Решение по дело №5210/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 110
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20232120205210
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Бургас, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:... В. В.
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ... В. В. Административно наказателно дело №
20232120205210 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Г. И. Д., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 22-0769-003072/24.11.2022 г., издадено от началник на група
в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ... ...ов от
БАК, който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р...
Ж..., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2022 г., около 21:25 ч., в гр. Бургас, по ул. Т...., срещу магазин „С.....“, в
посока бул. Д..... Д....., при извършена проверка от служители на сектор Пътна полиция - гр.
Бургас, било установено, че жалбоподателят Г. Д. управлява л.а. С.... с рег. № А ..,
собственост на А. Е.Л., който не е регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно
1
прекратена регистрация на 01.03.2022 г., поради липсата на сключена застраховка
гражданска отговорност.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят Д. В. съставил срещу жалбоподателя
АУАН. Преписката била изпратена на РП - Бургас, като с постановление от 02.08.2022 г.
прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което
материалите били върнати отново в сектор ПП - Бургас. На 24.11.2022 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, и които съдът кредитира
изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не
отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от постановяването на
отказа да се образува досъдебно производство.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния
фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, като регистрацията е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП.
2
Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказа субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние.
В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
направи извод, че към датата на управление на МПС жалбоподателят е бил наясно с това, че
регистрацията на предоставения му автомобил е била служебно прекратена от МВР. Тъкмо
напротив, автомобилът е бил с регистрационни табели и с нужните документи за
управление. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само
че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере
за това. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. Поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 26/,
съгласно който договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 500 лв. Предвид на
това, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в размер на 500 лв., които
да се заплатят от ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003072/24.11.2022 г., издадено от
началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, срещу Г. И. Д. с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на жалбоподателя Г. И. Д., ЕГН
**********, сумата от 500 лв., представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
3
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4