Р Е Ш Е Н И Е
123/13.2.2020г.
13.02.2020
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
06 (шести) февруари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3906
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по глава ХХV от ГПК.
Предявени са
обективно съединени искове за издръжка на дете от родител, вкл. иск за издръжка
за минало време, с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
В предявената на 30.12.2019 г. искова молба, непълнолетният
Н.А.Ш., действащ със съгласието на назначения му особен представител адв. М.А.
от ШАК твърди, че ответникът А.Ш.А. е негов баща. Майката на детето починала
през 2016 г., като от пролетта на 2019
г. Н. бил настанен по реда на чл. 26 от ЗЗДет. в семейството на своите баба и
дядо по майчина линия – Н. и Б.К.. Оттогава грижите по неговото отглеждане и
възпитание били изцяло поети от тях, а ответникът напълно се дезинтересирал от
детето си, като не поддържал контакти с него и не му предоставял никаква
издръжка. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 190 лв. месечно, считано
от 30.12.2019 г., както и да бъде осъден да заплати издръжка за минало време за
периода от 30.12.2018 г. до завеждане на исковата молба, в размер на 160 лв.
месечно. Прави искане и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва
размера на предявения иск за плащане на издръжка за бъдещо време. Излага, че е
невъзможно да плаща издръжка в претендирания размер, тъй като му предстои
раждане на дете, а и изплаща кредит. Счита, че претенцията за плащане на
издръжка за минало време е неоснователна. Моли, искът по чл. 143 от СК да бъде
отхвърлен като неоснователен, в частта ѝ над 160,00 лева.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното
по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане
№***/18.02.2003 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в
Община Шумен е, че С.Б.А. и А.Ш.А. са родители на детето Н.А.Ш., род. на ***
година. Съдът констатира от представения препис-извлечение от акт за смърт №***/09.07.2016
г. съставен в Кметство Вехтово, че майката на ищеца починала на 09.07.2016 г.
По делото е представено решение № 81/08.03.2019 г. по гр.д. № 114/2019 г. по
описа на Районен съд – Нови пазар, влязло в сила на 09.04.2019 г., по силата на
което детето било настанено в семейството на своите баба и дядо по майчина
линия – Н.Х.К. и Б.А.К. *** за срок до навършване на пълнолетие. Приложено е
копие на ученическа лична карта на Н.Ш., от която се установява, че същият е
ученик в десети клас през учебната 2019/2020 г. в ПГОХХТ „Професор доктор Асен
Златаров“ гр. Шумен. Видно от представеното удостоверение изх. № 5/21.01.2020
г., изд. от „Свиневъдна компания“ ООД с. Радко Димитриево е, че през последните
шест месеца А.А. е получил средно месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1093,77 лева. По делото са приложени удостоверение за сключен
граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен граждански брак №***/09.01.2020
г., изд. от Кметство Вехтово и карта за проследяване на бременността, от които
се установява, че ответникът сключил граждански брак с лицето Ф.А.Н., която е
бременна с вероятен термин на раждане *** г. Съдът констатира от 2 бр. справки,
изд. от „ОББ“ АД, че А. сключил с банката два договора за кредит, по силата на
които плаща месечно суми в размер съответно – 40,51 лв. и 158,89 лв.
По делото не
се спори, че ответникът е родител и на пълнолетната А.А.Ш., която също е
предявила срещу него искове заиздръжка на дете от родители пред Районен съд –
Шумен.
От
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели А.Ш. (сестра на ищеца
и дъщеря на ответника) и А.М. (в родство
от четвърта степен по съребрена линия с ищеца) се установява, че двете деца
живели при баща си до м. юли 2018 г., когато свид. Шенасиева напуснала дома им
в с. Вехтово и се установила при баба си и дядо си по майчина линия в с. Златна
нива. След около два месеца и ищецът я последвал. Оттогава ответникът напълно
се дезинтересирал от децата си, като не осъществявал контакти с тях, не им плащал
издръжка. Грижите по тяхното отглеждане били изцяло поети от възходящите им от
втора степен. Н. посещавал учебно заведение в гр. Шумен. Свидетелката Ф.Н.
(съжителстваща на семейни начала с ответника) излага, че А. търсил контакт с
децата си, но те не желаели такъв. Същият извършил ремонт в дома им в с.
Вехтово.
В служебно
изисканите писмени доклади на ДСП общ. Шумен и общ. Нови пазар се сочи, че след
смъртта на майка им Н. и А. били отглеждани от своя баща. По желание на децата
през м. юли 2018 г. (А.) и през м. октомври 2018 г. (Н.) заживели в дома на
своите баба и дядо по майчина линия – Н. и Б.К. ***. Същите били настанени и по
съдебен ред в тяхното семейство. И двете деца били ученици в учебни заведения в
гр. Шумен. На същите били осигурени добри битови условия.
По иска с правно
основание чл. 143, ал. 2 от СК:
предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 143, ал. 2 от СК и
искът по тази разпоредба се явява частично основателен и доказан. Доказа се
по делото, а и не се спори между страните, че след м. октомври 2018 г., детето Н.
се отглежда и възпитава от своите баба и дядо – Н. и Б.К.. Съдът, като съобрази
потребностите на детето, обусловени от възрастта му, както и материалните
възможности на родителя му, определя дължима от ответника месечна издръжка за
детето в размер на 175,00 лв. Съдът намира, че така определеният размер на
дължимата от А.А. издръжка не води до накърняване на собствената, необходима на
същия издръжка. За тази преценка, съдът съобрази наличието на алиментни
задължения и към дъщеря му А.Ш., както и евентуалното бъдещо такова към детето,
което ще се роди през м. май.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата
на предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи
правото на издръжка.
Искът в останалата му част до пълния предявен размер – 190
лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Досежно претенцията с правно основание чл.
149 от СК: предвид обстоятелството, че настоящото производство е за
определяне на първоначална издръжка, както и приетото за безспорно по делото,
че от м. октомври 2018 г. детето се отглежда от своите баба и дядо, съдът
намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Съдът приема,
че след тази дата, ответникът не изпълнявал задължението си за плащане на
издръжка. Предвид горното, А. следва да бъде осъден да заплати и издръжка за
минало време за времето от 30.12.2018 г. до датата, предхождаща завеждането на
исковата молба – 29.12.2019 г., включително. Съдът, като съобрази установените
по-горе обстоятелства относно доходите на родителите, определя дължима от
ответника месечна издръжка за този период за детето Н. в размер на 160 лв.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС направените разноски за
възнаграждението на особения представителна ищеца, в размер на 300,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр.
чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл.
143, ал. 2 от СК, в размер на 252,00 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 50,00 лева.
На основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА А.Ш.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, със съдебен адресат адв. М.П. ***, да заплаща, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Н.А.Ш. с ЕГН **********,
действащ със съгласието на лицето, осъществяващо заместваща грижа Н.Х.К. с ЕГН **********,
с адрес ***, месечна издръжка в размер на 175,00 (сто седемдесет и пет) лева,
считано от 30.12.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до настъпването на законни причини изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Ш. срещу А.Ш.А. иск с правно
основание чл. 143, ал. 2 от СК в останалата му част, до пълния предявен размер над
175,00 лв. до 190,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Ш.А. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на непълнолетното
си дете Н.А.Ш. с ЕГН **********, действащ със съгласието на лицето,
осъществяващо заместваща грижа Н.Х.К. с ЕГН **********, месечна издръжка за
периода 30.12.2018 г. – 29.12.2019 г., вкл. в размер на 160,00 (сто и шестдесет)
лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в
сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА А.Ш.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с
правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, в размер на 252,00 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК,
ОСЪЖДА А.Ш.А.
да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на
присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 50,00 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ОСЪЖДА А.Ш.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС, направените разноски по делото в размер на
300,00 (триста) лева, представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение
на назначения на ищеца особен представител.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдените издръжки.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, считано от 13.02.2020
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: