Решение по дело №13393/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 348
Дата: 19 януари 2024 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20231110213393
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от П. Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110213393 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. А. К. срещу Наказателно постановление №
10 от 18.07.2023 г., издадено от ВПД началник на 04 РУ СДВР, с което му е
наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 4000 (четири
хиляди) лева, на основание чл.45, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.),
за извършено нарушение на чл. 5б, ал. 3 от ЗЗДет.
В жалбата се оспорва наказателното постановление, като се сочи, че
същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, несъответствие на изложените в
него фактически и правни изводи с обективната действителност, неправилно
приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като представя своите доводи за това, като счита същото за издадено в
нарушение на императивните разпоредби на чл. 53 от ЗАНН, а също така при
неспазване изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Релевирани са доводи,
че нарушението не е доказано. Навежда доводи, че наложеното наказание е
1
прекомерно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се
представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. В хода на
съдебните пР.я в писмена защита моли същата да бъде уважена, като
процесното наказателно постановление бъде отменено, като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че е опорочена и нарушена
процедурата по издаване на АУАН и НП. Счита, че процесното наказателно
постановление е издадено при неспазване на императивни норми на ЗАНН,
поради което наказателно постановление не е следвало да бъде издаван.
Претендира адвокатски разноски.
Представителят на въззиваемата страна пледира за неоснователност на
депозираната жалба и моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Предоставя на съда
писмени бележки, в които отбелязва, че наказателното постановление е
издадено при спазване на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и съдържа
всички реквизити, при спазени административно производствени правила.
Намира наложеното наказание за съобразено с целта на административното
наказание. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 01.08.2023г. Р. Б. Т., на длъжност „младши полицейски инспектор“ в
04 РУ СДВР, съставила акт за установяване на административно нарушение
№10 Сер. АД, бл. №0678080, в който деянието на нарушителя било
квалифицирано като нарушение по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗДет. на Б. А. К. за това,
че на 22.05.2023 г. около 17:00 часа, в гр. София, на бул. „Витоша“ №139,
магазин №6 лицето като управител и продавач - консултант продал на
непълнолетната А.-К.Д.О., ЕГН **********, електронна цигара „ICE”.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на жалбоподателя и му е връчен на същата дата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не е подал писмени
възражения против съставения му акт за установяване на административно
нарушение.
Въз основа на АУАН №10 Сер. АД, бл. №0678080/01.08.2023г. е
издадено и процесното наказателно постановление № 10/18.07.2023 г. от
2
комисар Кристиян Тонев на длъжност ВПД началник в 04 РУ СДВР, с което
на Б. А. К. било наложено административно наказание "глоба" в размер на
4000 лева за извършено административно нарушение по чл. 5б, ал. 3 ЗЗДет.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни доказателства - показанията на свидетелите Р. Б. Т. -
актосъставител и П. Л. П. - свидетел на актосъставянето, както и писмените
доказателства: Справка УРИ 228р-23729 от 21.09.2023г. и докладна записка
№228р-19785/01.08.2023г.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Р. Б. Т. –
актосъставител и доколкото същите П. Л. П. - свидетел на актосъставянето,
доколкото същите възпроизвеждат обстоятелства, свързани с участието им
при съставянето на акта. Показанията им не са информативни за извършената
проверка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН №10 Сер. АД, бл. №0678080/01.08.2023г., съставен в
сроковете на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление
също е съставено в срока на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
кръга на компетенциите на актосъставителя Р. Т., на длъжност „младши
полицейски инспектор“ в 04 РУ при СДВР съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
3
нарушение на 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото свидетелят по акта е само на
съставянето му. Не се изясни по какъв начин и въз основа на какви
доказателства, произтичащи от какви документи или други доказателствени
източници е съставен акта. В случая актът е следвало да се състави по реда на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при присъствие на двама свидетели, като по този начин
е нарушено изискването за публичност при съставянето му. Изложеното
нарушение на административно производствените правила е съществено и
представлява основание за отмяната на наказателното постановление.
Съдът намира съществени нарушения на административно
производствените правила и при издаването на наказателното постановление.
На първо място, съдът счита, че процесното НП е издадено от некомпетентен
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет, в редакцията й от
ЗИД, ДВ, бр. 99 от 2020 г., приложима към момента на издаване на
наказателното постановление, нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 ЗЗДет. се
установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се
издава от директора на областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. В
наказателното постановление е посочено, че наказващият орган е „ВПД
началник в 04 РУ СДВР“. В предоставените от административнонаказващия
орган доказателства, не бе установена заповед, от която да е видно
материалната компетентност да е била делегирана. Съдът приема, че
атакуваното НП е издадено от некомпетентен орган, доколкото „ВПД
началник в 04 РУ СДВР“ не е оправомощен от директора на СДВР да издаде
същото. Предвид издаване на НП от материално некомпетентен орган е
допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяната му
само на това основание.
Друг порок установен в издаденото наказателно постановление е в
неговата дата. Съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2 основен реквизит на
административно - наказващия акт е неговата дата и номер. В конкретния
случай датата е 18.07.2023г. , а датата на издадения АУАН е 01.08.2023г.
Установява се от Справка УРИ 228р-23729 от 21.09.2023г., че наказателното
постановление със сгрешена дата – вместо „08“, за месеца е изписано „07“,
което само по себе си представлява съществено порок на документа.
Грешното вписване на дата на издаване на наказателното постановление
4
не може да бъде санирано с други писмени или гласни доказателства едва във
фазата на съдебното обжалване на постановлението и то пред касационната
инстанция. Допуснато е съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита, доколкото датата на издаване на
наказателното постановление е от значение за преценка и на неговата
законосъобразност, вкл. преценка на нормативната уредба, приложима към
него, преценка за компетентността, а също и за преценка на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН.
За пълнота съдът намира, че не се събраха никакви доказателства за
извършеното нарушение. Административнонаказващият орган не е
представил нито евентуално съставена докладна записка или констативен
протокол, нито са установени свидетели на твърдяното нарушение.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
жалбоподателя има право на разноски, в каквато насока е направено и
изрично искане в хода на съдебното производство. В кориците на делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който е
видно, че Б. А. К. е заплатил на адв. Ванина Стефанова Смоленова сумата от
440 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по делото. С оглед на изложеното, съдът счита, че СДВР
следва да бъде осъдено да заплати на Б. А. К. сумата от 440 лева,
представлява направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, доколкото последният не надвишава
минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №
10 от 18.07.2023 г., издадено от ВПД началник на 04 РУ СДВР, с което на Б.
А. К. е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 4000
(четири хиляди) лева, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗДет., за извършено
нарушение на чл. 5б, ал. 3 от ЗЗДет.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б.
А. К. сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Софийски районен
съд, пред Административен съд - София на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6