М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 2336 по описа за 2020 година
на ПРС
След проведено досъдебно
производство № 64/2019г. по описа на 05 РУП-ОДМВР-Пловдив с внесен в съда
обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Пловдив е обвинена М.И.М. ***, ЕГН **********
и предадена на съд за това, че с цел да набави за себе си имотна облага през
месец октомври 2015 година в гр.Пловдив е възбудила и до 22.05.2017 година в
гр.Пловдив е поддържала заблуждение у И.И.Ш. ЕГН ********** *** – че с дадени
от Ш. парични средства ще и закупи апартамент в ***, като с това е причинила
имотна вреда на И.И.Ш. в размер на 27 520 /двадесет и седем хиляди и
петстотин и двадесет/ лева – престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В съдебно заседание по нейна молба бе конституирана И.И.Ш. ЕГН **********
*** като граждански ищец и частен обвинител и бе приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство на предявения с молбата граждански иск срещу
подсъдимата М.И.М. в размер на 27 520 лева представляваща обезщетение за
имуществените вреди причинени от престъплението по чл.209, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на довършване на престъплението до окончателното
и изплащане.
Подсъдимата М.И.М. се явява
и лично участва в наказателното производство. Не се признава за виновна. Отрича
получаване на суми, за дадени обещания за закупуване на апартамент и за
изготвяне на разписки. Заявява, че не е знаела че я записват с телефон.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимата М.И.М.
и представя доводи за доказаност на същото. Моли съда да признае подсъдимата за
виновна и да наложи наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение
да бъде отложено за срок от пет години, както и да се наложи да срок от една
година пробационна мярка по чл.42, ал.2, т.1 от НК. Представителят на
прокуратурата счита предявения граждански иск за доказан по основание и размер
и поиска да бъде уважен изцяло. Представителят на прокуратурата поиска съдът да
се произнесе и по приложените по делото веществени доказателства, както и да се
възложи на подсъдимата заплащането на направените по делото разноски.
Гражданския ищец и частен
обвинител И.И.Ш., чрез своя повереник адв.Д.Б. изрази мнение за доказаност на
обвинението по посочения в обвинителния акт текст от НК, моли съда да признае
подсъдимата за виновна и да наложи наказание три години и шест месеца лишаване
от свобода, както и да уважи предявения срещу нея граждански иск.
Адв.Л.Л. – защитник на подсъдимата М. пледира
за признаване подзащитната му за невиновна и оправдаване изцяло по предявеното
и обвинение. Представя доводи по същество на искането си. Моли съда да се
присъдят в тяхна полза направени от подсъдимата разноски.
При упражнено право на лична
защита, подсъдимата заяви че няма какво да добави към казаното от нейния
защитник. Поиска да бъде призната за невинна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
намери за установено следното:
Подсъдимата М.И.М. е родена на *** ***, б.,
българска гражданка, с основно образование, омъжена, трудово ангажирана,
неосъждана, с ЕГН: **********.
От приетата по делото справка за
съдимост на М.И.М. / лист 72 от ДП/ се установява, че не е осъждана и че не е
била освобождавана от наказателна отговорност и налагано административно
наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимата М.М. и свидетелката И.Ш. се познавала от по-рано, 15-16
години преди инкриминирания период, като отношенията им били приятелски.
Общували редовно, посещавали семейните им жилища, познавали членовете на
семействата на всяка една от тях. домовете в които познавали се със
семействата. Към месец октомври на 2015 година подсъдимата М. и семейството и
живеели в жилище под наем. На
неустановена дата през месец октомври на 2015 година подсъдимата М. казала на
свидетелката Ш., че има позната от гр.*** на име “Ш.“*** и се занимавала с
продажбата на три апартамента на длъжници към НАП, като един от тези
апартаменти – в ***, среден апартамент, се продава за сумата от 25000 лв. Подсъдимата М. обяснила на свидетелката Ш. че
иска да купи за себе си друг от продаваните апартаменти – в ***. Свидетелката Ш.
желаела със съпруга си да придобият самостоятелно жилище и да се отделят от
порасналите им деца, поради което заявила че желае да купи посочения от
подсъдимата М. апартамент в ***. По
отношение на желаното за закупуване жилище от свидетелката Ш., подсъдимата М.
посочила, че апартамента ще се изплаща на вноски, което още повече
удовлетворявало свидетелката Ш., тъй като нямала налична цялата сума.
При среща, на неустановена
дата в края на 2015 година, между подсъдимата М. и свидетелката Ш., подсъдимата
дала на свидетелката лист / лист 47 от ДП/ за който обяснила на
свидетелката са записани сумите посочени
от лицето с име „Ш.“ които трябва да се внесат за апартамента: 2500 – депозит, 3000
- депозит, 770 - документи, 6270 – общо,
10730 – остават.
Без дори да видяла
“продавания“ апартамент и доверявайки се на подсъдимата М., през месец декември
2015г. свидетелката Ш. дала на подсъдимата сумата от 6270 лв. съгласно направените писмени бележки на посочения лист.
На 03.02.2016г. свидетелката Ш. дала на подсъдимата М. сумата от 2000 лв., след
това на 01.03.2016г. – 2300 лв., на 31.03.2016г. – 1000 лв., на 07.06.2016г. –
1000 лв., на 21.06.2016г. – 1000 лв. Свидетелката Ш. саморъчно вписвала в
даденото и листче сумите дадени на подсъдимата М., както и датите на тяхното
даване. На 15.07.2016г. свидетелката Ш. дала на подсъдимата М. сумата от 1200
лв., които същия ден изтеглила от ПИБ и за която сума подсъдимата и казала преди даването че е нужна, за да се
намали цената на апартамента. Впоследствие подсъдимата М. казала на свидетелката
Ш., че цената няма да бъде намалена, тъй като в НАП започвала ревизия. На
19.08.2016г. свидетелката Ш. дала на подсъдимата М. сумата от 750 лв., за които
подсъдимата и обяснила, че са за документи. През месец октомври 2016г. свидетелката
Ш. дала на подсъдимата М. поредната „вноска“
от 3000 лв. Свидетелката Ш. дала на подсъдимата М. на 07.02.2017г. сумата от 700
лв. за документи, на 08.03.2017г. сумата от 1000 лв., на 21.03.2017г. сумата от
2000 лв.
В края на месец март
2017г. свидетелката Ш. дала на подсъдимата сумата от 2300 лв., за която подсъдимата М.
обяснила, че е извън цената на апартамента и е за заплащане на задължение на
предишните собственици. На 18.04.2017г. свидетелката Ш. дала на подсъдимата М.
сумата от 1000 лв., а на 22.05.2017г. дала последната „вноска“ от 2000 лв.,
като общо дадените от свидетелката Ш. на подсъдимата М. суми възлизали на 27 520
лева. Свидетелката Ш., отделно от дадените за апартамента суми, дала на
подсъдимата М. сумата от 6500 лева заем за закупуване на нейния апартамен.
За предадените суми свидетелката
Ш. на искала от подсъдимата М. да и даде някакви разписки, но последната
отклонявала това с различни оправдания, като обяснявала, че предава сумите на лицето
с име “Ш.“. Свидетелката Ш. от своя страна си водела записки за предадените на подсъдимата
суми. На три пъти сумите били предавани
на подсъдимата М. от съпруга на св.Ш. –
свидетел П.Ш.. На една от срещите по предаване на суми за апартамента присъствала
позната на свидетелката Ш. – свидетелката С.А.. Свидетелката А. била запозната
от свидетелката Ш. с това, че подсъдимата М. и съдейства за закупуване на
апартамент в ***, а предадените от свидетелката Ш. на подсъдимата М. пари,
последната давала на “Ш.“ от гр.***, с която свидетелката Ш. не се била виждала
лично. Свидетелката Ш. настоявала пред подсъдимата М. лично да се срещне с “Ш.“,
като предлагала на М. заедно да отидат до гр.***, но подсъдимата намирала
различни оправдания да отклонява тези искания.
Относно придобиването на
апартамента подсъдимата М. поддържала заблуждението у свидетелката Ш. за
продължителната процедура по “придобиването на апартамента“ с различни обяснения
– че бившите собственици са намират в чужбина, а трябва да подпишат някакви
документи, че всички документи са изпратени в НАП-София за ревизия и т.н. Подсъдимата
М. уверила свидетелката Ш., че през месец май 2018г. ще влезе във владение на апартамента
и ще получи нотариален акт. Тъй като това не се случило през месец май 2018г., подсъдимата
М. продължила да уверява свидетелката Ш., че всичко е наред. Тук вече у свидетелката
Ш. са породило съмнение, като тя отишла до НАП, където извършила проверка, при
което й било отговорено, че не фигурира като собственик на такъв апартамент.
След това свидетелката Ш. споделила с подсъдимата М. установеното от нея при
посещението й в НАП и заявила, че ще сезира за случая прокуратурата, ако не и
върне парите. Подсъдимата М. уверила свидетелката Ш., че ще и върне парите,
като и поискала банкова сметка, ***-бързо. При среща на 25.10.2018г. една от
срещите между подсъдимата М. и свидетелката Ш., свидетелката Ш. ползвала
мобилен телефон на който бил извършен аудиозапис на проведения разговор.
След известно време и след
като парите не и били върнати, свидетелката Ш. отново предупредила подсъдимата М.,
че ще сезира съответните органи, на което подсъдимата отговорила, че чака паричен превод от продажба
на наследствен имот на съпруга и, като тогава ще може да и върне парите.
Въз основа на заявление от
свидетелката И.Ш. до Районна прокуратура гр.Пловдив е образувана преписка №
10853/2018г., по която била извършена проверка. В хода на проверката
свидетелката Ш. дала обяснения и представила копия от банкови документи за
изтеглени суми, съвпадащи с датите на които свидетелката е предавала на подсъдимата
посочени от свидетелката суми.
В началото на месец декември
2018г. свидетелката Ш. предложила на подсъдимата да отидат до гр.***, за да се
срещнат с “Ш.“, защото по думите на подсъдимата и тя самата била измамена от “Ш.“. Подсъдимата М. отклонила и това предложение,
като отново уверила свидетелката Ш., че ще и върне дадените от нея пари. На
свидетелката Ш. не са били върнати от подсъдимата дадените и пари.
С постановление на прокурор
от 13.02.2019г. е било образувано досъдебно производство № 64/2019г. по описа
на 05 РУП-Пловдив за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Привлечена като обвиняема М.М.
не се признава за виновна.
По образувано ДП
свидетелката Ш. предала доброволно за нуждите на разследването посочения лист,
който в последствие бил изследван по назначената съдебно-почеркова експертиза.
По искане на обвиняемата по
ДП М.М. е било установено, че в НАП-Пловдив има служител с имена Ш.И.Н., която
работи в дирекция “Обслужване“, отдел “Услуги за клиенти“. Същата е била
разпитана в качеството на свидетел на 24.01.2020г., като в показанията си е
посочила, че работи в НАП-Пловдив от 6 месеца, като преди това е била безработна
за период от 7 месеца, а преди това е работила 5 години в “Глобал фууд къмпъни“. Свидетелката Н. е
посочила, че в отдела, в който работи не се занимават с продажба на запорирани
имоти, а също така не познава лица с имена М.И.М. и И.И.Ш..
По искане на привлечената като обвиняема М. е била изискана информация от
НАП-Пловдив за продажба на апартамент в ***, като от предоставената справка е
видно, че по посочените данни не може да се идентифицира собственика на имота и
в тази връзка дали е бил обект на продажба от НАП. От проведени
оперативно-издирвателни мероприятия е било установено, че ***, в *** е с четири
входа и поради това не може да се установи кой е средния апартамент, находящ се
на ***.
По искане на привлечената като обвиняема М.М. е била изискана и приложена
справка за задгранични пътувания на свидетелката Ш., от която е видно, че няма
данни свидетелката Ш. да се е намирала извън територията на РБългария на
посочените от нея дати, на които е предавала на подсъдимата М. парични суми.
По досъдебното производство свидетелката Ш. предала доброволно за нуждите
на разследването мобилен телефон “Самсунг“ с IMEI: ***** със записан на него
аудио-файл от 25.10.2018г. – от нейна среща с подсъдимата Мкова.
На телефона е била извършена техническа експертиза и аудио-файла е бил
възпроизведен и свален на хартиен носител и диск / лист 52 – 68 от досъдебното/,
както и установено че открития в
телефона аудио-файл не е манипулиран.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице инж.А.К.К.
като изготвено обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, и
което заключение вещото лице лично в съдебно заседание обосновано защити
отговаряйки на въпросите на страните.
От заключението на вещото лице С.А.С. по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-почеркова експертиза / Протокол за извършена съдебно-почеркова
експертиза № 408/23.05.2019г. лист 43-49 от ДП/ се установява, че:
1.Ръкописният текст в представеното листче, започващ с думите “2016г. 31 ІІІ
……“ и завършващ с думите “септември – 1000“ от едната страна на листчето и
ръкописния текст от другата страна на листчето, започващ с думите “3. ІІ 2016 –
2000 дала 1 ІІІ 2300 дала“ е изпълнен от лицето И.И.Ш..; 2.Ръкописният текст в
представеното листче, започващ с думите “2500-депозит“ и завършващ с думите
“10.730-остават“ от една и съща страна на листчето е изпълнен от лицето М.И.М..
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице С.А.С.
като изготвено обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, и
което заключение вещото лице лично в съдебно заседание обосновано защити
отговаряйки на въпросите на страните.
Така описаната фактическа обстановка
се установява според съда, безспорно и категорично от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство като свидетели лицата: И.И.Ш., П.В.Ш.,
С.А.А., Ш.И.Н., както и от приетите и приложени по делото писмени доказателства
представени по ДП и в съдебното производство.
За обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по
делото писмени доказателства. За достоверни се ценят всички писмени
доказателствени средства прието по делото – официални документи и
доказателствени средства чието съдържание не се оспори от другите приети по
делото доказателства, поради което и съдът кредитира изцяло.
В хода на съдебното производство подсъдимата М. даде обяснения с които отрече срещите си със
свидетелката Ш., разговорите за закупуване на апартамент от НАП, условия и
дадени суми. Трайно установено в съдебна практика е положението че обясненията
на подсъдимата имат двойствена правна природа – като те едновременно са
средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може априори игнорирана при формиране на фактическите изводи на
съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или
не.
Както се посочи по горе, подсъдимата М. даде обяснения
с които отрече всички срещи, договорености и получаване на суми със и от
свидетелката Ш.. Въпреки тяхната лаконичност, съдът не ги кретитира и не ползва
при постановяването на своя съдебен акт, тъй като всички приети по делото
доказателства ги отричат. Въпреки че подсъдимата М. е лаконична и
кратка в дадените обяснения, за да не ги кредитира при постановяването на своя акт съдът се
основа на друго обстоятелство а именно че М. никога не е имала познато лице и име „Ш.“***,
че няма удостоверено изкарване на продан от на жилище с административен адрес ***,
среден, както и че дадените указания за сумите които следва да бъдат дадени
авансово / лист 47 от ДП/ 2500 – депозит, 3000 - депозит,
770 - документи, 6270 – общо, 10730 –
остават са изписани от подсъдимата, надлежно установено от вещото лице С.. Същественото в случая е и
обстоятелството при какви конкретни условия подсъдимата е получавала парите от свидетелката Ш. а
именно че възползвайки се от неосведомеността на пострадалата Ш., тя е разяснявала, че следва да и предава лично
на ръка различни суми, които тя щяла да предаде на трето лице „Ш.“ което
работело в НАП.
Както се посочи по – горе, за установеността
на фактите от значение за делото съдът
се основава на показанията на свидетелите разпитани устно и непосредствено в
съдебна зала. Всичките свидетели по идентичен начин описват възприетата от съда
фактическа обстановка по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития са били страни или преки очевидци. Съдът счита, че не
съществува противоречие в показанията на пострадалите и свързаните с тях лица
относно описаните в началото на настоящите мотиви събития и по-конкретно за
това какви действия е извършвала подсъдимата М. за да се снабди с парични средства от
пострадалата по делото. Освен това и не съществува съмнение относно начина, по
който същата се е свързвала с всеки от свидетелите по делото, както и за това,
че тя е успяла, да получи пари от тях, въвеждайки ги в заблуждение относно
основанието за предаването на паричните средства, като им предоставяла неверни
данни относно възможността да им съдейства за придобиването на недвижим имот -
апартамент в гр.П., както и относно механизма по който следва да бъде извършено
това от свидетелката Ш.. От доказателствата по делото се установи, че
подсъдимата не е познавала и не е имала каквито и да е отношения с лице на име Ш. заемащо длъжност и в орган на НАП Пловдив който да е свързан с продажбата
на имоти, както и че няма лице с такова име в НАП Пловдив което да е
свързано именно с тези действия по разпореждане с недвижими имоти.
При така
установената по категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимата М.И.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК за това, че с цел да набави за себе си имотна облага през месец октомври 2015г. в
гр.Пловдив е възбудила и до 22.05.2017г. в гр.Пловдив е поддържала заблуждение
у И.И.Ш. ЕГН: ********** *** – че с дадени от Ш. парични средства ще й закупи
апартамент в гр.Пловдив *** *** ***, като с това е причинила имотна вреда на И.И.Ш. в
размер на 27520.00 /двадесет и седем хиляди петстотин и двадесет/ лева.
Основния състав на престъплението
измама уредено в
първата алинея на чл.209 от НК. Той урежда въвеждане другиго в заблуждение, с
цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбуди или
поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. С
оглед константната практика на ВКС по тълкуване и прилагане на разпоредбата на
чл.209, ал.1 от НК, за да е налице
осъществен състав на престъплението се изискват два елемента – деецът изначално
да не е имал намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал
възможност да го направи. Освен това измамата е имуществено престъпление,
засягащо личната собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел –
да си създаде облага, възбужда у потърпевшия неправилна, погрешна представа
относно определено имуществено право или със същата цел използва неопитност,
заблуждение или неосведоменост. Не на последно място при измамата имотната
вреда настъпва с акта на имуществено разпореждане то страна на пострадалия,
извършено именно под въздействието на формираните от дееца или използваните от
него вече съществуващи неправилни представи за определени факти. Вредата в
следствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите /патримониума/
на пострадалия. Не на последно място измамникът действа вредоносно и в
случаите, когато обективно е в състояние да изпълни поето задължение, но
въпреки това още с поемането му не възнамерява да го стори.
В конкретния случай, всички елементи от
обективния състав на престъплението, вменено във вина на подсъдимата М.М. са
налице. Въз основа на гореобсъдените гласни и писмени доказателства по делото
безспорно се установява, че същата е използвала неосведомеността на свидетелката
И.Ш. относно това какъв е законоустановеният ред за придобиване на имот,
намиращ се в патримониума на НАП Пловдив. На следващо място самата подсъдима е създала
неправилна представа у свидетелката Ш., че именно чрез нейна позната зависи
осъществяване на намерението у свидетелката Ш. да закупи нужното и жилище. В
резултат на всички тези неправилни възприятия, подсъдимата М. директно е
заявявала на свидетелката Ш. да и предоставят конкретни, определени от нея,
парични суми. Освен това в тези моменти я заблуждавала че така посочените
парични средства ще бъдат предоставени за заплащане на обявена отново от нея
цена за закупуването на апартамента. Пряко доказателство за тези действия на
подсъдимата са както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и приетия
по делото лист / лист 47 от ДП/ с изписани от подсъдимата дължими суми и за
какви цели са тези суми.
От субективна
страна подсъдимата М. е действала с пряк умисъл, с користна цел, с пряко
целени, съзнавани и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата М. е
искала непосредствено настъпването на противоправните последици на деянието си,
което безспорно се доказва преди всичко от свидетелските показания по делото,
описващи целенасочените й действия по възбуждане на заблуждение у свидетелката Ш.
за решаване на имуществени отношения. В резултат на нейните лични действия у свидетелката
Ш. е възникнала неправилната представа, че е налице законова възможност да
придобие имот чрез предаването на определени парични суми именно на нея. Под въздействието точно на тези неправилни
представи се осъществил и акта на имуществено разпореждане конкретно в нейна
полза, като и се предоставят парични средства. Именно тези парични средства
представляват и облагата, която подсъдимата М. е желала да получи от свидетелката Ш. и
съзнавала, че тя ще получи.
Предвид изложеното до тук съдът намира
за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимата, наведени в последното
по делото съдебно заседание. По отношение доказаността на повдигнатото спрямо М.М.
обвинение в посочения по-горе и възприет
от съда в постановената присъда обем, вече бяха изложени доводи по какви
причини съставът счита същите за напълно установени в изискуемата от чл.303 от НПК форма, които не следва да се преповтарят. Отново следва единствено да се
отбележи, че въз основа на обсъдените безпристрастни, последователни и намиращи
се в синхрон помежду си свидетелски показания, безспорно се установи
извършеното престъпление, самоличността на извършителя - подсъдимата М.М. и
получената от нея имотна облага. На следващо място разпитаните по делото
свидетели са категорични и последователни относно причината да предостави
свидетелката Ш. на парични средства на подсъдимата. В този смисъл от една
страна тя е била заблудена от подсъдимата М., че тя е в състояние да им
съдейства да придобие съответни имуществени права, създала е у нея неправилни
представи относно реда, по който следва да се извършват определени плащания на „вноски“
за имота, като и е казала, че следва да и
предава парите на ръка. Ако не беше налице това цялостно поведение на М.М. то
свидетелката Ш. не би се разпоредила със
собствените си парични средства в нейна полза. В нито един момент от
инкриминирания период тя не е имала нито възможности, нито желание да стори
никое от предвидените в Закона действия за оказване съдействие на Ш. за придобиване на имот, нито е посочвала и
конкретно мястото на което се е намирал имота. В този смисъл не почива на нито
едно от доказателствата по делото твърдението на защитата, че Ш. не е била
заблудена, тъй като е пълнолетна и трябва да отиде и да се направи оглед на
апартамента, както и че знае че тези жилища струват много повече от посоченото
на свидетелката. Точно обратното – именно защото са познавали, и Ш. се е доверила на М. на нейните уверения относно реда и начина за
придобиване на имот от НАП Пловдив.
С оглед на така установената правна
квалификация на извършеното от подсъдимата М.И.М. престъпление по чл.209, ал.1 т НК, при
условията на чл.54 от НК, както и за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца, на същата следва да бъде определено и наложено
наказание “лишаване от свобода”. Според настоящият състав именно с това
наказание биха се постигнали целите, визирани в Наказателния кодекс, като се
подейства превъзпитателно спрямо подсъдимата и същевременно предупредително по
отношение на останалите членове на обществото. При индивидуализация размера на
така определеното по вид наказание, съдът отчита всички обстоятелства по
делото, а именно превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
такива се отчитат чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични
данни, социалната й и трудова ангажираност. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват значителния размер на причинените с деянието вреди. С
оглед на изложеното съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимата М.И.М. а
е да бъде наложено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода. Обстоятелствата на
внимателно обмислената и прилагана продължително време схема на измама,
демонстрираният последователно и в продължение на дълго време стремеж за
облагодетелстване, сочат на невъзможност за постигане на целите по чл.36 от НК
спрямо подсъдимата М. с прилагане на
наказание при условията на условното
осъждане. На тези обстоятелства не могат да бъдат противопоставени данните за
семейно положение и здравословно състояние на подсъдимата, защото те не са от
характер да обосноват извод за положително осъществяване на поправителното
въздействие върху подсъдимата, ако осъждането й е условно. В допълнение към
това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение
при преценката на приложимостта на института на „условното осъждане, това не
игнорира преценката за общия превантивен ефект от наказанието. Определеното
наказание, включително и решаването на въпроса за ефективното му изтърпяване
или отлагането му, освен останалото, изразяват негативната обществена оценка за
престъпното деяние и поради това са предназначени да въздействат
предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Поради
това, тежестта на извършеното престъпление и неговата морална укоримост не
могат да бъдат подминати при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието,
наложено на подсъдимата М. с оглед и на
осъществяване на целите на генералната превенция. Поради това и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, така наложеното на подсъдимата М.И.М. наказание от три години и шест
месеца „лишаване от свобода”, следва да
бъде изтърпяно от същата при първоначален ОБЩ режим.
С оглед признаването на подсъдимата М.И.М. за виновна по повдигнатото и обвинение по
чл.209, ал.1 от НК с което е причинила на И.И.Ш. имуществени вреди в общ размер на 27 520
лева то предявеният от И.Ш. граждански иск против подсъдимата, се явява доказан по основание, както и по
размер. Поради изложеното подсъдимата М. следва да заплати на И.Ш.
сумата от 27520 лева представляваща обезщетение за причинените на последната имуществени
вреди от престъплението по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 22.05.2017г.
до окончателното и изплащане.
Предвид признаването на подсъдимата М.И.М.
за виновна по повдигнатото и обвинение по чл.209, ал.1 от НК, то същата следва
да бъде осъдена на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК да заплати по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 1100,
80 лева представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
С оглед изхода на делото по същата
следва да заплати на И.И.Ш. направените разноски по делото в размер на 2000
лева за адвокатски хонорар.
Съдът постанови ВД – мобилен телефон
предаден за нуждите на производството от И.Ш. да и бъде върнат, поради
отпаднало основание за неговото съхранение по делото.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимата М.И.М. да заплати направени разноски в
размер на 337 лева по досъдебното производство, както и направени такива по
наказателното в размер на 200 лева.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред, желание за облагодетелстване
по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.