РЕШЕНИЕ
№ 3790
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110100745 по описа за 2022 година
Решение постановено по реда на чл.237 ГПК – при признаване на иска от
ответника.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150 и сл.ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Красно село, ул.Я. № ..., срещу ответник П. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.Ц. С. № .., и със съдебен адрес гр.София, ул...... № ...., с предявени кумулативно
обективно съединени искове, да бъде осъден ответника да плати на ищеца СЛЕДНИТЕ
СУМИ – обща сума от 2689,79 лева/лв./, от които 2267,98 лв., представляваща цена за
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес
гр.София, ул.Ц. С. №...., аб.№......, за периода 1.5.2018г.-30.4.2020г., ведно със законна лихва
от 10.01.2022 г. /дата на подаване на ИМ в съда-10.1.2022г./ до изплащане на вземането,
лихва за забава върху ТЕ в размер на 381,39 лв. за период 15.9.2019г.-9.11.2021г., сумата от
27,82 лв., представляваща главница за дялово разпределение/ДР/ за период 1.10.2018г.-
30.4.2020г., и сумата от 5,60 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за период
1.12.2018г.-9.11.2021г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ за периода и имота описан в ЗИ и в ИМ. Посочва, че съгласно действащите
през този период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия
на месечните дължими суми е 45 дни от датата на публикуване на ежемесечно получаваните
фактури на интернет страницата на Продавача. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по
системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ- по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
1
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата.
Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
Сървисис“ ЕООД, като на база реален отчет на уредите за дялово разпределение „Техем
Сървисис“ ЕООД е изготвяло изравнителни сметки. Твърди, че ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение да заплати стойността на доставената топлинна енергия за
посочения период и цената на услугата дялово разпределение.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
Прави искане за СТЕ и СЧЕ.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва през исковия
периода да е потребявана ТЕ в посоченото количество, тъй като в процесното жилище
радиаторите били демонтирани, считано от 10.12.1996г. Оспорва размера на исковата
претенция относно доставената ТЕ. Оспорва дяловото разпределение да извършено
правилно, като посочва, че общите части на сградата не били отоплявани. Оспорва да има
сключен договор с ищцовото дружество. Оспорва да е обвързан от общите условия за
доставка на ТЕ от ищеца.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, моли да се постанови решение при признание на исковете, да се
присъдят разноски в размер на 200лв. за юр.к.възнаграждение, защото със споразумението
ответника е поел задължение да плати държавната такса и депозитите за експертизите, но не
и юр.к.възнагрждение по делото, и да се постанови разсрочено плащане на остатъка от
неплатените суми съгласно представеното от ответника извънсъдебно споразумение.
В открито съдебно заседание ответника, редовно призован, чрез процесуален
представител по пълномощно, моли производството да се прекрати, защото е постигнал с
ищеца извънсъдебно споразумение за дължимите суми, като моли да не се присъждат
разноските на ищеца от 200 лв. за юр.к.възнаграждение, защото със споразумението се е
съгласил да плати разноските по делото.
Спор между страните няма, тъй като претенциите са изцяло признати от ответника,
който на 27.1.2023г. е изплатил част от дължимото в размер на 1097,19 лева и 2-ра вноска от
426,68 лв., като е останал дължима сумата от 2133,40лв., която е разсрочена на 5 равни
вноски по 426,68лв. всяка с извънсъдебно споразумение от 27.1.2023г./л.141 от делото/.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение
по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответника по делото е признал иска, а ищеца моли съдът да
постанови решение съобразно поведението на ответника и съдът да присъди разноските,
които ищеца е направил по делото. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237
ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга
страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявените искове от ищеца против ответника следва да бъдат
уважени, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за
това.
2
Следва да се вземе предвид споразумението подписано между страните на
27.1.2023г./л.141 от делото/ и липсата на спор, че страните са се съгласили с разсрочено
плащане, като е била платена сумата от 1097,19лв. при подписване на споразумението и
първа вноска от 426,68лв. с падеж на 27.2.2023г. Следователно съдът следва да осъди
ответника да заплати остатъка на разсрочените вноски до 27.7.2023г. всяка от по 426,68лв., а
да отхвърли исковете за платените суми, които се претендират с ИМ, защото са заплатени
към дата на последното проведено о.с.з. на 10.3.2023г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора и съобразно направено искане от ищеца да се присъдят
разноските в негова полза съдът, счита че такива следва да се присъдят, защото ответника е
станал причина за подаване на ИМ в съда.
Следва да се присъдят разноски на ищеца по реда на чл.78, ал.1 ГПК в размер на
200,00 лева, за юр.к.възнаграждение съгласно списъка по чл.80 ГПК приет от съда/л.155 от
делото/. Възражението на ответника, че не ги дължи е неоснователно, защото сумата не е
включена в споразумението, в което изрично е посочено, че ищецът ще претендира
юр.к.възнаграждение в исковото производство, а не в споразумението. Следва да се посочи,
че без съдебен акт разноски от ищеца за юр.к.възнаграждение няма как да се присъждат със
споразумение. В споразумението ищеца може да включи само разноски, които е платил, т.е.
за ДТ и за депозити за експертизи, доколкото юр.к.възнаграждение не е платено, то същото
не може да се включи в разноските на споразумението.
Списък по чл.80 ГПК ищеца е представил/л.155 от делото/.
Ответника не претендира разноски, затова съдът не му присъжда такива. Не е
представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.Ц. С. № ...., да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Красно село, ул.Я. № ...., сумата от 2133,40 лева/лв./ представляваща стойност на
дължими суми за топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2018г.-30.4.2020г., начислена за
топлоснабден имот с гр.София, ул.Ц. С. №..., аб.№....., съгласно подписано споразумение за
разсрочено плащане между страните на 27.1.2023г./прието по делото/, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 и сл.ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ поради плащане предявените
искове за разликата над уважените 2133,40лв. до предявените в общ размер суми от 2689,79
лева.
ОСЪЖДА П. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.Ц. С. № ...., да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.София,
район Красно село, ул.Я. № ....., сумата от 200,00 лева за сторени разноски от ищеца по
настоящото дело пред СРС за юр.к.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА РАЗСРОЧЕНО плащане по реда на чл.241 ГПК на дължимата
сума от 2133,40 лева, на 5 броя вноски съгласно споразумение от 27.1.2023г., както следва:
1/ 426,68 лева платими на 27.3.2023г.
2/ 426,68 лева платими на 27.4.2023г.
3/ 426,68 лева платими на 27.5.2023г.
3
4/ 426,68 лева платими на 27.6.2023г.
5/ 426,68 лева платими на 27.7.2023г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение, ако е
възможно – по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4