№ 5951
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100500504 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 154543/29.06.2019г. по гр.д. № 2396 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 27-ми изменено с Определение № 260664/24.09.2020г.
по ч.гр.д. № 7725/2020г. по описа на СГС
по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските е признато за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, че Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН **********
дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ******* солидарно заплащане сумата от
4948,41лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
28.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 24 в гр. София, ул. „*******, абонатен №
0******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 69,11лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 28.06.2016г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена
топлинна енергия в апартамента, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 35135/2016г. по описа на СРС като Б.П.В.-М.а, ЕГН
********** и А. М. М., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* разноски по исковото дело от
591,29лв. и разноски по заповедното дело от 135лв., като неоснователни са
отхвърлени исковете за лихва за забава на плащането на главниците в размер
1
съответно на 691,84лв. върху главницата за топлинна енергия и 9,72лв. върху
главницата за дялово разпределение и Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
******* е осъдена да заплати на Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М.,
ЕГН ********** разноски от 12лв. по заповедното дело , а на Б. М.а –
разноски по исково дело от 12лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.
№5124365/22.07.2019г по регистъра на СРС от ответника по исковете Б.П.В.-
М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН ********** в частта, в която
исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението в тази част е
недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че не било
установено по делото да е в облигационни правоотношения с ищеца за
доставка на топлинна енергия в имота. Вещите лица работили по документи
на ищеца, не било установено, че за имота по нотариалния акт партида е
0*******. Не било установено количество доставена енергия в собствения им
имот. Не било установено кои общи условия са приложени от ищеца и дали те
са били в сила. Задълженията били погасени по давност срок на която била 3
години. Не било установено топломер да е бил преминал през метрологична
проверка. Не било доказано основание и размер на вземането за дялово
разпределение. Не било предмет на заповедното дело такова вземане и иск за
установяването му бил недопустим. Не било установено фактурите да са
публикувани в интернет сайт на дружеството. Претендирали са разноски.
С Определение от 21.11.2023г. на място на починал в хода на
производството Б. М.а са конституирани наследниците й по закон – съпруг А.
М. М., ЕГН ********** , децата й П. А. М., ЕГН ********** и М. А. М.,
ЕГН **********.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е
оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Т.С.”ЕООД ,
ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2001250/16.01.2019г. уточнена с молба от 22.11.2019г. на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ******* срещу Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М.,
ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН **********
дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ******* солидарно заплащане сумата от
4948,41лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
28.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 24 в гр. София, ул. „*******, абонатен №
2
0******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 69,11лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 28.06.2016г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена
топлинна енергия в апартамента , лихва за забава от 691,84лв. върху
главницата за топлинна енергия и лихва за забава от 9,72лв. върху главницата
за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 35135/2016г. по описа на СРС, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че ответниците са клиент на топлинна енергия
в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на
дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М. М., ЕГН **********
са оспорили исковете. Посочили са, че не са потребител на топлинна енергия в
имота, който да е сключил договор за доставка на такава с ищеца, не били
потребили енергия в количество и на стойност за които са предявени исковете,
не дължали цената на дяловото разпределение, задълженията били погасени
по давност срок на която била 3 години. Не било установено партидата да
съответства на техния имот. Не било доказано Общите условия да са влезли в
сила. Не били изпаднали в забава на плащане на сумите. Документите,
представени от ищеца били съставени от него. Методиката по която били
изчислени сумите не била правилна. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД , ЕИК *******
не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 35135/2016г по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3041309/28.06.2016г. е
издадена заповед, с която е разпоредено Б.П.В.-М.а, ЕГН ********** и А. М.
М., ЕГН ********** да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******
солидарно заплащане сумата от 4948,41лв, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 28.06.2016г., до изплащането й, представляващи
стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 24 в гр. София, ул.
„*******, абонатен № 0******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
лихва за забава от 691,84лв. върху главницата за топлинна енергия; сумата от
69,11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.06.2016г.,
до изплащането й и лихва за забава върху цената на дялово разпределение
в размер от 9,72лв., разноски от 164,38лв., за така издадената заповед
длъжниците са уведомени на 20.11.2018г, на 03.12.2018г. са подали
възражение, сочейки че не са в облигационни отношения със заявителя,
задълженията са погасени по давност и са претендирали разноски от 50лв. за
възнаграждение за адвокат, на 07.01.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 16.01.2019г.
3
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 62/07.10.2008г.
съставен от помощник нотариус М. при нотариус К., рег. № 200 на Нот.К.,
съгласно който на 07.10.2008г. И.К. е продал на Б. М.а и А. М. апартамент №
24 в гр. София, ул. „*******,
Приета е покана, известие за доставяне, съгласно които на 11.02.2009г.
ищецът е поканил ответника Б. В. за заплати натрупаните към него момент
задължения за ап. *******, абонатен № *******, като на 27.02.2009г.
ответникът Б. В. е получила писмо от ищеца.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 11.02.2001г., , договор от
20.12.2000г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. бл.
*******” гр. София е възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва дяловото
разпределение на енергията за срок от 4 години,. Съгласно чл. 5.2. отчитането
на уредите , изготвянето на изравнителна сметка е по 2,10лв. на измервателен
уред. В протокола на ОС за имот с абонатен № ******* е записана В.К. В. ,
заявила 6 отоплителни тела .
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
одобрени от ДКЕВР с Решение от 2014, съгласно които изпадането в забава е
след публикуване на фактури на интернет-сайт на ищеца.
Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово
разпределение е начислено за месечни суми в размери в диапазон от 34,68лв.
до 34,43лв. годишно.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
топлинния счетоводител е посочило, че в главните отчети и изравнителните
сметки за имота са записани 6 радиатора, при проверките на уредите за един
от тях е установено, че измервателния уред не работи и за него е начислена
служебно енерегия по мощността му за втория отчетен период, защото
нередности не били отстранени от абоната. За първия отчетен период не била
начислена енергия за отопление на абоната с този радиатор и това било в
негов интерес. Стойността на реално доставената енергия в имота била
4948,43лв. Топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване била
начислена по показания на два водомера, отчети били подписани от
потребител и за двата отчетни периода, обем на имота бил 309,51 куб.м.
Общият топломер бил отчитан по електронен път, отчитани били
технологични загуби. Топломер в абонатната станция бил проверен на
11.06.2010г., на 26.11.2012г., на 10.11.2014г., заключенията при проверките
били, че той е бил годен.
С прието по делото заключение по счетоводната експертиза вещото лице
след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че
няма данни за плащане на процесните суми. Б. В. била задълженото лице по
записванията на ищеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. В заповедното производство със заявлението
изрично са поискани суми за цена на дялово разпределение, със заповедта
изцяло искането е уважено като е посочена отделно дължимостта на сумата
от 69,11лв., както и отделно че се дължи лихва за забава на цената на
дяловото разпределение. Така съдът приема, че макар и недокрай прецизно
със заповедта ясно е разграничено основанието на които се дължат двете
главници – тази за топлинна енергия в размер на 4948,41лв. и тази за цена на
дялово разпределение в размер на 69,11лв. При така възприето съдът приема,
че предявеният установителен иск за главниците е допустим и доводи на
въззивниците в обратния смисъл са неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, цената на дяловото разпределение, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, носител е на вземане
за цената на дяловото разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на
същите.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД издадена е заповед
за изпълнение с която е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца
процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
5
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г.
за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
6
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото и че през процесния период
ответниците са били потребител на топлинна енергия в апартамент №
*******, гр. София. Приетият нотариален акт не е оспорен и установява
придобиването от ответниците на собствеността върху имота. Не се твърди и
не се установява трето лице в последствие да е придобило имота или вещното
право на ползването му, нито 3-то лице да е сключило с ищеца договор за
доставка на топлинна енергия в имота и така да е освободил собственика от
отговорност пред ищеца за заплащане на потребените в имота енергия .
Установява се, че Б. М.а и А. М. са били съпрузи, посочените от тях
адреси в приетите по делото пълномощни са тези на процесния имот, поради
което и съдът приема, че това е било семейното им жилище и за заплащане на
потребената в имота енергия те отговарят пред ищеца солидарно съобразно
чл. 32 от СК.
Приетите по делото документи, заключенията по съдебните експертизи
установяват, че за процесния имот абонатния номер в системата на ищеца е
*******. Доказателства , че за този абонатен номер друг е имотът не са
ангажирани.
Съдът приема за установено по делото , че стойността на доставената в
имота топлинна енергия за периода е в размер на 4948,43лв. За този извод
съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по техническата
експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани
по делото доказателства. Вещото лице е установило, че в имота се потребява
енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, че достъп за
отчитане на уредите е осигурен, че уред на един от 6-те радиатора не е
работел, но за първия отчетен период не е начислена енергия, че за БГВ
начисленията са по показанията на водомер, сградната инсталация е
определена съобразно обема на имота, снемани са регулярно отчети на общия
топломер, отчислявани са технологични загуби. Действително, вещото лице е
посочило, че една от проверките на общия топломер е била 7 месеца след
срока за същото, но доколкото при последващи проверки е установено, че този
топломер е бил годен да измерва потреблението, то съдът приема, че забавата
за една от проверките не обосновава извод, че снетите показания са неточни.
По вземането за цената за дялово разпределение :
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл. 139в,
ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
7
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат
писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от 2002г. сочи
цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди измененията на
горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им противоречи, то в тази част
същият ще следва да се приеме, че е изгубил значение. При така възприето и
като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на
ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено, че дължимата на ищеца
цена е тази за стойността на дяловото разпределение и стойността на
потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че ищецът е носител
на вземането за плащането на цената на дяловото разпределение.
В случая начислените от ищеца суми за отчетен период за периода от от
34,68лв. до 34,43лв. годишно за целия имот. Тази сума при съобразяване на
естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението , уговореното и
в договора с Техем Съривисис“ЕООД възнаграждение съдът приема че
съответства на извършена работа.
По делото не е установено задълженията за заплащане на топлинната
енергия и на цената на дяловото разпределение да са платени, извод за
обратното е обосновало вещото лице по счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите
доказателства по делото.
Срок на погасителната давност е 3 години начален момент е този, в който
те са били изискуеми съобразно Общите условия. Началния момент на
процесния период е 01.05.2013г., заявлението е подадено на 28.06.2016г.,
поради което извода на СРС ,че погасителна давност не е изтекла е правилен.
С Решението на СРС исковете за обезщетение за забава са отхвърлени,
поради което оплакванията във въззивната жалба във връзка с недължимост
на обезщетение за забава не следва да се бсъжсат. Тези искове не са предмет
на въззивното обжалване.
Така съдът приема, че решението на СРС по иска за главница за топлинна
енергия и за цената на дяловото разпределение на топлинна енергия е
правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивниците.
На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за въззивното дело,
8
защото доказателства, че е направил такива по делото не са ангажирани.
Подадената молба е бланкетна и не обосновава извод, че му се дължат
разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице – помагач не се следват разноски съобразно разпоредбата
на чл. 78, а.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154543/29.06.2019г. по гр.д. № 2396 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 27-ми изменено с Определение №
260664/24.09.2020г. по ч.гр.д. № 7725/2020г. по описа на СГС по реда на чл.
248 от ГПК в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК *******.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9