№ 161
гр. гр.Несебър, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101578 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.К.” ЕАД срещу ОЛ. З. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на сумата от 138,88 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и на сумата от 29,46 лв. – лихва върху главницата за периода 27.12.2018г. –
23.11.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 07.11.2017г. – 28.11.2019г. до имот, находящ се в к. к.
„Слънчев бряг – запад“, комплекс „К. 5“, вх. L, ет. 3, ап. L15, с идентификатор **********, аб. №
742438. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно
отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно
действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 138,88 лв., като за тези суми от ищеца са
издавани фактури – фактура № ********** от 26.11.2018г. за сумата от 34,08 лв., фактура №
********** от 20.12.2019г. за сумата от 104,80 лв. Наведено е, че дължимите по фактурите суми не
са заплатени в предвидените срокове, поради което е начислена лихва за забава в размер на 29,46
лв. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Развиват се подробни
съображения в насока, че не е доказано правото на собственост на ответника върху самостоятелен
обект. Оспорват се общите условия на ищеца. Оспорва се съдържанието на представените
фактури. Излагат се доводи в тази насока. Навежда се, че фактурите не са връчени. Оспорват се
отразените във фактурите данни. Твърди се, че през отчетния период не са консумирани
количества, които да съответстват на фактурите. Оспорва се в процесния имот да са монтирани
изправни водомери. Обръща се внимание, че отчитането е ставало само веднъж годишно. Отправя
се възражение за погасяване по давност на задълженията, или част от тях. От съда се иска да се
1
произнесе по неравноправни клаузи в договорите. Твърди се, че количествата не са фактурирани
по одобрената от КЕВР цена. Оспорват се всички справки-извлечения на отчети. Твърди се, че
ответникът е правил плащания. Оспорват се и акцесорните претенции. От съда се иска да отхвърли
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. В негова доказателствена тежест е да
докаже, че за процесния период са действали общи условия на ВИК Бургас, одобрени по
надлежния ред от ДКЕВР, като в тази връзка следва да докаже публикуването им най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и изтичане на 30 дни, след първото публикуване. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 59 – л. 60 от делото) се
установява, че ответниците ОЛ. З. придобил на 01.02.2016г. собствеността върху имот, находящ се
в к. к. „Слънчев бряг – запад“, комплекс „К. 5“, вх. L, ет. 3, ап. L15, с идентификатор **********.
Видно от фактура № ********** от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 20.12.2019г.
(на л. 61 – л. 62 от делото) за посочения апартамент била открита партида с аб. № 742438 към
„В.К.” ЕАД. От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 63 от
делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (с № 1718/453) са правени отчитания на
07.11.2017г., 06.11.2018г., 24.04.2019г. и 28.11.2019г. При всички отчитания водомерът е „видян“,
като за периода 07.11.2017г. – 06.11.2018г. старите показания на водомера били от 80 куб. м., а
новите – 103 куб. м., на 24.04.2019г. не е констатирана промяна в показанията на водомера, а на
28.11.2019г. новото показание било установено от 138 куб. м. Отчитането на 28.11.2019г. било
извършено лично от св. С., която посочва, че й е бил осигурен достъп до водомера и е видяла
показанията, като отчела потребление от 35 куб. м. От фактурите се установява, че посочените
количества били остойностени, като по фактура № ********** от 26.11.2018г. са начислени 61,50
лв. общо за 23 куб. м., а по фактура № ********** от 20.12.2019г. – 104,80 лв. за 35 куб. м.
Видно от Решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2017г. била без ДДС: 1,14 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,21 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,540 лв. на куб. м. Към 01.12.2017г. тези цени били в
следните размери: 1,287 за доставяне на вода, 0,286 за отвеждане и 0,557 – за пречистване
(Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. на КЕВР). За 2018г. тези цени били в следните размери: 1,335
лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване (Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕВР), а за 2019г. - 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619
лв. за пречистване (Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР). Видно от фактурите различните
цени през различните периоди са съобразени.
Налага се извод, че до самостоятелен обект с с идентификатор ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с аб. № 742438, за процесните
периоди (07.11.2017г. – 06.11.2018г. и 25.04.2019г. – 28.11.2019г.), е доставено фактурираното
количество вода. По делото се установи, че между страните е действал договор за доставка на вода,
2
по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът
намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на
която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на фактурите се потвърждава от всички
останали доказателства по делото – справки и показанията на св. С., поради което съдът приема за
доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това
общите условия са предоставени от ищеца, ведно с извадка от публикуването им (на л. 64 – л. 75),
поради което същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. Тук е
моментът да се посочи, че съобразно указанията на съда ищецът е установил действието на общите
условия за процесния период, като е доказал както публикуването им, така и съдържанието им. Не
може да се приеме тезата, че фактурите, които са представени в оригинал, са различни от
преписите, тъй като всички данни са едни същи, поради което разликите се дължат единствено на
оформление.
В случая действително отчитането на процесните водомери е станало на 07.11.2017г.,
06.11.2018г., 24.04.2019г. и 28.11.2019г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от приложените по
делото Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите
два пъти годишно (т.е. при последните две отчитания тези правила са спазени, а от показанията на
св. С. се установява, че обектът е имал сезонен характер и на отчетниците е даван достъп само в
определени периоди, но не е и всеки месец). Относно единственото отчитане в периода
07.11.2017г. – 06.11.2018г. следва да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в
случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект,
който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията
на чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на
потребителите, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са
отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от
ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не
биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и
при известни отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия (само за периода 07.11.2017г. –
06.11.2018г.), е извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-
неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ), като е отчетено действително
потребеното количество вода. Следователно сочените от особения представител на ответника
отклонения от правилата в общите условия по никакъв начин не са довели до нарушаване правата
на ответника и не разколебават изводите за реално потребено от него количество вода, съобразно
представителните по делото справки. Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и
съответните фактури – на 26.11.2018г. и 20.12.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като
по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактура № ********** от 26.11.2018г. са
станали изискуеми на 26.12.2018г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
е започнала да тече именно от този момент (не е било необходимо връчване на фактурите) и към
датата на изпращане на исковата молба – 23.11.2021г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е била
изтекла. В случая без значение е обстоятелството, че са фактурирани количества потребена вода за
стари периоди (вкл. и от 2017г.), тъй като разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е категорична и
предвижда начало на течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на вземането. С
оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за количество
потребена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая правата на ответника са защитени,
3
тъй като са отчетени реално потребени от него количества вода, а не прогнози такива по чл. 49 от
Общите условия. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо
съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който
текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и
фактурите следва да се кредитира от съда, тъй като се потвърждава и от показанията на св. С..
Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял
водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Неоснователни са и възраженията, свързани с изправност на измервателното устройство,
тъй като по делото няма никакви доказателства да е възниквал спор, свързан с изправността по
смисъла на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (няма данни ответникът да е подавал заявление, че измервателносто устройство не
извършва верни измервания).
Не могат да се приемат и другите доводи на особения представител на ответника, тъй като
твърдението на ищеца, че част от сумата по първата от фактурите е заплатена, представлява
изявление за неизгоден за него факт, вследствие на което той претендира по-ниска сума от
фактурираната и същото следва да се кредитира (на основание чл. 175 ГПК). Следователно не е
било необходимо да се уточняват други обстоятелства от ищеца във връзка с тези твърдения.
Както съдът посочи по-горе – клаузите в общите условия, свързани с отчитането, са в интерес на
потребителите и имат за цел да избегнат начисляване на количества, които не са потребени, поради
което не се споделят доводите на особения представител на ответника за неравноправни клаузи.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответника. Отчитането е извършено лично инспектор при ВИК (на 28.11.2019г. от св. С., която е
отразила в карнета, че водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до
водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени
задължения възлиза на исковата претенция от 138,88 лв., предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 27.12.2018г. – 23.11.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 26.12.2018г. и 19.01.2020г., поради което ответникът е
изпаднал в забава още към 27.12.2018г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е от 29,46 лв., който е съобразен с действалите редакции на чл. 6 от действалия
за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за периода 13.03.2020г. –
08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава.
4
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв., които
следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОЛ. З., роден на **********г., гражданин на Украйна, с постоянен адрес в гр.
Несебър, к.к. СЛ.БРЯГ-ЗАПАД к-с К. 10, вх. В, ет. 2, ап. В12, БУЛСТАТ: ******, да заплати на
„В.К.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„****************, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата от 138,88 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура №
********** от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 20.12.2019г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг – запад“, комплекс „К. 5“, вх. L, ет. 3,
ап. L15, с идентификатор **********, аб. № 742438, за отчетен период 07.11.2017г. – 28.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
29,46 лв. – лихва върху главницата за периода 27.12.2018г. – 23.11.2021г., а на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100
лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 ****** 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5