Решение по дело №67/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, образувано е по жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ срещу Решение № 4 от 13.02.2025 г. по АНД 63/2024 г. на РС - Златоград. С атакуваното решение е отменено НП № 785618-F781582 от 26.08.2024 г., с което на дружеството е наложена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС.

Като касационно основание за отмяна се сочи чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че констатираната разлика между доставеното и отчетеното гориво по НИС в размер на 3 780,1 л. в извършената проверка, приключила със съставяне на ПИП № 0187320/06.08.2024 г. съставлява нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, според която всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Законовата разпоредба на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС на свой ред гласи, че всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Гореописаното задължение е регламентирано и в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, където са уредени правилата за дистанционната връзка, данъчния терминал и подаването на данни към НАП. В раздел ІІІ, т. 1, б „е“ и т. 3, б. „а“ е посочено, че от ЕСФП, по установената дистанционна връзка, се подават данни от нивомерната система за доставка на горива, коригирани с продадените количества горива по време на доставката. В конкретния случай безспорно се установява, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3, ал. 2 от наредбата, не е изпълнило това свое задължение. Доказателствата събрани в тази насока в хода на съдебното дирене са еднозначни - свидетелските показания на Н. и Д.и писмените доказателства /в т.ч. служебен бон № 0011639 от 09.07.2024 г. и справката от ИС на НАП за регистрираните съобщения за доставка на гориво в търговския обект/. Следователно е извършено нарушение и същото осъществява състава на чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Налице е съществено разминаване от 3 780,1 л. между доставеното и отчетеното. което води до невъзможност за определяне на наличното количество гориво в обекта /конкретно за резервоар № 3 - „дизел“ в момента на доставката/, респективно и до осъществяване състава на нарушението /В този смисъл и Решение № 1093/20.08.2024 г. на PC - Пловдив по АНД № 2002/2024 г., потвърдено с Решение № 10778/09.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по КАНД № 2166/2024 г./.

Излагат се доводи, че данните, които е длъжен да подава търговецът следва да бъдат коректни, т.к. тези данни носят информация за произхода на горивото и ако излятото в резервоара гориво не съответства на посоченото в АДД, възниква съмнение за произхода на доставката. Иска се отмяна на атакувания акт и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище вх. № 747/07.04.2025 г., с което се поддържа жалбата.

Ответникът по касация „АКВАТЕКС“ ООД не се явява и не се представлява в с.з. с писмено становище от пълномощник, оспорва жалбата, излага подробни доводи и съображения в писмени бележки, и претендира за разноски. Сочи като практика и Решение № 9782 от 2.11.2022 г. по адм.д. № 1254/22 г. на ВАС – І о-ние.

Представителят на ОП - Смолян със становище за основателност на жалбата с доводи, че целта на ЗДДС е да осигури достоверни данни на органите на НАП.

Административният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата, изразени в съдебно заседание, в т.ч. на представителя на Окръжна прокуратура - Смолян и след преценка на събраните по делото доказателства, направи следните изводи:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е решение на ЗРС, с което е отменено НП, издадено на дружеството за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС. За да отмени НП, въззивният съд е приел, че извършеното деяние не съставлява нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредбата и че липсва състав на административно нарушение. Съдът е установил, че дружеството е изпълнило задължението си да подаде данни от фискалната система на документите за полученото гориво, както и задължението си да подаде данни от нивомерната система, в което всъщност се изразява и задължението му по посочените текстове от наредбата и закона. Прието е, че задължението за подаване на данни не е обвързано с верността на тези данни и с възможността те да бъдат коригирани при грешки.

Решението е правилно. Въззивният съд, правилно е обосновал извод, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС, като е посочил и относимата практика в този смисъл Решение № 169/21.07.2023 г. на АС - Велико Търново по КАНД № 10172/2023 г., както и Решение № 8339/04.07.2024 г. на ВАС, Първо отделение, по КАНД № 11395/2023г.; Решение № 8343/04.07.2023 г. на ВАС, Първо отделение, по КАНД № 8660/2023 г.

Според установената по делото фактическа обстановка, на 06.08.2024 г. в 12:32 ч. органите по приходите извършват проверка на търговски обект - бензиностанция „Алфа +“, находяща се в [населено място], [улица]. В хода й се констатира, че „АКВАТЕКС“ ООД /дружеството, стопанисващо търговския обект/, в качеството си на лице извършващо продажби на течни горива по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не предава към НАП по установената дистанционна връзка актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение. Установява се, че на 09.07.2024 г. в обекта е получена доставка на 7 906 л. гориво „дизел“, документирана с еАДД № 0000000008750817. Същата е отчетена документално чрез баркод четец на датата на постъпване на горивото в обекта/09.07.2024г./, видно от служебен бон № 0011640/09.07.2024г. Съгласно последния по АДД с УКН № 0000000008750817 в резервоар № 3 постъпва 7 906 л. гориво. Тези данни постъпват и в НАП по установената дистанционна връзка. При преглед на служебен бон № 0011639 от 09.07.2024 г. /а и от извършена в Информационната система на НАП справка за регистрираните съобщения за доставка на гориво в търговския обект се установява, че на 09.07.2024 г., датата на постъпване на горивото в обекта/ по нивомерната система са подадени данни за 11 686,1 л. получено гориво/дизел/ в резервоар № 3.

При установената фактическа обстановка, съдът законосъобразно е приел, че от доказателствата по делото и от твърденията на административно наказващия орган по безспорен начин се установява наличието на подадени данни от фискалната система на документите за получено гориво и подаването на данни от нивомерната система в обекта, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Това задължение на търговците на горива не е обвързано с верността на подадените данни, възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти, получаването им от НАП и отразяването им в системата. От самия текст на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е видно, че не е препятствана възможността на контролните органи за установяване на количеството гориво, тъй като и двата вида данни са получени, извършен е анализ на тази информация и е установено несъответствие. Липсват действия за проверка на действителното количество заредено гориво, тъй като анализ на продаденото гориво в периода между доставките не е извършван. В конкретния случай в заповедта е посочено наличието на административно нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, поради което може да се направи извод, че се касае за данни, които дават възможност за определяне на количествата горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

От описаната в протокола за извършена проверка фактическа и документална проверка се установява документирането на продажбите, наличие на подадени данни от нивомерната система и наличие на подадени данни за движението на горивата /данни от акцизен данъчен документ/. Това наличие на подадени данни се установява от констатациите за несъответствие между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ, то очевидно двата вида данни са подадени и получени в Националната агенция по приходите и нейните органи са в състояние да извършат проверка. Следователно самия орган изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Настоящият състав в конкретния случай намира и че липсва състав на административно нарушение на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС поради същото обстоятелство – задължителните данни са подадени, като липсва спор, че това действие се извършва автоматично от системата. Разминаването на подадените данни не е въздигнато като нарушение от закона, поради което и може да е единствено основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на действителното количество и отчитането на всички извършени продажби.

С оглед на изложеното неправилно наказващият орган е приел, че е налице противоправно поведение, тъй като не се доказва извършване на нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които изискват от обекта за продажба на течни горива да се подават данни на НАП за наличните количества горива в резервоарите на обекта.

Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението и обстоятелството, че налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Съгласно извършената от административния орган служебна проверка в информационния масив на НАП „Справки за доставка на гориво от ЕСФП към НАП“ се установява, че както е и съгласно бележките от нивомерната система, данните за постъпилите горива са подадени към НАП за двата обекта по процесната АДД № 0000000005634632/30.10.2020 г. Установено е, че фискът не е ощетен и нарушението е извършено за първи път. Всички тези данни са на разположение на органа, тъй като се съдържат в регистрите му. /Решение № 9782 от 2.11.2022 г. по адм.д. № 1254/22 г. на ВАС, Първо отделение./ За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП.

По делото е установено наличие на подадени данни от нивомерната система, които са получени в Националната агенция по приходите и няма спор, че това действие е извършено автоматично от системата. Самият орган в санкционния си акт изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система. Задължението за подаване на данни е за извършване на определено действие, а не за отчитане на правилен резултат. Задължението за подаване на данни не е обвързано с верността им, с възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти. В случая такива данни са подадени, като органът не е определил наличните количества в резервоар №3. От текста в АУАН и в НП е видно, че не е препятствана възможността на контролните органи за установяване на количеството гориво, тъй като и двата вида данни са получени. Разминаването на подадените данни би могло да е основание за проверки от органите по приходите. В чл. 118, ал. 6 ЗДДС е посочено, че целта на данните е не за друго, а за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение. В разпоредбата на чл. 3, ал.3 от Наредбата е посочена същата цел на данните, а именно за определяне на наличните количества горива. В наредбата е допълнено, че именно за тази цел, а не за друга /напр. за установяване на произхода на горивото, както сочи касатора/, е нивомерната система, тя е за установяване именно на обем на течни горива.

Предвид гореизложеното съдът счита, че атакуваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв., като направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно, т.к. възнаграждението съответства на размера, посочен в чл. 18, ал. 4 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното Административен съд – Смолян,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4 от 13.02.2025 г. по АНД № 63/ 2024 г. на РС – Златоград.

ОСЪДЖА Национална агенция по приходите /НАП/ [населено място] да заплати на „АКВАТЕКС“ ООД, ЕИК *, [населено място], * разноски в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.