МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 24.03.2017г.на КРС
по
НОХД № 1322/ 2016г.
Повдигнато е
обвинение срещу К.Е.Т. по чл.183 ал.1 от НК за това, че през периода 21.01.2011г.
до 21.09.2016г. в гр.Кърджали след като е осъдена да издържа свой низходящ-
дъщеря си С.С.А. с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител С.Р.А.
*** до навършване на пълнолетие на детето ежемесечна издръжка в размер на
60лв., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 68 месечни вноски възлизащи на обща сума от 4080.00лв.
Представителят
на прокуратурата моли съда да признае подсъдимата Т. за виновна по така
повдигнатото обвинение и да й се наложи наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер за срок от 3 месеца изтърпяването на което да се отложи за
срок от 3 години.
Подсъдимата
К.Т. не се явява лично в съдебно заседание. Тя се представлява от назначен
служебен защитник от досъдебното производство. Последният настоява, че
обвинението не било доказано по безспорен и несъмнен начин. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установило, че подсъдимата изпращала
финансови средства за издръжка на дъщеря си, както и дрехи, чанти и обувки. Във
връзка със съдебното решение за присъдената издръжка било образувано
изпълнително дело, по което обаче не било удовлетворено вземането за издръжка,
въпреки, че К.Т. разполагала с недвижими имоти на значителна стойност. Това
бездействие на съдия- изпълнителя било в ущърб на подсъдимата. Безспорно било
установено, че отношенията между родителите на детето били влошени, поради
което подсъдимата Т. имала опасения, че парите за издръжка нямало да стигнат до
детето. Защитникът моли съда да я оправдае или да се постанови присъда при
многобройни смекчаващи обстоятелства съответстващи на обстоятелството, че към
момента подсъдимата не била в страната.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата К.Е.Т.,
родена на ***г***, живуща в Кралство Швеция, българска гражданка, разведена,
със средно образование, работи, неосъждана, с ЕГН **********.
По делото се
установи следната фактическа обстановка: През 2003г. подсъдимата Т. и свидетеля
С.А. сключили граждански брак и заживели съвместно в гр.кърджали. От брака им
се родило едно дете- свидетелката С.С.А. на датата 23.03.3004г. С влязло в сила
на 21.01.2011г. Решение № 161/ 20.12.2010г. по гр.д.№ 1348/ 2010г. по описа на
Районен съд гр.Кърджали бракът между тях бил прекратен и упражняването на
родителските права по отношение на детето С. било предоставено на бащата, а
подсъдимата Т. била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка от 60.00лв. за
детето чрез неговия баща и законен представител С.Р.А. до навършване на
пълнолетие или настъпване на друга причина изменяваща или погасяваща
издръжката, ведно със законната лихва. На 06.01.2011г. препис от решението било
връчено лично на подсъдимата Т.. От влизането му в сила последната е изпратила
веднъж за издръжка сумата от 300евро и до 21.09.2016г. не е изплащала никакви
други пари. Това означава, че от датата на дължимата издръжка- 21.01.2011г. до
края на инкриминирания период са дължими68месечни вноски, което се равнява на
4080,00лв. Тъй като тя е платила 300евро, което по фиксирания курс на еврото се
равнява на сумата от 586,75лв., то дължимата сума се явява 3493,25лв.
Тази фактология
настоящата съдебна инстанция установи от всички събрани по делото доказателства,
която не се оспорва от нито една от страните.
По делото е
представен документ на чужд език, от който след превод се установява, че
подсъдимата К. Т. е изпратила сумата от
1190 шведски крони на датата 27.09.2016г. с получател Ю.Р.Х.. Съдът обаче не го
кредитира, тъй като инкриминираната сума е дължима на свидетеля С.Р.А., а не на
Ю.Р.Х..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: За да е налице престъпление по смисъла на закона следва
деянието- действие или бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено
виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Непосредствен обект на
престъплението по чл.183 от НК са обществените отношения, в рамките на които се
изпълняват задълженията определени от закона лица да осигуряват средства за
съществуването на децата си. Издръжката е парична и се дължи на месечни вноски.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 ал.1 от НК се изразява в неплащане на присъдена с влязло в сила съдебно решение
издръжка. То може да се осъществи само чрез бездействие на неизпълнение на
задължението в размер на две или повече месечни издръжки. По делото безспорно
се установи, че подсъдимата Т. не е заплащала в инкриминирания период повече от
две месечни вноски. Субект на престъплението, в което е обвинена по чл.183 ал.1
от НК, може да бъде само особен такъв, а именно лице, което е осъдено да
издържа свой низходящ. Налице е в случая това качество към инкриминирания
период, защото видно от Удостоверение за раждане от ***г. деецът на 23.03.2004г.
има родена дъщеря с име С.С.А., на която дължи издръжка от 21.01.2011г.
Неплащането
на издръжка е умишлено престъпление като деянието е на просто извършване,
защото законът не изисква нищо друго освен само самото бездействие. Поради това
от субективна страна следва да се установи дали това е станало съзнателно и
именно това е въпросът, който се поставя тук. Да се отговори на този проблем
трябва да се вземе предвид, че издръжката се дължи само въз основа на съдебно
решение. Поради това следва да се установи дали Решение № 161/ 20.12.2010г. по
гр.д.№ 1348/ 2010г. по описа на Районен съд гр.Кърджали е станало известно на
задълженото лице, как и кога се е случило това. Безспорно е, че подсъдимата К.Т.
е получила препис от него и чрез бездействие съзнателно не е изпълнила
задължението си за издръжка на повече от две месечни вноски от по 60.00лв., а
именно в общ размер 3493,25лв. Причините за извършване му се коренят в
неуважение на дееца към закона и ниско.
Настоящата
инстанция оправда подсъдимата Т. по повдигнатото обвинение за неплащане на
издръжка в периода от 21.01.2011г. до 20.10.2011г. представляваща неплатена
издръжка в размер над 3493.25лв. до пълния размер на обвинението от 4080лв.,
тъй като от гласните доказателства по делото се установи, че тя е изпратила
веднъж за издръжка сумата от 300 евро.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност
на деянието- типична за този вид престъпления, на следващо място съобрази и
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- младостта й, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и факта, че изпраща ежемесечно
дрехи поръчвани от дъщеря си за нейни лични нужди, както и отегчаващи вината
такива- големия размер неплатена издръжка; счете че чрез наказание „лишаване от
свобода“ към минималния размер на предвиденото при превес на смекчаващите
обстоятелства, а именно за срок от 4 месеца с изпитателен срок от 3 години, ще
бъдат реализирани целите на чл.36 от НК. Настоящата инстанция отложи
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години на основание
чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното наказание е до 3 години, подсъдимата Т.
не е осъждана на наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер, а и за постигане на целите на наказанието не е наложително той да го
изтърпи ефективно.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда,
съдът на основание чл.189 ал.2 от НПК осъди подсъдимата да заплати направените
по делото разноски както следва: 156лв. от досъдебното производството и 15лв.
по съдебното, който се следват на Бюджета на съдебната власт по на КРС.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: