Присъда по дело №744/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта:	12
Дата:	31 март 2025 г.
Съдия:	Красимир Аршинков

Дело:	20241200200744
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
СъдебниХристо Й.ов

заседатели:Силвия Методиева
при участието на секретаря Мариела Палова
и прокурора Е. Т. Д.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Наказателно дело от общ
характер № 20241200200744 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата

ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимият Т. Г. Р., роден на ... год. в гр. П, обл.
Благоевградска, живущ в **********ска, български гражданин, неженен,
неосъждан, с основно образование, с ЕГН – **********, за виновен в това, че
на 18.12.2023 година, около 22.00 ч. – 23.00 часа, в с. К, общ. П, умишлено
умъртвил в дома му К. Н. П. с ЕГН ********** от с. К – престъпление по
чл.115 от НК, поради което и на основание посочената правна норма във вр. с
чл.54 от НК го осъжда да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от
12 /дванадесет/ години при първоначален „строг” режим на изтърпяването му.
На основание чл.59, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НК приспада от
определеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което
подсъдимият Т. Г. Р. е бил задържан под стража, считано от 21.12.2023 година
1

до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден „задържане” се зачита
за един ден „лишаване от свобода”.
ОСЪЖДА Т. Г. Р. да заплати по сметка на ОД на МВР – Благоевград
сторените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 3 925,43
/три хиляди деветстотин двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/
лева, а по сметка на Окръжен съд – Благоевград сумата от 318,57/триста и
осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева, както и по 5 /пет/ лева
държавна такса за служебното издаване на изпълнителните листове.
Веществените доказателства по делото:
1. ДНК - обтривки от нокти на лявата и дясната ръка, от лицето и шията
на К. Н. П..
2. Вещи-един брой зелено на цвят одеало, един брой възглавница със
скъсана калъфка, един брой синя на цвят жилетка с червено-кафяви петна,
един брой синя жилетка, един брой клин /долнище/, черно на цвят, един брой
долнище анцунг, черно на цвят, един брой долно бельо - тип боксери, черно-
бяло на цвят, един брой чифт чорапи, черни на цвят, един брой потник, бяло-
бежов цвят, скъсан, като дрехите са запечатани в картонена кутия.
3. Биологичен материал за изследване от К. Н. П..
4. Образци за сравнително изследване от Т. Г. Р., клетъчен сравнителен
материал от устната кухина и ДНК обтривки от нокти на лявата и дясната
ръка на Т. Г. Р..
5. Дрехи и обувки /1 бр. платнена шапка, сиво-бяла на цвят, 1 бр.
платнено яке, черно-бяло на цвят на райета, 1 бр. елек светло-син на цвят, 1 бр.
блуза, черна на цвят с надпис на етикета „PELLE PELLE", 1 бр. тениска,
червена на цвят с надпис на нея „СВА", 1 бр. черни на цвят панталони марка
„MB 21“, 1 чифт обувки, черни на цвят с надпис „EURO" на тях;
6. Камък с неправилна форма,
като движими вещи без стойност - да бъдат унищожени по реда,
предвиден в ПАРОАВАС.
Останалите веществени доказателства - мобилен телефон марка „Нокиа“,
черен на цвят с 2 имей номера със залепени бележки с надпис на него „...“,
мобилен телефон марка „Алкател“, черен на цвят с 1 имей номер със залепени
бележки с надпис на него „.....“ и 2 бр. СИМ-карти на мобилен оператор
2

„Виваком“ - да бъдат върнати на техните собственици.
Присъдата може да бъде протестирана и обжалвана пред САС в 15-
дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

мотиви по н.о.х.д. №744/2024 година
Производството пред Окръжен съд е образувано по внесен от Окръжна
прокуратура – Благоевград обвинителен акт за извършено от Т. Г. Р.
престъпление по чл.115 от НК. Според държавното обвинение подсъдимият Р.
следва да бъде признат за виновен в това, че на 18.12.2023 год., около 22.00 ч.
– 23.00 ч., в с.К, общ.П, чрез нанасяне на удари с ръце, бастун и камък в
областта на главата и шията, удари и притискане с ръце, крака и коляно в
гърдите, предимно в ляво и стискане в областта на шията, умишлено е
умъртвил в дома му К. Н. П., ЕГН **********, от с.К.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението по посочената
квалификация на НК и след анализ на събраната по делото доказателствена
съвкупност предлага на съдебния състав на Р да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ над минимума, предвиден в приложимата правна
норма. Прокурорът счита, че вината на подсъдимия е безспорно установена и
се базира на показанията на разпитаните свидетели, установяващи
последователността от събития непосредствено преди престъпното деяние,
включително и направеното от самия подсъдим частично признание. Акцент
се поставя върху заявеното от свидетеля В., в чийто показания се разкриват
конкретните действия на Р., на свидетелките К. П. и З. Й., пред които
постадалият е заявил, че ще се разправя с подсъдимия за това дето го е
излъгал, както и на свидетеля С. С., пред когото деецът е заявил, че ще „стане
беля“, защото попа не му плащал за това да му „търси жена“. При съпоставка
на заявеното от свидетелите със заключенията на приетите експертизи и най-
вече съдебно медицинсК. такава, се установяват и конкретните действия от
страна на Р., довели до смъртта на възрастния мъж.
Подсъдимият Т. Р. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение като отрича да е нанасял побой на пострадалия и в тази връзка
моли да бъде оправдан. Защитникът му пледира за недоказаност на
обвинението поради липсата на преки доказателства, които да установяват, че
именно той е нанесъл побой, в резултат на което възрастният мъж е починал.
Според него свидетелските показания в голямата си част разкриват
положителни характеристични данни за Р., който хората в селото са познавали
като неконфликтен човек, който не им е създавал никакви проблеми.
Показанията на свидетелите освен това не позволяват да се извлече
посочената в обвинителния акт фактическа обстановка, която на практика е
само предположение за развилата се ситуация. В подкрепа на тезата си
изтъква заключенията по т.нар. ДНК експертиза на веществени доказателства,
от които става ясно, че по ръцете на подсъдимия не са открити никакви следи
от тялото или кръвта на пострадалия, което няма как да се получи при
извършените от негова страна действия по душене на пострадалия, както
прокурорът изтъква. Защитнитък оспорва и заключението по СППЕ относно
направеното пред вещите лица признание от страна на Р., което в този му вид
няма процесуална стойност. Смята, че поради недостатъчност на
обвинителните доказателства Т. Р. следва да бъде изцяло оправдан по
1

повдигнатото му обвинение за извършване на умишлено убийство по чл.115
от НК.
Отчитайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
Окръжният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Т. Г. Р. е роден на ... година и към инкриминираната дата
живеел поС.но в с. К, общ. П, където работел като наемен работник за Н. и К.
П.и /баща и син/, подпомагайки ги в отглеждането на животни. За тях работил
около 8-10 години, като живеел в предоставена му от тях къща, собственост на
тъста на Н. П.. По принцип подсъдимият не бил конфликтна личност и не
създавал проблеми на хората от селото.
Пострадалият К. Н. П. /съответно баща и дядо на Н. и К. П.и/, с ЕГН
**********, бил вдовец и живеел сам в дома си в с.К, като обитавал стая на
първия етаж. Поради напредналата си възраст и заболявания на на сърдечно-
съдовата система /с поставен електрорегулатор на сърдечния ритъм -
пейсмейкър/ и стендове на коронарните артерии, се придвижвал трудно и
много бавно, с помощта на два бастуна.
Поради възрастта на пострадалия за изхранването му се грижел основно
синът му Н. П., като лично той или синът му К. К. му носели храна в къщи.
Понякога предавали храната на Т. Р., който от своя страна я предавал на
възрастния мъж. При срещите им те си общували като К. П. му споделил, че
след смъртта на предходната жена, с която живеел заедно, отново си търси
жена, която да се грижи за него. В тази връзка П. поискал съдействие от
подсъдимия да му помогне в търсенето, като му казал, че ще му заплати за
услугата. В началото на месец декември 2023 година Р. казал на К. П., че в
близкото село Я има възрастна и самотна вдовица, с която може да се
договори. Пострадалият проявил веднага интерес към запознанството с тази
жена и поискал Р. да му съдейства. Освен това поискал от племенника си, св.
А. С., да го закара до с. Я, но последният му отказал, защото в този ден имал
други задължения. Тогава П. се обадил на познатата му св. К. П., която
извършвала таксиметрови услуги и поискал от нея да го вземе и закара с
автомобила си до с. Я. В началото свидетелК. му отказала поради други свои
задължения, но на 18.12.2023 година, след поредно обаждане от пострадалия,
се съгласила да извърши исканата й услуга. Уговорили си да се срещнат в
центъра на село К. Придвижвайки се за срещата П. срещнал св. С. С., на който
споделил, че отива в съсъдно село да си търси жена, за която му казал ТР.. Св.
К. П. пристигнала в с. К около 13.30 часа, заедно с приятелК. си З. Й., която
взела със себе си да я разсее. Качили в автомобила К. П. и тримата тръгнали за
с. Я, като по пътя П. им обяснил, че ще търсят възрастна жена, на която той
искал да предложи да живеят зедно и да се грижат един за друг.
В с. Я срещнали друга възрастна жена, която им обяснила, че търсената
от тях баба е починала, след което тримата си тръгнали обратно. Докато
пътували П. им обяснил, че краварят /визирайки подсъдимия/ го е излъгал и
ще се разправя с него довечера. На няколко пъти набирал по телефона си
2

някакъв номер, но отсреща му затваряли. След като пристигнали в с. К,
пострадалият слязъл от автомобила на П. с помощта на племенника си С., след
което и използвайки носените от него два бастуна самостоятелно се прибрал в
дома си.
Същата вечер, към 22.00 часа, след като приключил работа и употребил
алкохол в местния магазин, ТР. отишъл в дома на К. П.. Последният му казал,
че е ходил до с. Я, където установил, че жената е починала, заради което се
скарал с подвелия го подсъдим. В гнева си П. замахнал с бастуна си към
подсъдимия, но поради възрастта и съС.ието си успял да го удари леко по
рамото. ТР. го притиснал в областта на гърдите, след което го оставил и си
тръгнал. Възрастният мъж го последвал на двора и там двамата отново се
спречкали като паднали на земята. Подсъдимият взел камък и с него нанесъл
удари в областта на тила на П.. След това ТР. го вдигнал и се опитал да го
занесе до стаята в приземния етаж, където живеел. На прага се спънал и
двамата паднали. След това подсъдимияг го настанил в леглото му и му
нанесъл множество удари с ръце и с бастун в областта на главата и шията,
притискал го с ръце, крака и коляно в областта на гърдите, предимно в ляво,
както и го стискал в областта на шията, причинявайки му уврежданията,
подробно описани в заключението на съдебния лекар по назначената
впоследствие СМЕ. Поради възрастта и съС.ието си пострадалият не могъл да
окаже значителна съпротива и съответно да нарани по някакъв начин
значително по-младия и по-силен от него подсъдим. Накрая ТР. покрил с
одеяло пострадалия и си тръгнал като преди това скрил камъка, с който ударил
П. в областта на тила. Скоро след като се прибрал в къщата, в която живеел,
ТР. решил и отново се върнал в дома на пострадалия, но след като не успял да
влезе в контакт с него, отново се прибрал.
На следващия ден, 19.12.2023 година, около обяд, свидетеля Н. П.
отишъл да види баща си, но го заварил в леглото, покрит с одеяло. След като
го дръпнал, установил, че е починал. Извикал свои близки и при подготовК. на
тялото за погребение установили, че по главата има наранявания, а раната на
тила още кървяла. Ималоследи от кръв по възглавницата и дюшека, което ги
усъмнило, че срещу К. П. може да е упражнено насилие, след което свидетеля
Й. Ю., съпруг на сестрата на пострадалия П. С., се обадил по телефона и
уведомил полицията. След извършен оглед на място и на трупа е било
образувано наказателно производство по реда на чл.212, ал.3 от НПК.
След извършване на първоначалните следствени действия като
извършител на убийството бил заподозрян Т. Р., който бил задържан на
21.12.2023 година. Преди това същият е бил освидетелстван като по тялото му
не били открити видими външни следи от травматични наранявания.
В хода на досъдебното производство е била назначена
съдебномедицинска експертиза на труп, изпълнена от съдебния лекар д. З..
Според заключението на експерта при огледа и аутопсията на трупа е
установено следното: тежка гръдна травма, съчетана с черепно-мозъчна и
3

шийна травма; масивно кръвонасядане на меките тъкани на гръдния кош в
ляво с образуване на кръвен джоб от 100 мл. отзад по гърба в ляво,
кръвонасядане на меките тъкани в долната част на гръдния кош отзад в дясно,
счупване на ребра в ляво от второ надолу по повече от една линия, с
разместване на костни фрагменти, счупване и на ребра в дясно - по предно-
мишнична линия от четвърто до седмо и по подлопатъчна линия от седмо
надолу, наличие на около 100 мл. свободно излята кръв в лява гръдна кухина -
/хемоторакс/, кръвонасядане - контузия на почти целия Д дял на левия бял
дроб, наличие на розовееща кръв в сърдечната торбичка с контузия по
епикарда - предна повърхност на сърцето в ляво; няколко, 4-5 на брой,
подобни и отстоящи на по около 1,5см. една на друга рани и охлузвания с
цепковидна форма дължина по около 1,5-2 см. и ширина по около 2-3 мм., от
които една с изразена дълбочина до костта на черепа, с триъгълен вид и
размери 2/0,6 см., наличие и на още 4-ри подобни охлузвания в долната част
на тила, кръвонасядане и оток в долната част на тила, повече в ляво, с
подлежащо кръвонасядане на меките тъкани в долната част на тила и по врата;
охлузвания по и около дясната челна изпъкналост с околно кръвонасядане по
челото и слепоочието в дясно, свързано с кръвонасядане по клепачите на
очите, повече в дясно и по целия гръб на носа; леко изразен кръвоизлив по
меК. мозъчна обвивка по конвекситета на тилните дялове на мозъка, мозъчен
оток; охлузвания по най-изпъкналите части на лявото ухо; превързана голяма
и дълбока зееща рана под брадичК. в ляво; множество малки ивицести
охлузвания със зачервена периферия по средата на лицето и шията - от
отворите на носа надолу, някои от които хлътнали, а други покрити с коричка,
наличие на обрив и зачервяване на кожата в тези области; кръвонасядане под
подезичната кост и в областта на щитовидния хрущял със счупване на лявото
рогче на подезичната кост; охлузвания в областта на ръбовете на ключиците в
горната част на гърдите, кръвонасядане по лявото коляно; изразени
възрастови и болестни увреждания на органите и системите -генерализирани
атеросклеротични изменения на съдовете, включително на тези на мозъка,
сърцето и бъбреците, със стари исхемични увреждания по мускулатурата на
сърцето, съС.ие на имплантиран регулатор на сърдечния ритъм - пейсмейкър,
съС.ие сред имплантиране на коронарен стенд, хипертрофия и исхемия на
миокарда; емфизем на белите дробове със стари сраствания на плеврални
листове, леко изразена стеатоза на черния дроб, нефро и пиело-склероза на
бъбреците с данни за блед /шоков/ бъбрек, данни за хроничен застой и
умерена анемия на вътрешните органи.
Според д-р З., смъртта на К. П. се дължи на остра сърдечно-съдова и
най-вече дихателна недостатъчност, следствие на установените травматични
увреждания. Водещо значение в причината за смъртта според него следва да се
отдаде на дихателната и сърдечносъдовата недостатъчност от установената
тежка гръдна травма /множествени счупвания на ребра с кръвоизлив в и около
лявата гръдна клетка, контузия на бял дроб и сърцето/. Смъртта не е
настъпила много бързо, предвид установените кръвонасядания, кръвоизливи и
4

отоци, както и от вида на раните и охлузванията, за образуването на които е
необходимо известно прижизнено време. Същата е била неизбежна, предвид
тежестта на установената гръдна травма и съчетанието й с черепно мозъчна
травма и изразени болестни и възрастови увреждания и изменения на
органите и системите.
Съдебният лекар освен това е посочил, че за затрудненото дишане,
довело до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, водещо значение има
гръдната травма, също така черепно-мозъчната и шийната травма. Тези
горепосочени механизми на затруднено дишане и травматичния кръвоизлив
на меките мозъчни обвивки са довели до развитието на тежък мозъчен оток с
вклиняване на малко-мозъчните тонзили и притискане на центъра на дишане в
продълговатия мозък. Процеса на настъпване на смърт по този механизъм
отговаря да е настъпил за минути до час през това време. В първите минути
пострадалият би могъл да извършва незначителни движения, но предвид
тежК. гръдна травма и наличието на черепно-мозъчна травма, изразени
активни движения са били невъзможни.
Относно механизма на причиняване на установените увреждания е
посочено, че се дължат на удари с или върху твърди тъпи, а някои от тях с
ръбести предмети с ограничена контактна повърхност. Такива предмети могат
да бъдат човешките ръце, крака, коляно, ръбести или крайни части от тояга,
бастун, както и такива от заобикалящия терен, при падне от собствен ръст.
Установеният комплекс от рани и охлузвания в долната част на тила се дължат
на удари с твърди ръбести предмети с ограничена контактна повърхност,
каквато е и крайна или изпъкнала част на тояга и др. Вида и разположението
на същите изключва да се дължат на удари върху ръбести предмети, каквито
може да има и по заобикалящия терен. Броят, разположението и подобието
като вид и размери на същите, дава основание да се твърди че са нанасяни
последователно и систематично удари с предмет с подобна удряща
повърхност. Установената зееща рана под брадичК. е с подобна
характеристика на причиняване и също като вид разположение трудно може
да се получи при падане от собствен ръст.
Според експерта, установените охлузвания по и около дясната челна
изпъкналост с околни кръвонасядания, включително и останалите
кръвонасядания в горната част на лицето, могат да се получат и при коси
удари върху твърди предмети и при падане от собствен ръст, както и
кръвонасядането па лявото коляно, което е характерно за такова падане.
Установените малки ивицести охлузвания в долната част на лицето и по шията
се дължат на косо, тангенциално действие на малки ръбести предмети,
каквито са и човешките нокти. Повечето от тях са с известна давност, поради
наличие на коричка и могат да бъдат причинени от собствените ръце при
разчесване. Някои от нараняванията в областта на шията са хлътнали и
особено в съчетание с установените подлежащи увреждания от шийната
травма /счупване на рогче от подезична кост с околно кръвонасядане и
кръвонасядане при щитовидния хрущял/, добре отговарят да се причинени
5

при стискане на шията с ръка от второ лице.
Установената гръдна травма, която е водеща причина за настъпването на
смъртта, се дължи на директни удари, силен натиск върху терена с твърди
тъпи предмети, предимно в ляво, каквито могат да са и човешките ръце, крака,
коляно. Тежестта и вида на тази травма изключва възможността да е
самопричинена при падане от собствен ръст.
Според вещото лице, установените травматични увреждания са с
различен вид и разположение по различни повърхности, и с изразена тежест,
което напълно изключва възможността да са самопричинени, дори и при
повече от едно падания от собствен ръст. На този фон е отбелязано, че
независимо от тежестта на някои от уврежданията, почти липсват такива по
крайниците, с изключение на това по лявото коляно, което също изключва
възможността за множество падания от собствен ръст. Сочи се, че
пострадалият при нанасяне на ударите не е оказал особена съпротива, при
която често се получават така наречените защитни увреждания в областта на
ръцете и предмишниците, тъй като ръцете заемат анатомично предно
положение с цел предпазване на главата и тялото от насочени удари в тези
области.
От съС.ието на трупа /изстИ.е и вкочаняване/ при аутопсията и огледа на
същия към 12,30 часа на 19.12.2023 година може да се заключи, че най-
вероятно съмртта е настъпила преди 23.00 часа на 18.12.2023 година.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изпълнена и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза от вещите лица
д. Х. и психолога В. М., които са стигнали до заключението, че подсъдимият
към датата на извършване на вмененото му престъпление е разбирал
свойството и значението на това, което върши и е могъл да ръководи
постъпките си. В изследването си експертите не са установили данни за
психични и физически недостатъци у освидетелстваното лице, които да
представляват пречка за възприемане на фактите по разследването,
включително установената лека умствена изостаналост, кривогледството и
намалено зрение.
Според тях, към правнорелевантния момент, Р. е бил под въздействието
на интензивен негативен емоционален заряд, но не е бил в особено психично
съС.ие, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяно до такава степен
от емоциите му, че да не е могъл правилно да възприема действителността и
да реагира адекватно. Освен това, не са установени клинични и обективни
аргументи за дефиниране на актуалното му психично съС.ие като
физиологичен афект. Подсъдимият е бил в ясно съзнание, контактен,
ориентиран всестранно, свързан с обективната действителност, възприемал и
разбирал правилно случващото се, без данни за качествени и изразени
количествени разстройства на мисленето, емоциите, волята и ВПС. Намирал
се е под напора на актуализиран и ескалирал при провокацията кумулиран
негативен афект и деянието му не е било психопатологично предпоставено,
6

т.е. да е извършено в съС.ие на невменяемост.
Вещите лица са установили, че за Т. Р. е налице скъсен път от
провокация към действие. Същият е доста раздразнителен и импулсивен, и
има скъсен самоконтрол. От значение за извършеното от него е натрупания
негативен афект спрямо П.и, които са му осигурявали жизнения минимум, но
не и достатъчно възнаграждение. Това е довело и до гневното му изригване по
повод скандала с пострадалия за починалата жена. Друга характеристика на
личността на подсъдимия е характерната за неговия тип загриженост за
собственото му благополучие, за приоритетната защита на правата и
интересите му. Това обяснява и честата промяна на обясненията му пред
експертите по повод на конкретното престъпление.
В хода на разследването е била назначена и изпълнена от вещите лица Г.
Т. и Н. А. съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по
метода на ДНК профилирането, като на вещите лица са предоставени за
изследване камъкът, иззет при оглед на местопроизшествие, отривки от нокти
от лява и дясна ръка, лице и шия на К. П., отривки от нокти на лява и дясна
ръка на обвиняемия, дрехите на починалия и дрехите на обвиняемия. От
заключението на експертите се установява се следното:
1. За обекти №№12 /горнище/, 13 /възглавница/ и 14 /одеяло/ се доказва
наличие на човешка кръв.
2. Биологичният материал по обекти № № 2 /отривка от нокти на лява
ръка на трупа /, 3 /отривка от нокти на дясна ръка на трупа/, 4 /отривка от лице
и шия на трупа/, 12 /човешка кръв по горнище/, 13 /човешка кръв по
възглавница/, 14 /човешка кръв одеяло/ произхожда от починалото лице К. Н.
П..
3. Биологичният материал по обект № 5 /отривка от нокти на лява ръка
на лицето Т. Р./ произхожда от самият него. За обекта не е установено наличие
на биологичен материал от починалото лице К. Н. П..
4. За обект № 6 /отривка от нокти на дясна ръка на Т. Р./ е устяновен
смес на клетъчен материал, част от която произхожда от самият Т. Г. Р.. В
сместа на клетъчен материал за обект № 6 не е установено наличие на
биологичен материал от К. Н. П..
5. За обект № 1 /камък/ не е определен годен за идентификация ДНК
профил.
Възприетата фактическа обстановка намира своето доказателствено
потвърждение от събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства, приобщените по надлежния ред веществени
доказателства и заключенията по изпълнените експертизи.
В разглежданият казус събраните гласни доказателства могат да бъдат
разделени на няколко групи, в зависимост от значението им за установяването
на интересуващите наказателния процес факти. Към първата група свидетели
могат да бъдат отнесени близките на пострадалия П. в лицето на Н. П., С.о С.,
7

П. С., К. Ю., Й. Ю., Л. Г., които установяват в какво съС.ие са го намерили и
съответно какви са били следите по него, указващи за упражнено насилие.
Независимо от заинтересоваността на изброените свидетели поради
родствената им близост с К. П., съвпадението на техните възприятия и
сходното им излагане пред съда, позволяват да се заключи, че са истинни. От
особено значение в тази връзка е, че заявеното от тях съвпада в основни линии
и със заключението по СМЕ на труп, което позволява на съда да ги кредитира
и гради изводите си въз основа на изложеното от тях. Като произволни
твърдения се възприемат твърденията на някои от тях, че възрастният мъж е
бил убит от най-малко две лица, за което липсват и минимални потвърдителни
доказателства в кориците на делото. Отделно от това, всички изброени
свидетели сочат за здравословното съС.ие на пострадалия, който заради
напредналата си възраст и заболявания, се придвижвал трудно и с помощта на
два бастуна. Следва да се отбележи, че св. Н. П., който пръв е открил трупа на
своя баща, го е заварил покрит през глава с одяло. А последното е от значение
за преценка на достоверността на заявеното от свидетеля Б. В., което ще бъде
коментирано по-долу. Към заявеното от изброените свидетели следва да се
отнесат и показанията на свидетелите Ю В.ев, В. П., В. П., А. С., С. В., М. П.,
И. П., С. С. и К. К., чийто твърдения разкриват данни за бита и начина на
съществуване както на пострадалия, така и на подсъдимия, които познавали
като свои роднина или като живущи в много малко населено място, където по
правило всички се познавали. Онова, което следва да се отбележи е, че всички
разпитани свидетели са напълно единодушни относно съС.ието на К. П., което
е от значение за преценка на реалната му възможност да прояви някаква
агресия срещу подсъдимия. Както възрастта на пострадалия, така и
множеството му заболявания, включително и поставен пейсмейкър, се
отразявали на съС.ието му и способствали за трудното му придвижване, което
се осъществявало само с помощта на два бастуна. Към тази група следва да
бъдат отнесени и показанията на кардиолога Ч. В., потвърждаващ данните за
здравословното съС.ие на пострадалия. Част от изброените свидетели сочат и
за опитите на П. да си намери жена, която да се грижи за него, включително и
за ролята на подсъдимия в този процес, свързана с оказване на помощ в
намирането на такава. Следва да се откроят показанията на свидетеля С. С.,
стопанисващ магазина в село К, който по съвместителство представлявал и
питейно заведение, където хората пазарували и се срещали. Според него
подсъдимият е употребявал алкохол, включително и преди престъпното
деяние, заявявайки пред всички, че П. искал да му намери жена, но не си
плащал и от това по думите му „ще станело беля“, което разкрива мотива за
извършеното престъпление. С. сочи и за друго изявление на Р., което отново
потвърждава ангажираността му в процеса на съдействие на пострадалия за
намиране на жена, съдържащо се в думите му пред него „Ке му найда жена!“.
В отделна група могат да бъдат отнесени показанията на свидетелките
К. П. и З. Й.. По сходен начин и двете са описали съвместното им пътуване с
пострадалия на 18.12.2023 година от с. К до с. Я, където установили, че
8

търсената от последния жена е починала. Сходни са възприятията на
посочените свидетелки и относно реакцията на П. на връщане, когато им
обяснил, че за тази жена му казал „краварят“ като го излъгал, очевидно
визирайки Р.. Недоволството на възрастния мъж е било очевидно и за двете
свидетелки, които възприели и неколкократните му опити да позвъни на друг
телефон, но отсрещната страна му затваряла. В контекста на случилото се
може напълно основателно да се предположи, че П. е звънял на Р., който е
отхвърлял повикванията му. Свидетелките са категорични и за намеренията на
попа /визирайки пострадалия, който в предходни години е бил свещеник/ да се
разправя с краваря за случилото се. Липсват каквито и да било данни за
заинтересованост от изхода на делото, поради което съдът приема за истинни
напълно съвпадащите показания на К. П. и З. Й..
Обясненията на подсъдимия в наказателния процес са годно
доказателствено средство, но поради своята специфика са и еманация на
личното право на защита на обвиненото лице, поради което и
доказателствената им стойност следва да бъде внимателно преценявана. В
конкретният казус и пред съдебния състав Т. Р. отказа да даде обяснения,
поради което и на основание чл.279, ал.2, т.4, пр.1 от НПК бяха прочетени
твърденията му в хода на воденото досъдебно производство. В заявеното от
него на 21.12.2023 година, непосредствено след деянието, подсъдимият не е
открекъл за създалата се конфликтна ситуация между него и пострадалия по
повод починалата жена от с. Я, както и за сблъсъка помежду им, признавайки,
че го е притискал в областта на гърдите, както и че с попаднал му под ръка
камък го ударил по тила, в резултат на което на пострадалия потекло кръв.
Посоченото може да бъде определено като частично самопризнание на дееца
за извършеното престъпление, потвърдено и от заключението по СМЕ
относно част от констатираните наранявания и механизма за тяхното
причиняване. Съществено е да се отбележи, че Р. е признал, че именно той е
поставил пострадалия в леглото, където е намерен безжизнен на следващия
ден от сина му Н. П.. Последвалият по-късно отказ на подсъдимия от
направеното признание може да бъде обяснен с престоя му в пенитенциарно
заведение в хода на разследването, както и с особености на характера и
психиК. му, изтъкнати в заключението по СППЕ. Вещите лица изрично са
посочили, че характеристика на личността му е загрижеността за собственото
му благополучие и добруване, както и приоритетната защита на собствените
му права и интереси.
За истинността на кредитираните в посочената им част самопризнания
на подсъдимия от съществено значение са показанията на свидетеля Б. В., с
който Р. продължително време е бил в една килия в затвора. Независимо от
опитите на свидетеля при разпита му да омаловажи значението на заявеното
от него по-рано, той не отрече, че с Р. са говорили за станалото убийство и той
пред него признал, че го е извършил. В тази връзка свидетелят е посочил
подробности относно местоживеенето на пострадалия, развилите се събития
пред къщата му и вътре в нея, както и използваните от подсъдимия средства,
9

които намират потвърждение в коментираните по-горе самопризнания и най-
вече в заключението по СМЕ. За да бъдат определени като достоверни
показанията на В., може да се изходи от това, че той е описал развитието на
конфликта, използваните от подсъдимия средства, конкретните места, където
всичко се е случило и причините за деянието, свързани с починалата жена в с.
Я. Изброенето позволява на съда да заключи, че тези подробности са били
известни само на подсъдимия и той е единственият източник на тази
информация за В., който поради престоя си в затвора не би могъл да я получи
по друг начин. Към това следва да се добави и изтъкнатото по-горе относно
покрИ.ето на трупа на пострадалия с одеяло от страна на подсъдимия,
посочено от свидетеля и потвърдено от Н. П., който пръв открил на следващия
ден трупа на баща си. Затова и твърденията на св. Б. В. относно авторството
на извършеното престъпление се приемат за истинни и съответно кредитират
от първата съдебна инстанция.
В хода на досъдебното производство като свидетели са били разпитани
полицейските служители М. Г. и Ц. Ц.ов, които фигурират и в списъка към
обвинителния акт като свидетели. Въпреки, че бяха разпитани и от съда в хода
на съдебното следствие, отчитайки забраната по чл.118, ал.3 от НПК и
признанието им за участие в т.нар. разузнавателна беседа с подсъдимия,
техните показания не бяха взети пред вид при излагане на възприетата
фактическа обстановка, както и при формиране на вътрешното убеждение у
членовете на съдебния състав относно доказаността на повдигнатото на Р.
обвинение за извършване на умишлено убийство.
В подкрепа на възприетата фактическа обстановка са и заключенията по
изпълнените в досъдебната фаза на наказателния процес експертизи,
надлежно приобщени към доказателствения материал в хода на проведеното
съдебно следствие.
От съдебно-медицинсК. експертиза на труп, изпълнена от д-р З., се
установяват броя и вида на нараняванията, причинени на пострадалия,
механизма на тяхното причиняване и причината за смъртта му. Според
съдебния лекар, установените наранявания са с различен механизъм на
причиняване, като подробно са изброени характеристиките на възможните
предмети, на които отговарят както бастуните на пострадалия, така и
използвания от подсъдимия камък, с който го ударил в областта на тила.
Експертът е категоричен, че някои от нараняванията могат да се получат от
падане по лице на терена, но болшинството от тях могат да бъдат обяснение
само с нанесения му побой от трето лице. Множеството счупени ребра от
гръдния кош на пострадалия са причинени от удари и силно притискане с
ръце, крака или коляно, което междувпрочем е споделено и от самия
подсъдим, който в кредитираните от съда обяснения е посочил, че е притискал
П. в областта на гърдите. Следва да се има пред вид, че счупването на ребрата
е било улеснено от възрастта на подсъдимия и съС.ието му, което го е правело
по-уязвим за получаване на подобни увреждания.
10

Заключението по СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране установява, че следите от кръв, иззети от местопроизшествието
са от пострадалия, а по подсъдимия не са открити биологични материали,
произхождащи от П.. Независимо от посоченото заключение, авторството в
извършване на разглежданото убийство се явява доказано на основата на
останалите разисквани доказателства. Това, че по ноктите на подсъдимия не са
открити биологични следи от К. П., не изключва по никакъв начин, че
деянието е извършено от него. На първо място, от момента на убийството до
момента на изземване на образците за изследване е изминало достатъчно
време, за да бъдат заличени по различен начин такива следи. На второ място,
независимо от данните за душенето на пострадалия съгласно заключението по
СМЕ, не може по категоричен начин да се твърди, че по ноктите на дееца
задължително следва да останат някакви следи, още повече, че
инкриминираната дата е през зимния период и в този смисъл не е изключена
възможността Р. да е носил и някакви ръкавици. Според решаващият съдебен
състав събраната доказателствена съвкупност позволява да се направи
единствено възможен извод и той е, че именно Т. Р. е умъртвил пострадалия К.
П. на инкриминираните дата и място. Наличието на предположения в някои от
свидетелите за участие и на друго лице в престъпното деяние се дължи на
непознаване на материалите по делото и представлява опит да се неглижира
противозаконното поведение на човек, който до момента са познавали в друга
светлина.
От заключенията по комплексната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза на първо място се установява, че подсъдимият към
момента на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, независимо от установената лека умствена
изостаналост. Кривогледството и намаленото зрение според съда нямат
отношение към посоченото. На второ място, експертите са категорични, че и
макар подсъдимият да е кумулирал значителен негативизъм към
работодателите си в лицето на сина и внука на пострадалия, към момента на
деянието не се е намирал в съС.ие на физиологичен афект, което да
предпоставя промяна в правната квалификация на извършеното престъпление.
За деянието му са от значение установените от експертите данни за личността
му, свързани със завишена раздразнителност, скъсен самоконтрол и скъсен
път от провокация към действие. А честата промяна в позициите му вещите
лица обясняват с характерната за неговия типаж загриженост за собственото
му благополучие и защита на правата и интересите му.
В подкрепа на приетото за установено са и събраните в наказателното
производство писмени доказателства. Видно от свидетелството за съдимост на
Т. Р.е е, че към датата на деянието е бил неосъждан. Годни от доказателствена
гледна точка са и протоколите за оглед на местопроизшествие от 19.12.2023
год., както и протоколите за доброволно предаване на относими към
разследването движими вещи, и за освидетелстването на подсъдимия.
Посочените протоколи съдържат изискуемите се по закон реквизити и
11

установяват с обвързваща сила отразеното в тях. От протокола за
освидетелстване на лице по смисъла на чл.146 от НПК е видно, че при
съблюдаване на предвидената в НПК процедура по тялото на подсъдимия не
са установени следи и белези от външни травматични увреждания. А
последното позволява да се заключи, че при извършване на деянието Р. не е
бил наранен по какъвто и да било начин от пострадалия и съответно не би
могъл да определи поведението си като защитно.
Независимо от данните за наличието на провокативно поведение от
страна на пострадалия, който по думите на подсъдимия му посегнал и го
ударил с бастун, липсата на следи по тялото и данните за здравословното
съС.ие и възрастта на първия от тях, изключват възможността да се приложи
института на неизбежната отбрана. Посоченият правен институт предполага
започнало и неприключило нападение от страна на пострадалия срещу
подсъдимия, което в случая не е установено с нужната категоричност. А
провокативни вербални действия от страна на П., каквито най-вероятно е
имало като се имат пред вид показанията на свидетелките П. и Й., не могат да
обосноват приложението на чл.12 от НК.
На база направеният доказателствен анализ Окръжният съд намира за
безспорно установено, че подсъдимият Т. Г. Р. е виновен в това, че на
18.12.2023 година, около 22.00 ч. – 23.00 ч., в с.К, общ.П, област
Благоевградска, умишлено умъртвил в дома му К. Н. П. с ЕГН ********** от
с.К - престъпление по чл.115 НК. От обективна страна подсъдимият е нанесъл
множество удари с ръце, бастун и камък в областта на главата и шията,
нанесъл е удари и е пртисикла с ръце, крака и коляно гърдите на пострадалия,
предимно в ляво и го е стискал в областта на шията, което като последица е
довело до умъртвяването му. От субективна страна деецът е действал при пряк
умисъл като е съзнавал обществено опасните последици на това, което върши
и е целял тяхното настъпване, свидетелство за което са използваното средство
/камък/ и насочеността на ударите в областта на главата, гърдите и шията,
където се намират жизнено важни органи, чието засягане по установения
начин неизбежно води до летален изход, изхождайки от възрастта и
здравословното съС.ие на П.. В подкрепа на посочените изводи е и
установеното поведение на Т. Р. след извършеното, който в нито един момент
не се е опитал да потърси помощ за пострадалия, включително и когато
повторно се върнал в дома му, за да провери дали е жив.
Налице е и изискуемата се от закона причинно-следствена връзка между
извършеното от подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. В
заключението по СМЕ, изпълнена от съдебния лекар д-р З., е посочено, че с
оглед установените травматични увреждания и най-вече тежК. гръдна травма
и наличието на черепно-мозъчна травма, смъртта е била неизбежна и е
настъпила за минути до час, като изразени активни движения на пострадалия
са били невъзможни.
На направените от служебния защитник възражения относно липсата на
12

доказателства за авторството на извършеното престъпление и противоречив
доказателствен материал в тази посока се отговори по-горе, при анализа на
доказателствената съвкупност. Следва да се отбележи, че с оглед приетото за
безспорно установено от фактическа страна и на база кредитираните
доказателства се налага единствено възможен извод за вината на подсъдимия
Р. в умишленото умъртвяване на пострадалия К. П..
За извършеното престъпление по чл.115 от НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок от десет до двадесет
години. За определяне на конкретния му размер, съдът съобрази следните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които
могат да бъдат изведени от доказателствената съвкупност по делото. Към
групата на смекчаващите обстоятелства могат да бъдат отнесени чистото му
съдебно минало, тежкото му социално и материално положение, а в тази
връзка и натрупания срещу П.и като негови работодатели негативизъм от
неравностойното му третиране, както и провокативните действия на
пострадалия във връзка с даденото му обещание от подсъдимия да му
съдейства в намиране на жена. Към втората група обстоятелства могат да
бъдат отнесени възрастта и съС.ието на К. П., които във всички случаи и по
очевиден начин са илюстрирали невъзможността му да се противопостави на
каквато и да било агресия срещу него, множеството наранявания и
продължителността на побоя срещу него, свидетелстващи за завишена
обществена опасност на дееца и данните за употребата на алкохол преди
деянието, което определено е довело до снижаване на задръжките му.
СъпоставК. между двете групи обстоятелства, но не според броя им, а
според относителната им тежест и значение, позволяват на решаващия съд да
заключи, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите, което
предопределя размер на наказанието „лишаване от свобода“ под средния му
размер, но над определения от законодателя минимум. В този смисъл на дееца
беше отмерено наказание „лишаване от свобода” за срок от 12 /дванадесет/
години, които съобразно правилата на ЗИНЗС следва да бъдат изтърпяни при
първоначален „строг” режим.
Определеното по вид и размер наказание е съответно на определеното в
приложимия материален закон, и е в съС.ие да изиграе опредЕта му роля за
санкциониране на виновния и възпиране на останалите членове на
обществото от подобни прояви.
Само за яснота съдът отбелязва, че в конкретният казус не са налице
основания за приложението на чл.55 от НК. Изброените по-горе смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от
тях е изключително по своя характер, че да води до несъразмерност и на най-
лекото предвидено от закона наказание.
След като констатира, че са налице предпоставките на чл.59, ал.1, т.1 от
НК, съдът приспадна от наложеното на Т. Р. наказание времето, през което е
бил задържан под стража, считано от 21.12.2023 година до влизане в сила на
13

настоящата присъда, като един ден „задържане под стража” се зачита за един
ден „лишаване от свобода”.
Относно веществените доказателства по делото съдът се разпореди да
бъдат върнати на техните собственици, а тези без стойност – унищожени.
Признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение
влече след себе си приложението на чл.189, ал.3 от НПК, съгласно който в
тежест на Т. Г. Р. бяха възложени разноските от досъдебното производство в
размер на 3 925,43 лева, платими на ОД на МВР – Благоевград, както и
разноските от 318,57 лева, направени в съдебната фаза на наказателния
процес, които следва да бъдат заплатени в полза на Окръжен съд –
Благоевград, на който се дължи и по пет лева държавни такси за служебното
издаване на изпълнителни листове на правоимащите.
Причините за извършване на престъплението се коренят в личностните и
характерови особености на подсъдимия, употребата на алкохол от негова
страна, както и стремежа на пострадалия за изясняване на взаимоотношенията
с Р. по повод конкретно събитие.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия - докладчик:
14

Съобщи за изтекли лични данни