РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Ямбол, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100317 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ВиК” ЕАД - Б. с
ЕИК ******* против Н. Х. Х. от гр. С., обл. Б., с която се иска от съда ответника да
бъде осъден да заплати на ищцовото сума в размер на 484, 81 лв., представляваща
главница за потребени ВиК услуги за обект в гр. С., обл. Б., ******* и сума в размер
на 131, 64 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане за период от
27.08.2021 г. до 28.06.2024 г., в едно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че ответника притежава ½ ид.ч. и е потребител на ВиК услуги в
ползвания от него имот, находящ се в гр. С., обл. Б., ул. *******, с абонатен номер №
*******.
Отчитането на водомера за процесния имот се осъществявало по електронен
път, посредством ползване на мобилно устройство. Твърди се, че самия водомер бил
разположен в апартамента, поради което клиента или лицата обитаващи имота имали
задължение да осигурят достъп до него. Използването на електронното устройство
било причина и не съществувала техническа възможност представител на абоната да
положи подпис, когато се използвал хартиен карнет. След отчитане по електронен път,
в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури с
определени реквизити. В периода от 26.07.2021 г. до 25.04.2024 г. са издадени 16 бр.
фактури, като ½ от тях за ответника са на обща стойност 484, 81 лв. които ответника
следвало да заплати в 30 дн. срок от датата на издаването на всяка една от тях. Същия
не бил ги заплатил своевременно, като неизпълнението по всяка фактура поставило
автоматично ответника в забава след изтичане на 30 календарни дни, считано от
тяхното издаване.
В чл.44 ОУ било предвидено, че потребителя дължи на ВиК оператора
1
обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от първия
ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
ВиК оператора. С оглед на това, върху сумите на всяка една от фактурите се дължало
и обезщетение за забава в размер на законна лихва, като общия размер на
обезщетението за забавено плащане на претендираните главници в размер на законна
лихва на ½ ид.ч. възлизало на обща стойност 131, 64 лв. за период от 27.08.2021 г. до
28.06.2024 г., както и лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението.
Иска се уважаване на предявения осъдителен иск и присъждане на разноски за
настоящата инстанция и такива за заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител адвокат И. Ц.- БАК.
Предявените искове се считат за допустими, но същите били неоснователни и
недоказани. Твърди се, че ответника не бил консумирал описаното и посочено в ИМ
служебно отчетено количество вода, съответно не дължал посочените в ИМ суми и
лихви върху тях. От представената от ищеца справка- извлечение за показанията на
водомер *******/124 отчитането не било се извършвало два пъти годишно, с оглед
обстоятелството, че се отчитали показания на обект имащ сезонен характер, а по-
често. Вместо два пъти, водомера бил отчитан четири пъти годишно, което било в
противоречие с разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 ОУ. Нарушения начин на отчитане
водело до неправомерно отчитане на дължимите суми като период и лихви върху тях.
Основното възражение на ответника, чрез особенния му представител е че, първия не
бил клиент на ищеца и между тях нямало сключен договор и съответно възникнало
облигационно отношение. Твърдението на ищеца в тази насока било голословно и
непотвърдено от представен договор между тях. Липсата на валиден договор косвено
се потвърждавало и от представените по делото фактури, които били издадени
единствено на името на покойния Х. Ю. Ш.- съсобственик на ½ ид.ч. от апартамента,
находящ се в гр. С.. В тази насока само единствено същия бил задължен по издадените
фактури и съответно негово било задължението за плащането им.
Иска се отхвърляне на исковате като неоснователни и недоказани и заплащане
на разноски за настоящата инстанция.
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца с
писмена молба.
В с.з. ответника не се явява, като не се явява и назначения му от съда особен
представител.
Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на страните и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото ищецът е представил справка- извлечение, касаеща показания за
водомер *******/124 отчетени с мобилно устройство с адрес на водомера С., *******,
като обекта имал сезонен характер на ползване съгласно чл.23, ал.1, т.3 ОУ, титуляр на
партидата : Х. Ю. Ш. и потребителски номер : *******. В същата са посочени
четиринадесет отчитания, като единадесет от тях са видени, две отчитания са от
клиент и има едно отчитане- корекция в периода 03.09.2020 г.- 12.07.2021 г.
От приложената справка от АВ, СВ- Б., се установява, че с покупко- продажба
на недвижим имот от 26.10.2018 г. собственици са Н. Х. Х. и Х. – Ю. Ш.. Представени
са още решение № **** от 22.12.2023 г. на комисията за енергийно и водно
2
регулиране; решение № Ц-22 от 30.12.2022 г. на комисията за енергийно и водно
регулиране; решение № Ц-17 от 29.07.2022 г. на комисията за енергийно и водно
регулиране; решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. на комисията за енергийно и водно
регулиране; решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. на комисията за енергийно и водно
регулиране; фактури в които фигугират отчетените водни количества, отчетния
период, за който всяка фактура си издава, както и единичните цени одобрени от КЕВР.
Представен е още нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******* **, дело
№ ***/2018 г. от 26.10.2018 г. на нотариус с рег. № **** НК, с район на действие-
Районен съд гр. Б. от който се установява, че Е. А. К. лично и в качеството си на
пълномощник на Б. В. К. като продавачи, продали на Н. Х. Х. и Х.- Ю. Ш. недвижим
имот, находящ се в гр. С., обл. Б., а именно : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67800.504.252.1.4 по КК и КР с адрес на имота в гр. С., ******* който
обект се намирал в сгтрада № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67800.504.252 с
предназначение жилище- апартамент.
По делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която
е посочила, че след като се запознало с предоставената от съда задача, направила
обстойна проверка и анализ на приложените към съдебната преписка документи : ИМ
с приложения, справка във „ВиК“ ЕАД гр. Б. и С. и направения оглед на 03.09.2025 г.
дала заключение, че мобилното устройство представлявало малък, преносим мини
компютър. Имало стилен външен вид, здрав капсулиран корпус, който осигурявал
устойчивост и защита на сензорния екран и сканиращия модул. Същия не можел да се
манипулира по време на работа от оператора, като бил предназначен за въвеждане и
прехвърляне на данни, а не за директно сваляне на отчет от водомера. Всяко мобилно
устройство било заредено с електронни карнети, чиято информация била същата като
на книжния носител и съдържала : адрес на абоната, клиентски номер, виртуален
номер, номер карнет, номер страница. По него на всеки водомер бил присвоен и
регистриран в системата с база данни, индивидуален баркод за идентификация на
абоната. Баркода, предварително бил поставен на водомерния възел, като не се
изисквал подпис на абоната. За да се направил отчет на показанията на водомера,
отчетник измервателни уреди трябвало да отиде на място до самия водомер. При
осигурен достъп, отчетник измервателни уреди ( инкасатор) отчитащ водоснабдявания
обект сканирал баркода, при което на екрана на мобилното устройство се появявала
индивидуалната електронна страница на абоната. Инкасаторът непосредствено отчитал
и записвал новите показания на водомера. Баркодът, който представлявал директна
връзка с базата данни на ВиК оператора, индикирал, че състоянието на отчитане на
водомера било нормално и същия бил „видян“. При неосигурен достъп, когато
отчетник измервателни уреди не успеел да влезе във водоснабдявания обект, същия
набирал на самото мобилно устройство режим „служебно отчитане“. Когато клиента
сам предоставял на ВиК оператора данните ( показанията) на водомерните устройство,
отчетник измервателни уреди набирал на мобилното устройство режим „ от клиента“.
На мобилното устройство можели да се съхраняват до 12 отчета. Данните за
преходни отчети можели да бъдат извлечени единствено от системата за отчитане,
фактуриране и съхраняване на данни- „Пласмент“ на програмата на ВиК оператора.
Водоснабдявания обект се намирал в гр. С., ул. *******. Недвижимия имот
представлявал самостоятелен обект в сграда ( СОС), апартамент, с идентификатор
67800.504.252.1.4, находящ се в многофамилна жилищна сграда със сезонен характер
на четири етажа с идентификатор 67800.504.252. Апартаментът бил на едно ниво с
площ 44.00 кв.м.
3
За измерване на изразходваната вода в апартамент № ** с адрес гр. С., *******,
имало монтиран един измервателен уред. Водомерът бил битов за студена вода със сух
ролков брояч, производство на „Беласица“ АД гр. П.- 2006 г. заводски номер *******,
проводимост Qmax=3 куб. м./час. В базата данни с абонати на „ВиК“ ЕАД гр. Б. бил
въведен с виртуален № *******, вписан в карнет № *******, стр. 124. Имал прикачен
баркод № ******* за отчитане с мобилно устройство. Отчитането на измервателното
устройство се извършвало електронно, чрез мобилно устройство и електронен карнет,
като било необходимо да бъде осигурен достъп на инкасатора до измервателния уред
във водоснабдявания обект.
Общото изразходено количество вода, преминало през измервателното
устройство на посочения в петитума на иска отчетен период от 03.09.2020 г до
08.04.2024 г. била 339, 40 куб.м., от които 216, 00 куб. м. отчетени по водомер и 123,40
куб. м. начислени от „разпределение“.
Услугите ВиК се заплащали въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
За сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от
един потребител изразходването количество вода се заплащало въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период от време.
Отчитането на водомерите се извършвало, като се правило първи отчет на
общия водомер, а след това се отчитали индивидуалните водомери.
Отчетеното количество вода по общия водомер се разпределяло между
отделните потребители въз основа на отчетените за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер, като в разпределението се включвали
всички разходи в общите части на сградата и загубата на вода в сградната
водопроводна инсталация.
Имало начислени количества вода от разпределение, като бил спазен реда на
разпределение съгласно чл.39, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи.
Отчетеното количество вода било фактурирано за ВиК услуги- „доставяне вода
на потребители“, „отвеждане на отпадъчни води“ и „пречистване на отпадъчни води“
предоставени от „ВиК“ ЕАД- Б., по цени определени с Решение № Ц-37/23.12.2019 г.,
Решение № Ц-46/30.12.2020 г., Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2024 г., Решение Ц-
32/30.12.2022 г., Решение Ц- 29/ 22.12.2023 г.
В о.с.з. в. лице поддържа представеното заключение и нямало какво да добави
към него. Просто не бил плащал, като имота бил обитаван, но когато в. лице отишло
просто не ги заварило, като имало даден самоотчет за месец август, като имота се
обитавал. Измервателното устройство било отчетено с мобилно устройство,
централния водомер бил с дистанционно отчитане, а индивидуалните водомери били
задължение на „ВиК“ за отчитане.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно
изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от
страните.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
4
Предявения иск е с правно основание чл.79 ЗЗД, като съдът го приема за
допустим, т. к. е предевян от лигитимна страна.
По претенцията по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и
пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна,
отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл.
собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното
количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на
ответника.
По претенциите по 86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при
плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми
вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава. В тежест на
ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да
установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и
правопогасителното си възражение - че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземанията.
На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото
дружество е „ВиК оператор" по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 Закона за водите и
предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7
Закона за регулиране на водоснабдените и канализационни услуги (ЗРВКУ), В и К
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник,
като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.С оглед събраните
писмени доказателства по делото съдът приема, че правото на собственост се доказва
по отношение на двамата собственици, починалия Х. Ю. Ш. и ответника Н. Х. Х. от
представения нотариален акт, като в тази насока съдът не споделя доводите на
особения представител на ответника, че с оглед на това, че фактурите след като били
издадени само по отношение на починалия Х. Ю. Ш., то ответника няма задължение в
тази насока. По делото не се ангажираха доказателства, починалия собственик и
ответника като собственици да са се разпореждали в рамките на процесния период със
съсобствения имот, поради което съдът приема за доказано, че водоснабдения имот е
собственост и на двамата. Доколкото в представения по делото нотариален акт липсва
изрично отразяване касаещо квотите им, то следва да се приеме, че участват в
собствеността при в равни дялове, съобразно разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗС.
Настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на особения
представител на ответника Х., че той няма качеството "потребител" на ВиК услуги,
свързани с имота и между него и ищцовото дружество не са възникнали облигационно
правоотношение с предмет доставка, пречистване и отвеждане на вода до
съсобствения имот.
Действително, за да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на "потребител" на
тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ.Съгласно изричната императивна уредба -
§1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.8, ал.7 и ал. 9 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдените и щанализационни системи, "потребители" на ВиК услуги са
собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот.
5
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от
общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2
ЗРВКУ - наематели.
Ето защо съдът приема, че ответника Х. , като съсобственик на водоснабдения
обект, има качеството на потребители на ВиК услуги и на основание чл.30, ал.3 ЗС,
отговаря за тежестите и участват в ползите от имота съобразно дела си в
собствеността.При така изложеното до тук, съдът приема за безспорно, че ответника е
потребител на ВиК услуги за съсобствен при равни квоти имот - представляващ
описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От
представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено
потребление се установява, че ответника и починалия друг съсобственик са потребили
доставената до имота вода в претендираните количества и единична цена, съгласно
решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява
при условията на регулиран пазар.
В конкретния случай отчитането е отчетено действително потребено количество
вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода, за
които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като
собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект
вода.
В настоящия случай съдът приема, че е спазен реда за разпределение съгласно
чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4, като имало начислени количества вода от разпределение.
В Наредба № 4 и ОУ на ищцовото дружество е посочено, че при водопроводни
инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при
наличието на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се
приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и заплаща,
както следва: в срок 24 часа се отчитат количествата вода, преминали през общия
водомер и през индивидуалните водомери; разликата между данните, отчетени по
общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери се
разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери, като
определените разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в
общата сума за всеки потребител.
В процесната многофамилна жилищна сграда със сезонен характер имало
монтиран общ водомер, видно от заключението по приетата съдебно-техническа
експертиза и следователно заплащането на доставената и консумирна питейна вода се
измерва от него и това количество се заплаща от абонатите в сградата, съобразно
посоченото правило на Наредба № 4/2004г, като изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по
централния (общия) водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното
количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост,
въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на Наредба №
4/2004г, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на
сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Тази сборна
разлика се разпределя пропорционално на всички абонати включени към общия
водомер.
6
При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени,
пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния
обект, поради което ответника, в качеството му на съсобственик на имота следва да
заплати ½ от тяхната стойност за процесния период. По делото липсват доказателства
за заплащане на потребената вода. Затова искът за главницата е основателен и доказан
по размер.
По претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава за посочения период - считано от 27.08.2021 г. до датата на
подаване на исковата молба - 28.06.2024 г. С оглед изводите на съда във връзка с иска
за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това
издадената последна фактура е с краен срок за плащане до 25.04.2024 г., поради което
ответната страна е изпаднала в забава. За посочения в исковата молба период общият
размер на дължимата лихва е от 131, 63 лв., изчислен по главници и периоди по всяка
от издадените и незаплатени фактури чрез
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
По разноските:
С оглед изхода по делото и своевременно сторено искане за присъждане на
съдебни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в тежест на ответника
следва да се присъдят сторените от ищеца съдебни разноски в общ размер от 1520 лв.,
както следва: 100 лв. за заплатена държавна такса ( с оглед на това, че делото по
отношение на починалия ответник е прекратено), 400 лв. за възнаграждение за
назначения особен представител на ответниците, 715 лв. за възнаграждение на вещото
лице изготвило приетата по делото СТЕ, 5 лв. за съдебно удостоверение и 300 лв. за
юк.възнаграждение за процесуалния представител на ищеца. При определяне на
юк.възнаграждение съдът съобрази нормата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП, вр
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно цитираният
текст от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 300 лв., поради което и съдът е ограничен от посочената рамка. С оглед
фактическа и правна сложност по настоящото производство, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК в размер
на 300 лв., като над този размер до претендирания такъв в размер на 450 лв. искането
следва да се отхвърли като неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД Н. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Б., *******, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М.
М. сумата от 484,81 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността - 1/2 част от
цялостно задължение от 969,62 лв., представляваща незаплатена стойност за
доставена, отведена и пречистена вода до имот с идентификатор № 67800.504.252.1.4,
7
находящ се в гр. С., обл. Б., ул. *******, с аб. № ****, с отчетен период от 26.07.2021
г. до 25.04.2024 г. по издадените фактури, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2024 г.-датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД У. Г., Н. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Б., *******, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М. М.,
сумата от 131,63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
27.08.2021 г. до 28.06.2024 г., съответстващата на квотата в съсобствеността - 1/2 част
от общо вземане за мораторна лихва в размер на 263,27 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Н. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Б., *******, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М. М.,
сумата от 1520 лв. разноски за настоящата инстанция.
БАНКОВА СМЕТКА на ищеца, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клон Б., IBAN: *******************.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8