М О Т И В И
към присъда № 87 от 06.06.2019 година
по н.о.х.дело № 1037 на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година:
Обвинението
против подсъдимия А.Р.Р., ЕГН **********, е в това, че на 11.07.2018
год. в гр.Стара Загора отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамски портфейл „Келвин
Клайн“ на стойност 60,45 лева, ведно с намиращата се в него сумата
от 30 лева и 32 щатски долара с левова равностойност в размер на 53,33 лева,
всичко на обща стойност 143,78 лева, от владението на Р.П. Славова Караиванова без
нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив – престъпление по чл.196, ал.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29,
ал.1, б.„а” и б. „б“ от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен, като му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет
години, размерът на което на основание чл.58а от НК да бъде намален с една трета, без да взема
отношение относно начина на изтърпяването му. Моли разноските по делото да
бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а вещественото доказателство – 1 бр.
компакт-диск, да остане към материалите по делото.
Защитникът
адв.К.В. не оспорва
обвинението и пледира при
условията на чл.58а от НК на подзащитния му да бъде наложено наказание към минимума,
предвиден в закона.
Подсъдимият А.Р.Р. се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение,
като
при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
А.Р.Р. е осъждан
многократно, като влияние върху квалификацията на настоящото му деяние оказват
осъжданията му, както следва:
с
присъда по н.о.х.дело № 324/2013 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила на
09.03.2013 год., за деяние по чл.195, ал.1, т.7 от НК, извършено през 2012
год., на „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален „строг“
режим, изтърпяно на 26.11.2013 год.;
с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1776/2014 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила
на 24.11.2014 год., за деяние по чл.196, ал.1, т.1 от НК, извършено през 2014
год., на „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца при първоначален
„строг“ режим, изтърпяно на 16.10.2015 год.
С
оглед на споменатите по-горе осъждания настоящото деяние се явява извършено от подсъдимия
в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и „б“ от НК, понеже
към момента на извършването му (11.07.2018 год.) той е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по–малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено на основание чл.66 от НК, както и два
пъти на лишаване от свобода с ефективно изтърпяване за умишлени престъпления от
общ характер, като същевременно не са изминали пет години от изтърпяване на
наказанията съгласно чл.30 от НК.
Останалите
три осъждания на подсъдимия (с изключение на осъжданията му, за които е бил
реабилитиран) – с присъди и определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дела № 252/1996 год. на
РС-Стара Загора, № 330/1997 год. на РС-Казанлък и № 365/2010 год. на РС-Чирпан,
влезли в сила през периода 24.05.1906 год. – 12.01.2011 год., не оказват
влияние върху квалификацията на настоящото му деяние, тъй като наказанията по
тях (две ефективни наказания „лишаване от свобода“ и едно наказание „пробация“)
са били изтърпени през периода 22.01.2998 год. – 19.07.2011 год., т.е. от
изтърпяването им до извършване на настоящото му деяние са изминали повече от
пет години.
Св.Р.П.С.
работила на длъжност помощник-готвач в заведение за бързо хранене „Българска
кухня“, находящо се на адрес гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 108 А.
Същото било стопанисвано от „Аконт Консулт БГ“ ЕООД със собственик и управител
св.Божидара Динкова Димитрова. В заведението били обособени две нива – приземен
етаж (сутерен), на нивото на който било кухненското помещение и стая за
персонала, където били съхранявани вещите им по време на работа, и зона за хранене, където били витрините с
храна и ресторантската част. Към сутерена имало достъп, както от улицата, така
и от помещението за работа с клиенти. Достъп до него имали само работещите в
обекта и доставчиците на стоки.
На
11.07.2018 год. около 08.00 часа св.Караиванова отишла на работа в
горепосочения обект. Със себе си носела дамската си чанта, в която бил и
портфейла ѝ „Келвин Клайн“ на стойност 60,45 лв., ведно с намиращата се в
него сумата от 30 лева и 32 щатски долара с левова равностойност в размер на
53,33 лв., всичко на обща стойност 143,78 лв. Св.Караиванова оставила дамската
си чанта в помещението за персонала, което се намирало в непосредствена близост
до кухненското помещение, след което започнала да изпълнява служебните си
задължения.
Около 13.00 часа на същата дата в
близост до заведението за бързо хранене
«Българска кухня» се намирал подсъдимият.
Същият забелязал, че входната врата, осигуряваща достъп към сутерена на
заведението, била отворена и решил да влезе вътре с намерение да открадне
нещо – за да си набави средства. Така и сторил. Подсъдимият
застанал пред входната врата, огледал се, след което се насочил по стълбите към
сутерена. До кухненското помещение в заведението, в което работела св.Караиванова,
имало стая, използвана за офис на персонала. Там св.Караиванова била оставила
дамската си чанта. Тази стая не била заключена и вратата била отворена. Подсъдимият
влязъл първо в тази стая, видял дамската чанта на св.Караиванова, след това надникнал
в кухненското помещение, за да се увери, че никой няма да го види, и отново
влязъл в помещението на персонала. Подсъдимият отворил дамската чанта на св.Караиванова
и извадил намиращия се вътре дамски портфей „Келвин Клайн“, ведно с намиращите
се в него пари, скрил го под ризата си и тичешком напуснал заведението,
като действията му били заснети от камерите за видеонаблюдение, монтирани пред
централния вход на заведението и в сутерена.
Видно
от заключението на изготвената в хода на разследването съдебно-икономическа експертиза, пазарната стойност на
вещите, предмет на процесната кражба, към датата на извършване на деянието, е както
следва: 1 бр. дамски портфейла, марка „Келвин Клайн“, на стойност 60,45 лв.,
парична сума от 30 лева и 32 щатски долара с левова равностойност
в размер на 53,33 лв., всичко на обща стойност 143,78 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2
от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство (протокол от
11.09.2018 год. за разпит на св.Р.П.С., заключение на съдебно-икономическа
експертиза от 14.09.2018 год., протокол за доброволно предаване от 26.09.2018
год., протокол от 28.11.2018 год. за вземане на образци за сравнително
изследване, протокол № 584 от 13.11.2018 год. за изготвена техническа
експертиза с фотоалбум към него, протокол № 636 от 05.12.2018 год. за изготвена
лицево-идентификационна експертиза, протокол от 28.01.2019 год. за разпит на
св.Р.П.С., протокол от 17.01.2019 год. за разпит на св.Динко Дойчев Динев, протокол
от 15.02.2019 год. за разпит на св.Божидара Динкова Димитрова-Вълчева,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
от 28.02.2019 год., определение от 01.03.2019 год. по ч.н.дело № 604/2019 год.
на РС-Стара Загора, протокол от 08.03.2019 год. по в.ч.н.дело № 1058/2019 год.
на ОС-Стара Загора), както и от приетите в хода на съдебното следствие като
писмени доказателства справки за съдимост на подсъдимия с преписи от бюлетините
му за съдимост и справки за търпените от него наказания, като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани
поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че на 11.07.2018 год. в гр.Стара Загора подсъдимият А.Р.Р. е отнел чужди движими вещи
– 1 бр. дамски портфейл „Келвин Клайн“ на стойност 60,45 лева, ведно с намиращата
се в него сумата от 30 лева и 32 щатски долара с левова
равностойност в размер на 53,33 лева, всичко на обща стойност 143,78 лева, от владението на Р.П.
Славова Караиванова без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив, с което той е осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.29, ал.1, б.„а” и б. „б“ от НК.
За
да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той
е извършил деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на престъплението и обстоятелствата, при които то е било
извършено, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК,
тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така и по
отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода от две до десет години;
изразеното от подсъдимия критично отношение към извършеното, тежкото му материално
и имотно състояние съобразно декларацията му в тази насока, приложена на л.65
от досъдебното производство, и ниската стойност на причинените с деянието имуществени
вреди, които съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
(направените самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК не биха могли да бъдат отчетени
като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на
процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид
от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във
връзка с чл.58а от НК – намаляване на размера му с една трета);
съдебното минало на подсъдимия (с изключение на осъжданията му, обуславящи
квалификацията на настоящото му деяние като извършено в условията на опасен
рецидив), което съдът отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство;
разпоредбата
на чл.373, ал.2
от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на
чл.58а
от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното от съда
наказание „лишаване от свобода” с една трета.
В случая, видно от гореизложеното, не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на
чл.55 от НК.
При тези данни съдът определи на подсъдимия А.Р.Р. наказание при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл.58а, ал.1 от НК намали размера на така определеното наказание
„лишаване от свобода” с една трета (една година), вследствие на което наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„б“
от ЗИНЗС, като на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК приспадна при
изпълнението му времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото
наказателно производство, считано от 28.02.2019 год., като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът
постанови вещественото доказателство – 1 бр. компакт-диск, приложен на л.33 от
досъдебното производство, да остане приложено към делото, за да може да се
ползва в случай на възобновяване на наказателното производство, и присъди в
тежест на подсъдимия сумата от 356,72 лева, представляваща направени разноски в
хода на досъдебното производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: