Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр. Пловдив, 15.03.2010 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                             МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при участието на секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 238/2010 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 21077/20.10.2009 г. от З.К.С. ЕГН ********** ***Даскал Йовко” № 45 против решение № 72/15.10.2009 г., постановено по г. д. № 1483/2008 г. по описа на РС – Стара Загора, VІІ г. състав в частта, с която е осъден да заплати на Д.Г.И. ЕГН ********** сумата от 1 500.00лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /леко посттравматично разстройство с хиподепресивни елементи/, причинени от разгласяването от С. на позорни обстоятелства, извършено с жалба от 04.04.2007 г. по н. о. х. д. № 1130/2006 г. по описа на РС – Казанлък, формулирани както следва: „…..Новият съдия е мой ученик и търси отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава с власт и връзки, а не със закони….”.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в посочената част и да отхвърли предявения иск.

Ответникът по тази жалба счита същата за неоснователна.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 22942/10.11.2009 г. от Д.Г.И. ЕГН ********** *** чрез адвокат В.А. против решение № 72/15.10.2009 г., постановено по г. д. № 1483/2008 г. по описа на РС – Стара Загора, VІІ г. състав в частта, с която е отхвърлена претенцията за осъждане на З.К.С. ЕГН ********** да заплати сумата над присъдения размер от 1 500.00лева до пълния предявен размер от 25 000.00лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /леко посттравматично разстройство с хиподепресивни елементи/, причинени от разгласяването от С. на позорни обстоятелства, извършено с жалба от 04.04.2007 г. по н. о. х. д. № 1130/2006 г. по описа на РС – Казанлък, формулирани както следва: „…..Новият съдия е мой ученик и търси отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава с власт и връзки, а не със закони….”.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответната част и да увеличи размера на присъденото обезщетение.

Ответникът по тази жалба счита същата за неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД.

Предявен от Д.Г.И. ЕГН ********** *** против З.К.С. ЕГН ********** ***Даскал Йовко” № 45.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000.00лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /леко посттравматично разстройство с хиподепресивни елементи/, причинени от разгласяването от С. на позорни обстоятелства, извършено с жалба от 04.04.2007 г. по н. о. х. д. № 1130/2006 г. по описа на РС – Казанлък, формулирани както следва: „…..Новият съдия е мой ученик и търси отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава с власт и връзки, а не със закони….”. Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Ответникът не признава иска.

В исковата молба се твърди, че, в жалба 04.04.2007 г. по н. о. х. д. № 1130/2006 г. по описа на РС – Казанлък, наред с останалите доводи и формулировки, С. е написал: „…..Новият съдия е мой ученик и търси отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава с власт и връзки, а не със закони….”. Това твърдение е основателно и са доказва от представения препис от тази жалба /л. 4 от н. ч. х. д. № 912/2007 г. по описа на РС – Стара Загора/.

Посочено е, че за това действие С. е наказан с влязла в сила присъда, постановена по н. ч. х. д. № 912/2007 г. по описа на РС – Стара Загора/.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая това означава, че С. е извършил противоправно деяние по отношение на И..

В исковата молба се твърди, че цитираните думи на С. са причинили на И. неимуществени вреди, изразяващи се в психическо разстройство. Това твърдение е основателно. Според показанията на свидетелите Цанев, Гарибалди и Илиева, през пролетта на 2007 г., И. е променил поведението си, станал затворен, разстроен и това е в следствие на действия на С.. Това състояние е продължило няколко месеца. Според обясненията на ищеца, за преодоляване на причиненото разстройство, същият е потърсил специализирана медицинска помощ, но не е приемал медикаменти. Според заключението на медицинската експертиза /л. 193 – 204 от делото на РС/, деянието на С. е причинило на И. леко посттравматично разстройство, в което се съдържат и отделни хиподепресивни нагласи.

Може да се заключи, че е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – така предявеният иск е доказан по основание. По отношение на конкретните измерения на причинените неимуществени вреди настоящата инстанция, на основание чл. 272 от ГПК, изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Ето защо и при приложението на чл. 52 от ЗЗД и чл. 162 от ГПК, съдът намира, че сумата от 1 500.00лева най – пълно и адекватно отговаря на интензитета на причинените болки и страдания и може да бъде техен стойностен еквивалент.

Налага се изводът, че предявеният иск за обезщетение е основателен до размерът от 1 500.00лева и следва да бъде уважен, като сумата бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

До тези правни изводи е стигнал и първоинстанционния съд, поради което неговото решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/15.10.2009 г., постановено по г. д. № 1483/2008 г. по описа на РС – Стара Загора, VІІ г. състав.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: