№ 22
гр. Поморие , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100201 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от малолетния М. М. Р., ЕГН
**********, действащ чрез майка си и законен представител Т. В. Д., двамата от
гр.Каблешково, общ.Поморие, със съдебен адресат адв.А.М., против М. М. Р. от
гр.Каблешково, общ.Поморие.
В исковата молба се твърди, че малолетният ищец е роден от съвместното
съжителство на майката Тодорока Василева Д. и ответника М. М. Р.. Сочи се, че родителите
на детето са живели в семейно съжителство до м.март на 2020 г., откогато са разделени и от
който момент бащата не е давал средства за издръжка на детето. Излагат се твърдения, че
детето посещава учебно заведение и за осигуряване на нормалното му отглеждане и
развитие са необходими значителни средства.
Претендира се присъждане на месечна издръжка в размер 250 лв., считано от
предявяване на иска до настъпване на законни причини за прекратяването или изменяването
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и
присъждане на издръжка в същия размер за минало време за период от една година преди
предявяване на претенцията.
Правното основание на предявените искове е чл.143, ал.2, вр.с чл.139 СК и чл.149
СК.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на
1
ответника, който чрез пълномощник е подал отговор, с който оспорва предявените
претенции като недопустими и неоснователни.
Ответникът твърди, че е давал издръжка за детето преди предявяване на иска,
както и че не е във възможностите му да заплаща издръжка в търсения размер.
В съдебно заседание ищецът се представлява от законния си представител, както
и от процесуалния такъв, които поддържат заявените с исковата молба претенции.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адвокат,
който поддържа застъпеното с отговора становище.
Пристъпвайки към разглеждане на иска по същество, въз основа на твърденията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.
Страните не спорят, а и се установява от представения по делото препис от
дубликат от удостоверение за раждане от 15.10.2013 г., издаден въз основа на акт за раждане
№ 513/07.06.2013 г., на общ.Бургас, че детето М. М. Р., ЕГН **********, е родено на
05.06.2013 г. от майка Т. В. Д. и баща ответника М. М. Р..
Представен е социален доклад, изготвен от социален работник при дирекция
„Социално подпомагане” гр.Поморие, отдел „Закрила на детето”, съгласно който от
раждането на детето до раздялата им през м.март на 2020 г., родителите са отглеждали
съвместно детето М., в дома на родителите на бащата, след което майката е отглежда сама
детето в дома на родителите си в гр.Каблешково, общ.Поморие, като на детето са осигурени
необходимите условия за нормално отглеждане и развитие. Детето М. е здраво, не страда от
хронични заболявания, има личен лекар и е ученик в І клас на ОУ „Св. Паисий
Хилендарски“ гр.Каблешково, като редовно посещава учебните занятия, в дистанционна
форма на обучение. Съгласно констатациите на социалния работник в доклада, бащата
поддържа контакти с детето, посещавал го е в учебното заведение и му е предоставял
финансови средства. Между родителите и детето е изградена емоционална връзка, като
контактите между детето и бащата не се ограничават от майката. Видно от доклада майката
на детето е безработна, регистрирана в ДБТ – Поморие, получавала обезщетение в размер
360 лв. месечно до м.март на 2021 г., подпомагана от ДСП – Поморие с месечни помощи по
реда на чл.7 от ЗЗПД, в размер 40 лв., както и с еднократна помощ за първокласник в размер
250 лв. Бащата също е безработен, видно от представената по делото служебна бележка е
регистриран в ДБТ – Поморие, като търсещо работа лице за периода от 06.03.3030 г. до
19.08.2020 г., както и от 20.04.2021 г.
По делото са изслушани и показанията на св. В.И.Д. (баща на майката на детето)
и св.М.З. Р.а (майка на ответника). Св.Д. твърди, че страните са във фактическа раздяла от
м.март на 2020 г., като оттогава майката полага непосредствените грижи по отглеждането на
детето. Утвърждава, че за времето на раздялата бащата не е осигурявал издръжка за детето,
както и че отношенията на страните, както и тези на свидетеля с ответника са влошени.
2
Св.Р.а също посочва като начало на периода на раздялата на страните м.март на 2020 г., но
заявява, че ответникът е подпомагал финансово детето, като му е предоставял средства в
размер от 20 лв. и 50 лв., както и еднократно в размер 150 лв. Също свидетелства за
влошени отношения между страните.
Предвид така установената фактическа обстановка и разпоредбите на закона
съдът намира претенцията на ищеца за издръжка за установена по основание.
Безспорно е, че ответникът е баща на ищеца, които не е навършил пълнолетие,
поради което и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, ответникът дължи издръжка на
малолетното си дете.
При определяне размера на издръжката съдът взе предвид нуждите на
издържаните и възможностите на дължащия издръжка да я осигурява, както и разпоредбата
на чл.142,ал.2 от СК, съгласно която минималният размер на дължимата издръжка е ¼ от
минималната работна заплата за страната, т.е. 162.50 лв. към момента на предявяване на
иска, при размер на МЗР от 650 лв., определен с ПМС № 331/26.11.2020 г.
Нуждите на детето следва да се определят в рамките на нормалното за неговата
възраст, без да са налице твърдения, подкрепени с доказателства за особени обстоятелства,
налагащи заплащане на издръжка в увеличен размер.
На следващо място съдът съобрази възможностите на родителите да дават
издръжка. И двете страни не са трудово ангажирани, не се установи и родителите по друг
начин да си осигуряват финансови средства, които да използват за издръжката на детето (от
наем и др.). Не се установи родителите да дължат издръжка на други деца или на други лица
по чл.141 СК.
При определяне на необходимата месечна издръжка за детето съдът съобрази и
определените от законодателя средства, предоставяни за отглеждане и възпитание на дете,
настанено в приемно семейство – чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
закрила на детето. Критерият по посочената норма може да служи за определяне нужните
средства за отглеждане на дете, макар и не като абсолютна величина тъй като се отнася за
деца, лишени от родителска грижа. Имайки предвид, че предоставяните средства за дете на
възраст от 3 до 14 години, съгласно чл.50, ал.3, т.2 от ППЗЗД са в размер 262.50 лв. (3.5-
кратния размер на гарантирания минимален доход от 75 лв., определен с ПМС №
305/19.12.2017 г.) и при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, както и с
възможностите на родителите да дават издръжка, съдът намира, че месечната издръжка за
детето следва да е в общ размер от 280 лв., като от тази сума майката следва да заплаща 100
лв., при съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена нейна тежест са ежедневните
грижи за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г. Останалата част
от издръжката, а именно сумата от 180 лв., следва да се заплаща от бащата, който дължи
издръжка независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.
3
С оглед изложеното съдът намира, че искът за издържка е доказан до
горепосочения размер от 180 лв., до който размер следва да бъдат уважен, като в останалата
му част, за разликата над уважения размер до предявения размер от 250 лв., искът е
неоснователен и следва като такъв да бъде отхвърлен.
Съдът намира за частично основателен и искът по чл.149 СК, за присъждане на
издръжка за минало време, в размер 250 лв., месечно, за период от една година преди
предявяване на претенцията.
Според съда безспорно се установи, че началният момент от който ответникът не
е давал издръжка на малолетното си дете е моментът на раздялата на родителите – м.март на
2020 г., от който момент непосредствените грижи по отглеждането и издръжката на детето
са поети от майката. Констатациите в социалния доклад и показанията на св.Райкова, за
епизодично финансово подпомагане на детето от бащата с парични средства в минимални
размери, не установяват при условията на пълно и главно доказаване изпълнението на
задължението на ответника да осигурява издръжка на детето в предвидените от закона
минимални размери за процесния минал период от една година преди предявяване на иска.
Ето защо и с оглед изложените мотиви относно нуждите на детето и
възможностите на дължащия издръжка родител, съдът прие, че искът по чл.149 от СК е
основателен и доказан до размер на месечната издръжка от 180 лв., за едногодишния
процесен период, т.е. до размер от 2 160 лв., до който размер искът следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане. В останалата му част, за разликата над уважения размер до предявения размер от
3 000 лв., искът за издръжка за минало време е неоснователен и като такъв следва да бъдат
отхвърлен.
Съдът следва да осъди ответника да заплати на държавата държавна такса в
размер 259.20 лв., върху определения размер на издръжка, както и 86.40 лв., държавна такса
върху издръжката за минало време или общо държавна такса в размер 345.60 лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК, вр.с чл.83, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, на страните се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение, но искания за присъждане на такива не са
направени, а и доказателства да са извършени не са представени, поради което разноски не
следва да им се присъждат.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Каблешково, общ.Поморие, кв.
„Баира“, № 9, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул., вх.А, ет.1, ап.десен – адв., да заплаща на
малолетното си дете М. М. Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Т. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Каблешково, общ.Поморие, ул., със съдебен
адресат в гр.Поморие, ур. „Дунав“, № 9 – адв.А.М., месечна издръжка в размер 180 лв. (сто
и осемдесет лева), считано от предявяване на иска – 22.03.2021 г., до настъпване на законни
причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на издръжка за разликата над уважения размер от 180
лв., до претендирания размер от 250 лв.
ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН **********, със съдебен адресат адв., да заплати на
малолетното си дете М. М. Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Т. В. Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адресат адв.А.М., сума в размер 2 160 лв.
(две хиляди сто и шестдесет лева), представляваща издръжка за минало време за периода от
22.03.2020 г. до 21.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска – 22.03.2021 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 2 160 лв. до предявения размер от 3 000 лв.
ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН **********, да заплати на държавата, по сметка на РС
– Поморие, сума в размер 345.60 лв. (триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки),
представляваща държавна такса за присъдените издръжки.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му, с която
са присъдени издръжките.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5