РЕШЕНИЕ
№ 2222 дата
28 ноември
2018 год. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 19 ноември
2018 год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА С.
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 3152 по описа за 2017 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.134, ал.2, т.7 и чл.201, ал.3, изр.2-ро
от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на И.С.С. *** против Заповед № РД-08-692/11.10.2017г. на кмета на
Община Айтос, с която е одобрен ЧИ на
ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на с.Съдиево, община Айтос, като УПИ
ХІІ-44 се разделя и се образуват два нови УПИ : УПИ ХІІ-44 и УПИ ХV-44, като
новопредвиденото застрояване в новообразуваните УПИ ХІІ-44 и ХV-44 е свободно
стоящо с височина до 10м, а показателите на застрояване в УПИ ХІІ-44 и ХV-44 са
: - Кинт-1,2; плътност на застрояване – 60 %; мин.озеленяване – 40 %.
Жалбата
е бланкетна, като възраженията на страната са свързани с нарушения на
процедурата по разделянето на имота, която счита, че е била извършена
тенденциозно, без да са били съобразени документите за собственост, поради
което се иска заповедта да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства,
претендира разноски, както и допълнително представя писмени бележки.
Ответникът
– кмет на Община Айтос не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено
становище, видно от което счита оспорването за процесуално недопустимо, а по
същество и за неоснователно.
Заинтересованите
страни Е.И.Т. и З.А.Т. се представляват от общ пълномощник, който също взема
становище за недопустимост на подадената жалба, а по същество пледира и за
нейното отхвърляне, като възразява, че процесната заповед е законосъобразна и
постановена в изпълнение на решението на делбения съд, с което е било допуснато
разделянето на имота, като подробоните доводи също са изложени в писмени бележки.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като съдът счете за неоснователни
възраженията за нейната недопустимост, поради следните съображения: Заповедта
по чл. 201, ал. 3, изр.2-ро ЗУТ не подлежи на обжалване
съгласно чл. 15, ал. 6 само в хипотезата, при която проектът
за изменение на действащият план за регулация е внесен и съгласуван от всички
страни в делбеното производство, като в този случай изменението на регулацията
е със съгласието на всички собственици. В случаите когато проект изхожда само
от част от страните, респ. няма съгласуване от всички съделители, то те имат
право на възражение, както и на жалба срещу заповедта за одобряване на
изменението на регулационния план по общия ред на чл. 215 ЗУТ. Жалбата е подадена в срок.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Данните
от административната преписка сочат, че УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на
с.Съдиево, Община Айтос, с площ от 966кв.м., е съсобствен между жалбоподателя И.С.
и заинтересованите страни Е. и З. Теневи.
С
Решение № 120/29.07.2016г. по гр.дело № 176/2016г. на Районен съд Айтос е
допусната съдебна делба на поземления имот при квоти: 460/966 кв.м. ид.ч. за Е.Т.,
15/966 кв.м. ид.ч. за Е. и З. Теневи и 500/966 кв.м. ид.ч. за И.С.. Решението е
влязло в сила. За целите на настоящия съдебен процес не е необходимо да се
проследяват в ретроспекция извършените придобивания и отчуждавания на имота,
след като е налице влязъл в сила съдебен акт, който е определил квотите от
правото на собственост в имота.
По делбеното дело е била приета
експертиза, като вещото лице по нея е дало заключение , че имотът е поделяем,
което е било онагледено със скица- проект за възможното обособяването на два
нови УПИ, съответно - нов УПИ, обособен в западната част на УПИ ХІІ-44, кв.23, с
площ 500м², в който попада жилищната сграда по НА № 59/2009г., собственост на жалбоподателя И.С.С., като
този УПИ е обозначен като „І-ви Дял”
и нов УПИ, обособен в източната част на
делбения имот УПИ ХІІ-44, кв.23, който се обособява с площ 475м² и е
обозначен като „ІІ-ри Дял”.
С писмо на РС-Айтос до Община Айтос –
Дирекция „ТСУС” с вх.№ 11-00-1367/28.11.2016г., съдът е изискал съгласуване на
предложеното с експертизата разделяне, съобразно скицата- проект за делба на
процесния имот, което е било разгледано на заседание на ОЕСУТ при Община Айтос,
като видно от негов Протокол № 21/15.12.2016г. съветът е взел становище, че
имотът е поделяем.
С последващо писмо на РС-Айтос до
Община Айтос с вх.№ 11-00-38/13.01.2017г. съдът е изискал информация относно
предприетите действия от главния архитект на общината за издаване на мотивирано
предписание за изготвяне на проекта за
изменение на ПУП-ПР за делбения УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на с.Съдиево, като в
отговор е изготвено писмо рег. № 11-00-38(1)/16.03.2017г, видно от което
главният архитект е уведомил за извършените до момента действия, като е
посочил, че със заявление вх.№ 94-00-380 /23.02.2017г. и на основание решението
за допускане на делба, Е.Т. е поискал да бъде издадено мотивирано предписание
за изменение на ПУП-ПР за УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на с.Съдиево, като
впоследствие е била издадена Заповед на главния архитект на Община Айтос - №
РД-08-175 /13.03.2017г., с която е допуснато изготвянето на проект за частично
изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на с.Съдиево, община Айтос,
с указания : „... С ПУП УПИ ХІІ-44 да се раздели на два УПИ, да се определи
начин на застрояване, като се запази отреждането на имотите – „за жилищно
строителство” с височина на застрояването до 10м.(Жм.)....“. Разгласяването на
тази заповед е било извършено чрез поставяне на таблото за информация на
гражданите във фоайето на Община Айтос и на интернет-страницата на
общината.
Със заявление Вх.№ 94-00-2044 от
11.08.2017г., заинтересованата страна Е.
Т. *** проект за ЧИ на ЗРП за процесния УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на
с.Съдиево.
Предложението е разгледано от ОЕСУТ,
видно от негов протокол Протокол №
10/11.08.2017г., като е взето решение за допускане за процедиране на ЧИ на
ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на с.Съдиево, община Айтос.
Със съобщение на кмета на Община Айтос
№ 93-00-1073/31.08.2017г., на основание
чл.128, ал.3 от ЗУТ, заинтересованите собственици са уведомени, че :
„...с Протокол № 10 / 11.08.2017г. на ОЕСУТ е приет ЧИ на ПУП-ПРЗ за УПИ
ХІІ-44, кв.23 по плана на с.Съдиево, община Айтос. УПИ ХІІ-44 се разделя и се
образуват два нови УПИ: УПИ ХІІ-44 и УПИ ХV-44. Новопредвиденото застрояване в
новообразуваните УПИ ХІІ-44 и ХV-44 е свободно стоящо с височина до 10м.
показателите на застрояване в УПИ ХІІ-44 и ХV-44 са : - Кинт-1,2; плътност на
застрояване – 60 %; мин.озеленяване – 40 %....“. Съобщението до жалбоподателя И.С.
се е върнало с отбелязване от пощенския оператор, че е непотърсено, поради което
е пристъпено към съобщаване чрез поставяне на съобщение на информационното
табло на общината и чрез публикация на интернет-страницата на общината.
Горната
процедура е финализирана с издаването на процесната Заповед № РД-08-692 от
11.10.2017г. на кмета на Община Айтос, с която е одобрено ЧИ на ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана
на с.Съдиево, община Айтос, като УПИ ХІІ-44 се разделя и се образуват два нови
УПИ: УПИ ХІІ-44 и УПИ ХV-44, като новопредвиденото застрояване в
новообразуваните УПИ ХІІ-44 и ХV-44 е свободно стоящо с височина до 10м, а
показателите на застрояване в УПИ ХІІ-44 и ХV-44 са : - Кинт-1,2; плътност на
застрояване – 60 %; мин.озеленяване – 40 %. Видно от приложената графична част
новообразувания УПИ ХІІ-44 е с площ от 500кв.м., а УПИ ХV-44 е с площ от
466кв.м.
Заповедта
е законосъобразна в частта относно одобрения план за регулация, но е
незаконосъобразна в частта, в която е одобрен план за застрояване на двата
новосъздадени УПИ.
Изменението
на регулацията на бившия съсобствен имот УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на
с.Съдиево, община Айтос, е извършено в съответствие с изискванията и
нормативите на ЗУТ. При разделянето на имота и урегулирането му в два нови УПИ
са спазени изискванията на чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ относно тяхната площ и лице.
В частност, по отношение на имот УПИ ХV-44, който се възлага в дял на
заинтересованата страна Е.Т., е била приложена хипотезата на чл.19, ал.4 от ЗУТ, като дължината на лицето на имота към улицата от юг е било редуцирано с
нормативно допустимото от 1/5, като минималната дължина по чл.19, ал.1, т.4 от
16метра е намалена с 1/5 (3,20м) на 12,80м. В тази част лицето на имота на
жалбоподателя е 5,05м. Възражението на страната е, че по този начин имотът се
„изкривява“ и не съответства на правото й на собственост, както и на
предходното реално ползване на имота. Възраженията са неоснователни. Предвид
обстоятелството, че новосъздаденият УПИ ХV-44 има лице единствено към улицата
от юг, то обективно е невъзможно тази дължина на лицето от 12,80м да бъде допълнително
намалена, за да не се стига до „изкривяване“ на имота. Жалбоподателят представи
друг вариант, който е бил предложен от нает от нея изпълнител (л.133), при
който регулационната линия между двата имота е изместена по начин, по който
лицето на имота на жалбоподателя към улицата от юг е с дължина от 12,42м и
площта на неговия имот в този случай е 510кв.м., но при този вариант
новосъздадения УПИ ХІІ-44 няма минималната нормативна дължина на лице към
улицата, както и неговата площ се намалява с 10кв.м. – 456 кв.м., което не
съответства на влязлото в сила делбено решение, определящо квотите на
съделителите. В този смисъл, така предложения вариант не съответства както на
нормативните изисквания за минимална дължина на лицето на имота към улицата
(единствено на тази улица има излаз), така и на квотите по делбеното решение.
Т.е. ако имотът се разделя по този начин, като регулационната линия минава от
север на юг, това е единствено възможният вариант, тъй като обезпечава
минималната дължина на лицето на УПИ ХV-44 към улицата. Другият възможен вариант според
вещото лице по слушаната по делото съдебно-техническа експертиза е, ако
регулационната линия минава перпендикулярно на сега предложената, т.е. в посока
изток-запад, но такъв вариант не е бил разработван и обсъждан. Всъщност,
вариантът на регулация, който се одобрява понастоящем, е този който е бил
предложен от вещото лице по делбеното дело, когато жалбоподателят е имал
възможност също да предложи друг предпочитан от него вариант, за да се прецени
неговата приложимост. Възражението за несъответствие с правото на собственост е
също неоснователно, доколкото квотите в съсобствеността са вече установени с
влязъл в сила съдебен акт. Зачетено е и предходното реално ползване на имота,
като отредения за жалбоподателя УПИ е именно западната част на имота, която той
преди това реално е ползвал, но вече конкретното обособяване на УПИ в тази
западна част по необходимост е обвързано и с урегулирането на източната част в
УПИ, което трябва да отговаря на нормативите за такова. Друго възражение, което
жалбоподателят направи е свързано с налични в имота постройки, собственост на
заинтересованите страни, които не са били съобразени при делбата. Това
възражение е също неоснователно. Не се спори по делото, че в предходен момент
действително в имота е имало още две постройки, които са видни на скица №
1333/2009г. Но към момента на допускане на делбата тези постройки очевидно вече
не са били налични, респ. те не са включени в делбената маса, поради което и не
влияят при разделянето на имота, за да бъдат съобразявани при разположението на
регулационната линия.
На
основание изложените мотиви съдът счете, че одобреният план за регулация в
хипотезата на чл.201 от ЗУТ съответства на нормативните изисквания на ЗУТ,
поради което жалбата в тази част е неоснователна.
Заповедта
обаче е незаконосъобразна в частта, в която е одобрено застрояването в
новосъздадените УПИ ХІІ-44 и ХV-44, като е одобрено свободностоящо застрояване с височина до
10м., както и показатели на застрояване - Кинт-1,2; плътност на застрояване –
60 %; мин.озеленяване – 40 %, както и в графичната част са дадени ограничителни
линии на застрояване.
Със
заповед издадена на основание чл. 201, ал.3 от ЗУТ се изменя единствено плана за
регулация, поради разделянето на имота, но не и бъдещото застрояване на
новообразуваните поземлени имоти. Административното производство е такова по чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ, като предметът на това
производство е изследване поделяемостта или не на имота, предмет на делбата.
Застроителният план е извън този предмет и административният орган не може да
го одобрява в тази хипотеза и в този смисъл изменението на застроителния план,
с което се одобрява допустимото застрояване в имота с конкретни показатели и
ограничителни линии, е в нарушение на изискванията на чл. 203, ал. 3 ЗУТ, поради което заповедта в тази нейна
част следва да бъде отменена.
На
основание изложените мотиви, жалбата следва да бъде отхвърлена в частта, в
която с обжалваната заповед е одобрено изменението на регулацията на УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на с.Съдиево,
община Айтос, както и заповедта следва да бъде отменена в частта, в която е
одобрено изменение на застроителния план.
Съобразно
този изход на процеса и поради частична основателност на жалбата, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото до размер от
255лв., представляващ ½ от всички направени разноски.
Така
мотивиран, Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-08-692/11.10.2017г. на кмета на Община Айтос, В ЧАСТТА, в която е
одобрен план за застрояване на УПИ ХІІ-44 и УПИ ХV-44, кв.23 по плана на
с.Съдиево, община Айтос.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.С.С. *** против Заповед № РД-08-692/11.10.2017г. на кмета на
Община Айтос, В ЧАСТТА, в която е одобрено изменение на регулационен план за
УПИ ХІІ-44, кв.23 по плана на с.Съдиево, община Айтос, като УПИ ХІІ-44 се
разделя и се образуват два нови УПИ ХІІ-44 и УПИ ХV-44.
ОСЪЖДА
Община Айтос, гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 3 да заплати на И.С.С. ***, с
ЕГН ********** сумата от 255лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: