№ 15873
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110110689 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 64197/24.02.2025
г., с клеймо от 20.02.2025 г. от Й. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******* срещу ********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
*******, представлявано от Н. П. П., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:
1. Главен положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи
нищожността на Договор за паричен заем № 828508 от 14.03.2023 г.,
сключен между Й. Н. Н., ЕГН ********** и ********, ЕИК ******, като
недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а
ЗПК.
2. Евентуален положителен установителен иск, с който да се прогласи
нищожността на т.6.2 от Договор за паричен заем № 828508 от 14.03.2023
г., поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.2
ЗЗД
3. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който да се осъди
ответника ********, ЕИК ****** да заплати на Й. Н. Н., ЕГН
********** сумата в размер на 353.93 лева, представляваща платена
сума без основание по Договор за паричен заем № 828508 г. ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба (20.02.2025 г.) до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
1
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 828508/14.03.2023 г. Излага се подробно изложение
на параметрите на договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с
всички плащания, съгласно погасителния план.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката
се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно
как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.
Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава
нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че ищецът е
погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е
недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде
върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за
поръчителство ще се начисли към договора за кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли да
се постанови неприсъствено решение.
Посочва банкова сметка на адвоката: *******, адв. С. К..
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че искът е
недопустим, поради липса на правен интерес. Изцяло оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че договорът е действителен. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Ищецът, редовно призован за открито съдебно заседание (о.с.з.), не се
явява и не се представлява. С допълнителна молба поддържа иска. Излага
съображения, че искът е основателен. Претендира разноски. Представя списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се явява и не се представлява.
С допълнителна молба поддържа отговора на иска. Излага съображения, че
искът е неоснователен. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като делото
не е сложно от фактическа правна страна.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Налице са всички
положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при
разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата
допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 24268/03.06.2025 г. съдът е отделил спорни и
2
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 50-55 от
делото).
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
828508/14.03.2023 г.
Спорно остава при какви параметри е сключен договора.
Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на
основание чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.9-10 ЗПК, чл.19, чл.10а ЗПК – ясно ли е по
какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в
посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и
застрахователната премия, какъв е размера на ГПР, процесната неустойка
следва ли да се включва в ГПР, дали е включена.
Спорно остава дали в сумата за рефинансиране на заема са включени
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗПотр. и дали рефинансираният
договор е недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
Спорно остава дали договорът противоречи на добрите нрави по чл.26,
ал.1 , пр.2 ЗЗД.
Спорно остава каква сума ответникът е изплатил на ищеца и колко
ищецът е погасил по заема.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът напълно кредитира като обективна, пълна, обоснована и
изготвена от компетентно вещо лице (л.79-83 от делото). От нея се установи,
че размерът на кредита е 400.00 лева (главница). Фиксираният лихвен процент
– 44.50 %, ГПР – 56.77 %. Общата сума за плащане по договора е 429.80 лева.
Договорната лихва възлиза на 29.80 лева. Страните се договорили, че
кредитът ще бъде обезпечен, съгласно чл.5 от договора. При непредставяне на
обезпечение в тридневен срок, считано от сключване на договора, ще се
начисли неустойка в размер на 144.20 лева. Тази неустойка се разсрочва на
равни погасителни вноски и се начислява към вноските от погасителния план
на договора. Установи се, че ищецът не е представил обезпечение и му е
начислена неустойка. Така общата сума, която ищецът е следвало да върне по
заема – главница, договорна лихва и неустойка е в размер на 574.00 лева.
Установи се, че в ГПР не е включен в процесния ГПР, а реално представлява
56.77 %. А, ако се включи, същият ще бъде 1325 %. Петкратният размер на
законната лихва за просрочени задължения към датата на сключване на
договора е 60.85 %. Длъжникът, т.е. ищецът общо е платил сумата от 763.93
лева по договора на ответника.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с неустойката за липса на обезщетение, като кредитодател,
ответникът заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. В процесния случай
неустойката не е да обезпечи лошото изпълнение на договора или неговото
неизпълнение. Това е така, защото неустойката се начислява, когато липсва
3
предоставено обезпечение. Обезпечението следва да се представи в тридневен
срок, от сключване на договора. Следователно обезпечението не е елемент от
задължителното сключване на договора, поради което кредиторът не е имал
намерение да обезпечи кредита, а да начисли допълнителна сума, която да
доведе до увеличение на неговото възнаграждение. Това е така, тъй като
обезпечението не е елемент от сключване на договора, а по неговото
изпълнение, т.е. след сключване. Същевременно тази неустойка не е
включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход,
който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение
на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност
потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се
включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1,
т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде обявен за недействителен.
Освен това действителният ГПР надвишава определеният от закона
размер по чл.19 ГПК.
Ответникът не успя да докаже, че договорът е в съответствие със закона.
Не успя да докаже, че договорът е индивидуално сключен.
С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за
потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следва да се
обяви за недействителен. Главният иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
По осъдителния иск
След като договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, то
съгласно чл.23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, т.е. главницата. По делото се установи, от представените писмени
доказателства и експертизата, че главницата е 400.00 лева, а ищецът е платил
общо по договора 763.93 лева. При това положение разликата,
представляваща сумата 363.93 лева, е платена без основание, тъй като същата
не се дължи изначално, поради недействителност на договора за кредит.
Следователно сумата от 363.93 лева е платена без основание.
Искът е предявен за сумата от 353.93 лева, поради което съдът следва да
се произнесе само за тази сума с оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК.
Ответникът не успя да докаже основанието на което е получил сумата.
Ето защо осъдителният иск е напълно основателен и следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представения списък с разноски (л.90 от делото),
ищецът претендира:
42.50 лева държавна такса (л. 2 от делото)
1000.00 лева за експертиза (л. 64 от делото)
840 лева адвокатско възнаграждение, от които 480 лева за
4
установителния иск и 360 лева за осъдителния иск (л.91 от делото).
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема,
че възражението е основателно, но при други основания. В случая са
предявени два иска, които имат сходен предмет на доказване, между същите
страни, но се защитава две различни права, като по втория иск е притезание.
Въпросът по установителния иск се включва и по осъдителния иск. Ето защо
съдът приема, че за тези два иска следва да се определи едно възнаграждение.
Не е основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, че
възнаграждението в размер от 480 лева е прекомерно. С оглед свободния пазар
на адвокати, възнаграждение от 240 евро е нормално, дори и ниско сравнение
с пазара на адвокати в други държави на ЕС. Ако е преценил, че
възнаграждението е прекомерно, то ответникът е следвало да плати в срока по
чл.131 ГПК. Следователно ответникът не може да се възползва от собственото
си процесуално опущение, за да иска намаление на адвокатското
възнаграждение, при все, че неговото поведение е повод за направата на
исканите от ищеца разноски. Освен това 240 евро адвокатско възнаграждение
за изготвяне на исковата молба и процесуално представителство с оглед
разпоредбата на чл.101 ДФЕС е малко, тъй като това представлява само
възнаграждението на един адвокат за устна консултацията. В обобщение,
възражението по исковото производство, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и процесуалните опущения на ответника, е
неоснователно. Действително делото не е с голяма фактическа и правна
сложност. Има значителен брой съдебни решения по тази практиката. Но
въпреки това възнаграждение от 240 евро не е прекомерно на свободния пазар
и е ней-ниското за най-елементарните дела. При въвеждане на еврото в
страната, следва да се съобрази с възнагражденията и на пазара в други
държави членки на ЕС, тъй като имаме общ единен вътрешен пазар. Ето защо
за адвокатско възнаграждение следва да се признае 480 лева.
Разноските, които следва да се признаят на ищеца са в размер на 1522.50
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1522.50 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. Н. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******* и ********, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Н. П. П., че
Договор за паричен заем № 828508 от 14.03.2023 г., сключен между Й. Н. Н.,
ЕГН ********** и ********, ЕИК ******, недействителен, на основание
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
5
*******, представлявано от Н. П. П. да заплати на Й. Н. Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ******* сумата от 1522.50 лева (хиляда петстотин двадесет
и два лева и петдесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
20251110110689 по описа за 2025 година на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6