О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 302
гр. Шумен, 31.07.2018 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ: Ралица Хаджииванова
Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. № 231 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по реда на чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба рег. № 8586/29.05.2018 г. /изпратена по куриер на 28.05.2018 г./ от „Пуратос България” АД гр. П. , действащо чрез пълномощника си адв. П.Б. ***, против разпореждане № 1795/14.05.2018 г. по гр.д. № 3582/2017 г. на ШРС, с което е върната въззивната жалба на жалбоподателя рег. № 5143/27.03.2018 г. против първоинстанционното решение, като просрочена. Жалбоподателят излага, че разпореждането е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е невалиден съдебен акт. Моли същото да бъде отменено и съдът да постанови въззивната жалба да бъде разгледана.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответника по частната жалба А.П.Н. не е депозирал отговор на жалбата и не е изразил становище по нея.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
Съдът, след като се запозна с твърденията в частната жалба и приложените по делото доказателства, намира същата за неоснователна, поради следното:
С решение № 150/23.02.2018 г. по гр.д. № 3582/2017 г. на ШРС, поправено с решение № 172/01.03.2018 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.225, ал. 1 КТ, като е осъдил ответника и частен жалбоподател „Пуратос България” АД гр. П. , да заплати на ищеца А.П.Н. сумата от 6612,60лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за период от 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2017 г. Със същия съдебен акт се е произнесъл и по разноските. В решението е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 23.02.2018 г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Против първоинстанционното решение № 150/23.02.2018 г. по гр.д. № 3582/2017 г. на ШРС, е подадена въззивна жалба от ответника по делото „Пуратос България” АД гр. П. , рег. № 5143/27.03.2018 г., изпратена по куриер на 26.03.2018 г. С разпореждане № 1795/14.05.2018 г. по гр.д. № 3582/2017 г., ШРС е върнал въззивната жалба на жалбоподателя. В мотивите си съдът е приел, че жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване - 12.03.2018 г., поради което е просрочена.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод на районния съд. Срокът за въззивно обжалване, съгласно чл.259, ал.1 ГПК е двуседмичен и преклузивен. В случая производството пред първата инстанция се е водило по реда на бързото производство, доколкото на разглеждане е поставен иск за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, поради уволнение –чл.310 ал., т.1 ГПК. Съгласно нормата на чл.315, ал.2 ГПК в заседанието за разглеждане на делото съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. По въпроса за началния момент на срока за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315, ал.2 ГПК и връчено съгласно чл.7, ал.2 ГПК /какъвто е настоящият случай/ е постановено ТР № 12/11.03. 2013 г. по т.д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно приетото в посоченото ТР, срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315, ал.2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл.7, ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315, ал.2 ГПК.
В случая, видно от приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е обявил, че ще се произнесе с решение на 23.02.2018 г., решението е постановено на същата дата, а препис от решението, с посочване на датата, от която започва да тече срокът за въззивно обжалване – 23.02.2018 г. е връчен на жалбоподателя. Двуседмичният срок за подаване на въззивна жалба е изтекъл на 12.03.2018 г. /с оглед спирането на срока по реда на чл.61, ал.2 ГПК/. Въззивна жалба е подадена две седмици след изтичането на срока обжалване - на 26.03.2018 г. Ето защо същата е просрочена и са били налице основанията за нейното връщане от администриращият съд, предвидени в чл.262, ал.2, т.1, вр.259, ал.1, вр. чл.315, ал.2 ГПК.
Следва да се посочи още, че възраженията в частната жалба относно порочност на първоинстанционното решение са ирелевантни за настоящото производство, което има за предмет разпореждане за връщане на въззивната жалба, поради което не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.
Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея разпореждане, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава разпореждане № 1795/14.05.2018 г. по гр.д. № 3582/2017 г. на ШРС, с което е върната въззивна жалба вх. № 5143/27.03.2018 г., /изпратена по куриер на 26.03.2018 г./ на „Пуратос България” АД, гр. П. .
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ гр. С. в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.