№ 22134
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110148059 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от М. И. С., чрез нейната майка и законен
представител К. М. К., срещу З....., с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане
на сумата 7000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие на травматични увреждания на здравето от настъпило на
09.11.2023 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със
законна лихва, считано от 25.04.2024 г. до окончателното плащане на сумите.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 09.11.2023 г. на автомагистрала
....... лек автомобил „.......“ с рег. №..... удря намаляващия скоростта попътно движещ се пред
него лек автомобил „........“ с рег. №....... В резултат от удара ищцата е пострадала, в
качеството си на пътник в лек автомобил „.......“, рег. № ...... Процесното ПТП е посетено от
органите на МВР, които съставили Констативен протокол за ПТП № К-142 от 09.11.2023 г.
Образувано е ДП № 331/2023 г. по описа на ОД на МВР и пр.пр. №1875/2023 г. по описа на
РП – ...... Поддържа, че водачът на лек автомобил „.......“, рег. №..... е виновен за причиняване
на процесното ПТП, като е нарушил разпоредбите на чл. 20 ЗДвП. Твърди се, че след
настъпване на инцидента ищцата е откарана в УМБАЛСМ „..... ЕАД с оплаквания от силно
главоболие, гадене и световъртеж, с повърхностни рани на главата, които били обработени.
Ищцата е изписана с предписани за домашно лечение и препоръки за спазване на щадящ
режим без натоварване и ХДР. Поддържа, че на 16.11.2023 г. е проведен преглед на ищцата в
Клиника по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ ...... където са констатирани
следните травматични увреждания – контузия на главата с кръвонасядане в теменнотилната
облат, клинични данни, мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“, довело до
ограничаване в обема на движенията на главата. Твърди се, че в първите седмици след ПТП
ищцата е изпитвала интензивни болки в главата и шията, на моменти губела равновесие,
повръщала, имала дразнение към шум и светлина, не можела да си движи главата свободно,
не е могла да си играе и да изпълнява занимания, обичайни за дете на нейната възраст;
изпитвала страх от лекари и коли. Ищцата станала затворена и апатична, изпитвала страх да
остане сама, търсейки непрекъснато присъствието на майка си, изпитвала тревожност,
потиснато настроение, липса на апетит, сънливост, промени в настроението, преминаващи
от непровокирана агресия до апатия. Започнала да се изпуска при емоционални ситуации.
Твърди, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил
„.......“, рег. № ....., е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че ищцата е предявила претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка причинените й неимуществени
вреди, получена от ответника на 25.04.2024 г., при който е образувана Щета №**********,
по която обаче застрахователното дружество не се е произнесло. Моли за уважаване на
исковата претенция. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП
задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за МПС „.......“, рег. № ...... Оспорва процесното ПТП да е настъпило при
описания в исковата молба механизъм. Оспорва наличието на виновно поведение на водача
на МПС „.......“, рег. № ....... Оспорва ищцата да е пострадало лице в резултат на процесното
ПТП, респ. – оспорва същата да е претърпяла описаните травматични увреждания и болки и
страдания в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва евентуално
получените увреждания да са довели до продължителни болки и страдания. Поддържа, че е
налице съпричиняване, доколкото водачът на лек автомобил „........“, рег. № ....., е допуснал
ищцата да пътува на задната седалка без детско столче и поставен колан. Оспорва началния
момент, от който се претендира лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента
и ответното дружество. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (противоправно деяние, което е
извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена
връзка между деянието и причинените вреди), пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по
сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача,
управлявал лек автомобил „.......“ с рег. №....., което обстоятелство се установява и от
отразеното в констативния протокол за ПТП с пострадали лица №142 от 09.11.2023г. Фактът
на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че
отговорността на водача е покрита от ответника, поради което последният дължи заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца вреди при наличие и на останалите
предпоставки за това.
От приетите по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 09.11.2023 г. и
фотоалбум към него, както и от заключението на приетото без оспорвания от страните
заключение на съдебно автотехническата експертиза се установява механизма на процесното
пътно произшествие, а именно, че на 09.11.2023 г. около 14:15 часа лек автомобил „.......“ с
рег. №..... се движи по АМ ........ и преди тунел .... застига движещият се пред него и
намаляващ скоростта си на движение лек автомобил „........“ с рег. №......, като с предната си
челна част реализира удар в задната част на лек автомобил „........“ с рег. №....... След
съприкосновението лек автомобил „........“ с рег. №...... се измества напред и наляво като
реализира два последователни удара в мантинелата, ограничаваща платното отляво.
2
Причината според експерта за настъпване на произшествието е поведението на водача на
лек автомобил „.......“ – М К А, който се е движил със скорост, при която не е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство без да настъпи
съприкосновение с намиращият се пред него лек автомобил „........“. Според заключението в
случай че водачът на лек автомобил „.......“ го е управлявал със скорост, при която да може
да спре, ударът за него би бил предотвратим, но за водача на лек автомобил „........“ не е
съществувала техническа възможност да предотврати произшествието. Така от съвкупната
преценка на доказателствата се налага извод, че виновен за настъпване на процесното ПТП е
водачът на лек автомобил „......., който е нарушил правилата за движение по пътищата,
управлявайки превозното средство с несъобразена скорост и при липса на достатъчна
дистанция, в рамките на която да може да спре при необходимост. От доказателствата по
делото се установява, че е образувано ДП ЗМ№311/2023 г. по описа на РУ – гр. ..... за това,
че при управление на МПС са нарушение правилата за движение от М К А и по
непредпазливост е причинена средна телесна повреда на водача на лек автомобил „........“ – А
Р – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. ал. 1 НК, но с постановление на наблюдаващия
прокурор наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Въпреки това обаче съдът намира поведението на водача на лек автомобил „.......“ за
противоправно и в колизия с общата забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не се вреди другимо и
виновно, тъй като е в нарушение на правилата по ЗДвП като от страна на ответника не бяха
представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на Т С А – баба на ищцата и
Г. И. В. – дежурен полицай в деня на инцидента се установява, че по време на
произшествието като пасажер в лек автомобил „.......“ се е возила М. И. С., родена на
16.11.2018 г., внучка на водача М К А. Като пасажер на предната седалка на автомобила е
била свидетелката Т С А, която заедно със съпруга си М К А и М. С. са пътували към гр.
.......
В констативния протокол за ПТП с пострадали лица №142 от 09.11.2023 г. и Протокола
за оглед на местопроизшествие няма данни за друго пострадало лице освен водача на
ударения автомобил „........“ - А Р, но според показанията на свидетеля Г. В. при съставяне на
протокола за ПТП се вписват като пострадали само лицата, които са заявили, че са
пострадали и имат оплаквания. И двамата свидетели заявяват, че на мястото на
произшествието на детето не е оказана медицинска помощ, както и че до болнично
заведение е била откарана от свои близки, а не с пристигналата на място линейка.
Свидетелят В. няма ясен спомен за пола и възрастта на детето, което се е возило в лек
автомобил „.......“, но заявява, че в лек автомобил „.......“ е имало двама възрастни и едно
дете.
От приобщените по делото медицински документи – лист за преглед на пациент в
КДБ/СО №249054/09.11.2023 г. от 20.57 часа на УМБАЛСМ „....“, амбулаторен лист
№23313909D475/09.11.2023 г. от 21.08 часа, ренгенография на гръден кош на УМБАЛСМ
„....“, протокол от УДЗ на коремни органи на УМБАЛСМ „....“ от 09.11.2023 г. се установява,
че на 09.11.2023 г. на М. И. С. на 5 години е извършен преглед и е поставена диагноза за
повърхностна травма на окосмената част на главата. Според медицинско удостоверение
№501/2023 г. от 16.11.2023 г., издадено от УМБАЛ ..... ЕАД София след личен преглед на
ищцата и въз основа на представената медицинска документация е установена контузия на
главата с кръвонасядане в теменно – тилната област и клинични данни, мотивиращи
диагнозата „навяхване на шията“, причиняващо ограничения в обема на движенията на
главата поради изразен болков синдром.
За ангажиране отговорността на застрахователя на виновния водач до ответника е
изпратена молба за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на травматични увреждания на здравето на М. И. С. от
настъпило на 09.11.2023 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен
риск, получена от последния на 25.04.2024 г. и въз основа на която застрахователят е
образувал щета №**********, по която не се е произнесъл.
3
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - медицинска експертиза,
изготвено след запознаване с наличната медицинска документация, според което при
клиничните прегледи и проведените изследвания в консултативно – диагностични блок на
спешно отделение в УМБАЛСМ „....“ на ищцата е поставена диагноза повърхностна травма
в областта на главата. Такава травма само на меки тъкани не води до функционални
нарушения и макар да причинява болки и страдания, същите не са били налични повече от 3
седмици след инцидента. По отношение на описаната в медицинско удостоверение от
16.11.2023 г., издадено седем дни след процесния инцидент, травма на главата –
кръвонасядане на ограничена площ около 5 см в диаметър в теменно – тилната област на
главата без да е посочено точното местонахождение вещото лице излага, че при удар на
автомобил, в който пътува дете, в друг автомобил пред него векторното направление на
движение на тялото на пострадалото дете би било напред. При поставено в обезопасителна
система или с колан на задната седалка детето би било фиксирано в седнало положение, но е
възможно свободно движещата се глава да достигне и да се травмира във вертикалната
облегалка на предно стоящата седалка като ударът би бил в лицевата или челната част на
главата. Предвид това регистрираното наличие на травма в тилно – теменната част на
главата според експерта не може да се обясни с установения по делото механизъм на
настъпване на ПТП. В медицинската документация по делото няма данни да е правена
обработка на рани, тоалет, шевове при амбулаторния преглед на 09.11.2023 г. в УМБАЛСМ
„....“ за времето от 21:57 часа до 21:42 час, през което време са проведени консултативни
прегледи и образни изследвания – ренгенография и ехография на корем. Относно
установеното навяхване на шията при прегледа на 16.11.2023 г. вещото лице посочва, че при
клиничния преглед на 09.11.2023 г. непосредствено след инцидента в УМБАЛСМ „....“ няма
регистрирани и описани данни за травма в областта на шията и няма проведени образни
изследвания на шиен отдел на гръбначен стълб, което би верифицирало наличие на
навяхване. При такава травма на шията с установено засягане само на правертебрални меки
тъкани в шиен отдел, функционалните нарушения следва да отшумят до 2 - 3 седмици.
Според заключението описаните травми са били съпроводени с билка, която е възможно да е
налагала прием на обезболяващо медикаменти, но по делото не са установени данни да е
бил назначен прием. Експертът не е констатирал данни за регистрирани емоционални травми
и провеждани изследвания.
За получените травматични увреждания, техния интензитет и продължителност на
лечение са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т С А, според която М.
се е изплашила много от удара, разплакала се. След инцидента родителите на ищцата
пристигнали на местопроизшествието и я откарали в болница Пирогов, където около 2 – 3
часа обикаляли по различни кабинети. След случилото се ищцата не искала да спи сама в
своята стая, спяла при родителите си, бълнувала, изпускала се през нощта. Изпитвала страх.
Това продължило доста време, два – три месеца. Пиела билкови хапчета за успокоение.
Свидетелства, че пътувайки по същия път към гр. ...... М. си спомняла мястото на инцидента
и се разстройвала, криела лицето си. Преди катастрофата не е има проблеми със съня.
Непосредствено след инцидента не се виждали наранявания по детето. В следващите дни се
появила синка някъде около таза.
Съобразявайки заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно
изготвено, вярно и компетентно дадено и съпоставяйки го със събраните гласни
доказателства, че непосредствено след удара по ищцата не е имало видими увреждания
намира, че вследствие на инцидента М. С. е получила повърхностна травма в областта на
главата, каквато диагноза и е поставена в спешно отделение в УМБАЛСМ „....“ при
първоначалния преглед и направените рентгенови и ехографски изследвания на 09.11.2023 г.
Вещото лице посочва, че при описания механизъм - челен удар с автомобила отпред, може
да се получи такава травма, но в лицевата или челна област на главата, което дава основание
да се приеме, че е налице причинно – следствена връзка между произшествието и
получената повърхностна травма на главата.
Липсата на данни да е правена обработка на рани, тоалет, шевове при амбулаторния
4
преглед на 09.11.2023 г. в УМБАЛСМ „....“ за времето от 21:57 часа до 21:42 час, през което
време са проведени консултативни прегледи и образни изследвания – ренгенография и
ехография на корем, както и констатацията на вещото лице, че при установения механизъм
на ПТП, ударът би бил в лицевата или челната част на главата, дава основание на съда да
приеме, че не се доказа категорично, че вследствие на инцидента ищцата е получила
контузия с кръвонасядане в тилно – теменната част на главата. Според експерта при удар на
автомобил, в който пътува дете, в друг автомобил пред него векторното направление на
движение на тялото на пострадалото дете би било напред. Разпитан пред съда по реда на чл.
200, ал. 2 ГПК вещо лице Г. заяви, че дори при откатно движение на главата ударът в тилно-
теменната област в седалката би бил с по-малка кинетична енергия от инициалния удар и би
бил смекчен от подплатите на самата седалка, поради което може да се получи охлузване, но
не и кръвонасядане. Експертът посочи още, че ако след 5 дни е имало кръвонасядане, то при
първичния преглед на 09.11.2023 г. е можело да се напипа оток на главата, каквито данни по
делото няма. Предвид това регистрираното наличие на травма в тилно – теменната част на
главата според експерта не може да се обясни с установения по делото механизъм на
настъпване на ПТП. Също така според заключението на СМЕ не е възможно директно
травмиране с удар в тилно – теменната област на главата да се причини при описаното ПТП
при положение, че детето е поставено в правилно монтирана обезопасителна система за деца
съобразена с килограмите му, каквито твърдения изложи свидетелката Ангелова. Следва да
се посочи и че видно от амбулаторните листове за преглед в УМБАЛСМ „....“ ЕАД при
снемане на анамнезата не е съобщено за болки във врата, до каквито навяхването на шията
несъмнено би довела, в който смисъл е и заключението на съдебно – медицинската
експертиза. При клиничния преглед след инцидента не е установена травма на врата и по
делото няма данни да е изказано съмнение и да са проведени образни изследвания на шиен
отдел на гръбначен стълб, което би верифицирало наличие на навяхване. Според
заключението на СМЕ може единствено да се приеме, че е било налице травмиране с шийна
миалгия, което засяга само правертебралните меки тъкани в шиен отдел. При липсата на
категорични данни за получени травматични увреждания в областта на тилно – теменната
част на главата и на шията, съдът счита, че не се установява категорично и тези увреждания
да са получени вследствие процесния инцидент.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото
са установени всички предпоставки на предявения иск, поради което той следва да бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по
справедливост. При определянето на размера им следва да бъдат взети предвид обективни
обстоятелства, които при телесните увреждания са тежестта и характерът на увреждането,
неговата продължителност и интензивност, начинът на причиняването му, обстоятелствата,
при които е настъпило, допълнително влошено състояние на здравето, причинени морални
страдания, възраст на пострадалия, общественото му положение и др.. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
(Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС). В ППВС №17/63 г. т.7 е указано, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване като е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
В случая се установи, че вследствие на процесното произшествие М. С. е получила
повърхностна травма в областта на лицевата част главата, която неизменно е била
съпроводена с болки и страдания, каквито са били и субективните оплаквания на детето.
Няма обективни данни за продължителността на твърдените болки, като според експерта е
възможно в първите дни ищцата да е изпитвала болка в травмираната област, което да е
наложило щадящ режим. Според вещото лице по СМЕ такава травма само на меки тъкани
не води до функционални нарушения и макар да причинява болки и страдания, същите не са
били налични повече от 3 седмици след инцидента. Това се отнася и за възможно полученото
травмиране с шийна миалгия, което засяга само правертебралните меки тъкани в шиен
5
отдел, за което д-р Г. отново посочва, че следва да е отшумяло до 2-3 седмици след което
ищцата физически се е възстановила напълно. Нито една от описаните травми не е от
естеството да налага ограничения и промяна в живота на детето. По делото няма данни за
назначени и проведени контролни прегледи на ищцата, както и за назначено медикаментозно
лечение след прегледа й в болницата. Не се доказаха и твърдените в исковата молба
тревожност, потиснато настроение, липса на апетит, промени в настроението, преминаващи
от непровокирана агресия до апатия, вкл. и чрез показанията на свидетеля Ангелова.
Установи се от показанията на свидетеля Ангелова, че освен физически болки М. С. е
претърпяла изключителен стрес от случилото се и емоционален дискомфорт предвид
нарушенията в съня, бълнуването и плача, както и нощно напикаване. Като взе тези
доказани от ищцата вреди, обстоятелството, че състоянието й не е налагало специално
лечение, че не са налице данни за усложнено протичане на възстановителния период или
невъзстановени увреди, младата й възраст, както и стандартът на живот в страната, съдът
намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на 3500 лева. При
определяне на размера на справедливото обезщетение съдът съобрази и негативните за
малолетната ищца последици в емоционален и психологичен план от претърпяната
катастрофа, довели до наличие на страх при преминаване през мястото на инцидента.
Частичната основателността на исковата претенция обуславя произнасяне по заявеното
възражение за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на настъпилия за него
вредоносен резултат твърдейки, че водачът на лек автомобил „.......“ е допуснал малолетната
ищца да пътува в автомобила без столче и/или поставен предпазен колан. По делото не се
установи категорично, че детето е пътувало поставено в обезопасителна система (детско
столче), тъй като независимо от показанията на свидетеля Ангелова, че такова е закупено
същия ден и детето е пътувало в него по средата на задната седалка, видно от приобщения
фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествието на задната седалка на лек
автомобил „.......“ няма поставено детско столче.
За наличие на съпричинияване на вредоносния резултат при пътуване без използване
на обезопасителна система в нарушение на чл. 137а- чл. 137в ЗДвП от страна на
малолетното дете е налице противоречива съдебна практика, поради което е образувано и ТР
№2/2024 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя практиката,
обективирана в решения по гр.д. №50177/2016 г. на IV-то ГО, т.д.№1879/2019 г. на I-во ТО,
т.д. №972/2021г. на I-во ТО, т.д. №2637/2021 г. на I-во ТО и т.д. №1692/2022 на II -ро ТО на
ВКС, според която пострадалото малолетно дете не допринася за настъпване на вредите
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от деликвента, без правилно
използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача завишена грижа в тези
случаи. Разрешението се споделя както в хипотезата на виновно за ПТП лице – родител на
пострадалото, превозвано необезопасявано дете, така и в хипотеза, в която деликвентът е
лице различно от водача на МПС, превозващо необезопасено малолетното лице. При
неправилно обезопасяване или липсата на такова на малолетно дете, основанието на което
приноса му по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се изключи произтича от вменената на
водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. Като се изхожда от това,
че малолетният не формира правно валидна воля и не може нему да се вмени задължение за
обезопасяване съгласно изискванията на ЗДвП, респ. че това е установено от закона
задължение на водача на МПС, превозващо малолетния, неизпълнението на това задължение
се явява част от цялостното му виновно и противоправно поведение, за което е въведена и
административно – наказателна отговорност.
Отделно от горното следва да се посочи, че според заключението на съдебно –
медицинската експертиза установените травми на главата могат да се получат и при
поставен предпазен колан, тъй като макар и тялото да е задържано от поставения предпазен
колан главата е свободно подвижна и може да достигне до облегалката на предната седалка
и да се травмира с удар с неголяма травмираща сила при положение, че ударът е бил изцяло
отпред. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че възражението на ответника за
6
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на малолетната ищца е неоснователно.
Следователно искът следва да бъде уважен за сумата 3500,00 лева ведно със законна
лихва до окончателното й изплащане и отхвърлен за горницата над нея до пълния
претендиран размер от 7000,00 лева.
По разноските
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
Ищцата претендира присъждането на такива за държавна такса и депозити за вещи
лица, от които съразмерно на уважената част от исковете следва да й се присъди сумата
220,00 лева.
Ищцата претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА
като декларацията в този смисъл ведно с приобщените за това доказателства води до
прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА и на процесуалния й представител следва да се
определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да заплати. Съгласно даденото
тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан
от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 год. при
определяне на отговорността за разноски, и при преценка относно размера на адвокатското
възнаграждение при направено възражение в тази връзка следва да се съобрази конкретно
вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните
действия, извършени от процесуалния представител на ответника. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА,
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал. 2 на същата норма
се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован.
Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване
на адвокатската професия по глава ІІ от ЗА. Обосновано е възнаграждение, което
съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа
сложност на делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на
процеса и значимостта на защитата за интересите на представлявания. В случая
процесуалният представител на ищеца е депозирал исковата молба, в който са изложени и
доказателствени искания, изразявал е становища по възраженията и исканията на ответника,
осъществявал е процесуално представителство в четири съдебни заседания, поради което
съдът намира, че адвокатски хонорар в размер на 1200,00 лева отразява действително
осъществените по делото действия в защита интересите на ищцата, поради което съразмерно
с уважената част от исковата претенция на адв. Николова следва да се присъди сумата 600,00
лева.
Ответникът претендира разноски за заплатени депозити за вещи лица и свидетел в общ
размер от 780,00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, което определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП възлиза на 100,00 лева.
Съразмерно с неоснователната част от исковите претенции на ответника следва да му се
присъди сумата 440,00 лева за разноски, които ищцата макар да е частично освободена от
заплащане на такси и разноски за производството не е освободена от репариране разноските
на ответника, при отхвърляне на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата
220,00 лева дължащи се такси и разноски върху уважената част от исковете, за заплащането
на които ищцовата страна е била частично освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и депозитите за вещо лице
по отношение на неоснователната част от исковете следва да останат за сметка на бюджета
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З..... ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ......... да заплати на
7
М. И. С. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител К. М. К. ЕГН
********** с адрес: гр. ......, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 3500,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на травматични увреждания на здравето от настъпило на 09.11.2023 г.
застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законна
лихва, считано от 25.04.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 220,00 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за
разликата над 3500,00 лева до пълния предявен размер от 7000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА З..... ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ......... да заплати на
адв. М. Б. Н - Т ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 600,00 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. И. С. ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител К. М. К. ЕГН ********** по гр.д. №48059/2024 г. на
СРС 71 състав.
ОСЪЖДА З..... ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ......... да заплати по
сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 70,00 лева – държавна такса и 150,00
лева – възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА М. И. С. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител К. М.
К. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, да заплати на З..... ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление: гр. ......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 440,00 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8