№ 335
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500259 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.12.2022г, поправено с решение от 19.12.2023г и двете
постановени по гр.д. № 8066/2020г СГС, ГО, І-20 състав е осъдил Столична Община
да заплати на П. А. П. сумата от 15 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 1244.80лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени
при падане, поради наличие на разбита тротоарна настилка в гр. София, на 05.02.2020г,
на осн. чл.49 от ЗЗД. С решението си съдът е отхвърлил иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 29 000лв. Съдът е приел, че по
делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, с която Сторлична община е осъдена
да заплати обезщетение за имуществени вреди на ищеца, като необжалвано.
Въззивникът- ищец П. П. , представляван от адв. А., обжалва решението на СГС в
отхвърлителната част с оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено и
1
съдът не е съобразил всички доказани претърпени вреди от ищеца. Моли въззивната
инстанция да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да
уважи предявеният иск изцяло.
Въззивникът – ответник Столична община обжалва решението в осъдителната
част , с която е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, с оплакване
за незаконосъобразност. Поддържа, че съдът е определил завишено обезщетение, като
не е съобразил и практиката на съдилищата по сходни казуси. Оспорва извода на съда ,
че по делото не се установява съпричиняване на увреждането. Моли решението на СГС
да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен, евентуално присъденото обезщетение да
бъде намалено.
Страните са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна,
като оспорват жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът- ищец не се представлява. Депозира писмена молба, с която
заявява, че поддържа жалбата си. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е
възприел фактическата обстановка, но е присъдил намалено по размер обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца. Претендира разноски по делото съобразно списък по
чл.80 от ГПК, който представя.
Въззивникът- ответник СО се представлява в о.с.з. от юрк. З., който поддържа
жалбата на общината и оспорва жалбата на ищеца. Претендира разноски по делото
съобразно списък, съдържащ се във въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения, изложени във
възивната жалба.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Ищецът предявява иск за ангажира имуществената отговорност на ответната
община с твърдение, че на 05.02.2020г се е движил по тротоар в гр. София , по ул.
Лепенец, по тротоара имало кални дупки и неравности. Твърди, че изведнъж единият
му крак пропаднал, спънал се и паднал. На инцидента имало очевидци от близкия
павилион за продажба на риба. Твърди, че вследствие инцидента е получил множество
счупвания на подбедрицата, което му е причинило неимуществени и имуществени
вреди.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва осъществяването на деликт,
мястото на произшествието, механизма на настъпване на произшествието и прави
възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.
Така предявеният иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника
е за заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи
качества на една вещ- общински тротоар, а причинени вследствие неправилната
експлоатация на вещта, което е довело до увреждането на ищеца. Т.е. касае се за вреди,
които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта , които се дължат на
неправилна поддръжка , съхранение или обезопасяване на вещта и в такъв случай
отговорността на нейния собственик е по чл.45, съответно 49 от ЗЗД- за виновно
бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното
състояние на вещта.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца
вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът
е възложил работа . Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението
на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за
вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна,
обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила на процесното основание за обезщетението за имуществени вреди за
сумата от 1244.80лв / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените
предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична община за обезщетяване на
вредите, претърпени от ищеца при процесното падане. Между страните по делото и за
съда е установено по обвързващ начин, че СО дължи репариране на вредите-
имуществени и неимуществени , които ищецът е претърпял при падане, причинено от
неравност на тротоарната настилка в гр. София.
При така изложеното спорно по делото е обстоятелството дали ищецът е
претърпял неимуществени вреди от процесното падане и съответно- какъв е
3
справедливия размер за тяхното обезщетяване. Спорно е и наличието на
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца.
За установяване на уврежданията, претърпени от ищеца, в о.с.з. на 11.02.2022г е
изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Д.-С., която установява,че ищецът е получил
счупване на долния край на дясната малкопищялна кост/външен малеол/ и долния край
на дясната голямопищялна кост/вътрешен малеол и заден малеол/ или трималеоларно
счупване на десния глезен, които травми са причинили трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за около 6 месеца. Установява, че ищецът е
претърпял две операции -на 05.02.2020 г е извършено открито наместване на
счупването и фиксация на двете кости на дясната подбедрица с метални импланти и на
17.02.2021 г са отстранени металните импланти. Установява, че болничното му
лечение е продължило 12 дни, а домашно-амбулаторното- около 7 месеца. Установява,
че понастоящем ищецът е възстановил самостоятелната походка, малкопищялната
кост и задния малеол на голямопищялната кост са зарастнали, от вътрешния малеол
има малко парченце несрастнало с големия пищял. Установява , че дясната глезенна
става извършва движения в обем, по-малък от нормата с 15 %. Според вещото лице
понастоящем ищецът би могъл да изпитва остатъчни болки в глезенната става при
влажно и студено време, при продължително ходене и стоене прав. Вещото лице дава
заключение , че е налице причинно-следствена връзка между падането на ищеца на
05.02.2020 г и счупването на десния глезен.
В о.с.з. вещото лице допълва, че ищецът е претърпял три счупвания на кости,
които влизат в състава на глезена.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за вреди на деликтно основание се явява доказан по основание.
Вследствие на падане , поради неравност на тротор в гр. София ищецът е претърпял
вреди- счупване на кости, болки и страдания , чието имуществено обезщетяване следва
да се възложи върху СО.
По отношение на размера на дължимото се обезщетение-
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Определянето на справедливо обезщетение е свързано с преценката на конкретно
съществуващи обстоятелства по всяко дело като например характер и тежест на
уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност
на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията,
възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към
момента на увреждането. Тези обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да
се обоснове извод кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за
конкретни неимуществени вреди.
4
Предвид гореизложеното– ищецът към момента на инцидента е бил на 30години,
претърпял е сложно тристепенно счупване, две операции , имал е затруднения в
придвижването за период от около 6 месеца, като съобрази болките при счупването и
след операциите, първоначалните затруднения и необходимостта от помощ в
ежедневието, като взе предвид и съществуващото и понастоящем ограничение в
движението на дясна глезенна става и продължаващите болки при натоварване съдът
приема, че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от 20 000лв. При определяне размера на
обезщетението съдът следва да съобрази както доказаните претърпени от ищеца
неимуществени вреди, така и момента на тяхното настъпване, както и икономическото
състояние в страната към този момент,за да не служи определеното обезщетение за
неоснователно обогатяване на правоимощото лице. Така определеното обезщетение
съдът приема, че е съобразено с критериите за справедливо обезщетение и не служи за
обогатяване неоснователно получаващото го лице.
По отношение на възражението за съпричиняване
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на увеждането от страна на ищеца, поради това, че същият не е
проявил внимание при движението си. Поддържа, че ищецът, като живущ в района би
следвало да го познава.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Възражението за съпричиняване е неоснователно.
На първо място с влязлото в сила решение на СГС в частта за имуществените
вреди няма определено съпричиняване от ищеца на неговото увреждане и този извод
на първоинстанционния съд обвързва настоящия състав при разглеждане последиците
от същия деликт.
По същество липсва твърдение за противоправно поведение от страна на ищеца ,
намиращо се в причинна връзка с настъпилото увреждане. Ищецът е вървял по
тротоар, правомерно. Няма задължение за ходещите по тротоарите в гр. София да
очакват неравности по настилката, дупки или други препятствия, поради което т.нар
невнимание при движението по тротоар не може да бъде противоправно поведение.
Ето защо по делото , според настоящият съдебен състав не се установява
противоправно поведение от страна на ищеца и съответно съпричиняване на
увреждането , поради което и направеното в този смисъл възражение следва да бъде
5
оставено без уважение.
С оглед изложеното съдът приема предявеният иск за доказан и основателен за
сумата от 20 000лв, която сума следва да се възложи за плащане върху ответника. Над
посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Решението на СГС, ІГО, 5
състав следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 15 000лв до 20 000лв и
за тази сума искът следва да бъде уважен. В останалата част решението на СГС следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради изменения изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските от първоинстанционния съд не е предмет на
оспорване по реда на чл.248 от ГПК, поради което въззивният съд е обвързан от тези
размер.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски, направени пред първата
инстанция в размер на още 219.18лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред първата
инстанция в размер на още 257.33лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищецът
е осъден да заплати разноски на СО за сумата над 124.14лв.
За защита пред настоящата инстанция на пълномощника на ищеца се дължи
възнаграждение от 1029.33лв.
На ищеца се дължат разноски, направени пред въззивната инстанция в размер на
193.10лв.
Столична община претендира разноски по делото за юрк. защита, която сума
съдът определя на 200лв. Направените разноски за държавна такса не следва да се
възлагат съобразно изхода от спора, поради неоснователността на жалбата на
ответника. От направените разноски от ответника върху ищеца следва да се възложи
сумата от 62.07лв.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263538 от 23.12.2022г, поправено с решение от 19.12.2023г
и двете решения постановени по гр.д. № 8066/2020г по описа на Софийския градски
съд, ГО, І-5 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от П. А. П. против
6
Столична община за сумата от 15 000лв до 20 000лв-претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, с която П. А. П. е осъден да заплати разноски
на Столична община за сумата над 124.14лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична Община, гр.София, ул. Московска №33 да заплати на П. А.
П. с ЕГН ********** сумата от още 5 000лв- разлика между присъдените 15 000лв и
дължимите се 20 000лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди ,
изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане настъпило на 05.02.2020г при
падане, поради спъване в разбита тротоарна настилка в гр. София, на осн. чл.49 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.02.2020г до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263538 от 23.12.2022г, поправено с решение от
19.12.2023г и двете решения постановени по гр.д. № 8066/2020г по описа на
Софийския градски съд, ГО, І-5 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична Община, гр.София, ул. Московска №33 да заплати на П. А.
П. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 412.28лв, на осн. чл.81 вр.
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Столична Община, гр.София, ул. Московска №33 да заплати на адвокат
Я. А. от САК сумата от 1286.66лв- възнаграждение за защита по делото, на осн. чл.38
от ЗА.
ОСЪЖДА П. А. П. с ЕГН ********** да заплати на Столична Община, гр.София,
ул. Московска №33 сумата от 62.07лв- юрисконсултско възнаграждение за защита пред
САС, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7