК Търговище, ведно с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № Зс площ от 3.63 кв.м., при грА.ци : от север - терен на блока, от юг - коридор, от изток -
изба № 4 и коридор, от запад улица,
ведно с 1.451 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
терена, на осн. чл.108 от
ЗС.
ПРИЗНАВА ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ в полза на А.М.И., ЕГН ********** ***, действаща
чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес ***,
офис 110 и Б. И. А.,***, действащ чрез пълномощник адв.Й.К.
от ТАК, със съдебен адрес:***, хотел Мизия, ет.1, офис 118 за следния недвижим
имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА-ЖИЛИЩЕ № 3, с административен адрес :
гр.Търговище, КВ...., БЛ..., ВХ..., ЕТ..., АП....с площ от 57.15 кв.м.,,
състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор, антре и две тераси , който самостоятелен обект по схема е с идентификатор
73626.508.341.1.3, при грА.ци
и съседи на самостоятелния обект на същия етаж: 73626.508.341.1.2, под обекта:
няма , над обекта:- 73626.508.341.1.6, който самостоятелен обект е в сграда с
идентификатор №73626.508.341.1, която сграда е построена в поземлен имот с
идентификатор № 73626.508.341 по кадастралната карта на град Търговище,
одобрена със заповед № РД- 18-18 от
17.06.2005г. на ИД на АК, изменена със заповед № КД-14-25-59/13.02.2012
г. на Началника на СГКК Търговище, ведно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № Зс
площ от 3.63 кв.м., при грА.ци : от север - терен на
блока, от юг - коридор, от изток - изба № 4 и коридор, от запад улица, ведно с 1.451 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
терена до заплащане
от Д.И.В., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Н.С.
от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 8 на сумата от 9700 лв., представляваща
увеличената стойност на имота, в следствие на направени подобрения, на осн. чл.74,
ал.2 във вр. с чл.72 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.И.В., ЕГН ********** ***, действащ чрез
пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес ***,
офис 8 да заплати на А.М.И., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 110 и на Б. И.
А.,***, действащ чрез пълномощник адв.Й.К. от ТАК,
със съдебен адрес:***, хотел Мизия, ет.1, офис 118 по компенсация направените
по делото разноски в размер на по 260.25 лв., на осн.
чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на стрА.те, пред Окръжен съд
Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: