Р Е
Ш Е Н
И Е № 260655
гр.Пловдив, 17. 05.
2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на деветнадесети
април през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Светлана
Станева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 552/2021г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК и чл.286 от ЗЗД
във вр. с чл.36 ал.2 от ЗАдв.
Образувано е по подадени две въззивни жалби от Д.И.Д., ЕГН – **********, чрез адв. М.С.,***,
против Решение № 1988/18.06.2020г., с което на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са отхвърлени предявените искове за признаване за
установено по отношение на П.С.П.
с ЕГН - **********, че дължи на Д.И.Д. с ЕГН - **********, следните суми: 480 лв., представляваща незаплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по г р.д.
№297/14 г. по описа на РС - Карлово, 16,10 лв., представляваща заплатена
такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС по Вносна бележка с УР№80500В-АО-8877 от 01.04.15 г., като
погасени по давност, и сумата от общо 239,35
лв., представляващ обезщетение за забава върху сумата от 553,60 лв. за
периода от 24.01.2015 г. до 17.05.2019 г. като неоснователен, както и е осъден П.С.П.
с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати
на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 45,32 лева и сумата от 23,57 лева,
представляваща разноски по частно гр. дело № 7865/19 г. на РС - Пловдив,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска; и -
против Решение № 261750/15.12.2020г., постановено
на осн. чл.250 от ГПК, с което са отхвърлени предявените искове за признаване за установено по отношение на П.С.П. с ЕГН **********,
че дължи на Д.И.Д. с ЕГН ********** следните суми: 210,08 лв. -обезщетение за забава за задължение от
480,00 лв. считано от деня на забавата- 24.01.15 г. до 17.05.2019 г.; 6,73 лв.- обезщетение за забава за
задължение от 16,10 лв. считано от 01.04.2015 г. до 17.05.19 г.; 12,86 лв. - обезщетение за забава за задължение от 32.50 лв.. считано от
22.06.2015 г. до 17.05.19 г.
и 9,68
лв.- обезщетение за забава за задължение от 25,00 лв.,
считано от 27.07.2015 г. до 17.05.19 г.
Моли да бъдат отменени в обжалваната части и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважат изцяло предявените искове, ведно със законните
последици за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна П.С.П., ЕГН - **********,
чрез адв. Н.Д., назначен за особен представител, депозира писмени отговори, че жалбите са
неоснователни.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с
доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Д.И.Д., против П.С.П. е заведена искова молба, с която твърди, че през 2013 г. ответникът П.С.П. е потърсил ищеца в качеството му на адвокат за водене на делбено производство и извършване на подялба на имущество между него и негови сродници. Ищецът се е съгласил да поеме делото, като осъществява правна помощ и съдействие, както н процесуално представителство в производството. Било е образувано гр.д.№ 297/2014 г. по описа на РС - Карлово, за което между ответника и ищеца е било подписано пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, в който е бил уговорен адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС, като уговорката е била съшият да бъде платен от ответника при постановяване на решението на РС - Карлово по делото. По дело било постановено решение на 24.01.2015 г. В хода на производството по изрична молба на П.П. ищецът е заплащал и някои държавни такси и разходи със собствени средства, които суми не са му били възстановени от ответника, а именно: 16,10 за държавна такса за частна жалба по гр.д. № 297/14 г. пo описа на РС-Карлово на 01.04.15 г., на 22,06.15 г., 32,50 лв. за държавна такса за заверени преписи от решения; 50 лв. разходи за извършени преводи платени по изрична молба на ответника и сестра му М. С. П. От забавата на изпълнението ищецът претендира и сумата от 230,25 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху задължението от падежа на задължението до датата ча подаване на заявлението. Претендирал е и разноски.
Към исковата молба прилага заверения копия от фактура № 1881/26.03.2013г.,
изд. от Д.И.Д. с получател П.С.П., на стойност 480 лв. с ДДС издадена от ищеца, с посочен получател ответника и
основание договор за правна защита и съдействие от 26.03.2013 г.; вносна бележка с УР№80500В-АО-8877
от 01.04.15 г. за заплатена сумата в
размер на 16,10 лв., представляваща заплатена такса за частна жалба по
гр. д № 297/14 г. по описа на РС- Карлово; Вносна бележка с УРН 80562С4-АА-0610
от 22.06.15 г. за сумата в размер на 32,50 лв., представлваща заплатена
такса за заверени преписи от решения по гр. д № 297/14 г. по описа на РС-Карлово; разписка за получена сума от 27.07.2015 г., от която
се установява, че ищецът, като пълномощник на ответника и М. П. е предал сумата
от 50 лв. на С.К., както и заверени
преписи от Решение № 125/24.01.2015г. по гр.д.№ 297/2014г.,
постановено от РС –Кърджали и Определение № 251/21.05.2015г. по чл.248 от ГПК,
постановено по същото дело.
Ответникът П.С.П., чрез адв. Н.Д., назначен за особен
представител, депозира Писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявения
иск, като неоснователен и недоказан. Направил е възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията.
Районен съд - Пловдив, с Решение
№ 1988/18.06.2020г., за
да отхвърли предявения иск с решението, излага основни съображения, че от
приложената по делото фактура с № 1881/26.03.2013 г., както и Решение №125/24.01.2015
г. и Определение № 251/21.05.2015 г. и двете постановени по гр. д. № 297/2014
г. по описа на РС- Кърджали се установява, че между
страните по делото е сключен договор за правна защита и съдействие от 26.03.2013
г., който по своята правна същност представлява договор за поръчка и съдържа
всички съществените елементи на правоотношение по чл. 280 и следв. ЗЗД. Предмет
на договора за поръчка е извършването от довереника на възложените му от
доверителя правни действия. Възлагането на правни действия се квалифицира като
договор за поръчка - чл. 280-292 ЗЗД, който подлежи на изпълнение лично от довереника с
изключение на уредените в чл. 283, ал. 2 ЗЗД хипотези.
Позовава се на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която
фактурата служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на
стока, или за получаване на авансово плащане. Фактурата като първичен
счетоводен документ, съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗСч е носител на информация за регистрирана
стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по стопанската
операция.
Наложен
е правен извод, че поръчката на ищеца като довереник е била само за процесуално
представителство и защита по гр. д. № 297/2014 г. по описа на РС- Кърджали,
като за тази, именно поръчка, е било договорено адвокатско възнаграждение в общ
размер от 480 лв. с ДДС. Във връзка с изпълнението на поръчката ищецът е
направил следните разходи- 16,10 лв., която сума
представляваща заплатена такса за
частна жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС, за което е представена
вносна бележка с УР№80500В-АО-8877
от 01.04.15 г.; 32,50 лв., която сума представлява заплатена такса за
заверени преписи от решения по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС по Вносна бележка с
УРКе 80562С4-АА-0610 от 22.06.15 г. и 25,00 лв./ половината от 50 лв./, представляваща
направени разходи за преводи по разписка от 27.07.2015 г.
Позовал се е на чл. 285 от ЗЗД, съгласно която -
доверителят е длъжен да заплати направените от доверителя разходи.
Районният съд е посочил, че ответникът е направил правопогасяващо
възражение по делото за изтекла давност и че то е частично основателно относно това, че
дължимата главница е погасена по давност, тъй като по отношение на процесното вземане следва да намери
приложение общата петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо-
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Вземането по
фактура от 26.03.2013 г. е станало изискуемо на 27.03.2013 г., от тази дата е
започнала да тече давността. От
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК /което води до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД/ по приложеното ч.гр.д. № 7868/2019 г. на ПдРС – 20.05.2019 г. е изминал
период от повече от шест години. Затова, Районният съд е приел, че искът за
сумата от 480 лв. е неоснователен, тъй като е погасен по давност. С
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания- чл. 119 от ЗЗД. Поради това искът и за сумата от 210,08 лв. представляваща законна лихва за задължението от 480,00 лв. считано от деня на
забавата- 24.01.15 г. до 17.05.2019 г. е неоснователен. Съобразно по-горните
мотиви и вземането за сумата от 16,10 лв., представляваща заплатена
такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС, за което е
представена вносна бележка с УР№80500В-АО-8877
от 01.04.2015 г., е погасено по давност.
С Решение
№ 261750/15.12.2020г. на осн. чл.250 от ГПК Районният съд е допълнил с диспозитив Решение № 1988/18.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 16203/2019 г. по описа на ПдРС, ХVIIІ гр.с., като е
отхвърлил предявените искове за признаване за установено по отношение на П.С.П. че
дължи на Д.И.Д. следните суми: 210,08
лв. -обезщетение за забава за
задължение от 480,00 лв. считано от деня на забавата- 24.01.15 г. до 17.05.2019
г.; 6,73 лв.- обезщетение за забава за задължение от 16,10 лв. считано от 01.04.2015 г.
до 17.05.19 г.; 12,86 лв. - обезщетение за забава за задължение
от 32.50 лв.. считано от 22.06.2015 г. до 17.05.19 г. и 9,68
лв.- обезщетение за забава за задължение от 25,00 лв.,
считано от 27.07.2015 г. до 17.05.19 г.
С въззивната
жалба на Д.И.Д. се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за
неправилно и необосновано.
Окръжен съд –
Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционните решения /основно и допълнително/ е валидни и
допустими.
Основните възражения на жалбоподателя се отнасят до това, че не е изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Поддържа, че тъй като
уговорката между страните е била адвокатският хонорар в размер на 480 лв. с ДДС
е да бъде платен от длъжника при постановяване на решението на КРС по делото,
защото при започване на производството П.С.П. не разполагал с финансова
възможност да плати адвокатски хонорар. Въвежда оплакване, че Районният съд е
приложил института на погасителната давност от момент, когато задължението все
още не е било изискуемо. Макар договорът да е от 26.03.2013г., падежът на
задължението за заплащане на адвокатския
хонорар е датата на приключване
на делото, която дата е именно датата на постановяване на съдебното решение.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се бъдат уважени. От
съдържанието на фактура № 1881/26.03.2013г., изд. от Д.И.Д. с получател П.С.П.,
на стойност 480 лв. с ДДС е видно, че е посочен получател ответника и основание
договор за правна защита и съдействие от 26.03.2013 г. Записано е също „Падеж:
При приключване на делото“. С оглед на тази изрична уговорка между страните,
налага се извод, че падежът на задължението за заплащане на сумата 480 лв. с
ДДС настъпва не един месец по –късно спрямо 26.02.2013г., тоест на 27.03.2013
г., а на датата, на която приключва делото. От приложените заверени преписи от
съдебни актове се констатира, че е постановено Решение № 125/24.01.2015г. на РС – Кърджали по гр.д.№
297/2014г. за извършване на делба, като от съдържанието проличава, че
съделителят П.С.П. е представляван от адв.Д.Д.. С Определение №
251/21.05.2015г. по реда на чл.248 ал.1 пр.1 от ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 от ГПК от ГПК е допълнено Решение №
125/24.01.2015г. в частта за разноските. Въззивният съд намира, че на тази най-ранна
дата 24.01.2015г. настъпва определеният падеж с фактура № 1881/26.03.2013г.,
защото е налице постановяване на съдебен акт по втора фаза за извършване на
делбата и до датата 20.05.2019
г. на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по приложеното ч.гр.д. № 7868/2019 г. на РС – Пловдив не е изтекъл общият петгодишен погасителен
давностен срок за двете претендирани главници 480 лв. и 16,10 лв., предмет на
въззивно обжалване.
Исковете по
отношение на другите две претендирани от ищеца главници в размер на 32,50 лв. и
25 лв. са били уважени от Районния съд
и съответно не са предмет на
обжалване в настоящето производство.
Ето защо, решението в обжалваните части за главниците в
размер на 480 лв. с ДДС и 16,10 лв. следва да бъде отменено и вместо
него ще се постанови друго, с което ще се уважат претенциите.
По
отношение на акцесорните претенции исковете ще бъдат уважени за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г., а за периода от 24.01.2018г. до 17.05.2019 г.
възраженията за изтекла погасителна давност се явяват основателни предвид
разпоредбата на чл.111 от ЗЗД /срокът за погасителна давност е тригодишен/.
Решението в следните обжалваните части -
ще бъде отменено за сумата 146,35 лв. за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г
и ще бъде потвърдено до пълния предявен размер от 210,08 лв. от 24.01.2018г. до
17.05.2019 г.
ще бъде отменено за сумата 4,88лв. за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г и
ще бъде потвърдено до пълния предявен размер от 6,73 лв. от 24.01.2018г. до 17.05.2019
г.
ще бъде отменено за сумата 9,77 лв. за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г и
ще бъде потвърдено до пълния предявен размер от 12,86 лв. от 24.01.2018г. до 17.05.2019
г.
ще бъде отменено за сумата 7,64 лв. за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г и
ще бъде потвърдено до пълния предявен размер от 9,68 лв. от 24.01.2018г. до 17.05.2019
г.
Ще се присъди и законната лихва върху всяка една от главниците поотделно, считано
от 20.05.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Районен
съд –Пловдив.
Разноски.
В хода на делото в цялост Д.И.Д.
е направил следните разноски.
В заповедно производство 25 лв. –
за държавна такса /за заявлението/, 300 лв. – за адвокатско възнаграждение.
В производството пред Районен съд
–Пловдив - 25 лв. – за държавна такса, 300 лв. – за адвокатско възнаграждение,
300 лв. – депозит за възнаграждение за особен представител пред Районен съд,
В производството пред Окръжен съд
- 25 лв. – държавна такса /за въззивно обжалване на основното решение/, 300 лв.
– за адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за възнаграждение за особен
представител за пред Окръжен съд, и също
за Окръжен съд сумата 25 лв. – за държавна такса /за въззивно обжалване на
допълнителното решение/.
Съдът отчита, че П.С.П. вече е
осъден да заплати сумата 23,57 лв. – разноски по решението, в частта, в която е
влязло в сила.
Съобразно изхода на делото пред настоящата въззивна
инстанция П.С.П. ще бъде осъден
да заплати на Д.И.Д. общо сумата 1 320,43 лв., изчислени по съразмерност
на уважената част от исковете.
Обжалваемост.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 пр.1
от ГПК.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Отменя Решение
№ 1988/18.06.2020г., допълнено на осн. чл.250 от ГПК с Решение № 261750/15.12.2020г.
на Районен съд –Пловдив, XVIII гр.с., по гр.д.№ 16203/2019г., с което на осн.
чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са отхвърлени предявените искове за признаване за
установено по отношение на П.С.П.
с ЕГН - **********, че дължи на Д.И.Д. с ЕГН - **********, следните суми: 480 лв., представляваща незаплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по г р.д.
№297/14 г. по описа на РС - Карлово, и 16,10
лв., представляваща заплатена такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по
описа на КРС по Вносна бележка с УР№80500В-АО-8877
от 01.04.2015 г., като погасени по давност,
като вместо това постановява -
Признава за установено на
осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че за
признаване за установено по отношение на П.С.П.
с ЕГН - **********, че дължи на Д.И.Д. с ЕГН - ********** следните суми: 480 лв. /с ДДС/, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие по гр.д. №297/14 г. по описа на РС - Карлово, и 16,10
лв., представляваща заплатена такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по
описа на КРС по Вносна бележка с УР№80500В-АО-8877
от 01.04.15 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
20.05.2019г. до окончателното изплащане.
Отменя Решение
№ 1988/18.06.2020г., допълнено на осн. чл.250 от ГПК с Решение №
261750/15.12.2020г. на Районен съд –Пловдив, XVIII гр.с., по гр.д.№
16203/2019г., с което на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в частта, с която е отхвърлен иска
за обезщетение за забава за задължение от 480,00 лв.- главница,
считано от деня на забавата- 24.01.15 г. до 24.01.2018г. в размер на 146,35 лв.
Като вместо това постановява
Признава за установено на
осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че за
признаване за установено по отношение на П.С.П.
с ЕГН - **********, че дължи на Д.И.Д. с ЕГН – **********, сумата 146,35 лв. - обезщетение за забава за задължение от 480,00 лв.- главница, считано от деня на забавата-
24.01.15 г. до 24.01.2018г.
Потвърждава решението за разликата над 146,35 лв. до претендирания размер 210,08 лв. -обезщетение за забава за задължение от 480,00 лв. за периода 24.01.2018
г. до 17.05.2019 г.;
Отменя Решение
№ 1988/18.06.2020г., допълнено на осн. чл.250 от ГПК с Решение №
261750/15.12.2020г. на Районен съд –Пловдив, XVIII гр.с., по гр.д.№
16203/2019г., с което на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в частта, с която е отхвърлен иска
за обезщетение за забава за задължение от 16,10 лв.- главница, считано
от деня на забавата- 24.01.15 г. до 24.01.2018г. в размер на 4,88 лв.
Като вместо това постановява
Признава за установено на
осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че за
признаване за установено по отношение на П.С.П.
с ЕГН - **********, че дължи на Д.И.Д. с ЕГН – **********, сумата 4,88 лв. - обезщетение за забава за задължение от 16,10 лв.- главница, считано от деня на забавата- 24.01.15
г. до 24.01.2018г.
Потвърждава решението за разликата над 4,88 лв. до претендирания размер 6,73 лв. -обезщетение за забава за задължение от 16,10 лв.- главница, за периода
от 24.01.2018г. до 17.05.19 г.
Отменя Решение
№ 1988/18.06.2020г., допълнено на осн. чл.250 от ГПК с Решение №
261750/15.12.2020г. на Районен съд –Пловдив, XVIII гр.с., по гр.д.№
16203/2019г., с което на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в частта, с която е отхвърлен иска
за обезщетение за забава за задължение от 32,50 лв.- главница, считано от деня на
забавата- 24.01.15 г. до 24.01.2018г. в размер на 9,77 лв.
Като вместо това постановява
Признава за установено на
осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че за
признаване за установено по отношение на П.С.П.
с ЕГН - **********, че дължи на Д.И.Д. с ЕГН – **********, сумата 9,77 лв. - обезщетение за забава за задължение от 32,50 лв.- главница, считано от деня на забавата- 24.01.15
г. до 24.01.2018г.
Потвърждава решението за разликата над 9,77 лв. до претендирания размер 12,86 лв. -обезщетение за забава за задължение от 32,50 лв.- главница, за периода
от 24.01.2018г. до 17.05.19 г.
Отменя Решение
№ 1988/18.06.2020г., допълнено на осн. чл.250 от ГПК с Решение №
261750/15.12.2020г. на Районен съд –Пловдив, XVIII гр.с., по гр.д.№
16203/2019г., с което на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в частта, с която е отхвърлен иска
за обезщетение за забава за задължение от 25 лв.- главница, считано от деня на
забавата- 24.01.15 г. до 24.01.2018г. в размер на 7,64 лв.
Като вместо това постановява
Признава за установено на
осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че за признаване
за установено по отношение на П.С.П.
с ЕГН - **********, че дължи на Д.И.Д. с ЕГН – **********, сумата 7,64 лв. - обезщетение за забава за задължение от 25 лв.- главница, считано от деня на забавата- 24.01.15 г.
до 24.01.2018г.
Потвърждава решението за разликата над 7,64 лв. до претендирания размер 9,68 лв. -обезщетение за забава за задължение от 25 лв.- главница, за периода от 24.01.2018г. до 17.05.19 г.
В останалата част решението е влязло в сила поради необжалване само за главницата в размер на 32,50 лв. и
само за главницата в размер на 25 лв.
Осъжда П.С.П.
с ЕГН - **********, да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН - ********** ***, сумата 1 320,43 лв.,
изчислени по съразмерност на уважената част от предявените искове.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :