№ 48
Гр. Пловдив, 10.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА –
ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Матеева КНАД № 2916 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административно-процесуалния
кодекс във връзка
с чл.63 ал.1 пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от адв. К.Н., като повереник на Ц.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Решение № 1521 от 22.07.2022 г. на Пловдивския районен съд, III н.с., постановено по АНД № 1078 по
описа на същия съд за 2022 г., в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0333-000017/21.01.2022 г., издадено от началника на РУ –
Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Ц.Т.,
на основание чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП, е наложена санкция с
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право на управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП.
Релевираните касационни основания са,
че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие със закона - касационно
основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Твърденията са, че неправилно
съдът е потвърдил наказателното постановление, тъй като е създадено съмнения
относно действителните факти, приети в
ущърб на жалбоподателя, поради което, горното следва да бъде ценено от съда в
негова полза. Твърди се, че не е
категорично доказана верността на факта, че Ц.Т. е разполагала реално със 120
минути, за да се яви в медицинско заведение и именно това обяснява защо все пак
се е явила със закъснение там. Иска се отмяна на решението на ПРС в обжалваната
част и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР – Пловдив, РУ - Стамболийски, редовно призован, не изпраща представител
и не изразява становище по основателността на жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна
и, като такава, следва да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Ц.Г.Т., против
наказателно постановление № 22-0333-000017/21.01.2022 г., издадено от началник РУ
– Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив, с което Т., на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, е санкционирана с административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право на управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП.
Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № АД 229976/11.01.2022 г., съставен от А. М. У. – полицай
при РУ – Стамболийски към ОД на МВР гр.Пловдив.
Първоинстанционният съд е възприел
изцяло обективираните в АУАН констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка: на 11.01.2022 г. в 05:30 часа в град Кричим, на
ул."Свети Илия" срещу № 1, Ц.Т. управлява собствения си лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № ***, като отказва
да бъде изпробвана за алкохол в издишания въздух с техническо средство с
алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARВA 0078 за установяване на употреба на
алкохол. Посочено е, че водачът силно лъха на алкохол, залита и фъфли. В НП е
посочено , че е издаден и връчен талон за медицинско изследване на кръв № 091687,
като същият е представен по административната преписка. Т. е имала възможност в
рамките на 120 минути да се яви в медицинско заведение, видно от приложение по
административната преписка талон, но не се е възползвала от това право. Не са
установени данни и твърдения жалбоподателят да е посетил УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД – Пловдив.
За така констатираното нарушение е съставен АУАН, в
който деянието е квалифицирано по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Впоследствие е издадено обжалваното
НП, с което Т. е санкционирана с административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право на управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174
ал.3 предл.
първо от ЗДвП. В НП е посочено, че с влизане в сила на наказателното
постановление на водача се отнемат общо 12 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Процесното административно наказание
е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота
и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.
За да потвърди НП
районният съд е приел, че фактическата
обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Твърденията в жалбата относно липсата на реално предоставено
време от 120 минути за организация на жалбоподателя да се яви в здравното заведение са неоснователни,
тъй като Кричим е отдалечен от Пловдив на 31 км, което разстояние с автомобил
се преминава за около 40 – 50 минути, а в същото време, не са представени
никакви доказателства, които да подкрепят тези твърдения (напр.: проведени
разговори с лица, които да и съдействат за транспортиране, заявка за такси и
пр.), както и не се представят доказателства, които да оборят констатациите в АУАН, който съгласно
чл.189 ал.2 от ЗДвП, има презумптивна доказателствена сила до установяване на
противното.
Прието
е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по
чл.34 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, АУАН е връчен надлежно на лицето, като
му е дадена възможност за възражения, поради което и в максимална степен е
охранено правото на защита на наказания субект. Направен е подробен анализ на
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и са изложени мотиви кое именно налага прилагането
на тази хипотеза.
Решението
е правилно.
Текстът
на чл.174 ал.3 от ЗДвП, и по-специално, тълкуването му, действително създава
предпоставки за различно правоприлагане на нормата. Употребата на съюзите и/или
в посочената разпоредба граматически поставя възможност за извършване на
нарушение, както в условията на алтернативност, така и в условията на
кумулативност по отношение на всяко от изпълнителните деяния, включени в
цитираната разпоредба, и то е в зависимост от конкретния избор на поведение на
нарушителя. Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа
възможност за водача да формира един отказ, касателно изследването за употреба
на алкохол, да формира друг отказ, касаещ проверка за употреба на наркотични
вещества, или на практика да откаже и двата вида изследвания, или съответно да
не изпълни предписание по отношение едното изследване и/или на другото. В този
смисъл правилен е изводът на районния съд, че съвсем ясно е, въз основа на кои
факти е приложена нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, а именно – отказът на
нарушителя да се подложи на тест на място.
Сиреч,
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП е налице, тъй
като водачът отказва съответна проверка с техническо средство и не извършва
медицинско изследване за същата - кумулативни предпоставки.
В
оспореното наказателно постановление в настоящото съдебно производство на Ц.Т.,
на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000.00 лв. и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП, както и, че с влизане
в сила на наказателното постановление на водача се отнемат общо 12 контролни
точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Безспорно
установено е от събраните доказателства, че К. е отказала да й бъде извършена
проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство. Това
обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, каза се по-горе.
Това
нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го
правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното
постановление от административно–наказващият орган.
Административното
нарушение по чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДВП е пълно и коректно изписано не
само словесно, но и цифрово, както от актосъставителя, така и от
административно – наказващият орган. Нарушителят е бил наясно още от самото
начало на административното производство за вмененото му за извършено
нарушение.
По
същия начин, административното нарушение по 174 ал.3 предл. първо от ЗДвП е
правилно и коректно изписано и словесно и цифрово и в НП № 22-0333- 000017/21.01.2022
г.
Правилно са определени и размерите
на наложените санкции - в законоуредения за това и то фиксиран размер.
При това положение, не са налице
касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
По
отношение на срока на фактическото отнемане на свидетелството за
правоуправление, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Редът за отнемане,
съхранение и връщане на СУМПС е регламентиран в чл.20 – чл.24 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина /Наредба № I-157 от 01.10.2002 г./.
Съгласно чл.20 отнемане
на свидетелства за управлениена МПС се извършва въз основа на: 1. Влезли в сила
наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание
"лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на
принудителна административна мярка; 3. съставен акт за установяване на
административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.
Съгласно чл.22 ал.1 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., отнетите български национални свидетелства за
управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до
настъпването на правно основание за връщането им. В чл.24 ал.1 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г. са изброени основанията за връщане на отнетите свидетелства
за управление на МПС. С оглед конкретните обстоятелства, приложимо за случая е
основанието по чл.24 ал.1 т.1 от Наредбата, в което е предвидено, че СУМПС се
връща след изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“.
Съгласно чл.190 ал.2 от ЗДвП, наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ тече от датата на
изземването на свидетелството за управление.
В разглеждания случай,
в АУАН е посочено, че са иззети: СУМПС № *********, КТ № 6423762, СРМПС част II № ********* и два броя
регистра-ционни табели с рег. № ***, т.е. следва да се приеме, че СУМПС на Т. е
отнето по реда на чл.20 т.3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. – т.е. със
съставянето на АУАН № АА 229976 на 11.01.2022 г., и съгласно разпоредбата на
чл.190 ал.2 от ЗДвП, и следва да бъде върнато след изтичане срока на наложеното
наказание – 24 месеца, т.е. на 11.01.2024 г.
Воден от горното,
Административен съд – Пловдив, XХVI състав,
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1521 от 22.07.2022 г., постановено
по АНД № 1078 по описа на Пловдивския районен съд за 2022 г., III н.с.,
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.