Решение по дело №286/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 2

Гр. Видин, 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд  Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

седми декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борис Борисов

Административно дело №

286

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по жалба на М.И.М. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/4069 от 12.06.2020г. издаден от зам. Изпълнителния директор на ДФЗ София.

Жалбоподателят счита оспореният акт за незаконосъобразен като твърди, че е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на  процесуалния закон. Моли за отмяна.

Ответникът , чрез процесуалния си представител счита подадената жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

М.  

е подала Заявление за подпомагане с многогодишен ангажимент по  мярка 212 „Плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“. Заявлението е подадено през 2013г. и  е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 05/110613/86659. Бенефициентът се е задължил да извършва земеделска дейност и заявява площи в райони с ограничения, различни от планинските, поне пет години след първото плащане. По делото са представени доказателства - разпечатки от СЕБРА, от които е видно, че е извършено плащане в размер на 6 877,57 лв. на  12.12.2013г. Заявление за подпомагане с декларирана мярка 212 жалбоподателката е подала и за кампания 2014, като по мярката е изплатена сума в размер на 4 041,47 лв.

 Съгласно чл. 4, ал.1, т.2 и т.З от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. От извършените административни проверки е установено, че за кампания 2015 жалбоподателя не е подал заявление за участие по мярка 212. Съгласно чл.14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките. В резултат на  тази  норма е издаден и АУПДВ.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доказателствата, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на акта насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, за който е налице правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/4069 от 12.06.2020г. на зам. Изпълнителния директор на ДФЗ София   е издаден от компетентен орган в изискуемата форма видно от заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ София. Съгласно чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно чл. 20а ал. 4 ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори.  

Актът е постановен в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, кореспондиращи помежду си, поради което е надлежно мотивиран.

При извършената служебна проверка не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.  

Съдът намира, че оспорения АУПДВ е съответен на закона, при следните съображения:

Безспорно установено е, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде заявление за подпомагане по мярка 212 за кампания 2015г. за което го задължават гореописаните текстове от Наредба № 11 от 03.04.2008г. Последиците от неспазването на това изискване е изключване на кандидата от подпомагането и възстановяване на 75% от  получената до момента субсидия. Размерът е правилно изчислен като неподаването на заявление е на втората година от поетия петгодишен ангажимент. Това е  

 релевантно за случая.

Съда счита за неоснователни наведените доводи от жалбоподателя. Всъщност конкретни такива няма, посочено е декларативно, че е налице някаква незаконосъобразност, но не са представени никакви доказателства. Следва да се каже, че задълженията произтичат от нормативни актове – посочената наредба, която е  публикувана по съответния ред.  

Ето защо в обобщение следва да се посочи, че в хода на валидно проведено административно производство, компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеното в процесния акт е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, съгласно в полза на ответника следва да бъдат присъдени, платими от жалбоподателя, поисканите разноски. Направени са разноски за ю.к. възнаграждение, което определено съобразно спецификата на производството по реда на чл. 7 ал. 1 т. 4 вр. с параграф 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 100 лева.

Воден от горното и на осн. чл.172,ал.1 от АПК, Административният съд

                                           РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.М. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/4069 от 12.06.2020г. издаден от зам. Изпълнителния директор на ДФЗ София,   като неоснователна.

ОСЪЖДА М.И.М. *** да заплати на  ДФЗ София сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

Административен съдия :