РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Пловдив, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20245300500631 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “Изи Асет
мениджмънт“АД против решение № 5220/22.12.2023г. по гр.д.№ 7013/2023г. на ПдРС, ХХ
гр.с. в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на жалбоподателя против Г. С. Д. за това
същата да бъде осъдена да му заплати сумата от 524,09 лева- главница по недействителен
договор за паричен заем № 4599599 от 26.09.2022г.. Във въззивната жалба се сочи, че
решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в това, че РС не е обсъдил заключението на съдебната счетоводна експертиза,
не е дадена възможност на жалбоподателя да се запознае с това заключение и да заяви
становището си. Оспорват се като погрешни изводите на РС относно размера на платените
от въззиваемата суми по договора за паричен заем. Твърди се, че липсват каквито и да било
доказателства за извършени плащания в брой. Иска се отмяна на решението в обжалваната
му част и уважаване на иска за сумата от 524,09 лева.
От въззиваемата Г. С. Д. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че същата е неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на изводите на РС.
От въззиваемата страна „Файненшъл България“ЕООД не е подаден отговор.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По първоинстанционното дело от въззиваемата в настоящето производство Г. Д. са
предявени обективно и субективно съединени установителни искове за това да бъде
признато за установено, че договор за паричен заем № 4599599/26.09.2022г., сключен от нея
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е недействителен на основание чл.22, във връзка с чл.11,
ал.1, т.10 и 11, чл.19, ал.1 от ЗПК, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД да бъде прогласена
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 4599599 от 26.09.2022г.,
1
сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, както и на основание чл.55, ал.1, предл. първо от
ЗЗД поръчителят да бъде осъден да заплати на Д. сумата от 1102,09 лева, получена без
основание по нищожния договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предявени са и
насрещни главен и евентуален искове от „Изи Асет Мениджмънт“АД против Г. С. Д., с
правно основание по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл.23 от ЗПК, а именно иск за сумата
от 571,34 лева- главница по договора за паричен заем, в случай, че същият бъде приет за
недействителен, и искове за сумата от 856,75 лева- главница по договора за заем, в случай,
че същият бъде приет за действителен, както и за сумата от 46,74 лева- възнаградителна
лихва. С определение в о.з. на 07.12.2023г. по молба на „Изи Асет Мениджмънт“АД е
допуснато изменение на размера на основния насрещен иска, като същият е намален от
571,34 лева на 524,09 лева.
В исковата молба от Г. С. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“АД бил сключен
договор за паричен заем № 4599599 от 26.09.2022г., по силата на който на ищцата била
предоставена сума в размер от 2250 лева, при ГПР 47,36 % и ГЛП 40 %. Общо дължимата
сума с възнаградителните лихви била в размер от 2581,40 лева, която следвало да бъде
върната на 20 вноски. Съобразно с клаузата по чл.4 от договора, ищцата сключила с втория
ответник „Файненшъл България“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство №
4664738, с който следвало да бъде обезпечен сключения договор за заем. Твърди, че
сключеният договор за заем е нищожен поради нарушение разпоредбите на чл.10, ал.1, т.9 от
ЗПК. В настоящето въззивно производство не е налице спор относно обстоятелството, че
договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като сумата от
524,09 лева се претендира на основание чл.23 от ЗПК, съгласно който, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Към молбата за изменение на размера на основния насрещен иск / л.88- 90 по
първоинстанционното дело/ е приложена справка за извършените от заемателката плащания
по договора за паричен заем. Твърди се, че тя е платила общо 1677,91 лева. Видно от
приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице М. А.,
това е сумата, която е осчетоводена от „Изи Асет Мениджмънт“АД и същата съответства на
сбора от 13 месечни погасителни вноски от по 129,07 лева, в които не е включено
възнаграждението за поръчителя в размер от по 82,93 лева във всяка една вноска.
Установява се обаче, че от въззиваемата са платени вноски в пълния размер от 212 лева,
включващи и възнаграждението за поръчителя или общо сума в размер от 2756 лева, а не
само 1677,91 лева. Това е видно от приложения към исковата молба оригинален погасителен
план, на който ръкописно са отбелязани датите на плащанията, както и от предоставените от
„Файненшъл България“ЕООД две справки с идентично съдържание, в които са отразени
плащания на суми в размер от по 82,93 лева на същите дати, посочени в справката от „Изи
Асет Мениджмънт“АД като дати на плащане на погасителните вноски в размер от по 129,07
лева. По отношение на заключението по ССЕ следва само да се добави, че същото е прието в
о.з. на 07.12.2023г., за което жалбоподателят е бил редовно призован и не е бил лишен от
възможността да се запознае със заключението и евентуално да го оспори.
Установява се също така, че отделно от горните суми от въззиваемата Г. Д. е платена
и сума в размер от общо 2192 лева, плащанията на които не са осчетоводени от
дружеството- заемодател. За тези плащания на л.53- 62 по първоинстанционното дело са
налице две разписки от „Изи пей“ и осем преводни нареждания чрез „Банка ДСК“ЕАД.
Парите са преведени по сметка на „Изи Асет Мениджмънт“АД и по- конкретно по
банковата сметка, посочена в договора за паричен заем. При липса на данни за други
задължения на въззиваемата към жалбоподателя, следва да се приеме, че тези плащания,
макар и да не са осчетоводени като такива, също са предназначени за погасяване на
задължението й по договора за паричен заем. Следователно, извън платените суми за
възнаграждение за поръчителя, от въззиваемата са платени общо 3869,91 лева / 1677,91 лева
2
+ 2192 лева/, които покриват напълно чистата стойност на кредита от 2250 лева. Ето защо,
първоинстанционното решение в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено, като в
полза на въззиваемата бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски във
въззивното производство в размер от 500 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5220/22.12.2023г. по гр.д.№ 7013/2023г. на ПдРС, ХХ
гр.с. в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на жалбоподателя „Изи Асет
Мениджмънт“АД против Г. С. Д. за това същата да бъде осъдена да му заплати сумата от
524,09 лева- главница по недействителен договор за паричен заем № 4599599 от
26.09.2022г..
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.***** да заплати на Г. С. Д. от гр.***** ЕГН: ********** сумата от 500 лева-
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3