№ 5884
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110124604 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу К. Х. Т. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:
3692,77 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.04.2023 г. до окончателното й изплащане, 478,38 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия, 48,91 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 8,84 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 18998/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 26.04.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата К. Х. Т., в качеството й на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР
на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер ***, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна
енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на
отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [фирма] на потребители за битови нужди в град София, в сила от 10.07.2016 г., Т.,
като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила на падежа
дължимите суми в размер, както следва: 3692,77 лева – главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., 478,38 лева - лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., 48,91 лева – главница за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 8,84 лева - лихва за
забава за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 18998/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната
страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във
връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява
настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от
търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. Х. Т., чрез пълномощника си
адв. Р. Л., оспорва исковите претенции като неоснователни, намирайки за неясен начинът на
определяне на претендираните като дължими от ответницата суми. Посочва, че липсват
представени доказателства относно наличието на облигационно правоотношение между
страните, както и за потребена топлинна енергия. Въвежда възражение за недължимост на
начислените суми, предвид погасяването им с тригодишна давност на основание чл. 111, б.
„в“ ЗЗД с оглед характера им на периодични плащания. С тези доводи се отправя искане за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази, че препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени
на ответницата К. Т., чрез адв. Л., на 30.09.2024 г. (видно от разписката на гърба на
съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 53 от делото), а писменият отговор е
изпратен на 31.10.2024 г. (предвид представените за това доказателства с молба от ответната
страна от 25.02.2025 г. във връзка с дадената възможност с протоколно определение от
27.02.2025 г.) достига до извод, че същият е депозиран извън преклузивния едномесечен
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, изтекъл на 30.10.2024 г. – в присъствен ден.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК когато в установения срок ответникът не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. Ето защо, съдът намира, че изложените в отговора възражения по същество
се явяват преклудирани, като несвоевременно заявени съгласно чл. 133 ГПК, тъй като са
могли да бъдат релевирани от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но това не е
направено. В тази връзка съдът съобрази, че след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът може да направи тези възражения, но само ако докаже, че пропускът му се дължи
на особени и непредвидени обстоятелства – в този см. Решение № 440/12.04.2010 г. по гр.
дело № 1460/2010 г., ГК, III г.о. ВКС, каквото в случая не се твърди и не се установява от
ответната страна.
Същевременно, съдът взе предвид, че в депозираното от ответницата К. Т., като
длъжник, чрез пълномощника си адв. Л., писмено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в хода на
производството по ч. гр. дело № 18998/2023 г. по описа на СРС, 51-ви състав, същата е
2
оспорила дължимостта на процесните вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, с довод за наличието на изтекла погасителна давност
по отношение на претендираната сума на основание чл. 111, б. в). ЗЗД.
Това възражение следва да бъде съобразено и обсъдено в настоящото производство
като релевирано в хода на процеса (след подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение) и преди изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът
съобрази тълкуването, дадено в т. 11.а от Тълкувателно решение 4/2013 г. по тълк. дело №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съгласно което в производството по иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите оспорвания за
вземането във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК, дори когато ответникът да
не е подал отговор на исковата молба или не е направил подобни възражения в срока за
отговор.
В писмено изложение – приложение към молба от 20.12.2024 г. подпомагащата страна
[фирма] посочва, че разпределението на топлинна енергия в сгР.та в режим на ЕС, където се
намира и процесният имот, се извършва по система за дялово разпределение съгласно чл.
139, ал. 1 ЗЕ, като през процесния период начислението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и топла вода в имота е определено в съответствие с
действащите законови нормативи. Излага се, че в случая клиентът е консуматор на
количеството топлинна енергия, припадащо се от на имота от количеството топлинна
енергия, отдадено от сградната инсталация, потребеното такова от отоплителните тела и
количеството топлоенергия, необходимо за подгряване на изразходените куб. м. топла вода.
Поддържа се, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот са
спазени относимите норматичмни изисквания, съгласно ЗЕ и действащите през периода
Наредби за топлоснабдяването.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 18998/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви
състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за
процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете, имащи за предмет вземания за цена на потребена
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между
него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната
страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание
със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправни средства за търговско измерване,
при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в
претендирания размер; че през процесния период в сгР.та, в която се намира процесният
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен
договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
3
предоставената услуга в претендирания размер; наличието на основание за
спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгР. в режим на етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата
на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот, следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
По делото не е налице признание от ответната страна относно качеството й на
потребител на топлинна енергия, което обуславя проверката на съда относно наличието на
тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните
вземания.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 14.06.2018 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том VI, с рег. №
****, дело № 564/2018 г. по описа на нотариус И. с рег. № 384 на НК и с район на действие
Районен съд- София, третите за процеса лица Н.Ц. Б. и Р.П.М.., чрез пълномощник, от една
страна като продавачи продават на К. Х. Т. – ответницата в настоящия процес, от друга
страна, като купувач, следния свой собствени недвижим имот, придобит по време на брака и
представляващ съпружеска имуществена общност, а именно – апартамент № 55, , находящ
се на адрес: [адрес] (със стар номер на блока 11-14) във вход В, ет. 4, със застроена площ от
65,20 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено
помещение № 5и с 1,061 % идеални части от общите части на сгР.та и от правото на строеж
върху мястото, в което е построена сгР.та.
Установява се, че със заявление-декларация от 20.07.2018 г., адресирано до [фирма],
ответницата К. Х. Т. е отправила искане за промяна на откритата партида към дружеството
за топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, на нейно име, съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град
София.
Така събраните писмени доказателства обуславят извод за придобиване на процесния
имот – ап. 55, находящ се на адрес: [адрес] от ответницата К. Т. по силата на транслативното
действие на договора за покупко-продажба от 14.06.2018 г., отправила и искане за промяна
на откритата при ищцовото топлофикационно дружество партида за имота на нейно име,
след сключване на договора и придобиване на собствеността върху имота.
Предвид това и доколкото по делото не се твърди и не се установява недвижимият
имот да е бил предмет на последващи прехвърлителни сделки, съдът достига до извод, че
4
включително в рамките на исковия период м. май 2019 г. – м. април 2022 г. именно
ответницата е бил собственик на имота и титуляр на партидата при [фирма], а оттук и
страна по продажбеното правоотношение с ищцовото топлофикационно дружество по повод
доставката на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сгР.
в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сгР.та се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сгР. – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сгР. – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сгР. – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая, от представените и приети по делото писмени доказателства се установява,
че с протоколно решение от 05.06.2002 г. на ОС на ЕС с адрес: [адрес] е прието да се
извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да се сключи договор за
услугата „топлинно счетоводство“ с [фирма], като се въведе система за дялово
разпределение съгласно изискванията на ЗЕЕЕ. Изяснява се, че въз основа на това решение,
на 20.08.2002 г. е сключен договор между ЕС и [фирма] за монтаж на индивидуални
топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгР.та – етажна собственост. Същевременно между ФДР
[фирма] и ищцовото дружество е сключен договор № Д-0-68/03.06.2020 г. при Общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ за срок
от 3 години. Въвеждането на тази услуга във вход В на процесната жилищна сгР., където се
намира и имотът на ответната страна, респ. предоставянето й в рамките на процесния
период следва и от изводите на вещото лице в констативната част от заключението по
приетата по делото съдебно-техническата експертиза съгласно които през периода м. май
2019 г. – м. април 2022 г. изпълнението на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за
индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия се осъществява именно от
ФДР [фирма] (след трансформирането в същата на [фирма]).
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че през релевантния период
дяловото разпределение на топлинна енергия в жилищната сгР., в която е разположен и
процесният имот, е осъществявано от подпомагащата страна в процеса.
От изводите на експертизата се установява също, че процесната сгР. се захранва от от
една абонатна станция – за два входа, която е индиректна и автоматизирана, монтирана през
2004 г. Изяснено е, че количеството постъпила топлинна енергия в сгР.та – етажна
собственост е измервана чрез средство за измерване – общ топломер, отчитан по електронен
път, всеки месец, чрез електронно устройство – терминал. Технологичните разходи (загубите
на топлина в самата абонатна станция от топлоподаване на съоръженията, намиращи се в
нея) са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и
са за сметка на топлофикационното дружество, а между абонатите е разпределяно само
„чистото количество“ топлоенергия. Топломерът е преминал през необходимите
метрологични проверки, като е монтиран на 13.09.2018 г., с последваща проверка на
26.06.2021 г. Експертизата изяснява, че макар тази проверка да е извършена след изтичане на
законовия 24-месечен срок, то от техническа гледна точка наличието на метрологична
проверка, при резултат от последната „съответства“ дава основание за извод, че за този
период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване.
На база на данните от изравнителните сметки и главните отчети – в случая подписани
5
от абоната, издадени от ФДР, вещото лице достига до извод, че през процесния период е
осигурен достъп за отчет, като са начислени дължими суми за отопление – според
показанията на ИРРО на 3 бр. отоплителни тела - радиатори. Начислени са и суми за битово
горещо водоснабдяване (БГВ) – според показанията на 1 бройъ водомер за топла вода в
имота, както и стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределена между всички абонати пропорционално пълните отопляеми обеми на имотите
им по проект, като стойността й се определя от ФДР по нормативно установена формула
съгласно Методика за дялово разпределение на топлинна енергия за сгради етажна
собственост и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. В случая начислените суми за абоната са
според отопляемия обем на процесното жилище – 161 куб. м., следващ от Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сгР., представен от топлорайон Люлин. При
изслушването си пред съда вещото лице посочва, че в конкретния случай се касае за реална
консумация на топлинна енергия, описана в заключението и то доста висока като
количество. Експертизата достига до извод, че дължимата за процесния период стойност на
доставената до имота топлинна енергия възлиза на 4756,66 лева, включваща сумите за
отопление, за сградна инсталация и за БГВ, при съобразяване на сумата от изравнителните
сметки (като сума за възстановяване на абоната от -142,88 лева), без предишни просрочени
суми, без изравнявания извън процесния период, без суми за дялово разпределение и без
лихви. Заключението посочва, че тези суми са начислени съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено, от
съответен специалист, въз основа на материалите по делото и допълнително представени от
ФДР и от съответния топлорайон, отговорило на всички поставени задачи и по същество
неоспорено от страните.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същите в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност
представените от фирмата за дялово разпределение: изравнителни сметки за отчетни
периоди м. 05.2019 г. – м.04.2020 г.; м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., с
отразени показания на три уреда в помещения кухня, детска, хол и на 1 бр. водомер, както и
начисления за сградна инсталация съгласно отопляемата кубатура на имота; талони за отчет
на уредите за дялово разпределение от 27.05.2020 г., 28.05.2021 г. и 01.06.2022 г., с отчетени
показания на уредите за търговско измерване в отделните помещения на имот с адрес:
[адрес], с абонатен № *** и титуляр на партидата ответницата К. Х. Т., подписани както от
служител на ФДР, така и от абоната (обстоятелство, останало неоспорено по делото), съдът
намира за установено, че през процесния период м. май 2019 г. – м. април 2022 г.
собственото на ответницата жилище е било топлоснабдено, в имота е ползвана топлинна
енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване, а ищецът е изпълнил
задължението си, произтичащо от процесното правоотношение и е доставил до имота,
топлинна енергия, с което за ответницата, като потребител, е възникнало насрещното
задължение за заплащане на стойността й.
По отношение на разхода на топлинна енергия за сградна инсталация следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгР. –
етажна собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и на
приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено по
к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сгР. – етажна собственост
топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните
тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото да ползва
6
постъпилата в сгР.та топлинната енергия, то всеки следва да участва и в разпределението на
тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадената от
сградната инсталация. Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза в процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в СЕС, където се намира имотът, чийто собственик е ответникът, е определена
именно по реда на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата и е разпределена между
индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 – пропорционално на отопляемия обем на
3
имота по проект, а именно 161 м.
С оглед изложеното и вземайки предвид изводите на съдебно-техническата експертиза
съдът достига до извод, че дължимата главница за доставената до имота топлинна енергия
през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 4756,66 лева.
По делото няма твърдения, нито доказателства за извършвания плащания от
ответницата, поради което и при съобразяване на претендираната от ищеца сума в процеса,
която е в по-нисък размер, то поначало ответницата дължи заплащането на това задължение
в неговата цялост.
Изясни се, че с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК ответната страна К. Т. въвежда
възражение за изтекла погасителна давност спрямо процесните вземания.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 10.04.2023 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 02.02.2020 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с
периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/ .
Ето защо, съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за главница, а
именно в размер на сумата от 167,35 лева, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019
г. определена от съда по реда на чл. 162 ГПК (въз основа на данните от съдебно-
техническата експертиза относно помесечно начислените суми и сумите по изравнителните
сметки за съответния период) и доколкото изискуемостта на вземането за следващия месец
от периода – м. декември 2019 г. е настъпила след 02.02.2020 г. (на 14.02.2020 г.) и е останала
непокрита от давностния срок.
Останалата част от вземането в размер на сумата от 4589,31 лева (разлика между общо
дължимата от 4756,66 лева и погасената по давност от 167,35 лева) за периода от 01.12.2019
7
г. до 30.04.2022 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и дължима от
ответницата.
Съдът, като взе предвид, че и след приспадане на погасената част от вземанията
дължимата сума за доставена топлинна енергия е в размер по-висок от претендирания в
процеса от ищеца от 3692,77 лева и с оглед принципа на диспозитивното начало по чл. 6
ГПК, съгласно който съдът не може да присъди по – висок размер от този, въведен като
предмет на претенцията, намира, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло, като се постанови единствено отхвърлителен диспозитив за периода
01.05.2019 г. – 30.11.2019 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 48,91 лева за периода 01.08.2020
г. – 30.04.2022 г., включваща стойността на дължимите такси за отчитане на уредите и за
разпределение на топлинната енергия.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването разходите за услугата дялово
разпределение, включващи цената за обслужване на партидата на клиента с изготвяне на
изравнителна сметка, цената на отчитане на уредите за дялово разпределение, да се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане е извън приетия като погасен по
давност, то претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да се
приеме за доказана в горепосочения размер и следва да бъде уважена изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приети с Решение
по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на дружеството и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, изцяло приложими към процесните вземания за
цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който
се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава, поради което съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за недължимост на лихвата за забава поради липсата на доказателства
относно публикуване на фактурите за процесните задължения в интернет-страницата на
топлофикационното дружество.
Предвид достигнатия извод относно съществуването в полза на ищеца на главно
вземане в пълния му заявен размер и с оглед липсата на проведено оспорване относно
размера на лихвата за забава за процесния период, то предявеният иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния претендиран размер
от 478,38 лева за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г.
8
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 48,91 лева за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.04.2023 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 8,84 лева за
периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 134,29 лева - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 18998/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, и сумата от
533,96 лева – сторени разноски за държавна такса, депозит за съдебно-техническата
експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК поначало право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, има и
ответната страна. По делото обаче не са ангажирани доказателства за реално извършени
разноски, като в производството по ч. гр. дело № 18998/2023 г. и в настоящия процес
ответницата се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Л. с
представено пълномощно по заповедното дело, с учредена представителна власт до
приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Не е представен договор за правна
защита и съдействие или друг документ, от който да се направи извод за конкретно
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, респ. за осъществяване на
представителството безплатно при наличие на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Ето
защо, на ответната страна не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу К. Х. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Х. Т. дължи на [фирма] следните суми:
3692,77 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2019
г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със
9
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.04.2023 г. до окончателното й изплащане, 478,38 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия и сумата от 48,91 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 18998/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2023 г, като ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,84 лева, представляваща лихва за забава за периода от
16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. Х. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 134,29 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
18998/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от
533,96 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10