№ 442
гр. П., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100661 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от А.
К. П., ЕГН ********** и В. Б. П., ЕГН **********, двамата от общ. П., с. Г.,
ул. „Ив. В." № **, действащи чрез пълномощник адв. В. П., служебен адрес гр.
П., ул. „Л. М." № *, ет.*, обективираща субективно съединени отрицателни
установителни вещноправни искове срещу С. С. П., ЕГН ********** и Е. М.
П., ЕГН **********, двамата от общ. П., с. Г., ул. „Здр." № *.
Ищците сочат, че са съпрузи.
Сочат, че с нотариален акт № 8, том III, per. № 3912, дело № 401/2024 г. на
нотариус с per. № 287 в РНК на РБ, първият от ищците е признат за
собственик на основание придобивна давност на два имота, между които и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14091.1.100 /четиринадесет хиляди
деветдесет и едно, точка, едно, точка, сто/ по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Г., общ. П., одобрени със Заповед N° РД-18-
807 от 01.12.2017 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия
картография и кадастър, област Бл., община П., село Г., последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на
поземления имот: село Г., местност „М.", площ от 461 /четиристотин
1
шестдесет и един/ квадратни метра, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6 /шеста/,
предишен идентификатор - няма, номер предходен план - 001100 /нула, нула,
хиляда и сто/, съседи: 14091.1.863; 14091.1.666, 14091.1.841,14091.1.99. Сочи
се, че придобивната давност е осъществена от ищеца по време на брака му с
втория ищец, поради което имотът е в режим на СИО.
Твърди се, че ищците владеят имота спокойно, явно и без прекъсване от
края на 2003 г., заедно със съседния му ПИ с идентификатор 14091.1.99 по
КККР на с. Г.. Неколкократно трасирали имотите. Оградили ги с метална
ограда с циментови колове. Почти всяка година след издаване на
необходимите документи, извършват сеч в имотите и добиват дърва за огрев.
Заявявали, че стопанисват имотите и в ОС „Земеделие". Направили
отклонение за канализация до имотите през 201З г., като разходите за това
заплатили те. Твърдят, че никой освен тях не е владял и двата имота
/процесния имот и съседния му/ от 2003 г. до момента. Сочат, че на място
двата имота изглеждат като един цял имот, няма ограничаване между тях и
никога не е имало.
Сочат като основание за започнат владение на имота неформална делба
между наследниците на дядото на първия ищец - В. Ст. П., б.ж. на село Г.,
починал на **.**.**** г., чиято собственост върху имоти в землището на с. Г.,
представляващи земеделска земя, между които и процесния, била
възстановена. Процесният имот, заедно със съседния били разпределени на
тяхното семейство и от тогава /2003 г./ до момента ги владеят изцяло за себе
си, без никой да оспорва владението им. Твърдят, че всички наследници на В.
Ст. П. са наясно, че имотите са техни -на ищците, в изключителна собственост,
въпреки че наследствената квота на първия от ищците е 1/14 ид. част от
имотите /като син на едно от седемте деца на В. П. и поради вписан отказ на
сестра му - Ан. С., от наследството на възходящите й/. След като се снабдили с
нотариален акт за собственост по давност и от СГКК - Бл. уведомили
роднините им, че вече те - ищците, имат документ за собственост, никой не
възразил срещу отразяването на нотариалния им акт в кадастъра. Твърди, че на
всички в селото е известно, че единствените, които са извършвали дейности по
стопанисване на тези имоти са те - ищците.
Твърди се, че през месец март 2025 г. получили уведомление от СГКК - Бл.,
2
че ответникът С. П. /който не е сред наследниците на дядото на първия ищец/,
е подал заявление да бъде вписан като собственик на процесния имот
/14091.1.100/ на основание издаден в негова полза нотариален акт по давност.
Твърди, че били силно изненадани, тъй като това лице никога не е „стъпвало"
в имота им, респ. не го е владял. Твърдят, че допреди година[1]две години
ответникът живеел и работел в Г., където пребивавал поС.но с цялото си
семейство за период по-дълъг от 10 г. С посоченото обсновават становището
си, че ответникът не е упражнявал фактическа власт върху процесния имот.
Ищците твърдят, че през последните 15 години са виждали ответника П. в
дома му само около Коледните празници и то не всяка година. Сочат, че
селото е малко, всички се познават и бързо се разбира кой „гурбетчия" си е
дошъл по време на отпуск.
Ищците твърдят, че с горепосочения нотариален акт за собственост
ответниците оспорват собствеността им. С това обосновават правния си
интерес от предявяване на претенциите. Сочат, че през периода, за който
ответниците претендират с процесния констативен нотариален акт да са
владяли имота, ответниците са били в граждански брак.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на А. К. П. и В. Б. П., че С. С. П. и съпругата му Е. М. П. не са
собственици на поземлен имот с идентификатор 14091.1.100 /четиринадесет
хиляди деветдесет и едно, точка, едно, точка, сто/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Г., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-
807 от 01.12.2017г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия
картография и кадастър, област Бл., община П., село Г., последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на
поземления имот: село Г., местност „М.", площ от 461 /четиристотин
шестдесет и един/ квадратни метра, трайно предназначение на територията
земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6 /шеста/,
предишен идентификатор - няма, номер предходен план - 001100 /нула, нула,
хиляда и сто/, съседи: 14091.1.863; 14091.1.666, 14091.1.841, 14091.1.99, както
и да се отмени нотариален акт № 136, том II, peг. №6485, дело №325 от
05.07.2024 г. на нотариус К. Т. с peг. № 510 в РНК, вписан в дв.вх.рег. №
1372/05.07.2024 г., вх.рег. №1377, акт № 159, том V, дело №873/2024 г. на
Служба по вписване - гр. П., издаден на основание обстоятелствена проверка.
3
Ищците претендират сторените по делото разноски. Правят доказателствени
искания, представят писмени доказателства.
Препис от исковата молба и приложенията, както и от разпореждане по
чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответниците, които в законоустановения
срок депозират писмен отговор, с който признават обстоятелствата, с които са
обосновани претенциите. В тази връзка считат за ненужно уважаването на
доказателствените искания, сторени с исковата молба. Молят, на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК, да не им се възлагат съдебни разноски по делото, с оглед
заявеното признание.
Исковата молба е вписана.
В първото насрочено по делото открито с.з. ищците се явяват лично и с
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа предявените искове и
сторените с исковата молба доказателствени искания. С оглед заявената от
ответната страна позиция, прави искане за постановяване на решение при
признание на иска. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80
ГПК, ведно с доказателства.
Ответниците не се явяват, представляват се от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа депозирания отговор на исковата молба. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищците разноски за
адвокатско възнаграждение.
С протоколно определение от 17.11.2025 г. и предвид процесуалното
поведение на страните, при констатация за наличие на процесуалните
предпоставки, визирани в чл.237, ал.1 ГПК и липса на процесуалните пречки,
предвидени в чл.237, ал.3 ГПК, съдът е прекратил съдебното дирене и е
обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Като съобрази горното, съдът прави следните изводи:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение
при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК.
Налице е изрично признание на ответниците на обстоятелствата, с които са
4
обосновани предявените по делото претенции. Спазени са и изискванията на
чл. 237, ал. 3, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани, поради което и следва да бъдат
уважени. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищцовата страна. В тази
връзка и предвид на своевременно заявеното искане от ищците за присъждане
на заплатените от тях разноски по делото в размер на: 25 лева заплатена
държавна такса /лист 20/, 10 лева държавна такса за вписване на исковата
молба /лист 64/ и 1000 лева адвокатско възнаграждение /лист 63/, съдът
прави извод за доказаност на претендираните разноски. Същевременно, като
съобрази цената на предявеното за защита по делото право на собственост
/7,48 лева/, обстоятелството, че казусът не представлява фактическа и правна
сложност, също така факта, че производството приключи по реда на чл.237
ГПК, в едно съдебно заседание, без провеждане на съдебно дирене, предвид и
обема правна помощ, оказана от адвокат Пригова на ищците по делото
/подготовка и изготвяне на исковата молба/ и явяване в едно съдебно
заседание, съдът намира за основателно възражението на ответниците за
прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лева. В този смисъл съдът намира за законосъобразно и
справедливо ответниците да заплатят на ищците разноски за един адвокат в
размер на 300 лева, поради което първите следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищците именно сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответната страна за приложимост в случая на чл.78, ал.2
от ГПК е неоснователно, тъй като по делото се установи, че ответниците с
поведението си са дали повод за завеждане на претенциите, макар да са
признал изрично същите за основателни с отговора на исковата молба. За да се
приложат последиците на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия
предпоставки следва да са налице кумулативно. Ответниците са станали в
случая причина да се предявят исковете, тъй като признанието на
5
обстоятелствата, с които са обосновани исковете, е направено след образуване
на делото.
Съдът установи, че при предявяване на претенциите не е събрана пълната
държавна такса, а именно 50 лева, поради което и с оглед изхода на делото
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда сумата 25
лева, представляваща неплатената част от дължимата държавна такса в случая
- 50 лева, по аргумент на чл.1 от Тарифа по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.237 от ГПК във връзка с чл.124,
ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. П., ЕГН **********
и В. Б. П., ЕГН **********, двамата от общ. П., с. Г., ул. „Ив. В." № **, че С.
С. П., ЕГН ********** и Е. М. П., ЕГН **********, двамата от общ. П., с. Г.,
ул. „Здр." № * не са собственици на поземлен имот с идентификатор
14091.1.100 /четиринадесет хиляди деветдесет и едно, точка, едно, точка, сто/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г., общ. П., одобрени
със Заповед № РД-18-807 от 01.12.2017г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия картография и кадастър, област Бл., община П., село Г.,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: село Г., местност „М.", площ от 461
/четиристотин шестдесет и един/ квадратни метра, трайно предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята
- 6 /шеста/, предишен идентификатор - няма, номер предходен план - 001100
/нула, нула, хиляда и сто/, съседи: 14091.1.863; 14091.1.666, 14091.1.841,
14091.1.99.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 136, том II, peг. №6485, дело №325 от
05.07.2024 г. на нотариус К. Т. с peг. № 510 в РНК, вписан в дв.вх.рег. №
1372/05.07.2024 г., вх.рег. №1377, акт № 159, том V, дело №873/2024 г. на
Служба по вписване - гр. П., издаден на основание обстоятелствена проверка.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН ********** и Е. М. П., ЕГН **********, да
заплатят на А. К. П., ЕГН ********** и В. Б. П., ЕГН **********, С. С. П.,
ЕГН ********** и Е. М. П., ЕГН **********, съдебни разноски по делото в
6
размер на 335 /триста тридесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН ********** и Е. М. П., ЕГН **********, да
заплатят по сметка на Районен съд град П. сумата от 25 /двадесет и пет/ лева
държавна такса.
На основание чл.115, ал.2 ЗС дава шестмесечен срок, считано от връчване
на препис от настоящото решение, на ищците за вписване на решението в
Агенцията по вписванията.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7