Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
заседание, проведено на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 2510 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
516050/25.10.2018 г. на СРС, ГО, 33 с-в, постановено по гр. д. № 2663/2017 г. е
признато за установено по отношение на С.Л.Г., ЕГН **********, И.С.К., ЕГН **********,
М.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Т.С.М., ЕГН **********, Р.Б.К.,
ЕГН **********, Б.К.К., ЕГН **********, Т.К.М., ЕГН **********,
Т.М.Д., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, С.А.В., ЕГН **********, Ф.А.В.,
ЕГН **********, Л.Я.Ш., ЕГН **********, Т.Л.Ш., ЕГН **********, А.Л.Ш., ЕГН **********,
Р.Л.Ш., ЕГН **********, че Х.Г.С., ЕГН ********** и З.В.С., ЕГН ********** не
са собственици на 128/203 идеални части от недвижим имот с идентификатор №
68134.1106.269, с площ по скица 174 кв.м., а по нотариален акт № 142, том I, дело № 134/2005 г. с площ от 203 кв.м., находящ се в гр. София, бул. *********, при съседи: имот с
идентификатор № 68134.1106.247, имот с идентификатор № 68134.1106.267, имот с
идентификатор № 68134.1106.266, имот с идентификатор № 68134.1106.268, като е отменен
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 142, том I, дело №
134/2005 г. за частта 30/203 идеални части от недвижим имот с идентификатор №
68134.1106.269.
С решението е
признато за установено по отношение на С.Л.Г., ЕГН **********, И.С.К., ЕГН **********,
М.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Т.С.М., ЕГН **********, Р.Б.К.,
ЕГН **********, Б.К.К., ЕГН **********, Т.К.М., ЕГН **********,
Т.М.Д., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, С.А.В., ЕГН **********, Ф.А.В.,
ЕГН **********, Л.Я.Ш., ЕГН **********, Т.Л.Ш., ЕГН **********, А.Л.Ш., ЕГН **********,
Р.Л.Ш., ЕГН **********, че Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН ********** не
са собственици на 30/203 идеални части от недвижим имот с идентификатор №
68134.1106.269, с площ по скица 174 кв.м., а по нотариален акт № 142, том I,
дело № 134/2005 г. с площ от 203 кв.м., находящ се в
гр. София, бул. *********, при съседи: имот с идентификатор № 68134.1106.247,
имот с идентификатор № 68134.1106.267, имот с идентификатор № 68134.1106.266,
имот с идентификатор № 68134.1106.268, като са отхвърлени предявените против Ж.Х.С.,
ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН ********** искове до пълния предявен размер от
128/203 идеални части от недвижим имот с идентификатор № 68134.1106.269.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х.Г.С., ЕГН **********,
З.В.С., ЕГН **********, Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят в полза на С.Л.Г., ЕГН **********, И.С.К., ЕГН **********, М.С.К.,
ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Т.С.М., ЕГН **********, Р.Б.К., ЕГН **********,
Б.К.К., ЕГН **********, Т.К.М., ЕГН **********, Т.М.Д.,
ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, С.А.В., ЕГН **********, Ф.А.В., ЕГН **********,
Л.Я.Ш., ЕГН **********, Т.Л.Ш., ЕГН **********, А.Л.Ш., ЕГН **********, Р.Л.Ш.,
ЕГН ********** сумата от 91,61 лева, представляваща разноски по делото.
С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Л.Г., ЕГН **********,
И.С.К., ЕГН **********, М.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Т.С.М.,
ЕГН **********, Р.Б.К., ЕГН **********, Б.К.К., ЕГН **********,
Т.К.М., ЕГН **********, Т.М.Д., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, С.А.В.,
ЕГН **********, Ф.А.В., ЕГН **********, Л.Я.Ш., ЕГН **********, Т.Л.Ш., ЕГН **********,
А.Л.Ш., ЕГН ********** и Р.Л.Ш., ЕГН ********** са осъдени да заплатят в полза
на Х.Г.С., ЕГН **********, З.В.С., ЕГН **********, Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С.,
ЕГН ********** сумата от 459,38 лева, представляваща разноски по делото.
В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК срещу решението, в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от името на
ищците, чрез адвокат Н.П.. В жалбата се излагат подробни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Поддържа се, че при наличието на приети и неоспорени в
производството крепостен акт и удостоверение за наследници на собственика по
този акт, следва да се приеме извод, че ищците са собственици на процесното дворно място /с изключение на продадените 75/203
идеални части от същото/. В тази връзка се сочи, че тежестта да докажат
владението върху процесните 128/203 идеални части от процесния имот е била изцяло върху ответниците,
които е следвало да оборят доказателствената сила на
крепостния акт, което не е сторено в производството по делото. Посочва се, че
самият факт, че ищците държат като свое жилището и дворното място /без
построените от ответниците жилищна сграда и незаконна
постройка/, оборва констатираното в нотариален акт № 142, том I, дело №
134/2005 г. завладяване на 128/203 идеални части от процесното
дворно място от страна на ответниците.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и за уважаване в цялост на предявените искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на доводите, изложени
в жалбата. Моли се същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК срещу решението, в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от името на ответниците, чрез адвокат В.Ж.. В жалбата се излагат
подробни съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Поддържа се, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е
извършил пълноценен анализ на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
от ответниците част и за отхвърляне в цялост на
предявените искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на доводите, изложени
в жалбата. Моли се същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по
реда на въззивната проверка, приема за установено
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Тъй като
решението се оспорва изцяло, въззивният съд намира,
че за да премине към обсъждане по същество на основателността на предявените
искове, следва да се произнесе по допустимостта на исковете – отрицателни установителни искове за признаване на установено по
отношение на ищците С.Л.Г., ЕГН **********,
И.С.К., ЕГН **********, М.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Т.С.М.,
ЕГН **********, Р.Б.К., ЕГН **********, Б.К.К., ЕГН **********,
Т.К.М., ЕГН **********, Т.М.Д., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, С.А.В.,
ЕГН **********, Ф.А.В., ЕГН **********, Л.Я.Ш., ЕГН **********, Т.Л.Ш., ЕГН **********,
А.Л.Ш., ЕГН **********, Р.Л.Ш., ЕГН **********, че ответниците
Х.Г.С., ЕГН **********, З.В.С., ЕГН **********, Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С.,
ЕГН ********** не са собственици на 128/203 идеални части от недвижим имот с
идентификатор № 68134.1106.269, с площ по скица 174 кв.м., а по нотариален акт
№ 142, том I, дело № 134/2005 г. с площ от 203 кв.м., находящ
се в гр. София, бул. *********, при съседи: имот с идентификатор №
68134.1106.247, имот с идентификатор № 68134.1106.267, имот с идентификатор №
68134.1106.266, имот с идентификатор № 68134.1106.268.
Видно от
документите по делото, исковата молба е предявена от името на С.Л.Г., ЕГН **********,
И.С.К., ЕГН **********, М.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Т.С.М.,
ЕГН **********, Р.Б.К., ЕГН **********, Б.К.К., ЕГН **********,
Т.К.М., ЕГН **********, Т.М.Д., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, С.А.В.,
ЕГН **********, Ф.А.В., ЕГН **********, Л.Я.Ш., ЕГН **********, Т.Л.Ш., ЕГН **********,
А.Л.Ш., ЕГН **********, Р.Л.Ш., ЕГН ********** с искане да бъде признато за
установено, че ответниците Х.Г.С., ЕГН ********** и З.В.С.,
ЕГН ********** не са собственици на 128/203 идеални части от недвижим имот с
идентификатор № 68134.1106.269, с площ по скица 174 кв.м., а по нотариален акт
№ 142, том I, дело № 134/2005 г. с площ от 203 кв.м., находящ
се в гр. София, бул. *********, при съседи: имот с идентификатор №
68134.1106.247, имот с идентификатор № 68134.1106.267, имот с идентификатор №
68134.1106.266, имот с идентификатор № 68134.1106.268 и да бъде отменен
издадения в полза на последните нотариален акт № 142, том I, дело № 134/2005 г.
за собственост на недвижим имот, придобит по давност.
Препис от
исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответниците
Х.Г.С., ЕГН ********** и З.В.С., ЕГН **********, като в законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК същите са депозирали отговор на същата.
С определение от
27.11.2017 г. първоинстанционният съд е изготвил
проект за доклад по делото, като препис от същото е връчен на страните в
производството.
С молба от
03.01.2018 г. от името на ищците, чрез пълномощника им адвокат П., е направено
изявление, че след отговора на исковата молба ищците узнали, че с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том VI,
рег. № 34870, дело № 924/2016 г. от дата 31.10.2016 г. ответниците
са прехвърлили собствеността на процесния имот на Ж.Х.С.,
ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН **********, поради което се прави искане наред с
първоначалните ответници, като такива да бъдат
конституирани и приобретателите по нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 13, том VI, рег. № 34870, дело № 924/2016
г. от дата 31.10.2016 г., а именно Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН **********,
при същите петитум и основание на исковете.
Настоящият
съдебен състав намира, че искането, обективирано в
молбата от 03.01.2018 г. по съществото си представлява нов иск предявен от
ищците срещу приобретателите договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 13, том VI, рег. № 34870, дело № 924/2016
г. от дата 31.10.2016 г., а именно Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН **********.
С предявяването на този нов иск /макар със същите основание и петитум/ се достига до последващо
обективно и субективно съединяване на искове, за което в действащия Граждански
процесуален кодекс /в сила от 01.03.2008 г./ не е предвиден процесуален ред.
Същевременно не са налице предпоставките на нито една от хипотезите, предвидени
в раздел II и раздел III на глава
шестнадесета от ГПК. Ищците е следвало да предявят претенцията си срещу Ж.Х.С.,
ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН ********** в ново производство, след което
евентуално да поискат обединяване на делата, в случай, че твърдят, че е налице
връзка между тях. Предявяването на нов иск срещу лица, различни от
първоначалните ответници, след завеждането на
исковата молба не е допустимо по изложените по-горе съображения, поради което
обжалваното първоинстанционно решение в частта, с
която съдът се е произнесъл по предявените от С.Л.Г., ЕГН **********, И.С.К.,
ЕГН **********, М.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Т.С.М., ЕГН **********,
Р.Б.К., ЕГН **********, Б.К.К., ЕГН **********, Т.К.М.,
ЕГН **********, Т.М.Д., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, С.А.В., ЕГН **********,
Ф.А.В., ЕГН **********, Л.Я.Ш., ЕГН **********, Т.Л.Ш., ЕГН **********, А.Л.Ш.,
ЕГН **********, Р.Л.Ш., ЕГН ********** срещу Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С.,
ЕГН ********** обективно и субективно съединени отрицателни установителни
искове, е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, респективно
производството по делото в тази част – прекратено.
По отношение на
исковете, предявени срещу ответниците Х.Г.С., ЕГН **********
и З.В.С., ЕГН **********:
Предявяването на
иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на
право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение спрямо
определено лице, когато ищецът има интерес от това. Съгласно разпоредбата на
чл. 124, ал. 1 ГПК, положителна абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта, както на положителен, така и на отрицателен установителен
иск е наличието на правен интерес от провеждане на производството по иска.
Установителният иск се
ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо, както е в случая. Съгласно решение №
398/22.10.2010 г. по гр. д. № 598/2010 г. на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 и сл. ГПК, „правният интерес при установителните
искове се обуславя от наличието на правен спор с предмет конкретно субективно
материално право между страните по делото, като с постановяване на решение по
спора и влизане в сила на това решение съществуващият спор ще се разреши със
сила на пресъдено нещо”.
Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат. Съдът е
длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за
правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията
- дали ответникът притежава или не претендираното от
него и отричано от ищеца вещно право. (В този смисъл е разрешението дадено
в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.
д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС).
В случая се
установява безспорно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти, № 13, том VI, рег. № 34870, дело № 924/2016 г. от дата 31.10.2016 г. на
нотариус Р.Д., Х.Г.С., ЕГН **********
и З.В.С., ЕГН ********** са прехвърлили в полза на Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С.,
ЕГН ********** собствеността върху процесния имот,
представляващ недвижим имот с идентификатор № 68134.1106.269, с площ по скица
174 кв.м., а по нотариален акт № 142, том I, дело № 134/2005 г. с площ от 203
кв.м., находящ се в гр. София, бул. *********, при
съседи: имот с идентификатор № 68134.1106.247, имот с идентификатор №
68134.1106.267, имот с идентификатор № 68134.1106.266, имот с идентификатор №
68134.1106.268, който имот е идентичен с УПИ VIII-882 от
кв. 278-а, по плана на гр. София, местност „Разсадник-Коньовица“, целият с площ
по нотариален акт от 203 кв.м., при съседи по документ за собственост: бул.
„Константин Величков“, УПИ № IX-883, УПИ №
XI-879 и УПИ № VII-880.
Горепосочената
разпоредителна сделка с процесния имот е реализирана
преди предявяване на настоящата искова молба – 17.01.2017 г. и преди вписването
на последната, извършено на 20.09.2017 г.
Предвид
изложеното, за ищците не е налице правен интерес от установяване със сила на пресъдено, че ответниците не са
собственици на процесния недвижим имот, доколкото и
от твърденията на ищците и от документите по делото се установява, че
последните са се разпоредили с имота валидно преди вписването на настоящата
искова молба.
Действително
съгласно разрешенията дадени в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4/2014 г. от
14.03.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу
лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата
молба /какъвто е и настоящият случай/. Видно от мотивите на решението, обаче,
ОСГК приема, че действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя /по
разпоредителната сделка със спорния имот/, който чрез правните си действия
/изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото
на собственост на действителния собственик. Прието е също, че насочвайки иска,
както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем
защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено
нещо по отношение и на двамата ответници, които са
засегнали правото му на собственост. От горното следва да се направи извод, че визираната
в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4/2014 г. от 14.03.2016 г., постановено по
тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС хипотеза е тази, при която искът е
предявен, както срещу праводателя, така и срещу приобретателя по разпоредителната сделка, по които начин
действително ищецът би си осигури максимална по обем защита, тъй като
постановеното решение ще формира сила на пресъдено
нещо по отношение и на двамата ответници.
Видно от
документите по делото и от изложените по-горе мотиви, настояшият
случай не е такъв, доколкото исковете срещу ответниците
Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН ********** са предявени във вече висящ
процес, по който начин се е реализирало последващо
обективно и субективно съединяване на искове, за което не е предвиден
процесуален ред, респективно разглеждане на същите в настоящото производството
не е допустимо.
Установяването
със сила на пресъдено нещо, че ответниците
Х.Г.С., ЕГН ********** и З.В.С., ЕГН ********** не са носители на правото на
собственост върху процесния имот, и предвид
установеното по делото обстоятелство, че същите са се разпоредили с имота преди
завеждане на исковата молба, по никакъв начин няма да се отрази на правната
сфера на ищците и да доведе до защита на субективното им право на собственост,
което твърдят. Такава защита те биха получили ако още с исковата молба бяха
насочили исковете си, както срещу прехвърлителите,
така и срещу приобретателите на имота по сключения
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти, № 13, том VI, рег. № 34870, дело №
924/2016 г. от дата 31.10.2016 г. на нотариус Р.Д., каквото валидно процесуално
действие не е извършено в настоящото производство.
Следователно
липсва правен интерес от предявяване на исковете срещу ответниците
Х.Г.С., ЕГН ********** и З.В.С., ЕГН **********.
При съвкупно
изложените до момента доводи, съдът намира, че исковете срещу ответниците Х.Г.С., ЕГН ********** и З.В.С., ЕГН **********
са недопустимо заведени, поради липса на правен интерес от тях. Следователно първоинстанционното решение е недопустимо и в частта, с
която СРС се е произнесъл по искането с правно основание чл. 537 ГПК, като е
отменил, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 142, том I,
дело № 134/2005 г. от 28.04.2005 г. на нотариус В.В., рег. № 268 НК за частта
от 30/203 идеални части от процесния недвижим имот.
Предвид всичко
гореизложено се налага извод, че решението на СРС, с което е разгледал исковете
е недопустимо постановено, предвид което следва да се обезсили, а
производството по делото – да се прекрати.
По отношение разпределението на отговорността за
разноските в производството:
С оглед изхода
на спора право на разноски в производството пред СГС имат въззивниците
– ответници. От името на същите своевременно е напраено искане за присъждане на разноски, като са
представени и доказателства за извършването на такива, а именно за заплатена
държавна такса в производството пред СГС в размер на 25 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ и съдействие в размер на
500 лева.
Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК С.Л.Г.,
ЕГН **********, И.С.К., ЕГН **********, М.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********,
Т.С.М., ЕГН **********, Р.Б.К., ЕГН **********, Б.К.К.,
ЕГН **********, Т.К.М., ЕГН **********, Т.М.Д., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********,
С.А.В., ЕГН **********, Ф.А.В., ЕГН **********, Л.Я.Ш., ЕГН **********, Т.Л.Ш.,
ЕГН **********, А.Л.Ш., ЕГН ********** и Р.Л.Ш., ЕГН ********** следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на Х.Г.С., ЕГН **********, З.В.С., ЕГН **********, Ж.Х.С.,
ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН ********** сумата от 525,00 лева, представляваща
разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, решение
№ 516050/25.10.2018 г., постановено по гр. д. № 2663/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 33 състав и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА С.Л.Г., ЕГН **********, И.С.К., ЕГН **********,
М.С.К., ЕГН **********, Б.С.К., ЕГН **********, Т.С.М., ЕГН **********, Р.Б.К.,
ЕГН **********, Б.К.К., ЕГН **********, Т.К.М., ЕГН **********,
Т.М.Д., ЕГН **********, Г.А.В., ЕГН **********, С.А.В., ЕГН **********, Ф.А.В.,
ЕГН **********, Л.Я.Ш., ЕГН **********, Т.Л.Ш., ЕГН **********, А.Л.Ш., ЕГН **********
и Р.Л.Ш., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н. П. да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, в полза на Х.Г.С., ЕГН **********, З.В.С.,
ЕГН **********, Ж.Х.С., ЕГН ********** и В.Х.С., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: *** чрез адв. В.Ж., сумата от 525,00
лева, представляваща разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.