РЕШЕНИЕ
№ 7782
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110146620 по описа за 2024 година
Ищецът „А С В“ ЕАД твърди, че На 01.05.2015 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И А М” АД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД, по силата на което вземането на „И А М” АД,
произтичащо от договор за паричен заем № ***************г. с ответника И.
В. К. е прехвърлено в собственост на „А с в” ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „А с в” АД (сега „А с в“ ЕАД), ЕИК ********* е правоприемник на „А
с в” ООД, ЕИК *********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от името на
„И А М” АД.
Продаденото задължение е възникнало на 10.09.2014 г. между „И А М“
АД (Заемодател) и И. В. К. (Заемател) е сключен Договор за паричен заем с №
********, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя парична сума в размер на ****** лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора. Съгласно
клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем
има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора.
1
Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да
заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на
****** лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в
размер на ***** лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 08.01.2015 г. на 4 равни
месечни погасителни вноски в размер на ****** лева всяка.
На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи.
На основания цитираните по-горе разпоредби на длъжника била
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на ******лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя
нито едно от договорени обезпечения, съгласно уговореното от страните, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на ******лв, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 4 равни вноски,
всяка в размер на ******лв, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща Заемателят е в размер на *****лв.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента била в размер на
*******лв, с която били погасени както следва: неустойка за неизпълнение:
*****лв, договорна лихва: *****лв, главница *****лв.
За висящите задължения дружеството завело заповедно производство, а
срещу издадената заповед било депозирано възражение от К..
Ищецът моли съда да да постанови съдебен акт, по силата на който да
признае за установено, че ответникът И. В. К. дължи на „А с в“ ЕАД, ,
следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение, а именно:
• ******лв. - представляваща главница;
• ****** лв. -представляваща договорна лихва за периода от
09.11.2014 г. до 08.01.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска);
• ****** лв. - представляваща такса разходи;
• ******* лв. - представляваща неустойка за неизпълнение на
2
договорно задължение за периода от 09.11.2014г. до 08.01.2015г.;
• както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.Претендира разноски.
В писмения си отговор ответникът не оспорва фактическите твърдения
на ищеца, но изцяло оспорва по основание и размер всички претенции
поотделно и възникването на договорно задължение между него и
първоначалния кредитор като цяло.
Подчертава, че процесния договор е такъм за потребителски кредит и
оспорва валидността му практически на всички законови основания,
предвидени в ЗПК и ЗЗД. Акцентира върху недействителността на уговорката
за неустойка и въздействието на такава недействителност върху целия
договор. Отделно и подробно оспорва задълженията за лихви и разноски,
както по договора, така и в съдебните производства.Доколкото оспорва
валидността на договора за потребителски кредит твърди, че ако и да дължи
връщане на даденото, то го дължи на цесионера, а не на цедента, тъй като
според него е цесията не е произвела ефект, тъй като по договора за цесия е
прехвърлено договорно задължение, а задължението по чл. 23 ЗПК е
извъндоговорно. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и установи, че те не спорят
по фактите, намира иска за частично основателен. Разгледан без неустоечната
клауза, договорът за кредит отговаря на императивните изисквания на Закона
за потребителския кредит.
В своята практика настоящият състав приема, че клаузи в договори за
потребителски кредит, предвиждащи неустойка за непредоставяне на
гаранция са нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива договори
може да бъде предвидена само като обезщетение за реално претърпени вреди
и дължимостта й е в зависимост от реално претърпени вреди. В случая
кредиторът нето твърди, нито доказва, че при самото сключване на договора е
претърпял вреди. Риска, който за кредиторът безспорно е по-висок при
необезпечен заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на
неустойката, тъй като неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение,
няма гаранционна функция. Спорната клауза просто прикрива лихва в размер
по-висок от допустимия.
Задължението за заплащане на неустойка в размер на ******лв. е
недействително. С оглед на обстоятелството, че тази клауза е недействителна,
а длъжникът е заплатил сумата *****лева, но е в забава над 30 дни, то дълга
следва да включва таксата разноски, договорната лихва до 08.01.2015г. и
главницата. Съобразно правилата за реда на погасяване на задължения, съдът
намира, че при завеждане на иска дългът е бил общо в размер на ******лв. В
хода на производството ответникът е заплатил ***** лева, с отчитането на
които размера остава ***** лева главница. Върху тази главница ответникът
дължи законна лихва от датата на предявяване на молбата за издаване на
заповед за изпълнение – 30.05.2017г. С оглед на обстоятелството, че иска е
частично основателен и частично погасен в хода на производството, то
3
ответникът дължи ****** лева разноски. Ответникът не е доказал разноски.
Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че И. В. К. ЕГН ********** дължи на „А
С В“ ЕАД с ЕИК ********* сумата*****лева главница по Договор за паричен
заем с № ******** от *********г., ведно със законната лихва, считано от
********г до изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявените размери за главница,
лихви и неустойко про договора.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца ****** лева разноски.
РЕЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4