Решение по дело №1582/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 685
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Валери Митков Ненков
Дело: 20221720201582
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 685
гр. Перник, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери М. Ненков
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно
наказателно дело № 20221720201582 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по Жалба на С. П. С. - ЕГН **********/ от гр.Тетевен/,
против Наказателно постановление № 7874/29.ІХ.2022год. на Начални отдел
“Контрол на РПМ “Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“-Агенция „Пътна Инфраструктора“-гр.София /Оправомощен със Заповед
№ РД-11-246/31.ІІІ.2022г. на Председателя на УС на АПИ/ с което на жалбоподателя
е наложено наказание:„Глоба” в размер на 800лева на осн. чл.177 ал.3 т.1
пр.ІІІ-то от „Закона за движение по пътищата”/ЗДвП/ и чл.53 от ЗАНН за
извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от „Закона за движение по
пътищата”/ЗДвП/ вр. чл.8 ал.2 вр. ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.І-во на “Наредба №
11/03.VІІ.2001г на МРРБ, затова че на 01.ІХ.2022год. в 11,10ч. на път
АМ“Струма“ км.26 на 500м. след отбивка за с.Студена в посока
гр.Благоевград-гр.София,С. П. С. е управлявал и извършвал превоз на товари
с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Скания“ рег. № ***, като в
процеса на извършената проверка е установено,че водача извършва превоз на
Асфалтова смес.
При направеното измерване с Техническо средство-Електронна мобилна
1
везна за измерване на маса и ПООСОВО натоварване на ППС-модел DFW-KR
№ 118844 и Ролетка 1302/18/5м./ е констатирано следното:
1.При измерено разстояние между осите 1,42м. сумата от натоварването
на ОС е 20 945т. при максимално допустимо натоварване на оста 19т.
съгласно чл.7 ал.1 т.5б”в” от „Наредба № 11 за движение на тежки и/или
извън габаритни ППС” от 03.VІІ.2001год. на МРРБ, като превишаването е
с 1 945т.
В жалбата, се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на наказателното постановление,като се иска отмяна на постановлението и
алтернативно намаляване на наложеното наказание.
Въззиваемата страна редовно призована, изпраща за представител ЮК
М..
Жалбоподателя редовно призован не се явява НЕ изпраща представител.
Депозира Молба рег. № 23819/29.ХІ.2022г. в която изразява съображения
по същество.
Пернишки районен съд, като съобрази доказателствата събрани по
делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл. 14 и 18
от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице с правен интерес и е допустима,а разгледана по същество
е Частично основателна.
С Акт № 0009229/01. ІХ.2022год. съставен от А. М. А. е посочено, че
С. П. С. на 01.ІХ.2022год. в 11,10ч. на път АМ“Струма“ км.26 на 500м. след
отбивка за с.Студена в посока гр.Благоевград-гр.София, С. П. С. е управлявал
и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси
марка „Скания“ рег. № ***,като в процеса на извършената проверка е
установено,че водача извършва превоз на Асфалтова смес.
При направеното измерване с Техническо средство-Електронна мобилна
везна за измерване на маса и ПООСОВО натоварване на ППС-модел DFW-KR
№ 118844 и Ролетка 1302/18/5м./ е констатирано следното:
1.При измерено разстояние между осите 1,42м.сумата от натоварването
на ОС е 20 945т. при максимално допустимо натоварване на оста 19т.
съгласно чл.7 ал.1 т.5б”в” от „Наредба № 11 за движение на тежки и/или
2
извън габаритни ППС” от 03.VІІ.2001год. на МРРБ, като превишаването е
с 1 945т. - нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от „Закона за движение по
пътищата”/ЗДвП//чл.139.(1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1.
технически изправни; 2. с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците
в движението; 3обозначени със съответните опознавателни знаци; 4. с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с
дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март.(2) Движещите се по пътя три- и
четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със:1. обезопасителен триъгълник;2. аптечка;3. пожарогасител;4.
светлоотразителна жилетка.(3) Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред,
определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.(4) Допуска се обозначаване
на автомобили с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози само ако са включени в списък към лиценз или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.(5) Движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.(6) Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
(7) Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице./ вр. чл.8 ал.2 вр. ал.1 /чл. 8. (1)
Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. (2) Извънгабаритните и/или
тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват
със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на
извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху
разрешителното. (3/Колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат и с
едногодишно разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, валидно за посочената в заявлението по
чл. 15, ал. 3 област и граничещите с нея области, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на едногодишното
разрешително собствениците на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при МВР движението на превозните
средства, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Разрешителното не важи за автомагистралите и скоростните пътища,
както и за пътищата от първи, втори и трети клас, включени в приложение № 6.(4) Разрешителното по ал. 2 и 3 се издава след
заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата. (5) На извънгабаритните и тежките пътни
превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II. (6) За колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с
допустими размери над определените по чл. 5, ал. 1, но до посочените в чл. 15, ал. 8 размери, маса и натоварване на ос, се издава
едногодишно разрешително по ал. 3 след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата.(7)
Документът за платена такса се издава за всеки конкретен случай и съдържа индивидуализиращите данни на пътното превозно
средство, маршрута на движение и извънгабаритния показател, за който се заплаща таксата./ и чл.37 ал.1 т.1 пр.І-во
на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ Анотирана съдебна практика/чл. 37.(1)Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват
спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и
колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на
другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1. движението се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл.14 ал.3; 2. не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в
документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал.3 маршрут на движение; 3. габаритните размери, общата маса или
натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл.14,ал.1 или посочени в документа за платена такса в
3
случаите по чл.14, ал. 3; 4. замърсява пътното платно със земна маса;5. не са изпълнени условията в чл. 10;6. е нарушена забраната
на чл.13;7. не са изпълнени условията на раздели V и VI. (2) На граничните контролно-пропускателни пунктове длъжностните лица
на Агенция "Митници" съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство и на водача на колесни
трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника, напускащи страната, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че:1. движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3; 2.
не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 маршрут на
движение;3. габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1
или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3;4. замърсява пътното платно със земна маса;5. не са изпълнени
условията в чл. 10;6. е нарушена забраната на чл. 13;7. не са изпълнени условията на раздели V и VI. (3) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал.
2, т. 1 движението на извънгабаритното и/или тежко ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна
техника за земеделското стопанство може да продължи след получаване на разрешително по реда на раздел IV, а в случаите по ал. 1,
т. 2 и 3 и ал. 2, т. 2 и 3 - след получаване на ново разрешително по реда на раздел IV. (4) В случаите по ал. 1, т. 5 движението на
извънгабаритното и/или тежко ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство може да продължи след изпълнение на условията на чл. 10, а в случаите по ал. 1, т. 7 – след изпълнение на условията на
раздели V и VI./
При проверката НЕ е представено, валидно разрешително или квитанция
за платени такси за движение на извънгабаритно пътно превозно средство/по
смисъла на &1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата/ за така
измерените параметри на ППС от „Наредба № 11 за движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС” от 03.VІІ.2001год. на МРРБ. ДОПЪЛНИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба:1 ."Извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл.2
и/или тежките ППС по чл. 3; 2.извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории:а) М2, М3 и техните
ремаркета от категория О;б) N2, N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4; /”чл.2.Извънгабаритни са тези ППС или
състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5.”/ /”чл. 3. Тежки ППС
или състав от ППС са тези, които имат:1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на
ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. “/ респ. „тежко“ по см. на чл.3 от Наредбата.
Към момента на проверката лицето С. П. С. е осъществявало движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл.3 т.2 на
Наредбата с параметри надвишаващи разрешените такива за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
(АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата.
Въз основа на горния АУАН е издадено Наказателно постановление №
7874/29.ІХ.2022год. на Начални отдел “Контрол на РПМ“ Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“-Агенция „Пътна Инфраструктора“-гр.София
/Оправомощен със Заповед № РД-11-246/31.ІІІ.2022г. на Председателя на УС на АПИ/ с
което на жалбоподателя е наложено наказание: „Глоба” в размер на
800лева на осн. чл.177 ал.3 т.1 пр.ІІІ-то от „Закона за движение по
пътищата”/ЗДвП//чл.177.(1)Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:1. който управлява моторно превозно средство, след като
е лишен от това право по съдебен или административен ред;2. който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;3. собственик, длъжностно лице или водач, който
допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което:а) не е правоспособен водач, не притежава
4
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е
лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;б) е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
е употребило наркотични вещества или техни аналози;4 който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав
от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол
на Министерството на вътрешните работи;5. който без съответното разрешение провежда курсове за подготовка или допълнително
обучение на водачи;6. който постави върху пътните знаци, пътните светофари и другите средства за сигнализиране предмети или
устройства, които нямат отношение към средствата за сигнализиране и към целта, за която се използват;7. който постави плакати,
агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват пътни знаци или
други средства за регулиране на движението, намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за
регулиране на движението или заслепяват участниците в движението;8. който с превозно средство прегради път с цел да попречи на
нормалното движение по него или на манифестация, процесия, състезание и други подобни;9. който постави пътни знаци или други
средства за сигнализиране в нарушение на реда, определен с наредбата по чл. 3, ал. 3; 10. длъжностно лице, което е предупредено и не
предприеме незабавно мерки за обезопасяване и отстраняване на препятствие от пътя, застрашаващо движението;11. който, без да има
право на това, постави пътен знак, пътна маркировка или друго средство за организиране движението по пътищата.(2) Наказва се с
глоба от 100 до 500 лв.:1. 2. който премахне, премести и повреди или унищожи поставен на пътя пътен знак, без да е създадена
опасност за живота или имуществото на трети лица. (3) Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да
спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
2. навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над
означените. (4) Който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127,
ал. 4, се наказва с глоба от:1. петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара;2. хиляда
лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара;3. хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни
неизправности при укрепването на товара.(5) Когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е
глоба от 300 до 1500 лв., а за повторно нарушение по ал. 3 и 4 наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв.(6) На лице, което не изпълни
задължение по чл. 144, ал. 3 или по чл. 145, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв./ и чл.53 от
ЗАНН за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от „Закона за
движение по пътищата”/ЗДвП/ вр. чл.8 ал.2 вр. ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.І-во
на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г. на МРРБ.
Анотирана съдебна практика
Свидетелите по акта:А. М. А. и К. Д. Т. в съдебно заседание,
потвърждават направените констатации в акта,като отговарящи на
обективната истина. Същите посочват в съдебно заседание,че поддържат
изцяло констатациите по АУАН.
По делото са приложени:Акт № 0009229/01.ІХ.2022год., Кантарна
бележка, Разписка, Пътен лист, Лична карта/Ксерокопие/ Протокол-л.13,
Разписка за връчен АУАН, Копия-Лична карта, Заповед, Становище на АПИ,
ведно с писмени документ, Писмени доказателства за надлежност на
използваните ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА, както и свидетелски показания на
А. М. А. и К. Д. Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
5
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежеста на доказване лежи, върху административно
наказващия орган.
Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл.42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл.53 ал 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл.57 ал.1 ЗАНН, включително и административно наказващия орган да е
компетентен.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че НЕ са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на АУАН и
НП.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че
правното му квалифициране е извършено прецизно.
В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата,
въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко
и извънгабаритно и за него са приложими нормите на „Наредба № 11/2011г.
на МРРБ“. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед
установените параметри на ППС, водачът НЕ е притежавал валидно
разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията
управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало
както нормите по Наредбата, така и параметрите по представеното от водача
разрешение /квитанция за платена пътна такса/.
6
В този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е
достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от
страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за
законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.139 ал.1 т.2
пр.3 от „Закона за движение по пътищата”/ЗДвП/ вр. чл.8 ал.2 вр. ал.1 и
чл.37 ал.1 т.1 пр.І-во на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ.
Правилно е приложена и административно наказателната разпоредба
на чл.177 ал.3 т.1 пр.ІІІ-то от „Закона за движение по пътищата”/ЗДвП/, тъй
като именно тя е относима към описаното нарушение, доколкото предвижда
наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби в
т.ч. тази на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от „Закона за движение по пътищата”/ЗДвП/ за
нарушаването на която е привлечен към административно наказателна
отговорност и жалбоподателя.
Анотирана съдебна практикаКонкретно, относно процесното
нарушение за което е изложена съответната фактическа обстановка, състава
счита, че процесното деяние е изцяло консумирано, като СА превишени
посочените норми за товароподемност, което е категорично доказано с
надлежни технически средства по регламентирания от закона начин. Същите
са преминали съответните проверки за тариране за което свидетелстват
представените в с.з писмени документи, относно сертифицирането им,
лицензирани са и в този смисъл годно, като доказателство.
На следващо място, липсва разрешение или платена такса за
констатираното претоварване към момента на деянието, респект. е налице
хипотезата на посочената за накърнена разпоредба.
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът НЕ е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3 т.2
на Наредбата.
Не се установиха нарушения на процесуалните правила от страна на АНО
и актосъставителя имащи характер на съществени такива до степен да
засегнат правото на защита на жалбоподателя в който смисъл процесните
7
актове СА годни да доведат до посочените последици.
Съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС е
субект на процесното нарушение.
Вярно е, че съгласно чл.11 от „Наредба №11/2001г. на МРРБ“, лицата,
които извършват превозите, носят отговорност за движението и
съпровождането на извънгабаритните ППС,като, водачът на извънгабаритно
или тежко ППС също е субект на административно наказателна отговорност
за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от „Закона за движение по
пътищата”/ЗДвП/, независимо от това образувано ли е административно
наказателно производство и ангажирана ли е отговорността на превозвача.
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да
бъде определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства,
сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава рисковете
относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда
изискване движението на ППС по пътищата с параметри надвишаващи
нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след издадено
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени
условия и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут,
след заплащане на пътна такса.
От показанията на свидетелите, както и от установеното измерване се
установява, че превозвания от жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос на
ППС и са били констатирани горепосочените стойности на осовото
натоварване.
Резултатите от измерването се кредитират изцяло, тъй като са получени
при измерване осъществено по установения ред, от длъжностно лице
поименно определено със заповед на председателя на УС на АПИ да
осъществява контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на
изискванията на Наредба №11/03.07.2001г., както и с технически изправни
измервателни средства/ модел DFW-KR № 118844 и Ролетка 1302/18/5м./.
8
Видно от представените и приети в съдебното следствие писмени
доказателства, средствата за измерване, с които е установено нарушението са
надлежно сертифицирани, доказано е съответствието им с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. В този аспект и съгласно чл.30 ал.5 от „Закона за
измерванията“ съдът приема, че измерването е извършено с годни средства за
измерване и резултатите от него следва да се кредитират.
Отчетените стойности несъмнено установяват, че процесното ППС е
извънгабаритно и тежко съгласно нормите, установени в „Наредба
№11/2001г. на МРРБ“, тъй като измереното натоварване на задвижващата 2-
ра ос на ППС и сумата от натоварването на двойно задвижващата ос
надвишват допустимите норми, съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.„в“ от наредбата.
При това положение, движението на ППС е било в нарушение на
забраната в чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от „Закона за движение по пътищата”/ЗДвП/.
По размера на наложеното наказание.
Относно размера на наложеното наказание: „Глоба” в размер на 800лева
на осн. чл.177 ал.3 т.1 пр.ІІІ-то от „Закона за движение по
пътищата”/ЗДвП//чл.177……(3) Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
……………../ и чл.53 от ЗАНН за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3
от „Закона за движение по пътищата”/ЗДвП/ вр. чл.8 ал.2 вр. ал.1 и чл.37
ал.1 т.1 пр.І-во на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ, състава намира,че
същия НЕ е съобразен в пълен обем с правилата на чл.27/”чл. 27. (1) Административното
наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.(2)
При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.(3) Смекчаващите обстоятелства
обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.(4) Заменяването на предвидените за нарушенията
наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите, предвидени в чл. 15, алинея 2.(5) Не се допуска също така определяне на
наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност.”/ и разпоредбата на чл.12 /”чл.12.Административните наказания се налагат с цел да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.“/ от ЗАНН при определяне на процесната санкция в рамките
над минималния-към средата /липсват данни за други нарушения, настъпили
неблагоприятни последици и др./, поради което състава намира същото за
НЕоправдано и в който смисъл, счита за необходимо наложената санкция в
размер на 800/осемстотин/лева да бъде редуцирана на 500/ петстотин/лева в
който смисъл процесното НП,следва да бъде изменено и който размер намира
за справедлив.
9
Що се отнася до евентуално наличие предпоставките на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, изхождайки от сериозните санкции предвидени от
законодателя, ясно изразяващи отношението което отдава той на процесното
нарушение,намира,че не са налице предпоставките за прилагане на тази
разпоредба. Съображения в тази насока е изтъкнала и АНО с оглед
претоварването на пътищата,като състава иска да вмъкне и не нереалната
опасност от повреди в товарния автомобил/не може да спре, поради
претоварване/ и свързаните с това последици, каквито в последно време не са
редки случаи.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на въззиваемата
страна, тъй като е представлявана от ЮРИСКОНСУЛТ,който своевременно
направи искане за присъждане на разноски, съобразно правото в чл.63 ал.3 от
ЗАНН /чл.63.(1) Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да
потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш. Решението подлежи на касационно обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. (2) В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение,
което подлежи на обжалване с частна жалба. (3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. (5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ./
Поради това на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН на Агенция „Пътна
инфраструктура“–София, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от „Закона за правната помощ“
/чл.37.(1.Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.(2) За недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ и при
непредставяне на отчет в срока по чл. 38, ал. 4, независимо от други санкции, адвокатът не получава възнаграждение по конкретния
случай. (3) Когато адвокатът е получил възнаграждение, при установена недобросъвестно или некомпетентно извършена правна
помощ, той връща платеното въз основа на решение на председателя на НБПП./
Съгласно чл.37 от „Закона за правната помощ“ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая приложима е нормата на чл.27е от „Наредбата за заплащане на
правната помощ“ /чл.27е.Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120лв./, която предвижда,че възнаграждението за защита в
производства по „Закона за административните нарушения и наказания“ е от
80лв. до 120лв.
10
При определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе
предвид, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност и е
разгледано в едно съдебно заседание, което мотивира присъждане на
възнаграждение в минимален размер, а именно-80лева.
В случая обаче, тъй като наказателното постановление е изменено, като
наложеното административно наказание е намалено от 800 на
500/петстотин/лева, то възнаграждение се дължи съразмерно на уважената
част на жалбата.
Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК/чл. 143. (1) Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.(2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения
от него административен акт.(3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски.(4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв./ , урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, то на основание чл.144 от
АПК/чл.144 За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс./ субсидиарно
приложение намира ГПК.
В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК/чл.78.(1)Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.(4)
Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36
от Закона за адвокатурата. (6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда.(7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се
присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение
лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. (8) В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.(9) При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.(10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи
разноските, които е причинило със своите процесуални действия.(11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се
разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея./ се сочи, че ищецът съответно ответникът
имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава
основание за уважаване претенцията на процесуалния представител на АНО
по съразмерност, пропорционално съобразно изменения размер на
11
административното наказание с около 1/3, а именно за сумата от 50лева.
Предвид всички изложени съображения по посоченото нарушение и
направени изводи съдът намира, че издаденото наказателно
постановление,следва да бъде изменено, като на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.
ал.1 вр. чл.58д т.1 от ЗАНН, съда
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7874/29.ІХ.2022год. на Начални
отдел “Контрол на РПМ“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“-Агенция „Пътна Инфраструктора“-гр.София /Оправомощен със Заповед № РД-
11-246/31.ІІІ.2022г. на Председателя на УС на АПИ/ с което на жалбоподателя С. П. С. - ЕГН
********** е наложено наказание: „Глоба” в размер на 800лева на осн.
чл.177 ал.3 т.1 пр.ІІІ-то от „Закона за движение по пътищата”/ЗДвП/ и чл.53
от ЗАНН за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от „Закона за
движение по пътищата”/ЗДвП/ вр. чл.8 ал.2 вр. ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.І-во
на “Наредба № 11/03.VІІ.2001г на МРРБ, като НАМАЛЯВА така
наложеното наказание “Глоба”,относно същото нарушение в размер на
500/ петстотин/лева.
ОСЪЖДА С. П. С. - ЕГН **********/от гр.Тетевен-обл.Ловеч
ул.“Иван Фурнаджиев“ № 24/, да ЗАПЛАТИ на Агенция “Пътна
инфраструктура”/АПИ/-София, ЮРИСТконсултско възнаграждение в
размер на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12