№ 211
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА С.А
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА С.А
Административно наказателно дело № 20231110215280 по описа за 2023
година
за да се произнесе, съдът все предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на Т. С. А., с ЕГН/ЛНЧ ********** против
наказателно постановление № 23-4332-022771/09.10.2023 г. началник Сектор
в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200. 00 лева.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй
като е издадено при различна фактическа обстановка. Моли за отмяна на
обжалваното НП.
Въззиваемата страна, началник Сектор в ОПП-СДВР, редовно
призована, не изпраща представител. Предоставя писмено станивище по
делото, в което излага съображения за потвърждаване на обжалваното ПН.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка
1
На 09.09.2023 г. около 20:05 в гр. София ,жалбоподателят управлявал личния
си лек автомобил БМВ X 3 X ДРАЙВ 20Д с рег.номер СВ****ХК по ул.Свети
Наум с посока на движение от бул.Черни връх към ул.Гребен планина и на
кръстовището с ул.Крум Попов при маневра ляв завой за навлизане в друг път
не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил Опел
Астра с рег.номер СВ****КТП, управляван от В. В.. Пристигналите на място
полицейски служитгели, сред които св. Г. П. квалифицирали посоченото
деяние в АУАН като нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП от
страна на жалбоподателя Т. С. А..АУАН бил съставен в присъствието на
нарушителя и надлежно му е връчен препис от акта.Въз основа на АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление от началник Сектор в
ОПП-СДВР, при същото описание на нарушението и същата правна
квалификация на деянието, за което на осн. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от
ЗДвП на жалб. Т. С. А.е наложено административно наказание глоба в размер
на 200. 00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на
актосъставителя Г. П., св. В. В. и св.Д.В. и писмени- материалите по
административната преписка.
Показанията на свидетеля Г. П. са информативни относно
констатираните при извършената проверка факти и относно обстоятелствата
по съставянето на АУАН. Съдът кредитира и показанията на св. В. В. като
обективни и достоверни, предвид корелацията им с писмените доказателства
по делото. Показанията на св. Д.В. съдът кредитира частично относно
времето, мястото на деянието и участващите в процесното ПТП лица.
Обстоятелството, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е бил
ударен от автомобила, управляван от св. В. В. в задната дясна част – задна
дясна броня, заден десен калник се установява и от съставения протокол за
ПТП и се потвърждава от разпитаните свидетели. Съдът не кредитира
показанията на св. Д.В. в частта, че причина за настъпилото ПТП е високата
скорост на движение на управлявания от св. В. автомобил, доколкото това
обстоятелство не се подкрепя от други обективни доказателства по делото
като съдът отчете евентуалната заинтересованост на св. Д.В., който е в близки,
2
приятелски отношения със жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
От описаната и приета за установена фактическа обстановка
безспорно се установява, че Т. С. А. на 09.09.2023 г. около 20:05 в гр. София
ул.Свети Наум с посока на движение от бул.Черни връх към ул.Гребен
планина, управлявал личния си лек автомобил БМВ X 3 X ДРАЙВ 20Д с
рег.номер СВ****ХК и на кръстовището с ул.Крум Попов при маневра ляв
завой за навлизане в друг път не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил Опел Астра с рег.номер СВ****КТП, управляван
от В. В..
От обективна страна, осъщественото деяние представлява нарушение
по чл. 37, ал. 1 на ЗДвП – непропускане на насрещно движещо се МПС при
реализиране на ляв завой, с оглед на което правилно е квалифицирано както от
актосъставителя, така и от наказващия орган.
От субективна страна е налице непредпазливост като форма на вина, в
неговата проявна форма на самонадеяност, защото деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, но е мислил да ги предотврати.
Дори да се приеме за установено, че насрещно движещият се лек
автомобиле бил с висока скорост, това обстоятелств не отменя задължението
на жалбоподателя, предвидено в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, при завиване наляво за
навлизане в друг път да пропусне останалите насрещно движещи се пътни
превозни средства, в частност управляваното от св. В. В..К ато не е изпълнил
това свое задължение, жалбоподателят обективно е нарушил посочената
разпоредба. Фактът, че ударът е реализиран между предна част на лекия
автомобил, управляван от св. В. В. в задна дясна част на лекия автомобил,
управляван от жалбоподателя, по никакъв начин не променя горния извод,
доколкото не обосновава сам по себе си вярност на твърдението, че към
момента на удара маневрата за завиване на ляво от жалбоподателя вече е била
3
приключила. Това е така, защото към момента на пътно-транспортното
произшествие лекият автомобил, управляван от жалбоподателя се е намирал в
кръстовището, и извършвал маневрата за завиване на ляво, тъй като ако тя
беше приключила и жалбоподателят вече се беше изтеглил от кръстовището,
траекториите на движение на двата автомобила не биха се пресекли и не би
настъпило процесното ПТП, което обоснова пряката причинно следствена
връзка между извършеното нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП от жалбоподателя
и настъпилото ПТП.
Това от своя страна, обосновава извод, че той е действал самонадеяно
към настъпилия резултат – просецното ПТП, като предприел завиването
наляво, без да се е убедил, че няма други насрещно движещи се автомобили,
разчитайки на това, че има достатъчно време и ще успее бързо да премине
през кръстовището и няма да се стигне до реализиране на ПТП. Следователно,
той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, но е мислил да ги предотврати, т. е.
към настъпилия резултат – пътно-транспортното произшествие се е отнасял
самонадеяно като една от формите на непредпазливост /надценявайки своите
възможности или подценявайки ситуацията/.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от
представените Заповеди, издадени са в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е
редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.
В обстоятелствената част на обжалваното постановление е описано
извършеното административно нарушение, констатирано с АУАН,
обстоятелствата при които е извършено нарушението и същото правилно е
квалифицирано от административно – наказващия орган като нарушение
по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
За извършеното административно нарушение е предвидено
наказанието, определено в съответствие с разпоредбата на чл. 179, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер от 200 лв.
Доколкото наложената глоба е с конкретно фиксиран размер, съдът няма
4
правомощия да ревизира същия, на осн. чл. 27, ал. 5 ЗАНН.
С оглед на така изложените съображения, обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, и съобразно отправеното искане, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за представителство от юрисконсулт. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1
ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната
помощ, чиято норма чл. 27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80 лв. до 150 лв. Поради това, като прецени
степента на правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че следва
да присъди съответното възнаграждение в минимален размер от 80. 00 лв
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 23-4332-
022771/09.10.2023 г. началник Сектор в ОПП-СДВР, с което за нарушение
на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Т. С.
А. е наложено административно наказание глоба в размер на 200. 00 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Т. С. А. да заплати на СДВР сумата от 80. 00 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5