Решение по дело №375/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 296
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Милена Савова Рибчева Дочева
Дело: 20205530200375
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                  Р Е Ш Е Н И Е

 

   …..             30.06.2020 година       град Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД       VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На  28  май                          2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                            Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА                                                     

 

Секретар: НИКОЛИНА КОЗЕЛОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА РИБЧЕВА

аНд № 375 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 009271 от 28.01.2020 год., издадено от началник на отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (нту) към Агенция “Пътна инфраструктура” (апи) град София, надлежно упълномощен за това от председателя на управителния съвет на АПИ със Заповед № РД-11-1423 от 02.12.2019 год.,допълнена със Заповед № РД-11-1520 от 20.12.2019 год.

     Жалбоподателят М.С.М. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

     Въззиваемата страна АПИ гр.София счита жалбата за неоснователна и моли НП като законосъобразно да бъде потвърдено.

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:  

     С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 009271 от 28.08.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП – Закон за движение пътищата (Независимо от налагането на административно наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната такса по чл.10а, ал.2 или чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата съобразно категорията на пътното превозно средство. Задължението се счита за изпълнено при заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата.“) и чл.4, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциниране на смесена система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,във връзка с чл.25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция “Пътна инфраструктура“), изразяващо се в това, че на (според НП) на 16.07.2019 год. около 14.15 часа на път I-5, км.216+800, в посока град Казанлък, включен в обхвата на платената пътна мрежа управлявал пътно превозно средство, с рег.№ РВ 9021 КР, вид товарен автомобил, марка МАН, модел ТГА 18,440 БЛ, с техническа допустима максимална маса - 12 тона, без заплатена за него винетна такса  по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП – Закон за пътищата (“За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7…“; съгласно чл.10а, ал.7, т.1 от ЗП „Винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона: моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници“), липсва хаптиен винетен спикер на предното стъкло.

     В случая няма спор, а и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 28.08.2019 год. жалбоподателят като водач е управлявал посоченото пътно превозно средство, за който по ел. път е била заплатена винетна такса за тежкотоварен автомобил в размер на 1 340.00 лева, с некоректно въведени данни относно регистрационния номер на автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, в акта за установяване на административно нарушение се посочва датата и мястото на извършване на нарушението. В настоящия случай, със съставения акт за установяване на административно нарушение е констатирано нарушение, извършено от М.С.М. на 28.08.2019 год., като въз основа на това е издадено и наказателно постановление в разрез със събраните по делото доказателства с посочване на дата, различна от действително извършеното нарушение – 16.07.2019 год.. Допуснатата нередовност в издаденото наказателно постановление води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. След като не е удостоверил правилно констатираното при извършената проверка с акта за установяване на административно нарушение и в съответствие с действителното, наказващия орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което като такова следва да бъде отменено изцяло. При това следва да се отбележи, че за разлика от нередовностите в акта за установяване на административно нарушение могат да бъдат санирани в определени от закона случаи, то съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН такава възможност за нередовностите, допуснати в самото наказателно постановление законът не предвижда. В производството по налагане на административни наказания не може и не трябва за съществува неяснота по отношение датата на извършване на нарушението, тъй като в противен случай се накърнява правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице.

В случая допуснатото несъответствие е съществено с оглед на вида и характера на нарушението – по ЗДвП, извършено при управление на ППС, тъй като на практика означава, че НП е било издадено за нарушение, извършено при управление на ППС, за което има съставен АУАН, но съставеният такъв е за нарушение, извършено при управление на ППС на дата, различна от действителната, респективно – възпрепятства адекватното упражняване на правото на защита (ако жалбоподателят би бил наясно на коя дата му се вменява извършването на нарушението, а той би бил наясно за това обстоятелство, ако по отношение на него административнонаказателното обвинение, повдигнато и предявено му с АУАН, беше идентично с фактическото извършеното, същият би могъл да се защити, като ангажира твърдения и съответно доказателства по отношение на констатираното нарушение при управление на конкретното ППС на посоченото в АУАН и НП време и място). Дори да става въпрос за техническа грешка, в ЗАНН и НПК не е предвиден ред за отстраняването й, поради което при наличието й съдът не е длъжен да изследва в който акт е била допусната тази грешка – в АУАН или в НП, чрез установяване на вярната дата въз основа на събраните по делото доказателства. В този смисъл е и решение № 374 от 18.11.2019 год. по КАНД № 359/2019 год. на АС-Стара Загора.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като с оглед на формалния (процесуален) характер на основанието за отмяната му, разглеждането на спора по същество се явява безпредметно.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, предложение 3 от ЗАНН, съдът

                    Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА НП (наказателно постановление) № 009271 от 28.01.2020 год., издадено от началник на отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (нту) към Агенция “Пътна инфраструктура” (апи) град София, надлежно упълномощен за това от председателя на управителния съвет на АПИ със Заповед № РД-11-1423 от 02.12.2019 год.,допълнена със Заповед № РД-11-1520 от 20.12.2019 год., като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

със срок на валидност до 01.02.2020 год. (вж. разписката на л.36 от делото), след което го е регистрирала на името на управляваното от нея ЕООД с рег.№ СН 6151 АТ (вж. свидетелството за регистрация на л.33 от делото) и на 04.05.2019 год. в 13:20 часа на път II-66, км.55+000 го е управлявала в посока Стара Загора – Нова Загора (вж. АУАН и показанията на разпитаните свидетели), към който момент обаче не е подала заявление за промяна в регистрационния номер на пътното превозно средство по реда на чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние („При промяна в регистрационния номер на пътното превозно средство собственикът или ползвателят следва в срок до 3 работни дни да заяви тази промяна в централното управление или в областните управления на Агенция "Пътна инфраструктура" или по електронен път, като съответните длъжностни лица отразяват новите данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство в електронната система за издадените електронни винетки след справка в Националния регистър на пътните превозни средства в срок до два работни дни от получаването на съответното заявление“) – такова заявление е било подадено по ел. път и съответно регистрирано на 27.06.2019 год. (л.30-32 от делото).

                      От съдържанието на АУАН и показанията на разпитаните свидетели (актосъставителя и свидетеля по акта) се установява още, че към момента на извършване на проверката жалбоподателката не е уведомила проверяващите, че управляваният от нея автомобил е с променена регистрация и за него по стария му регистрационен номер е била заплатена винетна такса, чийто срок на валидност не е изтекъл. По делото липсват данни тя да е сторила това след и съставянето на АУАН, в частност да е уведомила административнонаказващият орган преди издаване на НП за подаденото от нея заявление за промяна в регистрационния номер на пътното превозно средство по реда на чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (вярно е, че това заявление е било подадено по ел. път в АПИ, част от структурата на която са отделът и управлението, в което работи административнонаказващият орган, но при издаване на НП той е разполагал и се е произнесъл единствено въз основа на данните, съдържащите се в преписката по случая).

          При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателката за доказани по несъмнен е безспорен начин. Пътят, на който е било извършено нарушението, е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса (Приложение № 2 на Решение на Министерския съвет от 31.12.2018 год.). Според чл.10а, ал.6 от ЗП електронната винетка, издадена срещу платената винетна такса, следва пътното превозно средство и в случай на прехвърляне на собствеността на пътното превозно средство, като запазва валидността си за срока, за който е издадена, но според чл.10а, ал.3 от ЗП винетната такса се заплаща за пътно превозно средство след деклариране на определени факти, сред които – регистрационния му номер, и важи само за него – за пътното превозно средство с този регистрационен номер,  именно поради което (с оглед на привидната колизия между двете правни норми) е предвидена процедурата, визирана в чл.5, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Последната обаче не е била изпълнена от жалбоподателката в установения срок, нещо повече – жалбоподателката не е уведомила проверяващите за обстоятелството, даващо й право да се ползва от вече заплатената винетна такса за процесния автомобил по стария му регистрационен номер, и административнонаказващия орган за подаденото от нея заявление в тази насока, макар и след установения за това срок (и дори след съставянето на АУАН), а основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неизправно и/или неправомерно поведение. Същевременно установи се от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, че те са уведомили жалбоподателката за предвидената в чл.189е, ал.2 от ЗДвП възможност, и не се събраха доказателства за факти и обстоятелства, обуславящи приложението на чл.189е, ал. 3 – 6 от ЗДвП и/или чл.28 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). 

          В изпълнение на проверката си за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, а наложеното на жалбоподателката административно наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за извършеното нарушение – глоба в размер 300 лв.

          По изложените  съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка с чл.27е от НЗПП жалбоподателката бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

          Водим от горните мотиви, съдът  

        

                                               Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 004664 от 16.10.2019 год., издадено от Г. Атанасов Темелков – началник на отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално  тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София.

 

          ОСЪЖДА Теодора Димитрова Кънчева от гр.Сливен, ул.„Байкал“ № 3, ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 (сто) лева.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: