Решение по КНАХД №1367/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от изпълнителния директор Ц. В. М., против решение № 404 от 11.06.2025 г., постановено по АНД № 1447/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на закона, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че съображенията на съда за потвърждаване на НП имат бланкетен характер и не са обсъдени направените от страната възражения. На следващо място се сочи, че наказващият орган е могъл да установи датата на нарушението при осъществената на 03.12.2025 г. проверка на място и по документи, като установи момента, в който ВиК операторът е надвишил разрешения лимит за водовземане от яз. „Ясна Поляна“, а първоинстанционният съд не е изложил конкретни съображения за отхвърляне на довода за неправилно определена дата на извършване на нарушението. Наред с това е отбелязано, че АУАН е съставен по реда на чл. 40 ал. 3, в присъствието само на един свидетел. Наведени са също доводи за нарушение на материалния закон, като се сочи, че количеството води за технологични нужди не стига до потребителите, а съдът не е направил констатации относно количеството на отнетото от яз. „Ясна поляна“ вода за питейно-битово водоснабдяване за месец ноември 2024 г. от „ВиК“- Бургас ЕАД, и не е изяснил превишава ли то определеното в утвърдения график лимит за месец ноември 2024 г. от 700 000 м³. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление по съображенията, изложени в касационната жалба. Счита, че ВиК операторът незаконно е санкциониран, като към водовзетото количество вода от язовир „Ясна поляна“ за питейни и битови цели са прибавени и водите за технологични цели, които съобразно своя характер, съобразно тълкуването на понятието от § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на Закона за водите нямат характер на води за питейно-битови цели.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 16 от 18.03.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите (ЗВ) е наложено на касатора „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11, вр. чл. 53, ал. 4, т.3 от същия закон. Прието е от съда, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да се явяват основание за неговата отмяна. В мотивите на решението е посочено, че са спазени императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани подробно, и е осигурено правото на защита на жалбоподателя. На следващо място е посочено, че не е изпълнено едно от условията на разрешителното, поради което търговското дружество е наказано законосъобразно, като наложената санкция в размер на минимума е съобразена с тежестта на нарушението.

Според настоящия касационен състав жалбата е неоснователна.

Касаторът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е титуляр на Разрешително за водоползване № 0309/28.05.2004 г., продължено с Решение №135/31.07.2020 г. със срок на действие от 21.05.2030 г. В разрешителното за водоползване е посочен водният обект- язовир „Ясна поляна“ с общ обем 35.3 млн. м³ и мъртъв обем 8.3 млн. м3, изграден на р. Дудинска (Дяволска) на 3.0 км. Югозападно от [населено място] поляна, посочен под № 50 от Приложение 1 към чл.13 ал.1 т.1 от Закона за водите- Списък на комплексни и значими язовири; място на водовземането- водовземна кула на яз. „Ясна поляна“; разрешено водно количество- до 1.470 м³/сек. и целта на водовземането: за питейно-битово водоснабдяване. Определен е лимит на ползваната вода- до 14.5 млн. м3 годишно. В раздел „Лимит на ползваната вода от разрешителното за водоползване изрично е посочено, че водовземането следва да се осъществява в съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири.

На 03.12.2024 г. е извършена проверка от служители на БДЧР относно изпълнението на условията на разрешителното за водоползване за месец ноември на 2024 г. В хода на проверката е установено превишаване на разрешените водни количества за посочения период- констатирано е, че са добити 755 000 куб.м. вода от язовир „Ясна поляна“, при разрешен воден обем по режимен график за месеца 700 000 куб.м., т.е. с 55 куб.м. над лимита за периода. Направените констатации са отразени в Констативен протокол № Б-722 от 03.12.2024 г., връчен на присъствалия при извършване на проверката упълномощен представител Г. Г.. За нарушението е съставен срещу търговското дружество АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

С нормата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ е предвидено задължение за водоползвателите- титуляри на разрешителни, да изпълняват предвидените в тях условия. Видно от приложеното по делото разрешително за водоползване, водовземането следва да се осъществява в съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири. От приложения на л. 14 и сл. от делото на РС график, утвърден от министъра на околната среда и водите, съставляващ неразделна част от разрешителното за водоползване (според изричното отбелязване в него), за м.ноември 2024 г. е определен лимит 0.770 млн. м³ вода, от които 0.700 млн. м3 вода за питейно-битово водоснабдяване на [населено място] и населени места и курорти от южното черноморско крайбрежие и от Бургаска област и 0.070 млн. м³ вода за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира. В графика е посочено, че, предвид ниския обем в язовира и малък постъпващ приток, ползването е редуцирано, като заявката е намалена съгласно утвърдения годишен график за много суха година, при съобразяване на реално използваното количество през м.ноември 2023 г. Както се посочи по-горе в изложението, при извършената проверка е установено превишаване на посочените водни количества- добити са 755 000 куб.м. вода от язовир „Ясна поляна“, при разрешен воден обем по режимен график за месеца 700 000 куб.м., т.е. с 55 куб.м. над лимита за периода. Надвишаването на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или неспазването на определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 от ЗВ съставлява административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ. Съставомерните елементи на посоченото нарушение са налице в разглеждания случай, поради което съдът приема, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Касаторът по същество не оспорва възприетите от наказващия орган фактически констатации, но счита, че в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, изразено в неизпълнение от наказващия орган на задължението му да посочи датата на нарушението. Тези доводи са неоснователни. Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗВ начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите, и са неразделна част от разрешителното за водовземане. В разглеждания случай санкцията е наложена за превишаване на месечния лимит за м.ноември 2024 г., определен с графика по чл. 53, ал. 1 от ЗВ. Следователно, съобразно посочената разпоредба, изпълнението на утвърдения от министъра на ОСВ график следва да се отчита на месечна база, а не по дни, и по мнение на настоящия съдебен състав е ненужно посочването на конкретната дата, в която определеният лимит е достигнат. Не е налице сочената от касатора неяснота, доколкото нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, с което правото на защита на последния е осигурено.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съдът е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 13, чл.14 и чл.107 от НПК и е изяснил делото от фактическа страна. Мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон. Обсъдени са всички доказателствени източници, в т.ч. писменото искане на касатора за промяна в графика на ползване на водите през м.ноември 2024 г., като обосновано е прието от съда, че задълженията по разрешителното не са изпълнени, тъй като изменение в графика не е извършено.

Съдът намира за неоснователни и доводите на касатора за допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в неизпълнение на изискването, предвидено с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Действително в акта е положен подпис само на един свидетел и горното изискване не е изпълнено. Нарушението обаче не е съществено и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Процесуалното нарушение е съществено само когато води до ограничаване процесуалните права на страните. В случая такова не се констатира, а и с касационната жалба не са въведени твърдения в този смисъл. Доколкото са установени по безспорен начин извършването на нарушението и нарушителят, налице са предпоставките на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, който допуска издаването на наказателно постановление и при допусната нередовност в акта.

Неоснователни са също доводите за допуснато процесуално нарушение, поради липса на констатации относно количеството на отнетото от яз. „Ясна поляна“ вода за питейно-битово водоснабдяване за месец ноември 2024 г. и количеството води за технологични нужди. Според дефиницията, дадена с нормата на §1, ал. 1, т. 7 от ДР на Закона за водите, „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. При тази законова регламентация следва да се приеме, че начинът на разходване на иззетата от водния обект вода е ирелевантен и всяко превишаване на разрешения лимит по отношение на значим язовир, какъвто е яз. „Ясна поляна“, или неспазването на определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 от ЗВ съставлява административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ. Като е стигнал до този извод, БРС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 404 от 11.06.2025 г., постановено по АНД № 1447/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.