Р Е Ш Е Н И Е
№ 490
гр. Варна, 30.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично
заседание проведено на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9782 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„К.Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Георги Живков” № 22, партер, представлявано от управителя П.Н.К. срещу „Е.П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г,
бул. „Владислав Варненчик“№258, с която е предявен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от ***
лева, като платена от праводателя му Д.С.Х. с ЕГН ********** по договор за
цесия от ***г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за
периода от ***г. до ***г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за
обект на потребление, находящ се в гр.***, с абонатен № *** и клиентски № ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – ***г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: по силата на договор за цесия от ***г.,
сключен между Д.С.Х. и ищцовото дружество, последното е встъпило в правата на
кредитор по отношение на ответното дружество за процесната сума. Твърди още, че
ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземане /цесия/
на ***г. Вземането произтичало от извършена проверка на електромер на обект с
абонатен № *** и клиентски № ***, с адрес на потребление гр.*** и титуляр на
партидата Д.С.Х.. При корекцията била начислена ел. енергия на абоната за
периода от ***г. до ***г. на стойност *** лева, за която била издадена фактура
№ ***г. – платена от праводателя на ищеца. Поддържа се, че извършените проверка
и едностранна корекция на сметката на потребителя на ел. енергия от ответното
дружество били незаконосъобразни – потребителя не бил манипулирал СТИ, начина и
методиката на начисляване на сумата били неправилни и незаконни, посочената в
справката за корекция ел. енергия не била реално потребена, СТИ не бил
сертифициран и не бил преминавал задължителната по закон метрологична проверка,
служителите на „Енерго про Мрежи“ АД не били оправомощени да извършват подобни
проверки и не била предвидена законова възможност за извършване на едностранна
корекция на сметки за минал период.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че договора за цесия от *** г. е нищожен поради липса на предмет и липса на съгласие, тъй като заплащането на процесната сума е извършено по валидно облигационно правоотношение, а договорът за цесия е подписан от лице, представител на цедента, който не разполага с представителна власт. Излага се, че ответното дружество не е надлежно уведомено за извършената цесия, тъй като уведомяването също е извършено от лице без представителна власт. Твърди се, че по реда предвиден в общите условия за пренос на средството за търговско измерване на праводателя на ищеца е извършена проверка, при която е констатирано, че неправомерно е прикачен проводник ПВ6мм2 между входящата и изходящата фазови клеми, поради което преминаващата и консумирана по проводника ел. енергия не се отчитала от СТИ и не се заплащала от абоната. Въз основа на констативния протокол и на основание чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ била изготвена справка за количеството ел. енергия, с което следвало да бъде завишено потреблението на ел. енергия от абоната и било издадена фактура № ***г. за процесната сума. Сумата била платена и на основание Споразумителен протокол между абоната и ответника № ***г.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявеният иск и моли същия да бъде уважен изцяло. Ответника, чрез проц. представител моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан от събраните по делото доказателства.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че в периода
от ***г. до ***г. цедента Д.С.Х. е бил потребител на ел.
енергия, доставяна от ответното дружество за обект находящ се в гр.***, с
абонатен № *** и клиентски № ***.
От представения по
делото протокол от ***г. /л.25/ се
установява, че на същата дата, в присъствието на свидетеля Е.Т.П., служители на
„Е.он България Мрежи“ са извършили проверка на средството за търговско
измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната, и са констатирали, че между
входяща и изходяща фазови клеми на електромера е прикачен проводник ПВ 6 мм2.
Въз основа
констатациите от извършената проверка „Енерго-про Мрежи” АД е начислило
служебни количества ел. енергия в съответствие с чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ на сметката на потребителя за период от общо *** дни, на база на което
за този период „Е.П.” АД /Е-ОН България Продажби АД/ е съставило дебитно
известие № ***г. на стойност *** лева, с получател Д.С.Х..
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесното СТИ е измервало неточно, с грешка по-голяма от
допустимата преминаващата през него ел. енергия, като не може да се изчисли
неотчетеното количество ел. енергия поради неизвестност на параметъра „време“. Причина
за неточното измерване е неправомерно вмешателство върху СТИ - допълнително монтиран мост в токовите схеми
на електромера. Математическите изчисления при извършената корекционна
процедура са аритметично точни.
В хода на
производството е допусната и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на
вещото лице по същата се установява, че процесната сума от *** лв. е изплатена
изцяло на ответното дружество, чрез частични плащания на каса в периода от ***г.
до ***г.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на вещите лица като обективно и компетентно
дадени.
На ***г. в
гр.Шумен между „Е.ОН България“ ЕАД и Д.С.Х. бил сключен споразумителен протокол
№ ***, с който е уговорено изплащане на съществуващите към него момент
задължения на абоната за консумирана ел. енергия по кл.№ *** за периода от м.***г.
до м.***г. да бъде извършено на пет вноски /л.51/.
С договор
за прехвърляне на вземане от ***г. Д.С.Х., представляван от пълномощника си
адв. К.Д.Т. е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си за сумата от ***
лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.
енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект с аб. № *** и кл.№ *** /л.10/.
Ответното
дружество е уведомено за извършената цесия на 21.07.2014г. от цедента Д.С.Х.,
чрез пълномощника му адв. К.Т. По делото бе проведена и процедура по реда на
чл.193 от ГПК по оспорване на документ – представеното от ищеца
пълномощно/л.142/. От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписът за упълномощител в
посочения документ е положен от посочения в документа автор на същия – Д.С.Х.,
а ръкописния текст в долната част на пълномощното не е изпълнен от Д.Х..
С
пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 02.12.2014г. Д.С.Х. е
упълномощил адв. К.Т. да се разпорежда с всички негови вземания срещу „Енерго
Про Продажби” АД, като изрично потвърждава сключеният от негово име договор за
цесия от ***г., както и уведомяването на длъжника.
В хода на
производството ищецът „К.Г.“ ЕООД е прехвърлил процесното вземане на трето за
делото лице – „Интейк“ ЕООД, с ЕИК *********, за което е уведомил ответника на ***г.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр. І от ЗЗД в
тежест на ищеца бе да докаже, че процесната сума е заплатена на ответното
дружество като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г.
до ***г. за обект находящ се в гр.***, с абонатен № *** и клиентски № ***,
както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който е придобило
процесното вземане.
В тежест на ответника бе да докаже наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на дължимата сума.
Плащането на сумата като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект на Д.С.Х. ***, с абонатен № *** и клиентски № *** се установи от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
С Решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ ТО и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004 г./. С решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Корекцията на сметката на ищцата за потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия е извършена по реда и при условията на чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, които съгласно задължителната и непротиворечива практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД. Различно би стоял въпросът, ако корекцията на сметка е извършена след обнародването на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електроенергия и съобразена с тях.
Следва да се отбележи и че неправилно е извършена корекция по реда на чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въпреки че СТИ е измервало част от преминаващата през него ел. енергия и е било технически възможно да се открие точен измерител на грешката.
Съдът не споделя доводите на ответника за ангажиране на отговорността на потребителя за виновно негово поведение, тъй като такова не е доказано от събраните по делото доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че процесната сума е получена от ответното дружество без основание.
Направените от ответника възражения за нищожност на договора за цесия, сключен между потребителя и ищцовото дружество са неоснователни.
Предмет на договор
за цесия могат да бъдат бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени
по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК,
договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е
вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл,
вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет
на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание,
вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с
т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/
Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощник, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването му, така и за уведомяването.
Доказана бе автентичността на подписа положен от Д.С.Х. в представеното от ищеца пълномощно.
По делото е представено пълномощно от ***г. от съдържанието, на което се установява, че е направено изрично изявление от упълномощителя по смисъла на чл.42 от ЗЗД, с което се потвърждават действията на адв. К.Т. при сключване на договора за цесия и по уведомяване на ответника за същата.
Ответникът е уведомен за договора за цесия на ***г. от цедента, чрез адв. Т., следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че сумата от *** лв. е изплатена по силата и на основание подписан между страните споразумителен протокол. Основание за заплащане на тази сума е именно извършената корекционна процедура на сметката на потребителя за изминал период. Представения споразумителен протокол уговаря единствено начина на плащане на задължение на потребителя за заплатена ел. енергия основано на извършената едностранна корекция. Споразумението не създава ново, самостоятелно основание за дължимост на сумите, а касае единствено срока за плащане на същите. При липсата на валидно възникнало задължение, споразумението за разсроченото плащане на несъществуващо задължение се явява лишено от предмет.
По изложените съображения съдът намира, че ищеца доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума е заплатена на ответното дружество като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект находящ се в гр.***, с абонатен № *** и клиентски № ***, както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който е придобило процесното вземане, поради което иска се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на *** лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Основателно се явява възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде редуцирано по реда на чл.78, ал.5 от ГПК до размер на *** лв., предвид нивото на фактическа и правна сложност на делото. Разноските в общ размер на лв. следва да се присъдят в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.I от
ЗЗД „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков №22 сумата от *** лв. /*** лев и *** стотинки/, като
платена без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по
дебитно известие № ***г. представляваща корекция на сметка за периода от ***г.
до ***г., начислена служебно по констативен протокол за обект находящ се в гр.***,
с абонатен № *** и клиентски № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - ***г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл.Варненчик”, Варна Тауърс Г №258, да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков” №22 сумата от
*** /***/ лева, представляваща
сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: