№ 356
гр. София, 10.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20231100901456 по описа за 2023 година
Ищецът „Е.Ф.” АД, ЕИК ******* твърди, че е сключил с „Ф..Д.“ ЕООД договор за
заем, обезпечен с ипотека от 08.12.2009 година. Сочи, че в изпълнение на задълженията си
като заемодател на 10.12.2009 година по банков път е предоставил на ответника сума в
размер на 934 000 EUR (деветстотин тридесет и четири хиляди евро), представляващи
главница по заема, върху която сума е договорена и месечна лихва в размер на 2 % (две цяло
върху сто), която се дължи и заплаща не по-късно от 20-то (двадесето) число на всеки текущ
календарен месец. Срокът на договора твърди да е до 20.11.2010 г. Сочи, че страните са
договорили и план за погасяване на задължението чрез разсрочени месечни вноски. Твърди
в договора да се съдържа и уговорена неустойка в случай на забава в изпълнението.
Поддържа, че поради допуснато неточно изпълнение страните са подписали общо 6 броя
анекси, като с Анекс № 1 от 19.10.2010 година към договора- са предоговорили размера на
лихвата и срока на договора и останалата за погасяване сума по задълженията, а с Анекси №
2 до № 6– срока на договора и оставащия размер на непогасеното вземане.
Сочи, че в Споразумение между страните от 02.12.2015 година, неразделна част от
договора, ответникът е признал размера на незаплатените суми по договора от 2009 година.
Твърди, че с договор за заместване в дълг от 03.08.2018 година по съгласие на всички
страни, Ф..Д. ЕООД е заместен в дълга от ответника по делото С.. ЕООД, ЕИК: ******* – за
оставащата незаплатена главница и начислените лихви, а на 13.12.2018 година новият
длъжник е погасил част от главницата, посочена в договора за заместване и дължимите
неустойки до датата на плащането. Ищецът намира за непогасени с извършеното плащане на
остатък от 48 556, 33 евро от главницата по договора за заем и 34 960,56 евро -
наказателните лихви/неустойка/ по договора за заем за период от 03.08.2020 година –
03.08.2023 година, които суми претендира да му бъдат присъдени в процеса. Претендира
разноски и законната лихва.
Ответникът оспорва исковете. Възразява, че с договора за заместване в дълг е поел
задължението на стария длъжник само по отношение на главницата по договора за заем,
както е посочена в договора за заместване в дълг, в размер на 564 608,50 евро, както и
1
настоява, че с договора е постигнато съгласие сумата да е дължима до определена дата,
което е довело до отпадане на предходните уговорки за разсрочено погасяване на дълга и
погасителните планове. Намира, че в Анекс № 1 от 04.08.2018 година към договора за
заместване в дълг е договорена и дължимостта на лихви, но същите не са определени като
размер и падеж и съответно намира, че страните са постигнали съгласие с плащане на
сумата в размер на 564 608,50 евро да бъде погасена дължимата от първоначалния длъжник
главница, за която цел ответникът е сключил и договор за банков кредит за рефинансиране.
Настоява, че с извършеното плащане е погасил главницата по договора за заем и именно на
това основание плащането е прието от кредитора и той се е съгласил, че с платената сума е
погасена главницата, за което свидетелства и извънсъдебното му поведение. Счита, че щом
главницата е погасена на 13.12.2008 година, неоснователна е и претенцията за неустойка за
забавеното й плащане за исковия период.
Във връзка с отговора на ответника ищецът оспорва, че върху размера на главницата
от 564 608,50 евро се начисляват и неустойки за забава от датата на забавата 20.12.2015
година, които също са поети при заместването в дълга и не са опростени, нито признати за
погасени и съответно - за недължими от кредитора.
Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 102 ЗЗД
и иск по чл. 92 ЗЗД.
Ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника
по описания в исковата молба договор за заем и анекси и договор за заместване в дълг и
анекс към него; че е дал на ответника посочената в исковата молба сума в заем; наличие на
уговорка за възнаградителна лихва и валидна неустоечна клауза и размер на неустойката за
посочения в исковата молба период. Тези обстоятелства не са спорни и не се нуждаят от
доказване в процеса.
Ответникът носи тежест да докаже точно изпълнение по договора, като докаже, че с
извършеното плащане е погасил изцяло дължимата главница по договора за заем, съответно
– правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Няма спор между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установяват следните факти.
Между Е.Ф. АД и Ф.Д. ЕООД е сключен договор за заем, като заемна сума от 934 000
евро е преведена на заемополучателя на 10.12.2009 година. По силата на сключен писмен
договор за заем, обезпечен с ипотека от 08.12.2009 година, страните са уговорили условията
и сроковете за предоставяне и връщане на заемната сума, уговорените възнаградителна
лихва и неустойка. Срокът за връщане на главницата и другите задължения по договора е
уговорен в чл. 3 – 12-месечен срок от предоставяне на заемната сума, или – до 10.12.2010
година. В чл. 12 от договора страните са договорили възнаграждение за предоставения заем
в непроменяем размер на 2% върху непогасената му част, на месечна база, платимо в срок
до 20-то число на текущия месец. В чл. 14 от договора се съдържа и неустоечна клауза за
обезщетение в случай на забавено изпълнение, а именно - допълнителни 2% месечно върху
цялата непогасена, просрочена част от предоставената заемна сума. Уговорено е и
разсрочено издължаване на главницата на месечни вноски, съобразно Погасителен план. В
чл. 20 от договора изрично е уреден и редът на погасяване, като страните са се съгласили,
когато плащането не е достатъчно да покрие цялото задължение по договора, да се погасяват
първо такси и разноски по договора, после наказателни лихви, след тях просрочени лихви,
просрочена главница, лихви и главница.
С Анекс 1 към договора е изменен размерът на месечната лихва на 2.1%, както и при
съобразяване актуалния размер на главницата, е постигнато съгласие за разсрочено плащане
по нов погасителен план с размер на дължимите до 20-то число на текущия месец месечни
вноски, като е посочено каква част от главницата и каква част от лихвата покрива плащането
по съответната вноска. С всеки от Анексите от № 2 до № 6 /последният от 20.12.2014
2
година/ страните са се съгласявали за размера на остатъчния дълг по главницата и за
продължаване срока за връщане на заемната сума, както и са приемали нов погасителен план
- с дължимите месечни вноски – техния вид и размер, както и срок за плащане. Въпреки, че
представеният Анекс № 3 /л. 45 и сл. от делото/ не касае процесния договор, доколкото
наличието и съдържанието му каквото е посочено в исковата молба, не е спорно между
страните, липсата на представения документ не променя установените по делото факти. С
последния Анекс № 6 срокът за погасяване на задължението на заемателя за главница е
продължен за последно до 20.12.2015 година. В представеното споразумение от 02.12.2015
година, се съдържа изрично извънсъдебно писмено признание на страните относно
дължимия остатък от дълга на заемополучателя, който е в размер на 574 608,50 евро –
главница; 92 128,39 евро – просрочени възнаградителни лихви и 9426,52 евро – наказателни
лихви.
На 03.08.2018 година, първоначалният длъжник е заместен в дълга от ответника по
силата на сключен договор, с участието и съгласието на кредитора – ищец.
Доколкото по делото е налице спор относно изразеното съгласие, този договор налага
тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД.
Съгласно чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
В конкретния случай, при тълкуване волята на страните досежно спорния факт за кое
задължение и при какви условия е заместен в дълга старият длъжник, следва да се изходи на
първо място от характера на договора и се вземе предвид, че страните многократно в
съдържанието на документа са посочили, че се съгласяват „Ф..Д.“ ЕООД да бъде заместен в
дълга, произтичащ от договора за заем от 08.12.2009 година. Именно този е смисълът, който
произтича от цялото съглашение и целта на постигнатото съгласие. За обстоятелството, че
съгласието обхваща заместване на първоначалния длъжник във всички задължения, поети
при това при условията по силата на Договора за паричен заем, обезпечен с ипотека от
08.12.2009 година, сочи специално и установеното в пункт II от общите положения на
договора, като в пункт I e конкретизиран само размера на задължението за остатъчна
главница от 564 608,50 евро към конкретния времеви момент. В посочения смисъл е и
уговореното в чл. 2 от договора за заместване в дълг, в която клауза отново се визират общо
задълженията, произтичащи от договора от 08.12.2009 година, а не единствено вземането за
главница. За смисъла на изразената от страните воля сочи и представеният по делото Анекс
№ 1 от 04.08.2018 година, неразделна част от договора за заместване в дълг, по който анекс
страни отново са старият, новият длъжник и кредиторът и с който анекс страните са
изключили /чл. 2/ от задълженията, в които е заместен „Ф..Д.“ ЕООД единствено
възнаградителните лихви, които са дължими и непогасени преди датата на поемане на
задължението. Едновременно с това, страните ясно са изразили воля в чл. 1 за това, че в
поетия дълг се включват, както главницата, така и лихвите, които са начислени след датата
на поемане на задължението. Раздел V от договора за заем, озаглавен „Лихви по заема“,
обхваща уговорките между страните, както по отношение на възнаградителната лихва по чл.
12, така и по отношение на наказателната лихва /неустойка/ по чл. 14. Ето защо, съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и отделните уговорки между страните,
налага заключение за това, че поетият дълг обхваща главницата, лихвите /било то
възнаградителни или наказателни/ след датата на заместването и условията за плащане и
дължимост по договора за заем, заедно с измененията от последващите го анекси.
В тази връзка, неоснователни са възраженията на ответника, че той се е задължил при
различни от първоначалния договор и анексите към него условия. В нито един от
представените по делото документи няма изразена воля и постигнато съгласие между новия
3
длъжник и кредитора относно промяна в условията на издължаване и другите елементи на
договора за заем, от който произтича дългът.
Предвид горното, договорът от 03.08.2018 година и анексът, неразделна негова част
него от 04.08.2018 година обективират постигнатото съгласие на страните, като е посочена
конкретно коя част от дълга следва да заплати новия длъжник, основанието от което
произтича неговото задължение, или - какво, колко, кога и при какви условия дължи той.
Анализът на посочените документи и установените между страните отношения дава
отговор и на въпроса каква е структурата на задължението на първоначалния длъжник към
кредитора към датата на постигане на съгласието за заместване в дълга. Няма спор, че към
тази дата задълженията по договора за заем са включвали най-напред сумата от 564 608,50
евро – непогасена главница. На следващо място, старият длъжник е заместен и в
задълженията за лихви по договора, но само тези, възникнали след датата на поемане на
задължението. От последния анекс към договора за заем е видно, че крайният срок за
изплащане на главницата е определен до 20.12.2015 година, след изтичане на който старият
длъжник е изпаднал в забава. Няма доказателства заместващият в дълга и кредиторът да са
договорили нов срок за погасяване на задълженията.
Действително, както сочи ответникът, последният погасителен план, установяващ
начина на погасяване на задължението при условията на разсрочено плащане, е този по
Анекс 6, според който последната месечна вноска е тази за м. 12.2015 година.
Обстоятелството, обаче, че след това първоначалните страни по правоотношението не са
постигнали съгласие за ново разсрочване на дълга и в този смисъл не са изготвяли нов
погасителен план, не дерогира уговореният общ краен срок за погасяване на задължението
/чл. 3 - 20.12.2015 година/, нито пък отпадане на уговорката по договора от 08.12.2009
година за дължимостта на неустойка при забава по чл. 14 – в размер на 2% месечно върху
непогасената главница и до окончателното й заплащане. В нито един от анексите или от
друг документ, представен по делото не се установява страните да са постигали съгласие за
изменение или отпадане действието на посочената клауза или пък на клаузата по чл. 20 от
договора. Нищо по-различно не е установено и с договора за заместване в дълг или анекса,
неразделна част от него. Напротив, както в Анекс 1 от 19.10.2010 година към основния
договор, така и в договора за заместване в дълг и анекс 1 към него, страните изрично са се
съгласили поетите задължения да се изпълняват според уговореното и при условията по
договора за заем от 08.12.2009 година, който многократно и ясно е сочен като основанието,
от което произтича поетото от ответника задължение.
В обобщение, съдът приема за установено, че ответникът се е задължил на мястото на
„Ф..Д.“ ЕООД за задълженията по договора от 08.12.2009 година – главница и лихви от
датата на поемане на дълга, в размерите и при условията посочени в договора за заместване
в дълг и в договора за паричен заем и анекси към него. Или, с оглед предмета на спора,
очертан с исковата молба, ответникът е заменил Ф..Д. ЕООД за задължение за главница в
размер на 564 608, 50 евро и наказателни лихви /неустойка по чл. 14/, считано от 03.08.2028
година. Ищецът не претендира присъждане и на лихва по чл. 12 от договора, поради което
възраженията на ответника в тази връзка са неотносими към спора.
Поради изложените вече мотиви, съдът приема и че в отношенията между кредитора
и новия длъжник в сила е и уговорката по чл. 20 от договора от 08.12.2009 година относно
погасяване на задълженията, която дерогира установеното в диспозитивната норма на чл.
76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД /въпреки че втората хипотеза е цитирана в договора/, като страните са се
съгласили, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред таксите и разноските по договора, след това
наказателните лихви /които имат характер на неустойка по чл. 92 ЗЗД, независимо от
начина, по който са определени и наименовани в договора/, после просрочените
възнаградителни лихви, просрочената главница, а след нея лихви и главница. Съдът взема
4
предвид в тази насока разрешенията дадени в т.1 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№
3/2017г., ОСГТК на ВКС, според които условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението, каквато е
налице в настоящия спор. В случая, обаче, такава уговорка е налице и същата следва да бъде
съобразена при преценка извършеното плащане и към кое задължение следва да бъде
отнесено то, доколкото при липса на такава уговорка по отношение на главницата и
неустойката /незавrсимо, че е определена като процентно, периодично плащане/ би бил
приложим редът по чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Поради това, при съобразяване на уговорената по общо съгласие на страните по
договора за заем поредност, която обвързва и новия длъжник, с извършеното от ответника /и
безспорно между страните/ плащане на сумата от 564 608,50 евро на 13.12.2018 година, би
била погасена на първо място дължимата сума за неустойка за забава, а с остатъчната сума –
на част от главницата.
Тук също следва да се допълни, че горните изводи на съда не се разколебават от
документите, представени с отговора на исковата молба, предхождащи датата на
извършеното плащане от 13.12.2018 година, тъй като до тази дата размерът на дължимата
главница по договора не е спорен, а в посочените документи изрично се сочи, че размерът от
564 608, 50 евро представлява единствено главницата по договора за заем.
При това, следва да се отговори и на въпроса дали и в какъв размер е била дължима
неустойка по чл. 14 от договора към датата на плащане – 13.12.2018 година. В този смисъл,
съдът взема предвид размера на непогасената главница към датата на заместване в дълг от
564 608, 50 евро и обстоятелството, че същата е била изискуема към датата на сключване на
договора от 03.08.2018 година /изискуемостта е настъпила на 20.12.2015 година/ и в
договора за заместване в дълг няма уговорен нов падеж на задължението /противно на
твърденията на ответника/. Или, налице са били предпоставките за начисляване на
неустойката по чл. 14 в размер на 2% месечно върху непогасения остатък от главницата,
считано от датата на встъпване в дълга и до пълно издължаване на главницата. Предвид
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано и в обхвата на
специалните му знания, изготвено при съобразяване на доказателствата по делото, размерът
на неустойката, определен по посочения начин е 48 556, 33 евро. Следователно, с
извършеното плащане, на първо място е погасена неустойката /т.нар. наказателна лихва/ за
периода от поемане на дълга на 03.08.2018 година и до плащането на 13.12.2018 година, в
посочения от вещото лице размер. Останалата сума е отнесена за погасяване на главницата,
или, с плащането е погасена и главница от 516 052, 17 евро, а остатъкът от невърнатата
заемна сума е в размер на исковата претенция– от 48 556,33 евро.
Съобразно установеното в чл. 14 и заключението на вещото лице, дължимата
неустойка върху непогасената, съответно, с плащането от 13.12.2018 година част от
главницата от 48 556, 33 евро, в заявения период по искова молба - от 03.08.2020 година и до
датата на предявяване на исковете - е в размер на 34 960,56 евро.
Ответникът не доказа плащане на посочените две суми, поради което исковите
претенции за осъждането му за тях, са основателни.
По разноските.
С оглед изхода на производството, разноски са дължими само на ищеца и съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и същите възлизат на 17933, 79 лева – за държавна такса,
вещо лице и адвокат.
Воден от горното съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С..” ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Е.Ф.” АД, ЕИК *******, на
основание чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 102 ЗЗД и иск по чл. 92 ЗЗД, сумите както следва:
- 48 556,33 евро, представляваща непогасена част от главница, дължима по Договор
за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 009-СБ-001 от 08.12.2009 г. и
Анекс № 1 от 19.10.2010 г., Анекс 2 от 20.10.2011 г.. Анекс № 3 от 20.10.2012 г.. Анекс № 4
от 21.08.2013 г., Анекс № 5 от 20.11.2013 г.. Анекс № 6 от 20.12.2014 г., както и
Споразумение от 02.12.2015 г. към него, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2023
година и до окончателното изплащане на сумата;
- 34 960,56 евро, представляваща общ размер на дължимите наказателни лихви за
просрочие - неустойка по чл. 14 от Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с
ипотека № 009-СБ-001 от 08.12.2009 г., дължима като обезщетение за забавено изпълнение в
периода 03.08.2020 година – 03.08.2023 година,
за задълженията за плащане на които суми ответникът е заместил по реда на чл. 102
ЗЗД в дълга „Ф..Д.“ ЕООД по силата на Договор за заместване в дълг от 03.08.2018 г. и
Анекс № 1 от 04.08.2018 г. към него.
ОСЪЖДА „С..” ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Е.Ф.” АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 17933, 79 лева- разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6