Решение по КНАХД №1103/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 19/25.04.2025 г. постановено по АНД № 314/2024 г. по описа на Районен съд (РС) – Карнобат. С оспореното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-390/10.09.2024 г. на Директора на АДФИ, с което на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на Г. И. Д., [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че не са налице предпоставките по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП за прилагане на процедурата „пряко договаряне“ при възлагане на процесната обществена поръчка, поради което издаденото НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По подробно изложени съображения се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

В проведеното съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация се представлява от адвокат П. от АК Бургас, която оспорва касационната жалба и заявява претенция за разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съгласно заповед № ФК-10-230/08.03.2024 г. на директора на АДФИ било възложено извършване на финансова инспекция в О. К. със задача: „Проверка за законосъобразност относно избора на процедура при възлагане на обществени поръчки по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗОП през 2021 г. и 2022 г.“.

При извършената проверка било констатирано, че на 16.12.2021 г. в [населено място] И. Д., в качеството му на кмет на О. К. и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е извършил нарушение, като без да са налице условията, посочени в чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, е провел процедура по пряко договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП и е възложил обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на инвестиционен проект във фаза инвестиционен проект, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор на обект: Физкултурен салон към ОУ П.Р. С. в [УПИ] за училище, от кв. 186 по плана на [населено място], Област Бургас". Процедурата е обявена в Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки". Изготвени са указания за участие и е изпратена покана до дружество „Партньори – А.Т.“ ЕООД за подаване на оферта.

В съответствие с чл. 182, ал. 2 от ЗОП в раздел V.1) Мотиви за избора на процедура, възложителят е мотивирал приложимото основание за избора на процедурата по пряко договаряне както следва: „ На 06.12.2021 г. след възникнал пожар, металният павилион със застроена площ от 179 кв.м., който се е ползвал от ОУ „П.Р. С.“ за физкултурен салон и работилница е изгоряло изцяло. Налице са изключителни обстоятелства, които не позволяват загуба на какъвто и да е обем от технологично време, във връзка с подготвителните действия на бъдещия договор, налице е обективна невъзможност да бъдат спазени регламентираните в закона срокове за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание по чл. 178, ал. 2 и ал. 4 от ЗОП и е наложително предприемане на незабавни действия. За възложителя са налице основанията за провеждане на пряко договаряне, като вид процедура по чл 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП при реда и условията на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП и чл. 64 и сл. от ППЗОП“.

На 29.12.2021 г. между О. К. и дружество „Партньори – А.Т.“ ЕООД е сключен договор с „Партньори – А.Т.“ ЕООД на стойност 666 000 лв. без ДДС (799 200 лв. с ДДС) като е определен срок за изпълнение 150 дни.

Административнонаказващия орган е приел, че в случая са налице „изключителни обстоятелства“ по смисъла на пар. 2, т. 17 от ДР на ЗОП предвид възникналия пожар, но не са изпълнени останалите кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 181, ал. 1, т. 1 от ЗОП за прилагане на процедурата по пряко договаряне. Изложени са мотиви, че възложителят е посочил срок за изпълнение в решението си от 7 месеца, поради което липсвала необходимост от неотложно възлагане на поръчката за проектиране и строителство на физкултурен салон и работилница, както и не било доказано от възложителя невъзможност за спазване на съкратените сроковете по чл. 178, ал. 2 и ал. 4 от ЗОП.

Констатираното мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-01-390 от 29.03.2024 г., в който са описаните направените констатации. Въз основа на АУАН АНО издал обжалваното НП, в което деянието е квалифицирано като такова по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП и санкционирано на основание чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр. 13 от 2016 г.) с имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

От правна страна съдът приел, че НП отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за форма и съдържание, а при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Приел е за безспорно установено извършеното административно нарушение от страна на длъжностното лице, но е отменил НП по съображения, че в старата редакция на чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр. 13 от 2016 г.) е предвидено наказание за провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, а с новоприетата разпоредба на чл. 250а от ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г.) се предвижда наказание за сключването на договор в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП и така административнонаказателната отговорност на ответника по касация била ангажирана за деяние, за което наказуемостта е отпаднала. В случая била осъществена хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – преди влизане в сила на процесното НП са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца тъй като е отпаднала наказуемостта по административен ред за извършеното деяние. По изложените причини, съдът е отменил оспореното НП.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Настоящата инстанция споделя изводите на Районен съд – Карнобат, че при издаване на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални нарушение, както и че са безспорно доказани предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касация.

Наличието на законова възможност за пряко договаряне за извършване на строителство не изключва необходимостта във всеки един конкретен случай да бъде извършвана преценка възможно ли е било или не спазването на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4 от ЗОП, защото строително монтажните работи могат да бъдат различни по вид и обем, с оглед на което и различни по времетраене.

Според разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 1 от ЗОП, възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя

По делото не е спорно наличието на изключителни обстоятелства по см. на закона - възникването на пожар при който е изгорял металния павилион използван от училището за физкултурен салон и работилница, както и че настъпването на тези обстоятелства не се дължат на възложителя. Спорно е дали не е било възможно възлагане на поръчката при спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4 от ЗОП. В случая РС – Карнобат правилно е приел, че наличието на тази предпоставка не е доказано, като възлагането на обществената поръчка в съкратени срокове от 10 или 20 дни съгласно чл. 178, ал. 2 и ал. 4 от ЗОП и откриване на процедура по публично състезание в посочените срокове не би довело до застрашаване на живота и здравето на гражданите и учениците в учебното заведение. Видно от решението за обявяване на обществената поръчка възложителят е посочил срок за изпълнение от 7 месеца, който изключва възлагането да е необходимо веднага или в много кратък срок, което да обоснова определяне на изпълнител при условията на пряко договаряне. За да бъде възложена обществена поръчка при условията на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП трябва да е обективно невъзможно, негативните последици във връзка с извънредното обстоятелство да се преодолеят чрез сключване на договор по общия ред с предвидените в чл. 18, ал. 1 от ЗОП процедури.

Според приложената санкционна норма - чл. 250 от ЗОП (действаща към датата на извършване на нарушението), възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв.

В наказателното постановление са посочени всички факти, въз основа на които да е възможно да бъде направена преценка за съставомерност на извършеното деяние- проведена процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП без да са налице условията, посочени в закона. Сключеният договор е посочен от една страна като финализиращ елемент на проведената процедура (част от фактическия състав на процедурата), а от друга като факт от значение за определяне размера на наказанието.

Според настоящият съдебен състав, неправилно първоинстанционният съд, като се е позовал на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, е приел, че деянието не представлява нарушение, тъй като е налице изменение на чл.250 от ЗОП, от чийто текст са изключени хипотезите на чл. 18, ал. 1,т. 8-10 и т. 13 от ЗОП.

Според чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Именно предвид тази разпоредба наказващият орган е приложил по- благоприятната норма с оглед размера на предвиденото наказание.

Както вече бе посочено, към датата на извършване на нарушението нормата на чл. 250 от ЗОП е предвиждала санкция за възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона.

С изменението на ЗОП, ДВ бр.88/2023г., в сила от в сила от 22.12.2023г., извършеното деяние следва да се квалифицира по чл.250а от ЗОП- наказва се възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона.

Това е така, защото тази норма изрично предвижда като обективен елемент от състава на нарушението сключването на договор, който елемент е бил имплицитно включен в нормата на чл. 250 от ЗОП, доколкото процедурата по пряко договаряне може да бъде приета като проведена само след като се осъществят всички елементи от фактическия й състав.

Сравнителният анализ на разпоредбата на чл. 250 от ЗОП (ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.), на основание на която е наложено административното наказание, и на разпоредбата на чл. 250а от ЗОП (нов, ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) налага извода, че действалата към 16.12.2021 г. разпоредба е по – благоприятна, тъй като предвижда по – леко наказание. В тази връзка съдът намира за правилни и законосъобразни изложените в НП съображения по тълкуването и анализа на законодателните изменения от гледна точка на чл. 3 от ЗАНН.

Отделно от това, ако се приеме тезата на първоинстанционният съд, то нито едно деяние, което осъществява състава на чл. 250 от ЗОП (след изменението), няма да може да бъде санкционирано, защото размера на наказанието и по двете разпоредби тази на чл. 250 и тази на чл. 250а от ЗОП се определя на база стойността на сключения договор.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. По същество наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, които съдът определя в размер на 100 лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 19/25.04.2025 г. постановено по АНД № 314/2024 г. по описа на Районен съд – Карнобат И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-390/10.09.2024 г. на Директора на АДФИ, с което на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на Г. И. Д., [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП.

ОСЪЖДА Г. И. Д., [ЕГН] да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.